февр. 01 2010

Из Карпатите и Трансилвания

Днес отново ще отправим поглед към нашите съседи. Този път ще изкачим най-високия връх на Румъния – Молдовяну и между другото ще пообиколим Трансилвания. Приятно четене:

Пътешествие из Карпатите и съседска Трансилвания

И така дойде време за дългоочакваното пътешествие из румънските Карпати. Групата ни включваше мен (Любо), Иван, Краси и Миро — всички до един страстни планинари. Пътят от София до Русе минава неусетно като изключим малко перипетии с КАТ, ама какво да се прави.

На границата се скъсваме да търсим румънски винетки,

но уви няма никъде. Спирахме в 5 бензиностанции, но нищо, а и навсякъде ни казват, че не знаят къде има. Някъде бях чул, че го правели нарочно, за да глобяват. Накрая се ядосах и казах — без винетка и това е (странно нямахме проблеми поне с това). (Ето подробни съвети къде се купуват и колко струват румънските винетки, както и таксите за минаване през река Дунав – бел.Ст.)

Оттам нататък сагата продължава на околовръстното на Букурещ — невиждано задръстване седим около час и половина почти без да се движим. Оказва се, че се пресича с малка уличка, която не е за вярване, но е с предимство (ПАРАДОКС НОМЕР 1).

Минаваме, чудим се на тъпотията и не след дълго вече сме на магистралата за

Питещ,

която е около 100 км и най-сетне се радвам, че ще отметнем малко път по-бързо. Движението е доста натоварено може би, защото е петък, но с около 130—140 км/h бързичко стигаме на 7 км от края и, където чудото е невиждано — 7км магистрала, пълна с тирове, коли и какво ли още не. казваме си, че сигурно нещо е станало, но уви, истината е друга. След около 2:30 часа разбираме истината: магистралата свършва с коларски път, който трябва да поеме целия трафик от нея. (нечувана простотия ПАРАДОКС НОМЕР 2).

Времето вече доста напредва — около 11 часа е, а имаме да изминем още към 100 км по тежък криволичещ път и то в мрак (малко по-зле от Батак-Доспат). Естествено всички се тръшнаха да спят, но след около 60 км си намерихме доста добро местенце за спане, на което решихме да нощуваме. Разпънахме една палатка, а аз се метнах на задната седалха и заспах.

Сутринта рано се събудих и се заслушах в приятното клокочене на реката, която минаваше до лагера ни — ехххххххх, най-после в планината! Размърдах се и се поразтъпках наоколо. На едно от околните дървета видях храната на Иван, грижливо закачена нависоко далеч от гладните погледи на карпатските мечки.

След като хапнахме се отправихме на път. Изведнъж преминахме един странен много-дълъг тунел изсечен в скалите и какво да видим след него невиждана досега мъгла. Буквално не виждах задницата на колата в огледалото. МНОГО ЛОШО!!! Не след дълго спряхме на стартовата точка и излязохме от колата — голям студ, а и мъглата ни правеше мокри за минути. После заваля и стана ужасно. Немислимо е да се тръгне в това време, а и се оказахме малко неподготвени за такова време с леките летни дрешки.

След около 1:30 мин решихме да се отправим към

градчето Виктория,

откъдето също може да се изкачи върха, но трябва да се преодолее цялата денивелация от 500 до 2544 м. н. в. Какво пък може оттам планината да е по-благосклонна.

Тръгнахме движението беше много натоварено, а мъглата не изчезваше. Пътят беше все така на серпентини, вентилаторите на колата работеха на мах, но не вършеха никаква работа, защото филтъра за купето беше запушен. Едва смогвах да бърша с кърпата и резултата пак не беше добър. По едно време стъклото се омазни и стана такава приказка, че не е за разправяне. Всички отново заспаха.

Стигнахме по живо, по здраво Виктория и все още валеше малко, но поне мъгла няма. Дъждът намаля и ние с Иван се разходихме из града, а другите две спящи красавици продължиха със заниманието си:-)

След малко часът стана 14:00 и взехме решение да тръгнем нагоре пък да видим.

Времето се пооправи и с бодра крачка нагоре

Благодарение на ГПС-а се добрахме до старта на пътеката, за която нямаше никакъв ориентир от града. След 9 км ходене по коларски пътища стигнахме до пътеката и гората. Хайде нагоре! Малко по малко набирахме височина из горския пейзаж.

След около 2h гората свърши и достигнахме до алпийската част с тревичката, храстите и чакъла. Смрачаваше се беше време да се мисли за лагеруване. Отметнахме още не малко денивелация и метнахме палатката на едно що годе хубаво място. Беше студено от духащия вятър и побързахме да се преоблечем от мокрите дрехи и да се навлечем. После сложих апарата на стойката, за да запечатам залязващото слънце над долината-ПРИКАЗНО Е. Виждаше се целия изминат път като на длан. Сякаш не е за вярване, че само преди около 5 часа бяхме толкова далеч и толкова долу!

Всичко е готово и се мушкаме в палатката. Хапваме, правим топла супа на примуса, която ни посъживява. В този момент разбрах наистина колко важно е да имаш примус и каква благинка е супата 🙂 А, и разбира се Иван носи коняк и след няколко глътки всичко е ОК. Лягаме да спим.

По едно време през нощта усещам, че съм силно избутан и почти ще срутя палатката. Даже едната рейка е паднала. Надавам вой и ми е отстъпено място. Не споменах, че сме 4 човека в палатката, но тя е по-голяма, но не и за 4 говеда 🙂

На сутринта — страхотно време сякаш вчера не е имало и грам мъгла. Бързо се оправяме и потегляме нагоре в ранна доба, че да не изтървем хубавото време.

Moldoveanu Peak, Румъния

След около 1:40h виждаме върха. Вече ни остава съвсем малко. Стягаме редиците и право нагоре. И ето ни на

връх Молдовяну 2544 м. н. в. — първенеца на Румъния!

Времето е чудесно а гледката поразителна. Виждат се Карпатите като на длан. Правим снимки, взимаме си камъчета за спомен и след около 25 мин тръгваме надолу, а мъглата и облаците прииждат. Не споменах, че в тази част на Карпатите няма мъгла само около 20—30 дни за цялата година. Голям късмет — какъв ден сме улучили.

На връх Молдовяну – Карпатите, Румъния

На връх Молдовяну

Бързичко се смъкваме надолу, защото ни чака не малко път + шофиране. Навлизаме отново в горската част, където някои от нас буквално преяждат с карпатски малини и капини. Просто бяха страхотно вкусни и ароматни, особено за пресъхнала уста. Пихме вода до насита от един високопланински поток. Беше невероятно бистър. Любувахме се на малко диви кози и докато се усетим сме пак на 9 километровия път.

Карпатите – поглед от връх Молдовяну, Румъния

Карпатите – поглед от връх Молдовяну

Подемаме с бодра крачка, но не след дълго започва голям смях и майтапи и темпото намалява. Но не щеш ли се задава 8-местен бус с двама човека. Веднага махам с ръка и той спира. За минути сме във Викторя. Като слизахме от буса шофьора се понамръщи малко и малко по-късно Миро спомена, че чул, че стопа в Румъния бил платен, ама ние не сме от тук и… Те затова са толкова отзивчиви тия проклетници. На още два пъти ни спираха да ни питат искаме ли да ни закарат до някъде. Ние с тия раници сме като магнит за тях.

Добираме се до колата, Иван си мие краката във фонтана на града, хапваме ябълки и газ към Брашов. По пътя има много ремонти и светоари, за да може движението да стане еднопосочно. Светофарyt държи по 10 мин нищо, че няма толкова коли в другата посока (ПАРАДОКС НОМЕР 3) той си държи. И така до Брашов поне 10 такива.

Брашов

Спираме в центъра на града почти по тъмно и правим около 3 часова разходка. Имаше и някакъв концерт в града. Абе, наистина хубав град. Все едно не си в Румъния.

Към 23:00 се отправяме към

Бран, където ще гледаме Прочутия дворец на Дракула

на сутринта. След безкрайно лутане в нощта (около 30 км напразно) в търсене на място за бивак спираме на една отбивка на пътя, която май служи за тоалетна на тиражиите, ама нямаме избор трябва да се спи, че утре ни чака дълъг ден, които включва и връщане до България. Около 2:30h аз се просвам на задната седалка, а останалите в палатката на полянката зад колата (отрупана с аки) 🙂

Замъкът на Дракула в Бран, Румъния

Замъкът на Дракула в Бран

Сутринта отиваме до замъка, който само в понеделник е от 12 часа, а иначе – от 9 и, разбира се, е понеделник, а ние нямаме време да чакаме до 12 и го разглеждаме само отвън. И никакви уговорки и подкупи не помагат да се доберем до вътре. В този град навсякъде се плаща да спреш, ама ние никъде не платихме. Не стига че замъка не работи.

Леко разочаровани си купуваме картички и поемаме към

Синая — ГРАД ИЗЛЯЗЪЛ ОТ НЯКОЯ ПРИКАЗКА

Както казва Иван — очаквам всеки момент над нас да прелети някой дракон. Един различен свят. И този замък не работи в понеделник, но нищо той е достатъчно приказен отвън 🙂 Разглеждаме и поемаме в посока България през Букурещ.

Виждаме варненска кола в Синая и натискам клаксона за поздрав. Общо взето доста българи видяхме тук дори и в планинската част в мъглата. Да не повярваш. И то от всички краища на страната.

Дворецът Пелеш в Синая, Румъния

Дворецът Пелеш в Синая

След известно време е

то ни в Букурещ

— колко е лудница тук, и какво е това движение, и какви са тия омотани кръгови и кръстовища, и трафик. Ужас!!! Града е 20 км в диаметър и имайки впредвид интензивността на движението го минахме сравнително бързо, а ние минахме през баш центъра. Околовръстното не е много оферта имайки впредвид какво беше на идване. Нищо поне го поогледахме малко. ХВАЛА НА ГПС-А. САМО С НЕГОВА ПОМОЩ СЕ ИЗМЪКНАХМЕ ОТ ТУК. ИНАЧЕ БИ БИЛО MISSION IMPOSSIBLE ЗА ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ПОЗНАВА ГРАДА ДА СЕ ИЗМЪКНЕ. Всъщност в центъра на града видях табела София — каква гордост, нали:-)

Вече сме в покрайнините на града и давам газ към границата-около 65 км хич не са много, а и пътя е хубав благодатение на EU. На границата минахме бързо заредихме с бензин и бързо към София, че има още 305 км. Имаше едни катаджии, които само дето не бяха качили патрулката на един орех така се бяха скатали. Точно след един наклон в края, на които седи знак 60. Аз се скатах, ама един с една лада се изсили със 90, ама не го спряха. Защо ли???

И така се добрахме до София към 22:00h. Равносметката е 1400 изминати километра и хубаво изкарване като цяло!

И накрая изведнъж се сещам за една много хубава мисъл:

Колко малко хора знаят

за тоя чуден горе кът

и колко много долу пъплят,

невиждащи нагоре път.

Край

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

   Изпрати пътеписа като PDF   


13 коментара

13 коментара to “Из Карпатите и Трансилвания”

  1. Stela каза:

    Привет 🙂 Пишеш за снимки… Дали има възможност да изпратиш и (част от) тях?
    Интересно ми е също кога е извършено пътуването (@ Стойчо- хубаво е това да се уточнява за всеки пътепис)

    А относно това- „Абе, наистина хубав град. Все едно не си в Румъния.“ само ще ти пожелая още пътувания из Румъния 🙂

  2. UZUMAKI каза:

    Еее, аз чаках да стигна до момента със замъка на Цепеш, а то… И да беше сложил малко снимки.

  3. Стойчо каза:

    @Стела, ако авторът не е написал кога е правено пътуването, аз няма как да знам. А и даже да е през 19 век правено – още четем с кеф До Чикаго и назад, нали:-)

  4. Stela каза:

    Стойчо, ясно е кое не зависи от теб 🙂 Но от теб зависи- ако счетеш за уместно- да драснеш препоръка (не изискване) при пращане на пътепис да се уточнява периода на пътуване.

    Примерът с Алеко е удачен относно художествена стойност и актуалност на идеи. Аз точно тях не съм коментирала, съответно примерът е неприложим спрямо коментара ми.
    Предложението ми е основано на грубо прагматичния аспект на един пътепис, доколкото доста хора търсят именно това.
    Няма никакво значение, че това не е моето търсене, нито моя начин да си планирам пътуванията (особено „трансилванските“).

    Та… Ако ти се струва резонно- просто правиш добавката. Ако не- нищо не правиш или максимум обявяваш от учтивост, че идеята е тъпа. И това е. 🙂 Наясно си, че не гледам на хрумванията си като на скъпоценни отрочета и няма да се тръшна от каквато и да е реакция. 🙂

  5. Стойчо каза:

    🙂 Ще помисля малко 🙂

  6. Любомир Петров каза:

    Приемам и двете критики 🙂 Пътеписа е от началото на септември 2008.Ех, колко време мина, а сякаш беше вчера:-).За снимките, ако Стойчо каже как е най-удобно ще се радвам да пратя!

  7. Стойчо каза:

    Прати ги на мейла stojtscho ( ат ) яху (точка) ком – Ако искаш добави и някакво описание (напр. „Върхът“ „Брашов“ или каквото решиш)

  8. Hristina каза:

    Много хубаво пътешествие!Струва си да се изследват тези земи, изненадата е приятна (е, като изключим Букурещ).

  9. Tiho каза:

    Ето малко снимки от една разходка в Карпатите http://picasaweb.google.com/kantele1/Romania#

  10. […] и след родния Мусала; Гръцкия Митикас в Олимп; Румънския Молдовяну в Карпатите; Черногорския Колац в Проклетия, Миджур изглеждаше […]

  11. Иван каза:

    добре че карпатските мечки не са похапнали с вас, а с малините 🙂 добър избор да съчетаеш планинската екскурзия с посещение на исторически и културни забележителности, яка идея за 2 в 1, мерси Любо, добре разказано и много смешно! 10х

  12. ALEV - GALEN каза:

    Страхотно ! След 5 дни съм планиран изкачването на Молдовяну

  13. ALEN - GALEN каза:

    Истински романтик ! Благдаря ВМи !

Leave a Reply