ян. 29 2010

Та…, къде ми е колата?…?…

Какво се случва, когато в София навали сняг? Ами – нищо в общия случай 😉 (другарю майор, невинен съм, не ме бийте! ) Затова Тихомир, авторът на днешния пътепис, решава да се разходи до Пловдив… Абе, четете по-нататък, че само ще разваля разказа:

Та…, къде ми е колата?…?…

Зимата отново беше хванала столичани неподготвени и пред всяка гумаджийница се редяха опашки.

Напълних багажника с комплект нови гуми, 20 литра домашно вино, две бутилки уиски и отпраших към Пловдив да си празнувам рожденния ден.

Няма смисъл да чакаш пред гумаджийници и да караш шофьорски изпит в големия град. Можеш да го направиш два пъти по-бързо и два пъти по-евтино в малкия…

Примерно.

С приятел се отбихме в бара на една позната. Мартинитата си вървяха, приказката – също.

Малко по-късно към нас се присъедини една двойка от Варна.

Напихме се като животни.

Но 20-те кила вино и двете бутилки уиски в багажника останаха непокътнати.

Решихме да ги изконсумираме някъде в планината на следващия ден.

Plovdiv, Bulgaria

Оставих колата пред заведението, уж да ми я наглеждат, извадих пиячката и се метнах при веселата компания в другия автомобил.

Качихме се на Белмекен, за да проверим  дали наистина при разреден въздух човек може да изпие повече.

Оказа се, че може.

Стъмни се и в Рила стана ужасно студено. Денят свършва бързо през зимата.

На магистралата възникна питанка: дали към София надясно, щото е по-близо или към Пловдив наляво, щото е по-далеч?

Телефонно обаждане реши дилемата като по поръчка. Поканиха ни на парти в Студенстки град.

Тогава „Марсилия”-та беше баахти фьешъна и там ходеха бахти пичуити и бахти пичкити.

Е, имаше хаус, мацки, безплатно пиене, какво повече му трябва на човек?

Прибрах се към 4 сутринта с такси.

Не бях спал цели 48 часа!

Излязох от кома на следващия ден, някъде около 5 след обяд.

Събудих се подпухнал и приятно изненадан, че не съм в Пловдив.

„Спестил съм си цялото прибиране, значи”- помислих си.

Излязох на терасата да запаля цигара.

Тогава дойде лошата изненада – колата ми я нямаше!

Бях свикнал да я зарязвам в друг квартал, ама в друг град…

Та ходих да си я прибирам с влака.

Автор: Тихомир Димитров

Ако харесваш тази публикация, има голяма вероятност да харесаш и последната ми книга: „Душа назаем“. Можеш да изтеглиш безплатно съдържанието оттук или да поръчаш хартиено копие (с автогаф) оттук. Доставката е безплатна за територията на България.

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Та…, къде ми е колата?…?…”

  1. Stela каза:

    🙂 Заглавието спокойно можеше да бъде „по пътя на себепознанието- (теория) и Практика“ 😉 Хем от същия автор…

    А за случката… някои сме по-зле и без милиграм алкохол (П.П. Ти да не би да си от същите и да си пил само за алиби, м?)

  2. Stela каза:

    П.П. @ Стойчо (виж, че пак Мойта тиква излезе- няма пропуск) :Р

  3. Стойчо каза:

    Шъ мъ убийш, Стела 😉 Не е нарочно, честно

Leave a Reply


Switch to mobile version