Намръзнахме се малко тази зима, даже и пътеписите ни са малко студенички в последните седмици. Реших по този повод, че е крайно време да обърнем палачинката и да избягаме на топло – там, където и по Нова година е жега: остров Мавриций. Наш водач ще бъде Таис, а сега: Приятно четене:

Остров Мавриций – частица от рая

част първа

Е, след дълго туткане и преодоляване на депресията след прибирането ми от Мавриций, ето и моят разказ за това как аз видях това вълшебно място.

Късче от рая или поне откакто съм си дошла, с това започвам разказа си пред приятели и познати и то наистина е такова. Предварително казвам, че няма да покажа много и качествени снимки… С тази сапунерка, която имам няма как да се получи, а и напоследък все по-малко снимам. Някак с времето се получава, че повече време отделям на това да напълня очите и душата си, отколкото да правя добри кадри

Пътуването ни беше през Париж, откъдето до Мавриций е 11 часа полет.

Не е нужно да обяснявам несгодите на такъв полет, още повече ако е в по-старичка машина… Но пък мисълта къде отиваме помогна да преодолеем всички неудобства. А аз има удоволствието още по време на полета да се докосна до част от културата на местните До мен беше мама англичанка с две от децата, а пръснати из самолета бяха съпруга й маврицианец, още две от децата, и останалата част от фамилият – сестри, лели, братовчеди… Оказа се, че те си живеят в Англия и отиват за ваканцията за около 20 дни на острова. И…… нямаше начин, потопих се в техните отношения, станах част от преместването и разместването докато поне децата ги съберат, надлежно бях представена на цялата фамилия като име, откъде съм, какво работя, за колко време и с колко човека пътувам (след като бях приятелски разпитана )… Сутринта наближавайки острова бяха раздадени картите за попълване – кой, къде, за колко и тн. Голяма беше изненадата ми, когато с тях раздадоха и още едни, в които трябваше да декларираме здравния си статус, с изредени няколко болести от типа на шарка, треска, грип … А на първа страничка от тази карта беше изрично написано, че съгласно законите на „държавата“ наказанието за внасяне на наркотици е 60 год. Както и да е, всички декларирахме, че сме здрави, не носим наркотици…

С наближаването на острова беше наистина веселба – виждаме го на мониторите, поглеждаш през прозореца – остров няма. Имам чувството, че поне час снижавахме и се спускахме като на спирала…… Ама как не, островът е голям … 2000 кв.км.   А за късмет като пристигахме беше и облачно, та острова видяхме малко преди да кацнем.
С кацането не е нужно да казвам колко рязко усетихме температурните разлики и……. изненада… Коридорите на летището бяха украсени с Новогодишна украса – зелени борови клонки, катерещи се дядо Коледовци навсякъде …. И табелата, с която посрещата и смятам, че дори и най-големите скептици след кратък престой се уверява, че не е просто реклама:

Welcome to paradise

Оттам нататък проверка, за някои беше бавно обслужването, но 400 човека са си много така или иначе, хората работеха нормално и…… много сериозни. Едва по-късно си намерих обяснението за тази строгост …

Аууу, оказва се, че снимките ми ще са доста големи, но нямам време да се занимавам с оразмеряване, затова моля за извинение предварително!!!!!!!!!

И така… оттам летището, малко, шумно и … първи контакт с хората… Намерихме си нашия бус и сладкият Силвио, който ни придружи до хотела и още с посрещането не само, че беше много усмихнат, ами като ни видя колко сме смачкани от пътуването започна да се шегува, което неизбежно повиши настроението Знаехме, че кацаме в противоположния край на острова в Mahebourg, а хотела ни беше в Северната част при Grand Bay. И понеже ще разказвам и къде сме били, ето и една карта на острова…

За тези, които не знаят, движението в Мавриций е по английски тертип, тоест в ляво, което още преди да замина секна намеренията ми да си взема кола под наем и да щъкам сама из острова   Иначе в тази връзка Силвио побърза да се пошегува, че по време на французите движението е било в дясно, после по времето на англичаните е станало в ляво, затова сега често карат … по средата
Оттам пътуване около час, докато пристигнахме в хотела. Не е нужно да казвам, че поради умората май почти никой не се загледа в околностите и липсваха възторжените изблици от зеленината наоколо и видимо липсата на голяма застроеност, но пък и се движехме по вътрешността на острова… Подремнахме, та като пристигнахме в хотела вече бяхме готови за подвизи.

И тук започна моето очарование от острова … благодарение на хората, които ни посрещнаха. Вярвайте ми, няма толкова усмихнати хора и нямам предвид любезните служебни усмивки. Те наистина бяха сърдечни, и посрещането беше сякаш стари приятели идват.. Бях чувала, че маврицианците приемат целувката като нещо естествено, но мислех, че е пресилено. Да, ама не, всъщност целувката (е, не интимната ) е част от поздрава. Още от вратата ни посрещнаха с шеги… бързо настаняване и закуска (въпреки, че не ни се полагаше, не знам дали така посрещат по всички хотели)…. И въпреки умората няма и час след настаняване по стаите вече всички се събрахме на плажа

И за тези, които все пак се интересуват от настаняването – бяхме в хотел Le Mauricia 4*.

Стаята…. дали специално за мен, не знам, но бях настанена в такава, каквато е в сайта

Изглед от терасата

Част от градината

Част от плажа

И преди да продължа с разкази от скитанията там и снимки, ето и

малко инфо за самия остров Мавриций

и защо наистина смятам, че е част от рая, който … местните са си създали

Историята на острова повечето я знаят, но с няколко думи: Първо португалците в годините на откриването на минават оттам на път за Индия, но не се заседяват особено, така де, някакво островче, което не представлява особен интерес в търсенето на континенти След тях естествено идват холандците, които малко повече са се възползвали от даровете на острова, като в резултат са изяли птицата Додо, изсякли са ценната дървесина, обявили острова за своя колония и започнали да докарват роби.
След тях идват французите, които се заседяват малко по-дълго и започват да управляват, като се доразвива робството, започва да се сади и захарна тръстика…
Идва времето на англичаните, които май както навсякъде, започват да благоустройват острова. Прокарват пътища, скоро след идването им се премахва робството, започва по-сериозно управление, благодарение на тях идват много индийци и… в резултат на всичко това можете да си представите каква смесица от раси се събира на това малко късче земя.
И все пак идва 20 век и от 1967 г. о-в Мавриций става самостоятелна република.
Интересен е начина, по който това се възприема от различните прослойки хора, но факт е, че у всички се усеща самочувствието на това, че са самостоятелна държава, със собствено управление… И това обяснява и строгостта и леко комичната сериозност, при влизане в страната Видимо вече има заявена патриотичност и самочувствие от самостоятелност. Имат си избори, 4 партии и тук имаше един забавен момент – минаваме през столицата Порт Луи(с) (пиша „с“-то в скоби, защото те не го произнасят)и минаваме покрай паметник на първия демократично избран президент. И при въпроса кой е сегашният – оказва се, че е демократично избран и управлява …синът му Но това е нормално, и като една млада държава някак много естествени са видимото желание да се заявят, че са самостоятелни, въпреки, че все още са много свързани с Англия. Така например гида ни разказа, че да, до голяма степен законите са базирани на английското законодателство, като някои от тях ми направиха впечатление: За убийство – до 20 години, за изнасилване – 40 години, наркотици – 60 години, кражба – 3-4 години. Процента на престъпност е много нисък и наистина най-много да се случат кражби и то според мен на пияни туристи някъде по нощните барове
Прави впечатление обаче, че навсякъде има полиция и всички полицаи са много строги. Между другото имахме охрана на плажа, горките хора, ние се пържим от жега, а те – с униформи. Не знам от какво пазеха, при условие, че местните наоколо бяха изключително безобидни и дори не ни обръщаха внимание … Или бяха такива, защото има охрана.. не знам. Но факт е, че това вдъхва допълнително чувство за сигурност особено у хора, които се притесняват на чужди места.
Та продължавам с това как са си уредили държавата: Образованието е безплатно за местните, като ясно, че е по английска система, а след завършване на средно образование полагат изпити в Англия (дистанционно) и получават английски дипломи. Отличниците естествено имат право да избират къде ще продължат образованието си. И понеже са само 1 200 000 население, повече от ясно е, че по всички офиси (банкови, държавни, туристически) и т.н. са местни. Още по-забавен беше факта, че на въпроса кой работи по плантациите от захарна тръстика и фабриките, гидът много сериозно заяви: „О, местните не работят такава работа. За целта си внасяме работници от Индия и Китай, които идват с договори, живеят в общежития и те работят черната работа. Местните не работят такова нещо“

В тази връзка стана дума и за безработицата, която поне по неговите думи не е голяма и тя съществува не защото няма работа, а защото има хора, които не желаят да работят. И защо не, след като на този остров определено може да се живее без да се работи, защото:

Разположението на острова е ясно – южно, топло, насред океана.

Островът е обграден от риф, което пази плажовете от нашествие на акули и други „страшни риби“. Самият остров си има питейна вода – реки, водопадчета… Лятото е 9 месеца, а зимата започва през юни и най-студено става през август, когато температурите може да паднат до 15 градуса, но… през нощта

Превалява често, но за не повече от час, като в същото време не е нужно да уточнявам, че изобщо не се променя температурата. На острова няма отровни гадини – змии, паяци, гущери. Е, има едни такива малки гущерчета, които и по стаите влизат, ама то е да плашат комарите : ) А, предварително ни бяха казали, че там има доста комари – ами мен така и един комар не ме ухапа. Предполагам, че и района но хотела и изобщо залива се пръскаше с нещо, но комари нямаше и там, където ходихме… И естествено при този климат е да расте и вирее всичко, ама буквално всичко: от иглолистни дървета, редом с тях палми, папая, гуава, маракуя, тамарин, по-на ниско ананаси, и едно нещо, което е от рода на нашите тиквички, казват му „шушу“
Основен поминък на острова ясно: туризъм и захарна тръстика. Бях много изненадана, когато гида ни каза, че Мавриций е вторият в света след Куба износител на захар Що се отнася до туризма – около 1 000 000 туристи годишно посещават острова, логично е при 1 200 000 население това да е предостатъчно за препитание. Не е нужно да уточнявам, че на туристите им се смъква кожата от гърба Тоест… така де, цените са средно европейски за туристи, но за сметка на това навсякъде върви пазарлък, като често цената може да се смъкне наполовина. И като сравнение ще кажа няколко цени… Преди това – местната валута е маврициански рупии, като 1 евро = 44 рупии. Това е официален курс, като обаче при обмяна обикновено варира, като в бюрата и банките може да е от порядъка на 42 рупии. Но ако пазарувате във валута различна от местните цените ви ги смятат по трънския курс… може да се стигне дори да ви сметнат 1 евро за 35 рупии

Като говорим за обмяна на пари,

голям смях у нас предизвика името на едно от бюрата за обмяна…малко притеснихме гида, който като го поитахме тъкмо обясняваше, как това е едно от престижните имена в чейнджбюрата, и му преведохме смисъла ако го четем на български…

Та ето и няколко сравнителни цени: 1 л вода в магазина е 15 рупии, в хотела – 90 рупии. Една бира в супермаркет – около 1 евро, в хотела – 4-5 евро, в бар извън хотел – 2-3 евро.
Коктейли… любимото ми мохито в хотела беше 10 евро, в бар навън – 4-5 евро. Отделно те си имат свои си барове, които така и не видях, но явно не бяха препоръчвани за туристи

И още малко за икономиката им, и колко перфектно хората са си го измислили. В програмата за екскурзия присъстваше и посещение на фабрики за текстил и … диаманти Нямаше начин да не попитаме къде го гледат този памук или лен и къде ги копаят тези диаманти. Оказа се умно и практично: памук и лен внасят от Индия и Пакистан, преработват, произвеждат дрехи, които продават и изнасят. Диамантите си ги внасят от ЮАР, обработват и продават и изнасят… Направо перфектно

А, така и не разбрах защо им е толкова евтино горивото за коли, но пък тока си го правят сами след преработка на остатъчните продукти от захарната тръстика За собствени нужди си произвеждат кафе, което не изнасят, но си подсигуяват целия остров. И да не забравя, че естествено си правят и ром… който поне на мен не ми хареса. Даже бармана в нощния бар на хотела малко ми се обиди, и точно като бях настинала едната вечер ми наливаше различни видове ром за дегустация… аз си ги изпивах и… казвах, че не ми харесва.   Добре де, наистина не ми хареса, особено в сравнение с кубински ром, бразилската кашаса… Но пък хората си го харесват и … абе ром е
Страхотна бира си правят – Phoenix, местна, не знам от какво, но казаха, че е на голяма почит и колкото други компании са се опитвали да установят производство на друга бира, всички са фалирали, защото всички пият единствено местната.

Продължението:

Остров Мавриций – частица от рая (част 2)

Автор: Таис

Снимки: авторът

Tags: Индийски океан, Мaurituis, Мавриций, остров, плаж