окт. 16 2006

Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 3

Продължаваме с последната част на пътеписа на Росица зо Измир, Фоча, Родос и Крит. Последна част на пътеписа (предишната част е тук>>>, а началото — ето тук>>>)

Приятно четене:

Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит

част 3

Южен Крит

Били ли сте на гости в Банско? Ако отговорът е да, значи знаете, че гостът е свято нещо; знаете, че банският диалект е специфичен и К е Ч — дънчи, напр. вм. дънки; знаете, че мъжете пеят невероятни песни. Е, такова е положението и на Крит. И там така говорят гръцкия.

Родителите на нашата колежка, които ни чакаха за късна вечеря, бяха силно впечатлени от дебелата книга за Гърция, която носех. Ето защо те решиха, че е техен дълг да допринесат за „свършване на книгата докрай“! Още същата вечер чухме изпълнения на критска музика /критики/, която няма нищо общо с това, което познаваме като гръцка музика. Местните инструменти са лира /кемене/ и лаута /лютня/. Бузукито е привнесено по-късно от младите, а сиртакито никак не е популярно, защото местното хоро е сирто. Човек се пита в този случай, защо Антъни Куин танцува сиртаки в „Зорба гъркът“ при положение, че действието се развива в Крит. Самият Казандзакис е местен писател и всички го боготворят, въпреки че е бил отлъчен от църквата. Същата вечер чухме и мощния хор на щурците /дзидзики/. Те пеят из целия остров във всеки момент, в който няма вятър. Силно, завладяващо.

Домакините ни не дочакаха утрото, за да организират следващите стъпки в програмата. Родовите връзки са много силни. Всеки познава всекиго и разчита на тези контакти повече от всичко друго. Така още същата вечер ние бяхме уредени с лични екскурзоводи за обектите Фестос /вторият по слава дворец на минойците след Кносос/ и Гортис — градът, известен с първите писани върху каменни плочи закони в Европа през 5 в. пр. Хр.
Родителите на Мария бяха весели и отворени хора. Баща й беше учил цяла сутрин „Добро утро!“, за да ни поздрави на български език. Странната смесица от английски, гръцки и български + жестомимичната система ни беше достатъчна, за да изразяваме чувствата и потребностите си.


Ретимно

Първото ни посещение в южната част на Крит беше в Гортис.

Мястото е известно в митологията с това, че Зевс е довел Европа именно там и под едно вечнозелено широколистно дърво се е работило за добиването на тримата легендарни синове — Минос, Родамантос и Сарпидон. Синът на Родамантос /цар на Фестос/ — Гортис основава въпросния град. Според друга легенда платанът е вечно зелен, защото под него е спал свети Павел и е благословил дървото заради сянката и прохладата. Св. Павел е покръстил Тит, който се превръща в първи епископ на Крит, канонизиран след смъртта си. На него е посветена черквата в Гортис, а за основна „майка“ светица е обявена св. Кера.

Маслинови дървета на по 1200 години изпълват пространството и те карат да приемаш развалините сравнително весело. Несъмнено най-интересни са каменните плочи с първите в Европа закони, отнасящи се до наследяването, осиновяването и пр. Първите 15 реда от 11-та колона са „свити“ и пренесени в Париж и могат да се видят в Лувъра. Пишело се е отляво надясно и отдясно наляво. Градът се представя като елино-римски. Множество статуи на Калигула, Адриан, видни римлянки, Атина и Аполон са изложени в музея. Всички до една са обезглавени от сарацините.

След приятната беседа нашата екскурзоводка /нарекохме я баба попадия, защото беше съпруга на отец/ реши да ни почерпи по нещо разхладително, а после /понеже е съученичка на нашата приятелка/ се почувства длъжна да ни подари и книгата за Гортис. Същото се повтори и в двореца Фестос. Този път личен гид ни беше братовчедът на Мария — Адонис.

Ретимно

Фестос

е единственият от минойските центрове, който може да се види в оригинален вид — т. е. без съвременни бетонни конструкти, каквито за съжаление има в Кносос. За наша милост най-интересно беше да видим къде точно е намерен прословутият диск от Фестос. На този диск /може да се види в музея в Ираклион/ има кръгови надписи на Линеар А — писменост, която все още не е разчетена. Повтарящите се символи създавали впечатлението, че се пее люлчина песен, разказа ни Адонис. Предполага се, че надписът представлява закон или свещен текст. За писмото Линеар Б има повече яснота — то е разчетено и анализирано подробно. Тази писменост датира от 20—19 в. пр. Хр. Сегашните разкопки при Караново у нас май доказват някаква връзка между тези древни писмености.
Денят ни продължи с посещение на манастира Каливяни, където са приютени, учат се, трудят се и растат над 500 сираци. Манастирът е бил под личното покровителство на архиепископ Тимотеос, който се спомина по време на нашето посещение в Крит. Критската църква функционира като автокефална. В това някои виждат опити за сепаратизъм. Истината е, че Атина не съобщи новината по нито една медия.

Денят ни приключи с късен плаж в Матала — хипи център от 60-те години на 20 век. Първото екзотично нещо, което видях със стъпването си на Матала, беше един много „цветен“ възрастен мъж — дълга коса и брада, шарено английско кепе, син кривак и странни дрехи. Поисках да го снимам или да го помоля да се снимаме заедно. Компанията ме разколебаха — трябва да му искаме специално разрешение и пр. Оказа се, че това е последният хипар, заселил се в Матала, който разказва и се снима за пари. Стана ми някак тъжно. Сегашните младежи дори не са чували думата хипи. Питах се къде са Керуак, Форман и пр. Изведнъж виждаш младостта си олицетворена в този странен самотен персонаж. /Не съм съвременник на хипарството, но отраснах с филмите и книгите за него./ Хипито си тръгна и започна да бута някаква количка с джунджурии. Като пълен аутсайдер. Като клошар.

Ханя

До плажа на Матала има невероятни скали с изкопани „апартаменти“. Някога в тези „апартаменти“ са погребвани мъртвите. Частично този начин за погребване е запазен до 2 век и се е практикувал от римляните. Близо до Матала има и нудистки плаж. Матала е най-южната точка на залива Месара — една от най-близките точки до Киренско море и Либия. Същата вечер „излязохме“ за по биричка на друго място в залива — Кокинос Пиргос. На другия ден предстоеше съботния пазар в Мирес и посещение на критска сватба…

Ретимно


Да не отидеш на сватба или кръщене на роднини, съседи, колеги и пр. в Крит е престъпление. Домакините ни се оплакаха, че не могат да заминат на почивка, защото всяка събота и недела имат ходене на гленди — тържество. Нашето присъствие беше добре дошло за част от семейството, защото поне двама щяха да си почиват този ден. И така, ние пък се уредихме със сватба, а това е мястото, на което слушаш стара критска музика на корем. Всичко друго също е на корем. Сватбата беше „малка“ — само с 1700 души. И това, защото двата рода нещо много много не се имали. /В Крит все още има и вендета — в района на Ханя са последните тежки изпълнения/. Тържеството започва към 21,30 вечерта. През деня видяхме големия пазар, който също е задължително събитие — трябва да се покажеш между сергиите. Имахме време да направим и един плаж на залива Месара — този път в Агия Галини. Спретнати и честити се отправихме към заведението за сватбата. До 02 след полунощ имаше критска музика, която се лееше неуморно. Една лира и 3 лютни взривяваха без умора нощта. Междувременно свистяха фойервеки, а наети от театъра актьори забавляваха децата с балони и топки. Докато слушахме и гледахме всичко това си казахме със съпруга ми, че народ се не претопява. Музиката, която се лееше е значително по-стара от тази на Йоан Кукузел и била близка до Орфеевата, а диатоничният лад те кара да мислиш, че слушаш едно и също парче с различни украшения. Съпругът ми ми припомни едно събитие от фолклорен фестивал във Франция, където една журналистка се опита да провокира източен музикант, който свиреше само един тон: „Виждате ли какви сложни инструменти се представят тук, господине?“, а музикантът отговори след кратка пауза: „Те още търсят“! Та и онази вечер си казахме, че тези хора вече са намерили… нещото. Другото ни желание беше да чуем групата на мъжете от Банско веднага щом се приберем. Асоциации…. Към 3,00 през нощта се появи друг оркестър с бозуки — за младите. Изпълнителите представяха китка от най-доброто гръцко от 60—70 години и малко след появата им ние се сбогувахме с младото семейство и си тръгнахме.

Очакваше ни последното голямо пътуване — на северозапад към Ретимно и Ханя. За двата града ще говоря общо. Ако не сте ходили във Венеция, посетете Ретимно и Ханя. Венецианците са пребродили цялото Средиземноморие и са оставили следи навсякъде. В тези два града обаче те са оставили себе си. Старото пристанище в Ханя, крайбрежната и сградите непосредствено зад нея са така построени, че имате чувството, че сте на Канале Гранде. Къщите в тези градове често съчетават венециански и турски стил — ще видите както балкони в стил „Жулиета“, така и дървени чардаци и капаци за прозорци. В Ханя е обявена независимостта на Крит от турците и е издигнато знамето. През 1912 Крит се присъединява към Гърция. Недалеч е и гробът на Венизелос — националният герой на Гърция. Очарователни стари квартали, които обаче са много свежи и чисти. Стари турски бани, превърнати в модерни ресторанти. Хали. Паркове. Много българи, работещи там. Джамии, останали без минарета и превърнати в музеи и галерии. Състезания по табла. Бира в чаша колкото детски ботуш. Туристи. И въпреки това — спокойствие и чистота, каквито Венеция не може да предложи.

В Ханя пренощувахме в хотел с изглед към морето. При залез и изгрев гледките са незабравими. Отидете в Ханя поне един път в живота си! След прощалната сутрешна разходка в града посетихме манастира Аркади, известен с това, че криещите се от турците хора, са се взривили с динамит. Сещаш се за Дряновския манастир и Батак. Усещането е зловещо, макар и черквата с огромния си двор и музий да е очарователна, нетипична в архитектурно отношение и пр.

В пълно мълчание потеглихме за последния обект на нашето пътуване — черешката на сладоледа —

Ираклио и Кносос.

В музея в Ираклио беше позволено да се снима и в унес и заплес снимахме находки от всички минойски дворци — Кносос, Фестос, Малия, Закрос и още, и още. В Кносос пристигнахме към 17 часа. Отворено е до 19 ч. Тук нямахме персонален гид, но книгите и указателните табели ни помогнаха да се ориентираме безпогрешно. Лично аз се вълнувах най-вече от стенописите, съпругът ми оценяваше архитектурата и канализацията, въобще мъжка му работа.

Към 18,30 напуснахме обекта и потеглихме обратно към Мирес. По пътя домакините ни предложиха да вечеряме в едно селце — архитектурен резерват — Пано Арханес /и там си имат Горно и Долно Камарци/. Малко след като приключихме вкусната вечеря, Мария ни попита съвсем сериозно: „Свършихме ли книгата?“ Не знаехме дали да се смеем или да отговорим сериозно. С тези хора навъртяхме над 1000 км на острова. Мобилизиран беше даже войникът — брат на Мария, който беше излязъл в отпуска. Вечерта приключи с „излизане“ в градчето.

Предстоеше последен ден — подготовка на багаж; кратко пътуване до етнографски музей във Вори и последно фрапе край язовира в Зарос — в планината Псилоритис.
В 18 часа потеглихме за Ираклио, откъдето трябваше да вземем кораба за Атина. Сбогувахме се горко с нашите приятели. Майката на Мария тръгна към черквата да пали свещ за здравето ни. С „младите“ се сбогувахме по-оптимистично, защото през септември те ще идват при нас и ще ходим в Балчик, Калиакра и Дуранкулак…

Корабът „Фестос Палас“ напусна Крит в 21,30. Сутринта към 06,00 бяхме на Пирея. Двадесет митути по-късно слязохме на метростанцията на площад Омония в Атина, където / на ул. Костантину 36/ е агенцията за автобусите до София. Потвърдихме резервацията си за 15, 00 часа. Мотахме се в атинския пек до 14,00 и снабдени с вода, вода и вода потеглихме за София в компанията предимно на българки, работещи в Гърция. Както се оказа, голяма част от тях бяха с нередовни документи, а пък едно ромско семейство успя да свие водата на гръцкия полицай, който ги разпитваше за паспортите. Както и да е. След 4 часа по границите отпрашихме за родината.

Епилог
Сега обработваме снимките и слушаме „критики“. И двамата сме изключително щастливи от куража, който имахме, за да направим това пътешествие. С колата сме си позволявали волни програми, но такъв авантюристичен дух като през това лято не бяхме проявявали. Срещнахме прекрасни хора — и българи, и турци, и гърци. Имаме нови приятели. И ще ви издам една тайна! Съпругът ми е на 55 години, а аз съм на 40. Да живее волният пътешественически дух!

Това са част от снимките от пътешествието. Придружава ги критска музика.
http://iossifovi.amiglia.com/a/default.cfm?a=ThemeViewer&CTID=338a89bb-f1ca-4809-9b34-d4e0bce6d630

Автор: Росица Якимова

   Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 3”

  1. […] Продължението е в последнта (трета) част>>> […]

  2. […] Продължение на трета (последна) част>>> […]

  3. Стефан каза:

    Да, на Крит е страхотно!

  4. Росица каза:

    След два дни пак отиваме там. Надявам се, че ще има нови истории за разказване.!

  5. Стойчо каза:

    И ние се надяваме! 🙂

  6. […] съм писала доста в предишен пътепис http://patepis.com/?p=137). Решението е в близките […]

Leave a Reply