юли 25 2008

Възрожденско през зимата: Копривщица

Точно преди година, ако си спомняте, в София бяха онези чудовищни 40 градуса на сянка. Днес не е толкова горещо, но пък според мен е точно времето да си припомним зимата. Представям ви разказът на Людмила за един уикенд в Копривщица. Приятно четене:

Възрожденско през зимата

От преди Нова Година си подхвърляхме с половинката да се вдигнем за един уикенд и да се спасим от София. Времето си минаваше и най-накрая аз си седнах на многоточието, звъннах няколко телефона и се сдобихме с резервация за Копривщица. Избрах Копривщица, защото там все пак има какво да се разглежда, а тайничко се надявах на по-хубавко време, което да позволи и малко скиторене по околните върхове. Последното не се изпълни, но въоръжени със съвети и впечатления на познати, както и със зловещата прогноза за времето, все пак потеглихме.

Влакът за Копривщица заминава в 8.40…

Събота сутринта, Централна Гара. Дружно зъзнем на четвърти коловоз, по уредбата бодро-бодро ни съобщават, че влака ще замине в 8.40. Това си е съвсем в реда на нещата, ако влака се беше вече позиционирал на коловоза. Влак няма, повтарят ни как ще замине, но никой не казва кога ще вземе да дойде. От челния опит на Ясен знаехме, че ще ни вози някаква полуразглобена каруца, ако въобще се появи въпросното превозно средство. След кафе, 2 цигари, една котка затворена в някаква будка на перона и псуване по БДЖ-то, електричката цъфна с доволно закъснение, идейки от Драгоман. Държа да кажа на Ясен, че беше що-годе читава и почти чистичка (доколкото може да бъде чиста една електричка разбира се), затова пък първата ни радост, че е топла се изпари още с излизането от София. Вееше от всяка дупчица. С неизвестно закъснение долетяхме на копривщенската гара и чичкото кожодер с маршрутката ни одръсти с по лев и петдесет за удоволствието да се возим 8км, вместо да ги ходим пеш в тоя студ. Маршрутката беше по-мръсна от влака.

Копривщица през зимата

Копривщица през зимата

Как да е добрахме се до самата Копривщица, без много лутане намерихме мястото, където щяхме да спим – Бащин кът, много хубаво местенце, топличко, чистичко, хората са много мили, а внукът им е от „наш’те“ – кубинките, камуфлажа и тениска на не помня коя група. Ще вметна за лутането, че Копривщица се оказа осеяна с табели, табелчици и табелченцета. На всеки ъгъл по няколко, водещи на различни места, я към някой музей, я към някой хотел или някоя механа. 98% са дървени, другите 2% се правят на дървени. Въобще шанса да се заблуди човек търсейки определено място е по-малък от нулев, ходиш по табелките и рано или късно ще пристигнеш. Та настани ни момчето, връчи ни талонче за отстъпка в механа „Чучура“ и ни остави да се разполагаме с времето си както намерим за добре. Ние намерихме за добре да вземем фотоапарата и да изхвърчим по музеите.

Копривщица - Архитектурно-исторически резерват, Копривщица, България

Музеи на самообслужване

Първо се отправихме към музея на Бенковски и монумента над него. Влизайки в музея естествено нямахме билети, мислейки че в него ще си купим. Уредничката нямала билети, учтиво ни покани да разгледаме, а билети да си купим после от някой друг музей или от дирекция на музеите. Малко се шашнахме, но явно копривщенци са мили хора. Като първи музей за деня аз все още четях настървено всяко надписче и се вглеждах отблизо в чорапите, плетени от майката на Обрешков.

Паметникът на Бенковски, Копривщица

Паметникът на Бенковски, Копривщица

След Бенковски дойде ред на Ослековата къща, по пътя наснимахме важни здания като читалището и лесничейството например.

Читалището на Копривщица

Читалището на Копривщица

Лесничейството в Копривщица

Лесничейството в Копривщица

В Ослековата къща отново влезнахме без билети и отново ни поканиха да разгледаме, а да си купим после от т.нар „Купчийница“ – магазинчето до Дирекция на музеите. В един момент си дадох сметка, че бихме могли да разгледаме всички музеи в градчето без да дадем и стотинка. Е, ние сме примерни деца и си купихме билетчета – 2лв. студенски билет за всички музеи. Редовния е 5лв. Аз тук малко чийтнах, защото си взех също студентски. Измамата не е голяма, понеже някъде из деловодствата на СУ все още съм студент.

На площад 20 Априлий се намира костницата на Априлци:

Паметникът на Априлци, Копривщица

Паметникът на Априлци, Копривщица

След Ослековата къща опитахме да посетим Лютовата, която обаче се оказа затворена. Затова се отправихме към къщата на Димчо Дебелянов. Това беше и най-хубавия поне за мен музей. Беше най-топлия, имаше озвучаване и май ми беше най-интересен. Както споменах съм съвестно дете и не снимах в музеите. Не че някой щеше да ме спре. Бяха си на самообслужване – влизаш, късат ни малко от билетчето и правиш каквото искаш после. Приземния етаж в музея на Дебелянов е неестествено нисък, половинката се опита да си строши главата, или поне да строши някоя греда.

По пътя към църквата Успение Богородично попаднахме на това, което ми напомни за мераците да се качим на Богдан, попарени от личното ми решение да ходим в Копривщица точно когато е нахлул студен фронт:

Църквата Св.Успение Богородично, Копривщица

Църквата Св.Успение Богородично, Копривщица

А тук има 2 почти еднакви котки на стълбите:

Котки на стълбите

Котки на стълбите

Гробът на Каблешков:

Гробът на Тодор Каблешков

Гробът на Тодор Каблешков

В тази църква влезнахме. Ако има място, където се чувствам като в небрано лозе – това са църквите. Последно влизах в църква на една сватба, преди това съм влизала в далечната 2000г, когато Ясен се моткаше из църквата на Струпешкия манастир с тениска на Maiden и 666 на гърба. Та влизаме вътре, а аз зяпам внимателно какво върши половинката и повтарям след него. Оп – прекръстване, с дясната ръка, в тази посока. Добре, стигнахме до иконостаса и все пак се сетих, че в църква свещи се палят. Запалихме по една, аз се олях с парафин защото зяпах някакво евангелие до мен, което изглеждаше кажи-речи от първопечатните книги. На излизане аз разбира се се спънах в дървения подиум и вдигнах страшна гюрюлтия. Това беше – в църква чак догодина!

Музея на Каблешков ми дойде в повече. Като виден заплес си забравих ръкавиците на тръгване и с всичките снимки вече не си чувствах ръцете, а този музей май беше и най-студения. Там ме впечатлиха котките за катерене, изложени между пушките на Каблешков.

Калъчевия мост – тук е гръмнала първата пушка от Априлското въстание:

Мостът на първата пушка, Копривщица

Мостът на първата пушка, Копривщица

А това е кофа за боклук – идейно 🙂

Кофа :-)

Кофа 🙂

След Калъчевия мост хапнахме едно хубаво и остана да посетим само музея на Каравелови. За него вече ме е яд, че не снимах вътре, и той беше на самообслужване, а имаше една древна печатарска машина, на която са печатани Знаме и Независимост… пфу, пуста съвест. Трябваше да я щракна.

Къщата на Каблешков

Къщата на КаблешковКаравелов

Един загубен ден:

17.02 – неделя. Не знаех в колко ще е удачно да си тръгнем от Бащин Кът. Сметнах 10.30 за разумен час. Излизайки вече с багажа видяхме, че можело да останем до 12. Хъх! Моя грешка, аз дадох зор. Тръгвайки си хората ни запитаха дали не са ни обидили нещо, какво не ни е харесало, че толкова рано си тръгваме, дали сме си изпили кафето което ни бяха оставили (много хубаво кафенце беше между другото)… Ох, моята магария е виновна. Следващия път всичко ще проверявам поне по 2 пъти. А сега имахме ужасно много време да убием и тотална невъзможност за разходки, студения фронт от Норвегия се вихреше над Средна Гора и искаше да ни вледени на място. Помотахме се насам-натам, Лютовата къща пак беше затворена, поснимахме доколкото можахме без ръкавици, пихме кафета, хапнахме (в Старата Круша в шкембето не слагат шкембе! Беше само чорбица, но пък сиренето по тракийски беше добро), решавахме кръстословици в едно кафене (където после се изсипаха 2-3 пенсионерски клуба) и дойде време за маршрутката в посока гарата.

Уличка в Копривщица

Уличка в Копривщица

Копривщица

Копривщица

Копривщица

Копривщица

Чели ли сте Пратчет? Това е Гаспод, лепна се за нас и ни водеше точно в посоката, в която отивахме. Спечели си сандвич:

Между другото мислехме варианта да се приберем с автобус. Wilma (виж тук) си изглеждаше точно толкова страшно, а Никан Лайн като монополисти бяха треснали 10 кинта цена за удоволствието да пътуваш с полуразглобения кошник Wilma. Решихме, че БДЖ е по-изгодно.

В 15.50 се качихме на маршрутката, тя кацна на гарата маааааааааааалко преди влака за Карлово да замине. До гишето за билети имаше дежурната табелка, че 5 минути преди тръгването на влака се преустановява продажбата на билети, само че никъде не пишеше че започва минута преди влака да тръгне. Докато хората за Карлово си купуваха билети влака им тръгна, после спря и ги изчака. Ние имахме около 40 минути до нашия влак, взехме билети и излизайки на перона се изправихме срещу това чудо:

Оказа се същата електричка, с която Ясен са пътували през есента и все още не е поела към вечните стоманолеярни полета. За разлика обаче от чистичката електричка на идване тази поне беше топла. В един момент направо гореща. Напълни се с хора, някакво бебе врещеше, някакви кифли от Златица и Пирдоп кудкудякаха наоколо, извадиха лаптоп и надуха Marilyn Manson (това хубаво) и чалга (неочаквано зловеща комбинация), а нас ни нападнаха едни бабка и дядко от най-приказливите. Видях снимки на внуците им, на правнучето им, на снахата им американка и на пастора, който кръщавал бебето. Половинката беше изпитан по математика, даже не позна колко бил интеграл от незнам си какво.

Опит за залез, специални ефекти – БДЖ.

Залез от БДЖ

Залез от БДЖ

Извод – Копривщица е чудесна. Усещането, че вървиш по улица, която е изглеждала точно така и през 19век е невероятно. Хората в Копривщица са невероятно мили, дори сервитьорите са учтиви. Просто отидете през по-топлите сезони.

Автор: Людмила Валериева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Копривщица – на картата:


Копривщица


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Възрожденско през зимата: Копривщица”

  1. My_name каза:

    ЗдравеJте, радвам се, че сте си прекарали добре, но личният ми свъет е в бъдеще да не обръщате внимание на негативизмите, ще се чувстфвате много по-добре, казвам го от личен опит;)

  2. Здрастиии!!! каза:

    Ако не се интересувате от ски да ви кажа че и лятото е хладно в Копривщица. На 1.VІІІ цъфтят липите и сутрин коминчетата пушат. Ако ви натежи жегата през лятото Копривщица е точното решение. http://www.panoramio.com/user/1947825/tags/Koprivshtitsa

  3. KrasiTop каза:

    Здравейте! Изключителен стил, който ме изпълни с усещането, че и аз съм бил с вас. Заставам зад всичко, което сте написали. Преди година посетих Копривщица за пръв път и останах очарован (нямам по-силна дума) от всичко, но най-вече от хората там. Ще си позволя да добавя един щрих към разказа. В центъра на града имаше сергии с бонбони и други лакомства, които през нощта само се покриват с дебели гумирани платна, за да не се намокрят. В двора на църквата видях малка дървена конструкция с буркани лечебен мед, която вечер само се загръща с платнище, без да се прибира медът. Разбирате ли за какво става дума?! Стоката остава цяла нощ без надзор и никой не я докосва. Това е духът на Копривщица и егото на нейните жители. Явно гостуващите също прихващаме от това поведение и ставаме същите, поне докато сме там. Със сигурност ще се върна в Копривщица.

  4. […] разкази тук и тук и тук. Share this:EmailPrintLike this:LikeBe the first to like […]

  5. Копривщица каза:

    Имате грешка! 😀 http://patepis.com/wp-content/uploads/koprivshtica12.jpg тази снимка не е от къщата на Каблешков, а от къщата на Петко и Любен Каравелови! 😉

  6. Стойчо каза:

    Еййййййййййййййццц, вярно! Сега ще го поправя 🙂 Не бях обърнак внимание на задния план

Leave a Reply


Switch to mobile version