юли 24 2008

Kападокия, Турция – втора част

След като успях да разбера как да поработвам с новата (2.6) версия на WordPress, продължавам с основната ни дейност – пътеписите. Днес ще ви представя втора част на пътуването на Цветка до Кападокия. Първата част е: Кападокия, Турция – първа част, а ние продължаваме нататък.

Приятно четене:

Kападокия, Турция

– втора част

Растителността в тези песъчливи скали е само лози и кайсии. Сещам се, че този плод – кайсията идва от Персия. Дали са правилни ученическите ми спомени, трябва да проверя.

Върнахме се в Ючхисар,

там където сутринта падна мъглата и не успяхме да се изкачим. Сега пак се готвеше да вали. Беше малко след 16 часа и ние бяхме едни от последните посетители. Тук входът е 1.5 лири, за ученици и студенти безплатно. Крепостта се състои от две огромни скали, които византийци и отоманци са засели и използвали за укритие. Гледката от върха е величествена, но заваля пороен дъжд с гръмотевици и трябваше бързо да се спуснем надолу.

Крепостта на Ючхисар.
Крепостта на Ючхисар.

Доста поизмокрени се запътихме към небезизвестният оникс. Отново най-впечатлена беше малката ни дъщеря. Тя получи и резултата от демонстрацията – яйце от оникс. Като най-малката в групата, а и отговори на въпроса, коя е столицата на Турция. Бижутата в магазина към фабриката бяха прекрасни, но с космически цени за финансите на нашето семейство. Гостите бяха почерпени с кападокийско вино. Лично аз не опитах, защото и една глътка след този емоционален и уморителен ден би ме довършила. Мъжете от семейството не пропуснаха.

Фабриката се намира пред Долината на гълъбите. След дъжда слънцето се провираше между облаците и огряваше долината.

Долината на гълъбите.В далечината крепостта Ючхисар.
Долината на гълъбите.В далечината крепостта Ючхисар.

На следващия ден на ред бяха подземните градове. Гидът ни избра

Каймакли

Входната такса е 5 турски лири. Съставен е от седем подземни етажа. Изграждането му започва от 5 век пр.н.е. Изключителното съоръжение е пригодено за укритие, за доста продължително време. Впечатли ме огромната вентилационна шахта. Вентилационната система функционира изключително добре. Тук има всичко необходимо – кухненски складове, водохранилища, винарна. Помещенията са се затваряли с кръгли камъни.

Скалната църква
Скалната църква
Скален хотел
Скален хотел

Отправихме се към килимарницата. По пътя спряхме за панорамни снимки в селцето Гьоре.

През 50 –те години на XX век със закон се забранява обитаването на тези жилища.
През 50 –те години на XX век със закон се забранява обитаването на тези жилища.

В килимарницата ни показаха нагледно как от бубите се изтегля копринена нишка, как се боядисва с естествени багрила, как се тъкат килими и започна шоуто с разстилане на килими. Никой не купи килим. При грънците и кожените облекла имаше повече включвания с покупките.

По пътя към Угрюп видяхме върху скалите надписи Lemon. Гидът ни обясни, че в подземията, където температурата е постоянна се съхраняват лимони. В Турция лимони се консумирали след като престоят една година и узреят.

Спряхме в долината Деврент или розовата долина. Туфата има розов отенък. Тук никога не е било обитавано, но има интересни форми от скалите.

Наближаваме Угрюп.

Гидът не пропусна да ни заведе във винарна. След леки забележки успяхме да си извоюваме три часа самостоятелна разходка в Угрюп. Изкачихме се до Хълма на желанията. Гледката е много хубава, но мястото е занемарено. Угрюп е едно от първите заселени места в региона. По време на Визатийския период тук е била патриаршията. Скалната църква се реставрираше по някакъв проект. Все още обектите не са обезопасени и излъскани за посещения на туристи.

В Угрюп на много места се предлагаше – полет с балон. На нас не ни стигнаха и пари и време. На следващия ден тръгвайки си от Кападокия рано сутринта видяхме и самите балони. Отправихме се към Истанбул.

Кападокия
Кападокия

Снимката, с която се сбогувахме с тази невероятна Кападокия.

Повече снимки има на http://tsvetka-varadzhakova.magix.net/

Автор: Цветка

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


13 коментара

13 коментара to “Kападокия, Турция – втора част”

  1. олаф каза:

    Много свеж пътепис, още повече когато планираш да отидеш на същото място.

  2. мария рондел каза:

    Очарована! Миналата вечер гледах поредната серия от турския филм „Перла“. част от серията е снимана в КАПАДОКИЯ,нямах търпение да прочета повече за този феномен и така попаднах на пътеписа.

  3. plam каза:

    Страхотно впечатление ми направи Кападокия също от филма „Перла“ и реших да разгледам всичко в нета !Пътеписът е перфектен!

  4. Цветка каза:

    Тези сериали само затвърдиха моето впечатление как турската държава успява по всякакъв начин да направи реклама на туристическите си дестинации. Погледнете колко фирми финансират тези сериали. А къде сме ние?

  5. NEftimova каза:

    Къде мога да чуя музиката на Кападокия.Ако някой е има,моля изпратете ми я на
    eva7@mail.bg. Някъде в един сайт видях че я има ,но сега не мога да го открия.Аз ще Ви се отблагодаря, като Ви разкажа книга на гръцки за живота в Кападокия. през времето 1050-1074.Книгата е от рода на ……е ще Ви кажа като ми пишете.!

  6. Мария Костадинова каза:

    Mного искам със семейството си да посетя този природен феномен.Някой може ли да ми даде информация за километрите България-Кападокия и приблизителна сума за това удоволствие?

  7. Златомир каза:

    София-Истанбул-Анкара-Гьореме (примерно) са 1330 км. От тях близо две трети са магистрала. Приблизителната сума е много относително понятие, но имайте предвид, че в Турция горивото е традиционно скъпо (бензинът рядко пада под 3 лв) и това си е доста сериозно перо от разходите! Иначе магистралните такси в Турция са пренебрежимо малки суми. Заплаща се и моста над Босфора (само в едната посока)-също символично-нещо от рода на 2.50-3 лв. В районът на Кападокия (защото Кападокия е една доста голяма област, а не конкретно място) цените са горе-долу като в София или една идея по-високи, така че според това, че всеки сам знае себе си колко и за какво харчи, можете да си сметнете някаква приблизителна сума:)

  8. мария каза:

    Успях да осъществя мечтата си,да посетя Земята на красивите коне.Предлагам ви стихотворението,което написа синът ми,въодушевен от видяното и преживяното.
    ЗЕМЯТА НА КРАСИВИТЕ КОНЕ
    Пълзи пунктирът слузест-сякаш охлюв инвалидно
    куцукал е насам-натам в пиянски унес май-
    и горе в планините дреме времето фригидно
    но тука долу пътят къдрав сякаш няма край.

    Встомаха на змия метална турчим се в завоя,
    притваря моствисящ континенталните бедра,
    през проходи куцукаме в планинските усои,
    в тунел на червей хлъцваме из земните недра.

    Пришпорваме мустанга бял из рижавите степи,
    Исус играем в езеро и ходим по вода-
    водите му белеят и в солта му слънце свети,
    а призрак на дервиш развява цял аршин брада.

    Пристигаме в земята на аскетите-стълнити-
    чудати скални форми са нацвъкани навред,
    отшелници живеят върху камъни побити
    и дните им минават в размисли безчет.

    В подземен град-скривалище от вражеските орди
    се спускаме и лазим из варовик и тъма,
    а горе из полетата коне препускат горди
    и тук-таме вежливо цвилят-тук им е домът.

    Червената река се тътри мудно и зловещо
    и вечер сърпът лунен жъне сочните звезди-
    така ориенталско е и денем е горещо,
    но нощем кучи студ дълбае в камъка бразда.

    Тук никой сякаш никога на никъде не бърза,
    а климътът земята дефлорира всяка нощ
    и времето е спряло-сякаш буен ат завързан-
    увесил грива,свил копита,помнещ свойта мощ.

    И вече заминаваме,но част от нас остава
    да скита из земята на красивите коне,
    а спомените няма да потънат във забрава-
    та чак дорде скалите станат пясъчно море.

  9. Екатерина Запрянова каза:

    Здравейте пътешественици! Ще водя група в Кападокия от 09.10.2010 . Ако искате се присъединете, ще видите това, за което мечтаете 032 629 159. Екатерина Запрянова

  10. teodora каза:

    Снощи се прибрах от описаната обиколка, отчаяна, че завладяна от емоциите и гледките, съм забравила имена и подробности. Това, което прочетох веднага намести нещата в главата ми. Много благодаря за усилието.

  11. Pavlina каза:

    Поздравления за страхотния пътепис. От няколко дни търся мнения и оферти за Кападокия и се радвам, че попаднах на този пътепис, защото след прочитането му вече съм сугирна, че трябва да посетя това място. Разказът е толкова увлекателен, че чак си представяш как вече си там. Благодаря на автора за пълната информация, и за да не пропусна някое от изброените места при посещението си, се хванах да разгледам офертите на туристическите агенции какво предлагат. Спрях се на оферта и туроператор – Караджъ турс. Ще се радвам, ако някой от вас е пътувал с тях да сподели мнение, защото искам това пътуване да остане изпълнено само с положителни емоции и спомени.

  12. Bobi каза:

    Кападокия наистина е едно прекрасно и различно място. Уникалните скални образования са толкова впечатляващи, че оставаш направо безмълвен пред суровата красота, която излъчват. А на вас Pavlina мога да кажа следното: аз съм пътувал с караджъ турс не еднократно до Турция. Моите впечатления за тях са много положителни. Аз лично нямам забележки. Организацията е добра, представителите на фирмата, които пътуват по различните дестинации са много отзивчиви и любезни. Досега не съм имал проблем с тази агенция.

  13. Елиз каза:

    Благодаря за прекрасният пътепис! Всичко, което сте описали и снимали ме отведе там! Здраве и още много пътешествия ви желая!

Leave a Reply