ян. 26 2010

Семейна разходка из Париж и Бретан – Франция (2)

Днес продължаваме с пътуването на Сашка из Франция. Вече бяхме с нея и семейството ѝ в Париж, а сега ще продължим към провинция Бретан. Приятно четене:

Семейна разходка из Париж и Бретан

част втора

Все още Париж

4 ден
Този ден посетихме места, които не бяхме предвидили в програмата, но си бяхме набелязали като резерва. Много се радвам, обаче че успяхме, защото това, което видяхме изобщо не е за изпускане.
Предвид това, че предният и следващият дни бяха определени за посещение на дворци, които за децата са малко досаднички и уморителни, предложих днешната програма да е по-забавна за тях. Тате пък иска да разгледа военния музей, така че ходихме на две места – градчето на науката и дома на инвалидите.

Градът на науката Cité des Sciences et de l’Industrie http://www.cite-sciences.fr/

представлява един огромен парк с две големи сгради – предната бивша кланица, модернизирана и превърната в оргомна изложбена галерия и задната – музей на науката, построен като образец, влязъл в учебниците по съвременна архитектура. Из целия парк са пръснати още множество малки постройки с причудливи форми, всичките в червено, които имат най-различни функции. Франсетата им викат „безумия”. Паркът е организиран перфектно. Подходящ е детето ти да изкара там цялата си ваканция и забавлявайки се неусетно да научава нови интересни неща. Всъщност е интересно за хора от всички възрасти.

Градът на науката Cité des Sciences et de l'Industrie – Париж, Франция

„Геод“ в града на науката Cité des Sciences et de l’Industrie

Точно пред сградата на музея е разположен т.нар. „Геод” – огромна сфера от някакъв лъскав материал, която отразява всичко около себе си и изглежда зашеметяващо! А вътре е киносалон с тематични прожекции за Земята.

Вътре в музея също може много време да се занимаваш и забавляваш. Има различни тематични сектори, планетариум, ботаническа градинка – мини джунгла, магазин, заведения, всичко.

Домът на Инвалидите – Париж, Франция

„Военен“, хм, „музей“

След науката

на път за дома на инвалидите

децата постоянно ни питаха защо ще ходим да гледаме музей за инвалидни колички и патерици, отде да знаят, че се казва така, защото е построен от Наполеон като пансион за семействата на ветераните и после е превърнат във военен музей. Който го посещава трябва да знае, че билетите не се купуват на входа, както се предполага, а в дъното на двора и сградите и ние докато стигнахме до там зяпахме разни оръдия, правихме си снимки, купувахме сувенири и накрая взеха, че затвориха под носа ни. Така не можахме да разгледаме по етажите и да видим отвътре параклиса с гроба на Наполеон.

Понеже не сме свикнали да се прибираме толкова рано, пък и какво да правим в хотела, решихме

да отидем в Дефанс с автобус да позяпаме

Така и така денят ни е за модерна архитектура. Това е едно от лицата на Париж, което също си заслужава да се види. Взехме 73 линия от Музея D’Orsay и за първи път видяхме натоварен трафик в Париж. Час пик! Но не съжаляваме, защото за никъде не бързахме и поразгледахме Шанз-Елизе на дневна светлина и други улици и то без да се морим, а седнали в автобус.

В Дефанс ни захлупиха огромните лъскави стъклени небостъргачи. Срещнахме добре облечени делови хора, които бързаха да се приберат. На големия площад пред новата Триумфална арка видяхме и други – не толкова добре облечени, някои по-мургави, някои направо черни и най-различни туристи.

Магазин на Зара (Zara) в Дефанс – Париж, Франция

Имахме куриозно посещение в магазин с марка, която в България се смята за престижна, а погледнете как изглежда отвътре Zara в Дефанс

5 ден

Лувъра!

Отидохме раничко заради опашките, но организацията там е доста добра и опашки нямаше. Може би такъв ден сме случили. В Лувъра се влиза само от едно място – голямата стъклена пирамида. Слиза се на ниво -1 и там в една огромна зала в средата е информация, а от всички страни има автомати за билети. Купихме си от най-простите билети – без екстри заради децата да не ги отегчаваме. Те са напълно достатъчни видяхме всичко, което пожелахме – постоянната експозиция, Мона Лиза, Виктория от Самотраки, Венера Милоска, апартамента на Наполеон и мн. др.

Мен ме изненада това, че интериорът на Лувъра е съвременно решение, почти всички стени и тавани са с изчистени форми, но това много добре кореспондира с пищната фасада и даже е по-хубаво, защото така обръщаш по-голямо внимание на произведенията в експозицията. Наистина, както ни бяха предупредили един ден в Лувъра не стига, ако искаш да обърнеш подобаващо внимание на всичко, трябва тук да се заселиш. Но това, което ние видяхме беше повече от достатъчно. Направи ни впечатление, че всички надписи са само на френски език, а имат претенции, че тук се съхранява световно наследство, и е така. Ааа, не е хубаво това.
След Лувъра поразгледахме

Музея на приложните изкуства, Музея на модата и Музея на рекламата.

Трите са в една сграда точно до входа за Лувъра на ул. Риволи. Интересни, не са за изпускане. Ул. Риволи е пълна с магазини, бутици, парцаля и тем подобни. Поотъркахме се и там, няма как.

Една кулинарна препоръка.

Из уличките на Латинския квартал има много заведения и няма как да ги обхванеш и да намериш най-доброто.

Без да претендирам за това препоръчвам La Petite Hostellerie на Rue de la Harpe 35 най-вкусната лучена супа ядохме там (а аз не обичах лук!). Моля да не се подлъгвате – на външен вид супата не изглежда много добре, но е божествено вкусна, още усещам убийствения ѝ аромат.

Лучена супа – Франция

Лучена супа


Още един съвет – може би ще ви питат колко искате да е сготвено месото, което сте поръчали, ако кажете „много сготвено” не се страхувайте, че ще ви го препекат. Точно тогава ще е добре, в противен случай, даже ако поискате „средно” всякак ще мърда, даже може да избяга от чинията ви – тия франсета ядат живо месо!

6 ден

Бретан

Ще пътуваме!

Бяхме направили резервация по интернет от София за една кола, която съвсем ни устройва – Опел Мерива. След подробно проучване открих най-изгодното място, от което може да се поръчват коли под наем http://www.autoeurope.bg/ . Мястото, откъдето трябваше да получим колата си го бях избрала така, че да е най близо до хотела ни.

Това е бюрото на Hertz – Paris Downtown Carrousel Du Louvre.

Намира се на -1 ниво в Лувъра и предния ден като бяхме там проверихме точно къде е, за да не се лутаме после и да губим време. Затова сега оставихме децата да си закусват на спокойствие, а ние скокнахме до бюрото да вземем колата. Оказа се, че в момента нямат Мерива и ни дадоха един чисто нов Ситроен С5 „току–що разпечатан” само на 4 километра, и то на същата цена 34,40 € на ден, като доплатихме 30 € за втори шофьор, защото си признахме, че може да се наложи и аз да карам. Е, не се наложи, но така бяхме по-спокойни.

Блокираха ни и 300 € от сметката, като депозит, който после ни освободиха, но това стана след доста време, така че бъдете подготвени, че за известно време (в нашия случай цялата екскурзия) няма да разполагате с част от парите си. Това беше непредвидено, който за първи път наема кола няма как да го знае, освен ако сега не чете тук.

Дадоха ни ключа, обясниха ни къде е паркинга и ни оставиха да си трошим главите сами. И ние бая си ги потрошихме докато намерим колата в иначе полупразния паркинг. В карето, дето трябваше да бъде имаше поне 4-5 ситроена С5. Натискахме копчето на алармата, белким свирне, но не. Накрая като пълни галфони видяхме на табелката на ключа номера на колата, отключихме я и потеглихме гордо!
Забърсахме чакащите деца и багаж и – по установения маршрут. То аз маршрута си го бях набелязала с най-малките подробности, с всеки завой в Google Earth, но не бях предвидила трафика, та затова излизането от Париж го попроменихме от предишната вечер с помощта на любезните ни домакини от хотела и после се включихме по установения път. Умишлено не искахме да караме по магистралата на отиване, за да си спитаме и да си разглеждаме където пожелаем. Пък като се връщаме ще бързаме и тогава ще им пробваме магистралите.

Първата ни спирка беше

France Miniature http://www.franceminiature.fr/france_miniature_en

– това е изложба на макети на най-интересните забележителности на Франция на открито на огромна площ край градчето Elancourt (западно от Париж след Versailles по пътя за Rambouillet). Макетите са направени много мераклийски, движиш се по пътеки около тях и в близост до всеки има подходящо озвучаване. Удоволствие е да се разглежда. Цената на билетите беше по 16,50 € за нас и по 10,50 € за децата плюс 3 € за паркинг. Струва си, изживяването е незабравимо!

France Miniature – Франция в миниатюра

France Miniature – Франция в миниатюра

Минахме транзит през Рамбуйе, Шартр, в Ле Ман забелязахме, че сме напреднали във времето и се качихме на магистралата до Vitré. Тук-там имахме леки обърквания от предначертания маршрут, но бързо влизахме в релси. Всъщност случи се само два пъти. Трябва много да се внимава с кръговите кръстовища на излизане от населените места. Общо взето пътищата са добре обозначени и не е много трудно да се ориентираш, при все че караш за пръв път из Франция, незнаейки френски език и с чужда чистак нова кола.

Vitré! Фантастично местенце!

Много по-красиво, отколкото си го представяхме. А хотелът, ооо, хотелът! Чуден хотел! Приказка! http://www.leminotel.fr/ Много е тъпо да се пише с толкова удивителни и с толкова синоними за красота, направихме доста-стотин снимки (Леминотел през booking)

Старите къщи на Vitré – Витре, Франция

Къщите на Vitré

Старите къщите на Vitré – Витре, Франция

Къщите на Vitré

Къщите в старата част на градчето са на по 5-600 години, има и красив средновековен замък.

7 ден
Отидохме си от приказката, за да отседнем в друга такава. Преди това обаче се поразхождахме и наслаждавахме на това чудно място.
Рен също ни хареса, макар да не спирахме там. Пообиколихме из улиците с колата, стандартно се повъртяхме, докато намерим точния изход за Фужер.

Fougeres (Фужер)

настанихме се в хотел Balzac на централната улица Rue Nationale http://www.officialeuropehotels.com/hotel/fr/balzac-hotel.html – отново топло посрещане от самата съдържателка на хотела – много фина и любезна дама (Hotel Balzac през booking.com) И тук красива катедрала с величествено изпълнение на орган, красива градска градина и замък.

Средновековен уикенд – Фужер, Франция

Средновековен уикенд

В този ден улучихме средновековен уикенд,

който се организира веднъж месечно. Това не бяхме го планирали и много ни хареса. На площада пред замъка бяха подредили нещо като пазар като декор от филм, повечето хора бяха облечени в рицарски костюми и средновековни рокли и беше много забавно. http://fousgerent.free.fr/

И този ден се разхождахме до късно и вечеряхме в заведение с вкусна типична бретанска кухня, приготвена на камина.

8 ден
Този ден доста попътувахме. Имахме идея да посетим

манастира Mont Saint Michel

и двата града от двете му страни, но след кратка консултация с нашата домакиня послушахме съвета ѝ да променим маршрута само на запад от манастира по крайбрежието на океана.

Към манастира Mont Saint Michel – Франция

Към манастира Mont Saint Michel

До манастирския комплекс се стига по един път, който при прилив е обграден от двете страни с вода, а понеже е много плитко при отлив водата отива толкова надалече, че не се вижда и цялото място остава с една светлосива кал, като мокър цимент. От двете страни на пътя в близост до манастира има дълги терасовидни паркинги и табели, на които пише на няколко езика в колко часа съответното ниво ще бъде залято от прилива, така че да си махнеш колата навреме. На Mont Saint Michel зяпахме всичко, що можеше да се зяпа.

Минахме по уличките с магазинчета за сувенири, които оприличихме малко на Несебър, но не съвсем. Качихме се до върха на хълма, където се намира абатството и откъдето се открива чудна гледка. Направи ни впечатление приливът, който идва без да се усетиш, но доста бързо.

Много красиво място!


Cancale, Франция

Тръгнахме на запад по крайбрежен път към Cancale.

Мислехме, че все някъде ще можем да спрем колата край брега и просто да топнем краката в океана, но няма такива места. Това да не ти е България. Тези работи тук стават само на определени места. Гледаш една красива, чиста подредена улица със спретнати къщи и много цветя от едната страна на улицата, а от другата „плажна” ивица от кал и сива тиня, широка поне 150 метра и чак тогава постепенно виждаш вода. Направо да се застреляш. На няколко места видяхме паркирани до брега кемпери и на едно от тях спряхме, ами там няма плаж, бе! За какво тези нещастни хора бяха изтипосали там скъпите си луксозни кемпери не ни стана ясно. Те там само седят и се наслаждават на гледката. Тези хора няма къде да се гмуркат, да усетят вълни, за какво са им тези кемпери, да вземат да дойдат на Черно море да видят какво е море!
В Cancale на нещо като „градски плаж” ни се стори, че има все пак някаква дълбочина и се опитахме да се натопим (само някои от нас)

Да нагазим Атлантическия океан

Да нагазим Атлантическия, хм, океан

Плажът на Cancale – Бретан, Франция

„Плажът“ на Cancale

След като се върнахме в България ни беше любопитно да разглеждаме чужди снимки от същите места и открихме, че там, където ни е било сефтето в Атлантика било ферма за стриди и при отлив това, което ни приличаше на плаж си става една нива с лехи, покрай които минават трактори да събират стридите. „Курорт”, няма що.
После отпътувахме за другия препоръчан

град Saint Malo (Сен Мало)

Той е по-голям, има каменни сгради и тесни улици без дървета. Има голям градски плаж, който представлява една не много дълга, но за сметка на това много широка пясъчна ивица, до която се стига по стълби от каменна стена. По една зидана пътека се стига до малко островче. Когато слезнахме на плажа видяхме как хората джапат да стигнат до него във вода над коленете. Докато и ние тръгнем по тази пътека тя вече се оголи и островчето стана полуостровче. Като се връщахме по същата пътека от двете ѝ страни пясъкът беше оголен около 3-4 метра. Интересно нещо е отливът. А на плажа на този град видяхме една подпорна стена в морето успоредна на брега и в двата ѝ края също стени към сушата, оформящи огромно „П”. Така при отлив се задържа вода и се получава нещо като басейн, а на стената даже има и кула за скачане и при прилив само върхът ѝ остава да стърчи посред водата.
След това се запътихме

към Dinan – на устието на реката Rance

Има красиво яхтено пристанище с живописни улички край него. Там опитахме препоръчаната ни бретанска кухня в една „креперия”, както им казват. Това са заведения, в които предлагат типичните за региона “creppes” (палачинки) и “galetes” (пак палачинки, но от хрупкаво тесто и с най-разнообразни обилни пълнежи от сготвени неща) и двата вида са много вкусни.
Прибрахме се във Фужер и след кратка почивка, освежаване и една приятна вечерна разходка край замъка приключихме още един интересен ден.

9 ден
Днес голямо пътуване падна. Станахме рано, напазарувахме от супермаркета, събудихме децата и се насладихме блажено на вкусната закуска на гостоприемната Danielle. Не бързахме да тръгваме, защото искахме да си купим парфюми и сувенири и изчакахме да отворят магазините, разхождайки се по улиците на града. Да, ама не. Французите май много не ги бива да спазват работно време, и то в понеделник. Обикаляхме, обикаляхме и си тръгнахме.

Освободихме стаите, натоварихме катуна на космическия кораб и айде. Видяхме, че второкласните пътища във Франция са по-качествени и от нашите магистрали и решихме по тях да се приберем в Париж. Там позволената скорост е 110 км/ч. При 130 км/ч по магистралите се губи смисъла да плащаш пътни такси за няма нищо.

Минахме през Alençon

и решихме да спрем там да починем и да хапнем. Пазарувахме в Карфур, разходихме се малко из центъра, хапнахме сандвичи и сладолед и уловихме как отварят един магазин за парфюми. Сдобих се с един чудесен Mademoaselle Chanel подарък от любящото съпружеско тяло. На излизане от града отново се полутахме с табелите (това май стана задължително при всяко излизане от град). Абе нещо им куца на франсетата в табелите и аз не знам какво. Всъщност аз не знам как се оправят в България чужденци, които идват за пръв път. Дори и да знаят български нямат шанс да се ориентират, защото при нас въпроса с табелите сме го решили кардинално – табели няма.
Така де, ама загубихме доста време приложихме изобретателността на българския шофьор. От време на време стигахме до 160 км/ч, но само след някоя друга кола, която кара така бързо, та нея да я спрат. Мен все ме беше страх, ама Бог с нас, не ни спряха. Всъщност полицаи по пътя не видяхме. А на тоя космически кораб скоростта хич не му се усеща. А и тия хубави пътища…
Ако не бяхме карали толкова бързо нямаше да успеем да върнем навреме колата. Сравнително бързо се ориентирахме на влизане в Париж. Минахме през XVI район и там хвърлихме по едно око. Имахме време и да напълним резервоара и да върнем колата в 17:30, а Herz работи до 18:00.
Но не си оставихме багажа в хотела, за да не закъснеем и после падна едно влачене не е за разправяне. Тежко! Ивчето се показа като истински мъж! Носи наравно с нас и не каза нито дума да се оплаче. От Лувъра до нашия хотел не е много, но трябва да се сменят две линии на метрото. Да си бяхме вървели по улиците щяхме да стигнем по-бавно, но нямаше да слизаме и качваме толкоз стъпала. Пък и така се случи, че никъде нямаше ескалатори. Е, най-после стигнахме.
В хотела новата стая, която взимахме за една нощ се оказа на 5 етаж. А този хотел няма асансьор. Това беше за капак. Поне куфара, който е най-голям и тежък оставихме на съхранение в сутерена, там предлагат такава възможност за всеки случай.
Дори след това психическо и физическо натоварване не изневерихме на себе си и след кратък отмор изцедихме от себе си сили за последна вечерна разходка из Париж. Тя пък беше много романтична и приятна.

Романтична разходка в Париж

Романтична разходка в Париж

По Rue Jean de Beauvais до булеварда Saint Germain, после от площада Maubert по Rue de Bernadins и по моста зад Notre Dame. Заобиколихме я отвсякъде и преди да стигнем до Saint Michel тръгнахме по южния бряг до Pont Neeuf. Там обиколихме върха на острова Cite покрай множество групи насядали младежи, които ядат и пият направо на земята, качихме се отново на моста и по северния бряг и Pont au Change и Pont Saint Michel се запътихме към вечерята по любимите ни улички в Латинския квартал. Отново заложихме на вълшебната лучена супа на единственото заведение, което повторихме – La Petite Hostellerie на улица Rue de la Harpe
После се прибрахме морни. На сутринта пътуваме за София.

10 ден
Станахме рано, притеснени да не пропуснем или забравим нещо. Последни проверки и уплътняване на багаж. Деца. Закуска.
Тръгваме в 8:00. Полетът ни е в 11:00, дано това да е достатъчно време. Гмурнахме се в метрото на St. Michel и си купихме билети до CDG – 31,10 €. Влакът обаче беше много пълен, а следващият чак след 20 мин. е, чакахме. На следващия успяхме и да седнем с всичкия този багаж – късмет.
На предпоследната спирка CDG 1 всички слязоха и ни казаха и ние да слизаме. На съседния перон щял да дойде друг влак за CDG 2. Добре. Дойде. Качваме се и Румен в един момент търси една от чантите, която беше в Мишо, не я вижда и слиза на перона. Докато му кажем, че е при нас, голяма паника и влакът тръгна. Мишето много се уплаши, но аз ги успокоих, че имаме такава предварителна уговорка ако се случи нещо подобно – слизаме на следващата спирка и чакаме. Така и стана. Спокойно! Всичко е наред, предвидили сме достатъчно време и за такива неща.
С обратния полет всичко беше наред. Пристигнахме нормално. Предстои ТЕЖКО завръщане в ежедневието. Щастливи сме! Благодарни на Бога!

Да сме живи и здрави за още такива чудесни пътешествия.

Автор: Сашка Недялкова

Снимки: авторът

Други разкази от Другата Франция– на картата:

Другата Франция

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Семейна разходка из Париж и Бретан – Франция (2)”

  1. svetlozar каза:

    Истински пътешественици – информирани и организирани!

  2. kathryn каза:

    svetlozar, взел си ми го от пръстите. Чудесна подготовка. Представям си, какво удоволствие е било. Както се казва, очакването на празника е половината празник.
    Гризе ме черна завист, разбира се. 🙂

  3. Sash каза:

    На тези, дето ви гризе най-искрено ви пожелавам такова, че и по голямо пътуване, че на мен май не ми стигна. Като го направите аз ще ви завиждам, защото пак ми се ходи там.

  4. ина каза:

    Най – готините ентусиасти, които за щастие познавам лично.Вервайте ми!Бих поставила началото на фонд за финансиране на пътешествия Сашка и Гуфи,само заради пътеписите си заслужава,да не говорим за снимките……….Ще ме подкрепи ли някой?

  5. nousha каза:

    Чудесен пътепис и много добра организация 🙂 Направо ми домъчня за Париж и вече планирам пак да отида.
    Една отметка – не е Виктория от Самотраки, а Нике – римляните да не си приписват гръцки заслуги 😉

  6. Sash каза:

    @nousha Знаех си аз, че има нещо гнило, знаех я като Нике и много се учудих, като видях надписа под статуята. Реших, че нещо бъркам или съм забравила и написах Виктория, да не би да се изложа. Всъщност нали богинята е една и съща, независимо как я наричат. А щом е от Самотраки би трябвало да е Нике все пак, но знаеш ли…

  7. Sash каза:

    @ина Много благодаря за хубавите думи, хайде зарази се от мен, че и ти имаш доста за описване… Сподели, знаеш ли колко добре ще се почувстваш

  8. nousha каза:

    Ами защото нали са французи… Victoire на френски значи Победа, което значи и Виктория де, пък Нике нали богиня на победата и французите не се спират на подробности 😉
    А ти защо нямаш блог? Много ми се чете още, не само за Франция, много хубаво разказваш.

  9. Sash каза:

    @noucha мерси, имам нахвърляни бележки от по-стари пътувания и се уговорих със Стойчо да му пратя още нещо, но трябва да ги подготвя.

Leave a Reply