Днес отново ще продължим с поредицата за градовете на Европа. На ред е белгийският Гент, където наш водач ще бъде Мария. Приятно четене:

Като в приказките: Гент в Белгия

Гент

Реших да посетя Гент в самолета. След статия в списанието на Bulgaria Air- Манхатанът на Средновековието. Или нещо подобно.

За момент, пристигайки в Брюксел, се разколебах… От една страна се питах дали си струва да го посетя само за 2-3 часа и няма ли бързото обикаляне и невъзможността да се порадвам на спокойна разходка из улиците на града да ограбят от очарованието му.

От друга страна, толкова много красота трябва да се споделя. А аз щях (бях? )да съм сама.

Оставих багажа в хотела и тръгнах към гарата, без да знам дали ще се кача на влака.

Когато запитах на колко време има влакове от и до Гент (на всеки половин час), колко струва билетът (16 евро, двупосочен) и трябваше да отговоря да/не, набързо подадох парите и после с билета в ръка вече нямаше връщане назад.

Не знаех нищо повече за Гент от написаното в статията. Но пък снимките бяха достатъчни.

Канали и велосипеди

Из центъра

Слязох на гарата и реших да повървя до старата част, следвайки линиите на тролея.

Малки улички, цветя, провиращо се утрешно слънце, колела и …

почти никакви хора, почти никакви коли.

Толкова тихо и спокойно сякаш беше неделя в осем сутринта.

А беше сряда, близо 11. Повечето магазини тъкмо отваряха. Само невероятните белгийски пекарни, които те предразполагат да влезеш по най-малко веднъж във всяка една, работеха. За мое съжаление любимите ми френски кроасани бяха свършили. Взех нещо сладко и красиво, и продължих напред. Искаше ми се да намеря кафе с интернет, но се оказа нещо като мисията невъзможна. Не, че имах време…

В един момент си помислих, че съм объркала пътя, тъй като вървях вече час, а следа от стария град нямаше. И ето, един изключително любезен и мил мъж, ме увери, че скоро ще съм в центъра, потърси карта на града и ми каза къде мога да намеря туристически информационен център.

Всъщност, тези три дни в Брюксел, останах очарована от услужливостта на хората. Винаги готови да помогнат, да те опътят, но не като отбиване на номера, отгоре отгоре, а искрено, с усмивка и желание, което просто се усеща.

И ето ме. На площада.

Направих снимки на всички страни и следвайки други туристи, влязох в катедралата. И онемях от красота, от великолепие, от… Нямам думи. Само веднъж съм се чувствала така- в катедралата в Трондхайм. Винаги, когато вляза в толкова величествена катедрала си мисля колко сме …назад. Как преди, когато толкова неща са липсвали, машини, материали, комуникации и пр., са успявали да строят непредходни неща, които могат да спрат дъха ти, прекрачвайки прага, а ние… ние не правим нищо. А ако правим е некачествено. С малко пари, кофти материл, елементарна структура. Жалко.

На централния площад

Кораби и канали

Запалих свещ, нищо, че не е църква, това никога няма значение, и продължих с обиколката. Докато стигнах една малка стая, в която мъж свиреше на орган. Толкова, толкова прекрасно, че първото нещо, което ти се приисква е да заплачеш.

Съжалявах само, че нямах достатъчно време да седна и да го послушам… Тихо, в тъмното, на светлината на свещите и магията на храма.

Излязох, вече държах карта за 2-часова разходка из всички най-важни места и тръгнах. Обърках посоката поне два-три пъти, но в Гент накъдето и да поемеш, навсякъде е само красота.

Затова ми хареса толкова много. Има прекрасни градове с прекрасни „стари градове”, които обикновено представляват един площад и две-три улички около него, а в Гент…в Гент всичко е като интериор от вълшебна приказка.

На три пъти помолих разни мили хора да ми направят снимчица, но и повече нямаше нужда.

Сандвич със съомга, проверка на пощата в едно малко ресторантче, тролей и към гарата.

По пътя към Брюксел си мислех как Гент директно отива в топ 3 на най-прекрасните градове, в които съм стъпвала.

И че не … не съжалявам, че го разглеждах сама.

Катедралата

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Please follow and like us:

Related posts:

Бирена разходка из Белгия (2): Бирите в Брюж и Гент Белгия и белгийците Завръщане в Рая (Брюксел, Белгия) или мечтата за хубава бира Бирена разходка из Белгия (3): Бирите в Антверпен и Ротердам (Холандия) Белгия – едно сравнение с Холандия Бирена разходка из Белгия (1): Бирите в Брюксел До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/ Прага – град от приказките Im Westen nichts Neues (Ипр, Белгия) Ода за бирата (Белгия) Белгия и Антверпен: Месец и нещо по–късно Дендендемонде (Белгия)

   Изпрати пътеписа като PDF