ян. 29 2010

Истанбул на Ан

Published by at 9:00 under Ан Фам,Истанбул

Май позабравихме в последно време на нашия сайт за нашите съседи. Крайно време е да обърнем отново поглед към тях. И така, днес ще отскочим до Истанбул – наш водач ще бъде Ан Фам. Приятно четене:

Истанбул на Ан

Салфетката със записките от Истанбул се смачка съвсем, пък и Димка си трае, трае, но току ме сръга между ребрата, че трябва да разкажа.

Истанбул, Турция

Истанбул

Истанбул, Турция

Истанбул

Истанбул е едно чудесно място. И евтино.

Като изключим алкохола – в средно заведение 0,33 л наливна бира EFES е 5 лири, а 100 мл Yeni Raki, тяхната местна обикновена ракия, е 8-9 лири (т.е. лв – турската лира е почти равностойна на българския лев и това много улесни валутната адаптация). Честно казано май България е последната европейска страна, където все още можеш да се напиеш за нищо пари.

Турците са изключителни търговци

– ще те прецакат в сметката накрая, но дотогава ще се чувстваш най-важният клиент на заведението. И са велики кулинари! Ясно е, че с пресни продукти трудно можеш да сбъркаш, но все пак досега не бях яла толкова умопомрачителни агнешки котлети и скариди в масло.

Аз съм фен на градския туризъм. Курортите са ми все еднакви, като перфектни фотошопски снимки от списание. Докато градът си има дух. Има живот, глъч, мизерия, красоти. Във всеки град се опитвам (невинаги успявам) да посетя поне един пазар, една кръчма и един бар, където ходят само местни.

Основно правило при градския туризъм е хотелът да бъде в центъра. Колкото е по към центъра, толкова по-малко пари за такси ще давате. И въпреки че литър бензин 95 е 3,40 лири, което е с 50% по-скъпо отколкото в България, такситата в Истанбул са сравнително евтини за голям европейски град.

Бизнес и шамии – Истанбул, Турция

Истанбул

Taxim

е вероятно най-централният и най-оживен площад в Истанбул. От него тръгва широка дълга пешеходна улица (не й помня името, затова ще я наричам Главната улица), на която до малки часове се разхождат хиляди хора, все едно са се изсипали от близкия стадион, където преди минути са играли Галатасарай и Бешикташ. Всъщност именно така беше, когато пристигнахме в неделя вечерта – големи шумни компании с шалчета и изрисувани лица крещяха и пееха по улиците. Но когато и в понеделник, и във вторник, и в сряда след полунощ тълпата по Главната улица не намаля, осъзнахме, че Истанбул е една много сериозна туристическа дестинация.

Улицата с трамвая, водеща към площад Таксим – Истанбул, Турция

Kъм площад Таксим

Носталгичният трамвай в Истансбул

Носталгичният трамвай

Всъщност улицата не е съвсем пешеходна, защото от време на време тълпата трябва да направи път на Носталгичния трамвай, който е своеобразна туристическа атракция. Когато трамваят стигне единия край на улицата, се връща обратно по същата линия до другия.

Усещането е някак странно да се разхождаш по тази улица. Смесицата между Европа и Ориента е удивителна! Редят се аромати на опърлено месо от дюнерджийниците, печени кестени и царевица от уличните сергийки, и задушени миди! Да, миди! Наредени една върху друга на малките черни колички. Чудя се кой ли ще спре по средата на улицата да яде миди, но все някой трябва да го прави.

Търговец на шоколад – Истанбул, Турция

Шоколадово изкушение

Шоколадовият павилион

Момиче пече хляб във витрината на турски ресторант – Истанбул, Турция

Пред кръчмата

Ролята на това момиче е да седи цял ден на витрината на кръчмата и да меси хляб, и така да привлича клиентите-чужденци. Ролята на куклата в люлката до нея така и не разгадах каква е.

Ресторант в Истанбул, Турция

Ресторант на улицата

Музиката следва всяка ваша стъпка по Главната улица.

Ще срещнете много улични музиканти – китаристи, свирещи стари рокендрол хитове; прегърбеното хипи, което вади странни звуци от непознати за мен ориенталски инструменти; мексиканците и тяхната забавна интерпретация на Chan Chan на Compay Segundo; възрастната дама, която свири на цигулка Ave Maria… От време на време ще ви разнообразяват с Елтън Джон, Франк Синатра или хаус музика, които звучат от надънените високоговорители, изкарани пред ресторантите и клубовете. Също по тази улица има един рокбар, който не успяхме да посетим. Беше на втория етаж и барабанистът блъскаше здраво до прозореца, та всичко се виждаше и чуваше, все едно си вътре.

Продавач на гевреци – Истанбул, Турция

Топлииии,... парят!

Balık pazarı (Рибният пазар)

пресича Главната улица и е чудесно място за обяд след дългото скитане из града. Големи сергии с прясна риба и морски деликатеси предлагат разнообразието, от което да изберете какво да ви сготвят в ресторантите зад тях. Цените са значително по-ниски отколкото в Kumkapı – известната за туристите улица с рибни ресторанти.

И въпреки това трябва поне веднъж да посетите Kumkapı и ресторанта Hoş Seda, който се намира на площадчето в края на улицата.

Разбира се, покрай който и ресторант да минете, винаги ще има един момък, чиято професия е да ви приканва в неговия ресторант. И вероятно навсякъде обслужването и храната ще са отлични.

Но в този ресторант клиентът наистина е цар. В най-буквалния смисъл! Няма такова стряскащо обсипване с внимание. В момента, когато се забършете веднъж със салфетката, една невидима ръка лекичко се промъква и я отнася. Друга невидима ръка сменя пепелника, който така и не достигна 2 фаса съдържание. Сменят чиниите поне 4 пъти, въпреки съпротивлението ви. Аз се примирих, защото нито моят, нито техният английски не е достатъчно добър, за да им обясня теориите за екологията и пестенето на световната вода. Накрая, както ви споменах по-горе, винаги ви одрусват здраво със сметката, но вие си тръгвате добре нахранени и ухилени.

Посетихме и един доста странен бар. Казва се Kokosh и както става в повечето случаи, решихме да влезем в него импулсивно, по нюх. Явно този път нашият нюх се беше пообъркал, защото влязохме в един… първото определение, което ми хрумна, беше готик гей бар.

Още отвън ми се стори съмнителен с тези зловещи пластмасови манекени във вечерни рокли и перушинести шалове, които висяха по витрините. Л. обаче дочу провлачена турска песен, изпълнена на живо, и реши поне веднъж да послушаме автентична турска музика.

Пред тежката метална входна врата ни се изпречи фейсконтрола – поогледа ни, поразпита вътре и накрая ни пусна да седнем на бара до входа, което ме устройваше напълно. Вътре беше тъмно, опушено, на стените имаше огромни огледала в тежки златни рамки, а по таваните висяха големи кичозни кристални полилеи, които не биха изглеждали толкова ужасно в зала с петметров таван, но в случая бяха нелепи. Дебели завеси, украсени с пера и кристали.

Оркестърът засвири кючеци в момента, в който се появихме, нямаше и помен вече от тъжни провлачени песни. Певецът се кълчеше и дереше, имаше вдигната алаелвис яка и дебел пласт фондьотен на лицето. Певицата пък имаше вид на травестит. Не че пяха и свириха лошо, но цялата обстановка ми се струваше нереална.

И на фона на всичко това цялото заведение беше наето за редовна среща на турски ротариански клуб – на сцената висеше знамето на клуба, а по масите имаше някакви информационни бюлетини или нещо подобно. Някак стряскащо е да гледаш как чичковци ротарианци, разхлабили вратовръзки и разгащили ризи, се качват по столовете и се кълчотат…

Казвам ви – халюцинации, и то от най-лошите! 🙂

Но като изключим тази забавна случка, изкарахме чудесни 4 дни в Истанбул и с удоволствие бих се върнала отново в този град, защото определено има много неща за виждане, усещане и преживяване.

Залез край Босфора – Истанбул, Турция

Залез край Босфора

Залез край Босфора – Истанбул, Турция

Залез край Босфора

Мост над Босфора – Истанбул, Турция

Мост над Босфора

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът

Още снимки>>>


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


20 коментара

20 коментара to “Истанбул на Ан”

  1. ипотпал каза:

    Супер публикация. Хубаво ми беше да прочета разказа и на друг човек. Мисля да ходя лятото там и на ощя няколко места, и ме грабна просто. На другите места се разказва за джамиите и т.н. Интересна гледна точка.

  2. kathryn каза:

    Дълбоко и безнадеждно съм влюбена в Истанбул. Радвам се да разбера, че и други го виждат с моите очи.

  3. Стойчо каза:

    Аз предупредих ли да не се влюбвате в градове,а ??? 😉 За какво ги пиша тия въведения? Никой не ги чете! 😉

  4. kathryn каза:

    Аз, щото съм си влюбчива. 😉
    А и спамърка, от време на време.

  5. Стойчо каза:

    Ако всичкият спам е като твоя ще бъда щастлив 🙂

  6. temp1e каза:

    liubovta kym istanbul e dosta stranna. Vairno w grada si lichat ostankite ot edna naistina neveroiatna kultura na gyrcite , no towa wsichko e bilo, dokato Istanbul e bil Kostantinopol i dosta se e pozagubilo, a i ne e ceneno ot mestnoto upravlenie. Za syzhalenie sled towa gradyt e upadnal tolkowa mnogo, che po nikakyw nachin ne mozhe da sypernichi na arabskite shediovri. Topkapi i Dolmabahche sa vsred glupawite mesta, koito chowek mozhe da poseti. Topkapi = toaletna, Dolmabache riapa da iade pred palata na Chaushesku. Dosta smotan grad w moiata vizitka.

  7. Мария - Лена каза:

    Истанбул е страхотен град! Аз също съм влюбена в него. Дано имаме възможността да го посетим и това лято! :))

  8. Мария - Лена каза:

    Истанбул е страхотен град! Аз също съм влюбена в него! Дано имаме възможността да го посетиме и това лято :)))

  9. kathryn каза:

    Мария – Лена, ей това „и“ и мен ме топли много. Дори и да не е това, а следващото. Само да има „и“. :-)))
    А дотогава, поне ще четем.

  10. Ema каза:

    И аз съм една от тези, които веднаж пътували до този град, си остават безнадеждно влюбени в него. Въртят, сучат, и все натам ги тегли. Имам си мое обяснение. Не става дума за град като град. Това е просто свят.
    През ноември пътувах до Венеция, Флоренция и Падуа. И като се върнах, дъщеря ми каза: „Е, майка ми, сега, след като си ходила в Италия, само посмей да кажеш, че Флоренция не е най-красивият град, който си видяла“. Мълчах си тактически една две седмици и пак започнах да споменавам, че „моят град“ е Истанбул. И така повтарях, докато не си вдигнах куфара и отидох за новогодишните празници точно там. Много мога да разказвам и за самата новогодишна нощ, в едно от многото малки ресторанчета в азиатската част на града в квартал „Кадъкьой“ и снимки имам стотици, но нямам увереност, че мога така добре да разказвам.

  11. Стойчо каза:

    @Ема, имай пред вид, че тук всички разказвачи сме от вида „нямам увереност, че мога така добре да разказвам“ – пиши смело и пращай 🙂

  12. Ema каза:

    Стойчо, благодаря. Благодарение на твоите думи вече вече се престреших и пиша. За себе си реших разказът ми да е от две части, защото начинът по който посрещнахме идването на Новата година, на третия етаж на малък рибен ресторант си иска подробен разказ и много снимкови илюстрации. Това ще бъде втората част .
    Стойчо, би ли ми пуснал адреса на който да пратя текст овете и снимките? ema_star@abv.bg
    Апропо, много хубав аватар ми се е паднал. Приличаме си. Само цветът на косата ми е по-различен, а пък краката ми са доста по-масивни, да не кажа дебели. Иначе пропорции височина-ширина, направо си съвпада.

  13. Стойчо каза:

    http://patepis.com/?page_id=485 – Ето подробностите за публикуване на разкази. Начинът на изпращане е по избор на пишещия 🙂

  14. kathryn каза:

    Ема, нямам търпение да прочета.

  15. Ema каза:

    Катрин, вече пращам части от моя разказ, но сега трябва да бъдат одобрени и разказът ми да бъде сглобен. Продължавам да пиша и да подбирам снимки.

  16. Стойчо каза:

    Разказът се пече заедно със снимките 🙂 Очаквайте го скоро 🙂

  17. Ema каза:

    Баба ми едно време казваше, че за да се изпече хубава погача, са нужни не само продукти и усилия. Трябва си и достатъчно време да се измеси хубаво, да втаса докато удвои обема си, пак да се измеси и оформи в тавата и пак да се изчака „да возиде“ /с ударение на „и“/. Не съм чувала този глагол да бъде употребяван от други хора, а и в литературата не съм го срещала. Но баба ми, която беше от софийските села, т.е. от Шоплука, така ме учеше да спазвам технологията, преди изпичане.
    Сега си представям, че тече технологичното време, в който моите скромни разказчета за Истанбул, придружени от снимки са оставени или „да втасват“, или „да возидат“.
    Сега чакаме „погачата“. Нямам представа, дали ще има красив вид и дали ще е на вкус като запред хората. Готова съм да го отнеса /отношението на четящите/.

  18. […] Patepis.com имаме едно приключение в истанбулски гей- бар http://patepis.com/?p=13663 ) А иначе, горният въпрос вероятно произлиза от […]

  19. Megulinka каза:

    хубаво, топло..като Истанбул.
    пожелавам на всички влюбени в него да имат възможност да се връщат там, когато им потрябва душевен балсам.
    а инак, главната улица се казва Beyoğlu или Istiklal в другата си част 😉

  20. Стойчо каза:

    Само че всички местни ѝ казват Таксим

Leave a Reply


Switch to mobile version