февр. 02 2010

Остров Мавриций – частица от рая (1)

Намръзнахме се малко тази зима, даже и пътеписите ни са малко студенички в последните седмици. Реших по този повод, че е крайно време да обърнем палачинката и да избягаме на топло – там, където и по Нова година е жега: остров Мавриций. Наш водач ще бъде Таис, а сега: Приятно четене:

Остров Мавриций – частица от рая

част първа

Изчезналата птица Додо е символ на остров Мавриций

Изчезналата птица Додо е символ на остров Мавриций

Е, след дълго туткане и преодоляване на депресията след прибирането ми от Мавриций, ето и моят разказ за това как аз видях това вълшебно място.


Късче от рая или поне откакто съм си дошла, с това започвам разказа си пред приятели и познати и то наистина е такова. Предварително казвам, че няма да покажа много и качествени снимки… С тази сапунерка, която имам няма как да се получи, а и напоследък все по-малко снимам. Някак с времето се получава, че повече време отделям на това да напълня очите и душата си, отколкото да правя добри кадри 😀

Пътуването ни беше през Париж, откъдето до Мавриций е 11 часа полет.

Не е нужно да обяснявам несгодите на такъв полет, още повече ако е в по-старичка машина… Но пък мисълта къде отиваме помогна да преодолеем всички неудобства. А аз има удоволствието още по време на полета да се докосна до част от културата на местните 🙂 До мен беше мама англичанка с две от децата, а пръснати из самолета бяха съпруга й маврицианец, още две от децата, и останалата част от фамилият – сестри, лели, братовчеди… Оказа се, че те си живеят в Англия и отиват за ваканцията за около 20 дни на острова. И…… нямаше начин, потопих се в техните отношения, станах част от преместването и разместването докато поне децата ги съберат, надлежно бях представена на цялата фамилия като име, откъде съм, какво работя, за колко време и с колко човека пътувам (след като бях приятелски разпитана 😀 )… Сутринта наближавайки острова бяха раздадени картите за попълване – кой, къде, за колко и тн. Голяма беше изненадата ми, когато с тях раздадоха и още едни, в които трябваше да декларираме здравния си статус, с изредени няколко болести от типа на шарка, треска, грип … А на първа страничка от тази карта беше изрично написано, че съгласно законите на „държавата“ наказанието за внасяне на наркотици е 60 год. Както и да е, всички декларирахме, че сме здрави, не носим наркотици… 😀


С наближаването на острова беше наистина веселба – виждаме го на мониторите, поглеждаш през прозореца – остров няма. Имам чувството, че поне час снижавахме и се спускахме като на спирала…… Ама как не, островът е голям … 2000 кв.км. 😀  А за късмет като пристигахме беше и облачно, та острова видяхме малко преди да кацнем.
С кацането не е нужно да казвам колко рязко усетихме температурните разлики и……. изненада… Коридорите на летището бяха украсени с Новогодишна украса – зелени борови клонки, катерещи се дядо Коледовци навсякъде …. И табелата, с която посрещата и смятам, че дори и най-големите скептици след кратък престой се уверява, че не е просто реклама:

Welcome to paradise

Добре дошли в Рая – летището на о.Мавриций

Добре дошли в Рая – летището на о.Мавриций

Оттам нататък проверка, за някои беше бавно обслужването, но 400 човека са си много така или иначе, хората работеха нормално и…… много сериозни. Едва по-късно си намерих обяснението за тази строгост … 😀

Аууу, оказва се, че снимките ми ще са доста големи, но нямам време да се занимавам с оразмеряване, затова моля за извинение предварително!!!!!!!!! 🙂

И така… оттам летището, малко, шумно и … първи контакт с хората… Намерихме си нашия бус и сладкият Силвио, който ни придружи до хотела и още с посрещането не само, че беше много усмихнат, ами като ни видя колко сме смачкани от пътуването започна да се шегува, което неизбежно повиши настроението 🙂 Знаехме, че кацаме в противоположния край на острова в Mahebourg, а хотела ни беше в Северната част при Grand Bay. И понеже ще разказвам и къде сме били, ето и една карта на острова…

Карта на о.Мавриций

Карта на о.Мавриций

За тези, които не знаят, движението в Мавриций е по английски тертип, тоест в ляво, което още преди да замина секна намеренията ми да си взема кола под наем и да щъкам сама из острова 🙁  Иначе в тази връзка Силвио побърза да се пошегува, че по време на французите движението е било в дясно, после по времето на англичаните е станало в ляво, затова сега често карат … по средата 😀
Оттам пътуване около час, докато пристигнахме в хотела. Не е нужно да казвам, че поради умората май почти никой не се загледа в околностите и липсваха възторжените изблици от зеленината наоколо и видимо липсата на голяма застроеност, но пък и се движехме по вътрешността на острова… Подремнахме, та като пристигнахме в хотела вече бяхме готови за подвизи.


И тук започна моето очарование от острова … благодарение на хората, които ни посрещнаха. Вярвайте ми, няма толкова усмихнати хора и нямам предвид любезните служебни усмивки. Те наистина бяха сърдечни, и посрещането беше сякаш стари приятели идват.. Бях чувала, че маврицианците приемат целувката като нещо естествено, но мислех, че е пресилено. Да, ама не, всъщност целувката (е, не интимната 😛 ) е част от поздрава. Още от вратата ни посрещнаха с шеги… бързо настаняване и закуска (въпреки, че не ни се полагаше, не знам дали така посрещат по всички хотели)…. И въпреки умората няма и час след настаняване по стаите вече всички се събрахме на плажа
😀

И за тези, които все пак се интересуват от настаняването – бяхме в хотел Le Mauricia 4*.

Стаята…. дали специално за мен, не знам, но бях настанена в такава, каквато е в сайта 😀

Хотел  Le Mauricia – остров Мавриций

Стаята в Хотел Le Mauricia

Изглед от терасата

Изглед от терасата – Хотел  Le Mauricia, остров Мавриций

Изглед от терасата

Част от градината

Изглед от терсата – хотел LeMauricia, остров Мавриций

Част от градината на хотела

Част от плажа

Плажът – хотел LeMauricia, остров Мавриций

Плажът

Плажът – хотел LeMauricia, остров Мавриций

Плажът

И преди да продължа с разкази от скитанията там и снимки, ето и

малко инфо за самия остров Мавриций

и защо наистина смятам, че е част от рая, който … местните са си създали 😀

Историята на острова повечето я знаят, но с няколко думи: Първо португалците в годините на откриването на минават оттам на път за Индия, но не се заседяват особено, така де, някакво островче, което не представлява особен интерес в търсенето на континенти 🙂 След тях естествено идват холандците, които малко повече са се възползвали от даровете на острова, като в резултат са изяли птицата Додо, изсякли са ценната дървесина, обявили острова за своя колония и започнали да докарват роби.
След тях идват французите, които се заседяват малко по-дълго и започват да управляват, като се доразвива робството, започва да се сади и захарна тръстика…
Идва времето на англичаните, които май както навсякъде, започват да благоустройват острова. Прокарват пътища, скоро след идването им се премахва робството, започва по-сериозно управление, благодарение на тях идват много индийци и… в резултат на всичко това можете да си представите каква смесица от раси се събира на това малко късче земя.
И все пак идва 20 век и от 1967 г. о-в Мавриций става самостоятелна република.
Интересен е начина, по който това се възприема от различните прослойки хора, но факт е, че у всички се усеща самочувствието на това, че са самостоятелна държава, със собствено управление… И това обяснява и строгостта и леко комичната сериозност, при влизане в страната 🙂 Видимо вече има заявена патриотичност и самочувствие от самостоятелност. Имат си избори, 4 партии и тук имаше един забавен момент – минаваме през столицата Порт Луи(с) (пиша „с“-то в скоби, защото те не го произнасят)и минаваме покрай паметник на първия демократично избран президент. И при въпроса кой е сегашният – оказва се, че е демократично избран и управлява …синът му 😀 Но това е нормално, и като една млада държава някак много естествени са видимото желание да се заявят, че са самостоятелни, въпреки, че все още са много свързани с Англия. Така например гида ни разказа, че да, до голяма степен законите са базирани на английското законодателство, като някои от тях ми направиха впечатление: За убийство – до 20 години, за изнасилване – 40 години, наркотици – 60 години, кражба – 3-4 години. Процента на престъпност е много нисък и наистина най-много да се случат кражби и то според мен на пияни туристи някъде по нощните барове 😀
Прави впечатление обаче, че навсякъде има полиция и всички полицаи са много строги. Между другото имахме охрана на плажа, горките хора, ние се пържим от жега, а те – с униформи. Не знам от какво пазеха, при условие, че местните наоколо бяха изключително безобидни и дори не ни обръщаха внимание … Или бяха такива, защото има охрана.. не знам. Но факт е, че това вдъхва допълнително чувство за сигурност особено у хора, които се притесняват на чужди места.
Та продължавам с това как са си уредили държавата: Образованието е безплатно за местните, като ясно, че е по английска система, а след завършване на средно образование полагат изпити в Англия (дистанционно) и получават английски дипломи. Отличниците естествено имат право да избират къде ще продължат образованието си. И понеже са само 1 200 000 население, повече от ясно е, че по всички офиси (банкови, държавни, туристически) и т.н. са местни. Още по-забавен беше факта, че на въпроса кой работи по плантациите от захарна тръстика и фабриките, гидът много сериозно заяви: „О, местните не работят такава работа. За целта си внасяме работници от Индия и Китай, които идват с договори, живеят в общежития и те работят черната работа. Местните не работят такова нещо“

В тази връзка стана дума и за безработицата, която поне по неговите думи не е голяма и тя съществува не защото няма работа, а защото има хора, които не желаят да работят. И защо не, след като на този остров определено може да се живее без да се работи, защото:

Разположението на острова е ясно – южно, топло, насред океана.

Островът е обграден от риф, което пази плажовете от нашествие на акули и други „страшни риби“. Самият остров си има питейна вода – реки, водопадчета… Лятото е 9 месеца, а зимата започва през юни и най-студено става през август, когато температурите може да паднат до 15 градуса, но… през нощта 😀

Превалява често, но за не повече от час, като в същото време не е нужно да уточнявам, че изобщо не се променя температурата. На острова няма отровни гадини – змии, паяци, гущери. Е, има едни такива малки гущерчета, които и по стаите влизат, ама то е да плашат комарите : ) А, предварително ни бяха казали, че там има доста комари – ами мен така и един комар не ме ухапа. Предполагам, че и района но хотела и изобщо залива се пръскаше с нещо, но комари нямаше и там, където ходихме… И естествено при този климат е да расте и вирее всичко, ама буквално всичко: от иглолистни дървета, редом с тях палми, папая, гуава, маракуя, тамарин, по-на ниско ананаси, и едно нещо, което е от рода на нашите тиквички, казват му „шушу“ 😀
Основен поминък на острова ясно: туризъм и захарна тръстика. Бях много изненадана, когато гида ни каза, че Мавриций е вторият в света след Куба износител на захар 😡 Що се отнася до туризма – около 1 000 000 туристи годишно посещават острова, логично е при 1 200 000 население това да е предостатъчно за препитание. Не е нужно да уточнявам, че на туристите им се смъква кожата от гърба 😀 Тоест… така де, цените са средно европейски за туристи, но за сметка на това навсякъде върви пазарлък, като често цената може да се смъкне наполовина. И като сравнение ще кажа няколко цени… Преди това – местната валута е маврициански рупии, като 1 евро = 44 рупии. Това е официален курс, като обаче при обмяна обикновено варира, като в бюрата и банките може да е от порядъка на 42 рупии. Но ако пазарувате във валута различна от местните цените ви ги смятат по трънския курс… може да се стигне дори да ви сметнат 1 евро за 35 рупии 😀

Като говорим за обмяна на пари,

голям смях у нас предизвика името на едно от бюрата за обмяна…малко притеснихме гида, който като го поитахме тъкмо обясняваше, как това е едно от престижните имена в чейнджбюрата, и му преведохме смисъла ако го четем на български…

Шибани финанси – сараф на остров Мавриций

Шибани финанси – сараф на остров Мавриций

Та ето и няколко сравнителни цени: 1 л вода в магазина е 15 рупии, в хотела – 90 рупии. Една бира в супермаркет – около 1 евро, в хотела – 4-5 евро, в бар извън хотел – 2-3 евро.
Коктейли… любимото ми мохито в хотела беше 10 евро, в бар навън – 4-5 евро. Отделно те си имат свои си барове, които така и не видях, но явно не бяха препоръчвани за туристи 😀

И още малко за икономиката им, и колко перфектно хората са си го измислили. В програмата за екскурзия присъстваше и посещение на фабрики за текстил и … диаманти 😕 Нямаше начин да не попитаме къде го гледат този памук или лен и къде ги копаят тези диаманти. Оказа се умно и практично: памук и лен внасят от Индия и Пакистан, преработват, произвеждат дрехи, които продават и изнасят. Диамантите си ги внасят от ЮАР, обработват и продават и изнасят… Направо перфектно


А, така и не разбрах защо им е толкова евтино горивото за коли, но пък тока си го правят сами след преработка на остатъчните продукти от захарната тръстика 😀 За собствени нужди си произвеждат кафе, което не изнасят, но си подсигуяват целия остров. И да не забравя, че естествено си правят и ром… който поне на мен не ми хареса. Даже бармана в нощния бар на хотела малко ми се обиди, и точно като бях настинала едната вечер ми наливаше различни видове ром за дегустация… аз си ги изпивах и… казвах, че не ми харесва. 😀  Добре де, наистина не ми хареса, особено в сравнение с кубински ром, бразилската кашаса… Но пък хората си го харесват и … абе ром е 😀
Страхотна бира си правят – Phoenix, местна, не знам от какво, но казаха, че е на голяма почит и колкото други компании са се опитвали да установят производство на друга бира, всички са фалирали, защото всички пият единствено местната.

Продължението:

Остров Мавриций – частица от рая (част 2)

Автор: Таис

Снимки: авторът



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Остров Мавриций – частица от рая (1)”

  1. Biliana каза:

    Невероятно написано щом си пожелах мигновено и аз някой ден да имам възможността да посетя Мавриций!
    Сърдечни поздрави от Бергамо!

  2. радо каза:

    чудно. първата снимка е доста успешна, със светлината в края на тунела

  3. радо каза:

    тоест втората

  4. Таис каза:

    Всъщност това не е тунел, а коридор в летището, по който минавахме след ръкава и към паспорт контрола 🙂

    Радвам се, че ви е харесал разказа и пожелавам на всички, които са замечтали за там да отидат!

  5. домосед каза:

    Да. Мавриций е добро топло място за летуване под палмички с чаша ром.

    Единствено леко насмешливото отношение към държавността им, ми звучи малко пресилено.
    Всъщност Мавриций е един добър пример за добре работеща държава с функционираща парламентарна демокрация. И не е по-малко независим от Англия, отколкото е примерно Индия.

    По индекса на фондация Мо Ибрахим на нивото на управление в Африка, Мавриций е на първо (!) място, изпреварвайки (с много!) дори страни като Южна Африка. Вземат се предвид фактори като развитие, човшеки права, устойчиво икономически климат, ред и законност …

    http://www.moibrahimfoundation.org/en/section/the-ibrahim-index/scores-and-ranking

  6. Стойчо каза:

    Убедихте ме – това ми става следваща цел 🙂

  7. […] и прекараната от нея там Нова година 2010. В началото ни показа острова и неговите плажове, а сега продължаваме нататък. Приятно […]

  8. Бианка каза:

    Браво, Таис. Чудесно написано. Много се забавлявах. Пожелавам ти пак да отидеш там и … да се срещнем някъде по острова! 😀

  9. […] на остров Мавриций. Започнахме с представянето на острова и неговите плажове, после разгледахме и малко от вътрешността, а днес ще […]

  10. Таис каза:

    Домосед, съжалявам, че съм прозвучала насмешливо относно държавността им. Всъщност чувството ми към това е много мило, и… да, те са си устроили една перфектна държава, създадена за тях самите. Мило, защото някак се усеща в разговорите с местните едно поведение като на малко дете, което вече смята, че е голямо. Факт е, че те все още създават държавата си, но съм убедена, че ако продължават така, както досега (поне от това, което научих и видях), те още много години ще държат първенство.
    –––––––
    Бианка, само не ми казвай, че живееш там, че рискувам да ме завладее недоброто чувство завист :))))

  11. […] нейната Нова година на остров Мавриций. Започнахме с пристигането и представябето на острова, а за последно празнувахме Нова година. Днес […]

  12. Lady D. каза:

    Страхотен е разказа и напълно достоверен. Живея тук от една година, а работя (в Middlesex University Mauritius Branch Campus) от два месеца. Общо сме 4-5 българките на острова, но ме радва тенденцията все повече българи да откриват тази туристическа дестинация като приоритетна.

Leave a Reply


Switch to mobile version