окт. 16 2006

Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 3

Продължаваме споследната част напътеписа наРосица зоИзмир, Фоча, Родос иКрит. Последна част напътеписа (предишната част етук>>>, аначалото— ето тук>>>)

Приятно четене:

Пътуване доИзмир, Фоча, Родос иКрит

част3

Южен Крит

Билили сте нагости вБанско? Ако отговорът еда, значи знаете, чегостът есвято нещо; знаете, чебанският диалект еспецифичен иКеЧ— дънчи, напр.вм. дънки; знаете, чемъжете пеят невероятни песни. Е, такова еположението инаКрит. Итам така говорят гръцкия.

Родителите нанашата колежка, които ничакаха закъсна вечеря, бяха силно впечатлени отдебелата книга заГърция, която носех. Ето защо терешиха, чеетехен дълг дадопринесат за„свършване накнигата докрай“! Още същата вечер чухме изпълнения накритска музика /критики/, която няма нищо общо стова, което познаваме като гръцка музика. Местните инструменти салира /кемене/ илаута /лютня/. Бузукито епривнесено по-късно отмладите, асиртакито никак неепопулярно, защото местното хоро есирто. Човек сепита втози случай, защо Антъни Куин танцува сиртаки в„Зорба гъркът“ при положение, чедействието серазвива вКрит. Самият Казандзакис еместен писател ивсички гобоготворят, въпреки чеебил отлъчен отцърквата. Същата вечер чухме имощния хор нащурците /дзидзики/. Тепеят изцелия остров във всеки момент, вкойто няма вятър. Силно, завладяващо.

Домакините нинедочакаха утрото, задаорганизират следващите стъпки впрограмата. Родовите връзки самного силни. Всеки познава всекиго иразчита натези контакти повече отвсичко друго. Така още същата вечер ние бяхме уредени слични екскурзоводи заобектите Фестос /вторият послава дворец наминойците след Кносос/ иГортис— градът, известен спървите писани върху каменни плочи закони вЕвропа през 5в.пр. Хр.
Родителите наМария бяха весели иотворени хора. Баща йбеше учил цяла сутрин „Добро утро!“, заданипоздрави набългарски език. Странната смесица отанглийски, гръцки ибългарски + жестомимичната система нибеше достатъчна, задаизразяваме чувствата ипотребноститеси.


Ретимно

Първото нипосещение вюжната част наКрит беше вГортис.

Мястото еизвестно вмитологията стова, чеЗевс едовел Европа именно там ипод едно вечнозелено широколистно дърво сееработило задобиването натримата легендарни синове— Минос, Родамантос иСарпидон. Синът наРодамантос /цар наФестос/— Гортис основава въпросния град. Според друга легенда платанът евечно зелен, защото под него еспал свети Павел иеблагословил дървото заради сянката ипрохладата. Св. Павел епокръстил Тит, който сепревръща впърви епископ наКрит, канонизиран след смърттаси. Нанего епосветена черквата вГортис, азаосновна „майка“ светица еобявенасв. Кера.

Маслинови дървета напо1200години изпълват пространството итекарат даприемаш развалините сравнително весело. Несъмнено най-интересни сакаменните плочи спървите вЕвропа закони, отнасящи седонаследяването, осиновяването ипр. Първите 15реда от 11-та колона са„свити“ ипренесени вПариж имогат дасевидят вЛувъра. Пишело сееотляво надясно иотдясно наляво. Градът сепредставя като елино-римски. Множество статуи наКалигула, Адриан, видни римлянки, Атина иАполон саизложени вмузея. Всички доедна саобезглавени отсарацините.

След приятната беседа нашата екскурзоводка /нарекохме ябаба попадия, защото беше съпруга наотец/ реши данипочерпи понещо разхладително, апосле /понеже есъученичка нанашата приятелка/ сепочувства длъжна даниподари икнигата заГортис. Същото сеповтори ивдвореца Фестос. Този път личен гид нибеше братовчедът наМария— Адонис.

Ретимно

Фестос

е единственият отминойските центрове, който може дасевиди воригинален вид— т.е.без съвременни бетонни конструкти, каквито засъжаление има вКносос. Занаша милост най-интересно беше давидим къде точно енамерен прословутият диск отФестос. Натози диск /може дасевиди вмузея вИраклион/ има кръгови надписи наЛинеар А— писменост, която все още нееразчетена. Повтарящите сесимволи създавали впечатлението, чесепее люлчина песен, разказа ниАдонис. Предполагасе, ченадписът представлява закон или свещен текст. Записмото ЛинеарБима повече яснота— тоеразчетено ианализирано подробно. Тази писменост датира от 20—19 в. пр. Хр. Сегашните разкопки при Караново унас май доказват някаква връзка между тези древни писмености.
Денят нипродължи спосещение наманастира Каливяни, където саприютени, учатсе, трудят сеирастат над 500сираци. Манастирът ебил под личното покровителство наархиепископ Тимотеос, който сеспомина повреме нанашето посещение вКрит. Критската църква функционира като автокефална. Втова някои виждат опити засепаратизъм. Истинатае, чеАтина несъобщи новината понито една медия.

Денят ниприключи скъсен плаж вМатала— хипи център от 60-те години на20век. Първото екзотично нещо, което видях със стъпването синаМатала, беше един много „цветен“ възрастен мъж— дълга коса ибрада, шарено английско кепе, син кривак истранни дрехи. Поисках дагоснимам или дагопомоля дасеснимаме заедно. Компанията меразколебаха— трябва дамуискаме специално разрешение ипр. Оказасе, четова епоследният хипар, заселил севМатала, който разказва исеснима запари. Стана минякак тъжно. Сегашните младежи дори несачували думата хипи. Питах секъде саКеруак, Форман ипр. Изведнъж виждаш младостта сиолицетворена втози странен самотен персонаж. /Не съм съвременник нахипарството, ноотраснах сфилмите икнигите занего./ Хипито ситръгна изапочна дабута някаква количка сджунджурии. Като пълен аутсайдер. Като клошар.

Ханя

Доплажа наМатала има невероятни скали сизкопани „апартаменти“. Някога втези „апартаменти“ сапогребвани мъртвите. Частично този начин запогребване езапазен до2век исеепрактикувал отримляните. Близо доМатала има инудистки плаж. Матала енай-южната точка назалива Месара— една отнай-близките точки доКиренско море иЛибия. Същата вечер „излязохме“ запобиричка надруго място взалива— Кокинос Пиргос. Надругия ден предстоеше съботния пазар вМирес ипосещение накритска сватба…

Ретимно


Данеотидеш насватба или кръщене народнини, съседи, колеги ипр. вКрит епрестъпление. Домакините нисеоплакаха, ченемогат дазаминат напочивка, защото всяка събота инедела имат ходене нагленди— тържество. Нашето присъствие беше добре дошло зачаст отсемейството, защото поне двама щяха дасипочиват тозиден. Итака, ние пък сеуредихме със сватба, атова емястото, накоето слушаш стара критска музика накорем. Всичко друго също енакорем. Сватбата беше „малка“— само с1700души. Итова, защото двата рода нещо много много несеимали. /В Крит все още има ивендета— врайона наХаня сапоследните тежки изпълнения/. Тържеството започва към 21,30вечерта. През деня видяхме големия пазар, който също езадължително събитие— трябва дасепокажеш между сергиите. Имахме време данаправим иедин плаж назалива Месара— този път вАгия Галини. Спретнати ичестити сеотправихме към заведението засватбата. До02след полунощ имаше критска музика, която селееше неуморно. Една лира и3лютни взривяваха без умора нощта. Междувременно свистяха фойервеки, анаети оттеатъра актьори забавляваха децата сбалони итопки. Докато слушахме игледахме всичко това сиказахме със съпругами, ченарод сенепретопява. Музиката, която селееше езначително по-стара оттази наЙоан Кукузел ибила близка доОрфеевата, адиатоничният лад текара дамислиш, чеслушаш едно исъщо парче сразлични украшения. Съпругът мимиприпомни едно събитие отфолклорен фестивал във Франция, където една журналистка сеопита дапровокира източен музикант, който свиреше само единтон: „Виждатели какви сложни инструменти сепредставяттук, господине?“, амузикантът отговори след кратка пауза: „Теоще търсят“! Таионази вечер сиказахме, четези хора вече санамерили… нещото. Другото нижелание беше дачуем групата намъжете отБанско веднага щом сеприберем. Асоциации…. Към 3,00през нощта сепояви друг оркестър сбозуки— замладите. Изпълнителите представяха китка отнай-доброто гръцко от 60—70 години ималко след появатаим ние сесбогувахме смладото семейство иситръгнахме.

Очакваше нипоследното голямо пътуване— насеверозапад към Ретимно иХаня. Задвата града щеговоря общо. Ако несте ходили във Венеция, посетете Ретимно иХаня. Венецианците сапребродили цялото Средиземноморие исаоставили следи навсякъде. Втези два града обаче тесаоставили себеси. Старото пристанище вХаня, крайбрежната исградите непосредствено зад нея сатака построени, чеимате чувството, честе наКанале Гранде. Къщите втези градове често съчетават венециански итурски стил— щевидите както балкони встил „Жулиета“, така идървени чардаци икапаци запрозорци. ВХаня еобявена независимостта наКрит оттурците иеиздигнато знамето. През 1912Крит сеприсъединява към Гърция. Недалеч еигробът наВенизелос— националният герой наГърция. Очарователни стари квартали, които обаче самного свежи ичисти. Стари турски бани, превърнати вмодерни ресторанти. Хали. Паркове. Много българи, работещитам. Джамии, останали без минарета ипревърнати вмузеи игалерии. Състезания потабла. Бира вчаша колкото детски ботуш. Туристи. Ивъпреки това— спокойствие ичистота, каквито Венеция неможе дапредложи.

В Ханя пренощувахме вхотел сизглед към морето. При залез иизгрев гледките санезабравими. Отидете вХаня поне един път вживотаси! След прощалната сутрешна разходка вграда посетихме манастира Аркади, известен стова, чекриещите сеоттурците хора, сасевзривили сдинамит. Сещаш сезаДряновския манастир иБатак. Усещането езловещо, макар ичерквата согромния сидвор имузий даеочарователна, нетипична вархитектурно отношение ипр.

В пълно мълчание потеглихме запоследния обект нанашето пътуване— черешката насладоледа—

Ираклио иКносос.

В музея вИраклио беше позволено дасеснима ивунес изаплес снимахме находки отвсички минойски дворци— Кносос, Фестос, Малия, Закрос иоще, иоще. ВКносос пристигнахме към 17часа. Отворено едо19ч. Тук нямахме персоналенгид, нокнигите иуказателните табели нипомогнаха дасеориентираме безпогрешно. Лично азсевълнувах най-вече отстенописите, съпругът миоценяваше архитектурата иканализацията, въобще мъжка муработа.

Към 18,30напуснахме обекта ипотеглихме обратно към Мирес. Попътя домакините нипредложиха давечеряме ведно селце— архитектурен резерват— Пано Арханес /и там сиимат Горно иДолно Камарци/. Малко след като приключихме вкусната вечеря, Мария нипопита съвсем сериозно: „Свършихмели книгата?“ Незнаехме дали дасесмеем или даотговорим сериозно. Стези хора навъртяхме над 1000км наострова. Мобилизиран беше даже войникът— брат наМария, който беше излязъл вотпуска. Вечерта приключи с„излизане“ вградчето.

Предстоеше последен ден— подготовка набагаж; кратко пътуване доетнографски музей във Вори ипоследно фрапе край язовира вЗарос— впланината Псилоритис.
В 18часа потеглихме заИраклио, откъдето трябваше давземем кораба заАтина. Сбогувахме сегорко снашите приятели. Майката наМария тръгна към черквата дапали свещ заздраветони. С„младите“ сесбогувахме по-оптимистично, защото през септември тещеидват при нас ищеходим вБалчик, Калиакра иДуранкулак…

Корабът „Фестос Палас“ напусна Крит в21,30. Сутринта към 06,00бяхме наПирея. Двадесет митути по-късно слязохме наметростанцията наплощад Омония вАтина, където/ наул. Костантину 36/ еагенцията заавтобусите доСофия. Потвърдихме резервацията сиза15, 00часа. Мотахме севатинския пек до14,00и снабдени свода, вода ивода потеглихме заСофия вкомпанията предимно набългарки, работещи вГърция. Както сеоказа, голяма част оттях бяха снередовни документи, апък едно ромско семейство успя дасвие водата нагръцкия полицай, който гиразпитваше запаспортите. Както идае.След 4часа пограниците отпрашихме зародината.

Епилог
Сега обработваме снимките ислушаме „критики“. Идвамата сме изключително щастливи откуража, който имахме, заданаправим това пътешествие. Сколата сме сипозволявали волни програми, нотакъв авантюристичен дух като през това лято небяхме проявявали. Срещнахме прекрасни хора— ибългари, итурци, игърци. Имаме нови приятели. Ищевииздам една тайна! Съпругът миена55години, аазсъм на40. Даживее волният пътешественическидух!

Това сачаст отснимките отпътешествието. Придружава гикритска музика.
http://iossifovi.amiglia.com/a/default.cfm?a=ThemeViewer&CTID=338a89bb-f1ca-4809-9b34-d4e0bce6d630

Автор: Росица Якимова


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 3”

  1. […] Продължението е в последнта (трета) част>>> […]

  2. […] Продължение на трета (последна) част>>> […]

  3. Стефан каза:

    Да, на Крит е страхотно!

  4. Росица каза:

    След два дни пак отиваме там. Надявам се, че ще има нови истории за разказване.!

  5. Стойчо каза:

    И ние се надяваме! 🙂

  6. […] съм писала доста в предишен пътепис http://patepis.com/?p=137). Решението е в близките […]

Leave a Reply


Switch to mobile version