окт. 16 2006
Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 3
Продължаваме с последната част на пътеписа на Росица зо Измир, Фоча, Родос и Крит. Последна част на пътеписа (предишната част е тук>>>, а началото ето тук>>>)
Приятно четене:
Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит
част 3
Южен Крит
Били ли сте на гости в Банско? Ако отговорът е да, значи знаете, че гостът е свято нещо; знаете, че банският диалект е специфичен и К е Ч дънчи, напр. вм. дънки; знаете, че мъжете пеят невероятни песни. Е, такова е положението и на Крит. И там така говорят гръцкия.
Родителите на нашата колежка, които ни чакаха за късна вечеря, бяха силно впечатлени от дебелата книга за Гърция, която носех. Ето защо те решиха, че е техен дълг да допринесат за свършване на книгата докрай! Още същата вечер чухме изпълнения на критска музика /критики/, която няма нищо общо с това, което познаваме като гръцка музика. Местните инструменти са лира /кемене/ и лаута /лютня/. Бузукито е привнесено
Домакините ни не дочакаха утрото, за да организират следващите стъпки в програмата. Родовите връзки са много силни. Всеки познава всекиго и разчита на тези контакти повече от всичко друго. Така още същата вечер ние бяхме уредени с лични екскурзоводи за обектите Фестос /вторият по слава дворец на минойците след Кносос/ и Гортис градът, известен с първите писани върху каменни плочи закони в Европа през 5 в. пр. Хр.
Родителите на Мария бяха весели и отворени хора. Баща й беше учил цяла сутрин Добро утро!, за да ни поздрави на български език. Странната смесица от английски, гръцки и български + жестомимичната система ни беше достатъчна, за да изразяваме чувствата и потребностите си.
Първото ни посещение в южната част на Крит беше в Гортис.
Мястото е известно в митологията с това, че Зевс е довел Европа именно там и под едно вечнозелено широколистно дърво се е работило за добиването на тримата легендарни синове Минос, Родамантос и Сарпидон. Синът на Родамантос /цар на Фестос/ Гортис основава въпросния град. Според друга легенда платанът е вечно зелен, защото под него е спал свети Павел и е благословил дървото заради сянката и прохладата. Св. Павел е покръстил Тит, който се превръща в първи епископ на Крит, канонизиран след смъртта си. На него е посветена черквата в Гортис, а за основна майка светица е обявена св. Кера.
Маслинови дървета на по 1200 години изпълват пространството и те карат да приемаш развалините сравнително весело. Несъмнено най-интересни са каменните плочи с първите в Европа закони, отнасящи се до наследяването, осиновяването и пр. Първите 15 реда
След приятната беседа нашата екскурзоводка /нарекохме я баба попадия, защото беше съпруга на отец/ реши да ни почерпи по нещо разхладително, а после /понеже е съученичка на нашата приятелка/ се почувства длъжна да ни подари и книгата за Гортис. Същото се повтори и в двореца Фестос. Този път личен гид ни беше братовчедът на Мария Адонис.
Ретимно
Фестос
е единственият от минойските центрове, който може да се види в оригинален вид т. е. без съвременни бетонни конструкти, каквито за съжаление има в Кносос. За наша милост най-интересно беше да видим къде точно е намерен прословутият диск от Фестос. На този диск /може да се види в музея в Ираклион/ има кръгови надписи на Линеар А писменост, която все още не е разчетена. Повтарящите се символи създавали впечатлението, че се пее люлчина песен, разказа ни Адонис. Предполага се, че надписът представлява закон или свещен текст. За писмото Линеар Б има повече яснота то е разчетено и анализирано подробно. Тази писменост датира
Денят ни продължи с посещение на манастира Каливяни, където са приютени, учат се, трудят се и растат над 500 сираци. Манастирът е бил под личното покровителство на архиепископ Тимотеос, който се спомина по време на нашето посещение в Крит. Критската църква функционира като автокефална. В това някои виждат опити за сепаратизъм. Истината е, че Атина не съобщи новината по нито една медия.
Денят ни приключи с късен плаж в Матала хипи център
До плажа на Матала има невероятни скали с изкопани апартаменти. Някога в тези апартаменти са погребвани мъртвите. Частично този начин за погребване е запазен до 2 век и се е практикувал от римляните. Близо до Матала има и нудистки плаж. Матала е най-южната точка на залива Месара една от най-близките точки до Киренско море и Либия. Същата вечер излязохме за по биричка на друго място в залива Кокинос Пиргос. На другия ден предстоеше съботния пазар в Мирес и посещение на критска сватба…
Ретимно
Да не отидеш на сватба или кръщене на роднини, съседи, колеги и пр. в Крит е престъпление. Домакините ни се оплакаха, че не могат да заминат на почивка, защото всяка събота и недела имат ходене на гленди тържество. Нашето присъствие беше добре дошло за част от семейството, защото поне двама щяха да си почиват този ден. И така, ние пък се уредихме със сватба, а това е мястото, на което слушаш стара критска музика на корем. Всичко друго също е на корем. Сватбата беше малка само с 1700 души. И това, защото двата рода нещо много много не се имали. /В Крит все още има и вендета в района на Ханя са последните тежки изпълнения/. Тържеството започва към 21,30 вечерта. През деня видяхме големия пазар, който също е задължително събитие трябва да се покажеш между сергиите. Имахме време да направим и един плаж на залива Месара този път в Агия Галини. Спретнати и честити се отправихме към заведението за сватбата. До 02 след полунощ имаше критска музика, която се лееше неуморно. Една лира и 3 лютни взривяваха без умора нощта. Междувременно свистяха фойервеки, а наети от театъра актьори забавляваха децата с балони и топки. Докато слушахме и гледахме всичко това си казахме със съпруга ми, че народ се не претопява. Музиката, която се лееше е значително
Очакваше ни последното голямо пътуване на северозапад към Ретимно и Ханя. За двата града ще говоря общо. Ако не сте ходили във Венеция, посетете Ретимно и Ханя. Венецианците са пребродили цялото Средиземноморие и са оставили следи навсякъде. В тези два града обаче те са оставили себе си. Старото пристанище в Ханя, крайбрежната и сградите непосредствено зад нея са така построени, че имате чувството, че сте на Канале Гранде. Къщите в тези градове често съчетават венециански и турски стил ще видите както балкони в стил Жулиета, така и дървени чардаци и капаци за прозорци. В Ханя е обявена независимостта на Крит от турците и е издигнато знамето. През 1912 Крит се присъединява към Гърция. Недалеч е и гробът на Венизелос националният герой на Гърция. Очарователни стари квартали, които обаче са много свежи и чисти. Стари турски бани, превърнати в модерни ресторанти. Хали. Паркове. Много българи, работещи там. Джамии, останали без минарета и превърнати в музеи и галерии. Състезания по табла. Бира в чаша колкото детски ботуш. Туристи. И въпреки това спокойствие и чистота, каквито Венеция не може да предложи.
В Ханя пренощувахме в хотел с изглед към морето. При залез и изгрев гледките са незабравими. Отидете в Ханя поне един път в живота си! След прощалната сутрешна разходка в града посетихме манастира Аркади, известен с това, че криещите се от турците хора, са се взривили с динамит. Сещаш се за Дряновския манастир и Батак. Усещането е зловещо, макар и черквата с огромния си двор и музий да е очарователна, нетипична в архитектурно отношение и пр.
В пълно мълчание потеглихме за последния обект на нашето пътуване черешката на сладоледа
Ираклио и Кносос.
В музея в Ираклио беше позволено да се снима и в унес и заплес снимахме находки от всички минойски дворци Кносос, Фестос, Малия, Закрос и още, и още. В Кносос пристигнахме към 17 часа. Отворено е до 19 ч. Тук нямахме персонален гид, но книгите и указателните табели ни помогнаха да се ориентираме безпогрешно. Лично аз се вълнувах най-вече от стенописите, съпругът ми оценяваше архитектурата и канализацията, въобще мъжка му работа.
Към 18,30 напуснахме обекта и потеглихме обратно към Мирес. По пътя домакините ни предложиха да вечеряме в едно селце архитектурен резерват Пано Арханес /и там си имат Горно и Долно Камарци/. Малко след като приключихме вкусната вечеря, Мария ни попита съвсем сериозно: Свършихме ли книгата? Не знаехме дали да се смеем или да отговорим сериозно. С тези хора навъртяхме над 1000 км на острова. Мобилизиран беше даже войникът брат на Мария, който беше излязъл в отпуска. Вечерта приключи с излизане в градчето.
Предстоеше последен ден подготовка на багаж; кратко пътуване до етнографски музей във Вори и последно фрапе край язовира в Зарос в планината Псилоритис.
В 18 часа потеглихме за Ираклио, откъдето трябваше да вземем кораба за Атина. Сбогувахме се горко с нашите приятели. Майката на Мария тръгна към черквата да пали свещ за здравето ни. С младите се сбогувахме
Корабът Фестос Палас напусна Крит в 21,30. Сутринта към 06,00 бяхме на Пирея. Двадесет митути
Епилог
Сега обработваме снимките и слушаме критики. И двамата сме изключително щастливи от куража, който имахме, за да направим това пътешествие. С колата сме си позволявали волни програми, но такъв авантюристичен дух като през това лято не бяхме проявявали. Срещнахме прекрасни хора и българи, и турци, и гърци. Имаме нови приятели. И ще ви издам една тайна! Съпругът ми е на 55 години, а аз съм на 40. Да живее волният пътешественически дух!
Това са част от снимките от пътешествието. Придружава ги критска музика.
http://iossifovi.amiglia.com/a/default.cfm?a=ThemeViewer&CTID=338a89bb-f1ca-4809-9b34-d4e0bce6d630
Автор: Росица Якимова
6 коментара
[…] Продължението е в последнта (трета) част>>> […]
[…] Продължение на трета (последна) част>>> […]
Да, на Крит е страхотно!
След два дни пак отиваме там. Надявам се, че ще има нови истории за разказване.!
И ние се надяваме! 🙂
[…] съм писала доста в предишен пътепис http://patepis.com/?p=137). Решението е в близките […]