ян. 25 2010

Ботсвана (2): Африка за ценители

Продължаваме с пътуването на Домосед из Ботсвана. Вече бяхме в няколко национални парка на страната, а сега ще продължим из нея, като за малко ще минем и през Замбия, за да видим водопада Виктория. Приятно четене:

Ферибот

Река Замбези. Граница. Ферибот.

Един на всеки 30-40 минути. Хващаме третия ужким с помощта на доброволци ходатаи-разпоредители на опашката. Опашката е от има-няма пет коли, но на всеки курс се превозва по един тир и остава място за не повече от три. Поне не се редим на същата опашка с тировете. Тяхната е километрична. Ходатаите предлагат услугата уреждане и заплащане на замбийските гранични такси в замбийски квачи, каквито пришълецът няма под ръка, ужким срещу минимален бакшиш от $2. Уловката е в курса на долара, по който ти се смятат квачите, но с умерен пазарлък нещата си идват на мястото така, че всички да са доволни.

Ферибот Казунгула на река Замбези – граница Ботсвана-Замбия

Ферибот на река Замбези

Бунгала

Даваме почивка на палатките и се настаняваме в

бунгала в добрия стар Замбези Уотърфронт край град Ливингстън

– лодж с прилични бунгала и къмпинг, барче и басейнче на брега на реката, любимо място за срещи на овърландери и всякакви други пътешественици. Едни ще потеглят за Найроби, други – за Кейптаун, а трети просто си почиват по средата на пътя в една от двете посоки. Ама вие за никое от нашите туристически занимания ли не се записахте? От коя компания сте? Пита дебеличката какичка, която ни сервира биричките, имайки предвид с кой овърландерски оператор се придвижваме. От никоя. Ние си караме колите сами. Ето онези двете калните с палатки на покрива. Просто сега сме дошли тук да си починем за ден-два от палатките. – Ама в палатките не си ли почивате? Добър въпрос. Но пък и бунгалото е добро. Просторно, ухае на слама, а сутрин маймунки играят хоро на терасата. А вечер – комари под чаршафа, даже и да си си пуснал мрежата балдахин.
Отбелязвам, че за последните пет години наоколо са изникнали като гъби няколко нови лоджа и чисто новичък шопинг мол, излязъл като от en-ското южноафриканско провинциално градче – и като архитектура, и като представени фирми и заведения. А навремето до града се минаваше през голо поле едва ли не. Не, че самият град е цъфнал и вързал нещо. Същият си е – една главна улица с повехнали фасади в стил дълбокопровинциално арт деко и прашни дюкяни за основни необходимости. Нашата необходимост е кръпка за автомобилна гума. Намираме.

Водопад

Всъщност за поне един туристически капан сме се изръсили –

полет с въртолет 15 минути на водопада Виктория.

На някои им е сефте. Последвано от традиционната баня под пръските на самия водопад. Всички доволни. Включително и продавачът на ръкоделия, който със сладки приказки и лакърдии успява да ме убеди да наруша обета си за безсувенирност и ми пробутва за $1 едно нями-нями. Каквото и да значи това, както се изразяваше Жабока Кермит по адрес на мана-мана в Кукленото шоу.

Водопадът Виктория от хеликоптер – Замбия/Ботсвана

Водопадът Виктория от хеликоптер

Обратно с ферибота. В тази посока е по-малко натоварването. Минаваме за около час.

Чобе сафари лодж.

Много приятно! Нашият стил на пътуване доказва предимствата си. Спиш за $4 на палатка в двора на хотела, а имаш непосредствен достъп до басейна и другите удобства от рода на бар и открита гледка към реката и отвъд към Намибия. Разходка с плоскодънно корабче по дъжд и по залез. Виждат се много повече животни, отколкото по Замбези. Хипотами, слонове, червено лечве. А вечерта някои от тях се проявяват и на бюфета – каварма от куду и спрингбок на пещ. Тежка нощ. Горещо е, мрежата от комари пуска, а еспресото действа на сънните нерви.

Бариера

Но вие носите говеждо месо! Трябва да си го сготвите или да ги изхвърлите, разпорежда чиновникът на изненадалата ни ветеринарна бариера, северно от село Ната. Ние сме очаквали да е далеч на юг. Изхвърляне означава да му ги оставим надениците на него. Вадим примусите и тиганите и почваме да пържим. Напрежението идва не от загубата на време (Време? Какво време? В Африка времето не важи.), а от настъпващите от юг черни облаци. Бурята че няма да ни се размине няма, но поне надениците да не удавим в пороя.

Трябва да сготвим говеждото отсам бариерата – Замбия-Ботсвана

Трябва да сготвим говеждото отсам бариерата

Разминава ни се! Облаците подвиват опашка и променят посоката си. Дали не са се уплашили от примуса? Къмпингчето е закътано оазисче съвсем наблизо в буша. Буш-бижу. Не ми бил буш от храсти мопане тоя път, най ми били трънливи дървета. Полеви душове сред тръстиките. Добре зредено със студена бира барче. Солена вода от чешмата! Помпат я от сезонните гьолчета. А като пресъхнат? Имаме проблем! Трябва да караме с цистерна. Разходка с колата по единствения пробит сред трънките песъчлив път до едно подобно гьолче на десетина километра навътре. Земята тук е частна и се пада в зоната за селско стопанство. Но Ботсвана е много слабо населена и в голям радиус няма да срещнеш никави селски стопани, нито пък заблуден добитък. Вместо това слоновете се чувстват като у дома си, така и не разбрали, че тая бариера и за тях важи. Заобикалят я. Но са по-недоверчиви към хората от слоновете в националния парк. Извардват ни в гръб край гьолчето, докато ние се залъгваме с богомолките и клечковидните насекоми полепили се по мрежата на радиатора. Гледаме се доста време, докато мълчаливо си поделяме територии по брега му. Междувременно ни застига двойката англичани с ландровера, с които ске пресичали реката на един и същи ферибот. И те са си пекли месото пред бариерата. А къде ли са сега швейцарците от Най панс? По-късно вечерта ще ни настигат и четири скандинавски русалки (или по-точн – амазонки – предвид уменията им в играта на стрелички).

Носорози

Носорози в Ботсвана има само в

малкото частно резерватче Кама

край тежкоиндустриалното селище Серове. Неочаквано дълъг път до там. Нещо не сме преценили добре разстоянията по картата. Забелязваме силно военно и жандармерийско присъствие по шосето. Учение ли провеждат или преврат ще правят, ще разберем утре от вестниците? Лесно откриваме носорозите току преди залез слънце.

Носорози в резерват Кама, Ботсвана

Носорози в резервата Кама

Избираме си място за къмпиране на разумно разстояние от хралупата-кошер на диви пчели. Вали. Пържим наденички под чадър. С пюре и английски боб от консерва. И червено вино от Рида на бодливите свинчета.

Великото прекосяване на Мотлоци

А сме си мислели, че приключенията с наводнения са далече зад гърба ни в Чобе и Мореми и колкото по се приближаваме до Южна Африка, толкова по-лесен ще става пътят. Голяма заблуда! Не сме взели под внимание географията на блока Тули в най-източното ъгълче на Ботсвана и някои сезонни незакономерности. Не случайно и на Родеската железница ѝ се е наложило да го заобиколи.

Дъждовете предишната седмица са отнесли преливния мост на река Мотлоци. Но ние това го научаваме късно следобед, току пред самото препятствие. А женският глас на джипиеса настоява да я прекосим, защото лагерът ни е само на 30 км отвъд. А заобикалянето до първия мост нагоре по течението е 180 км по комбинация от асфалтови и черни пътища през селището Бобононг, през което вече сме минавали и не ни се е сторило чак толкова привлекателно, че да повтаряме.

А дали пък не можем да пресечем? Нали караме ландровъри?

Селяните и пътните работници ни гледат с удивление как изобщо размишляваме по върпоса и лека-полека почват да се трупат да гледат сеир. Никой не е минавал, откакто е отнесен бетонтът. Докарали са фадроми да го оправят, но кога точно, по африкански не е възможно да се предвиди.

Тъкмо да се откажем, гледаме каручка с магаренца, прекосява реката без никакви затрудения. Животните затъват до малко над коляното.
Ха! Детска играчка. И тръгваме.

Прекосяване на река Мотлоци с ландровери – Ботсвана

Прекосяване на река Мотлоци

Да, ама не е. Водата е плитка, но пясъкът на дъното е дълбок. Буксувам. Ни напред, ни назад. На помощ се притичват строителите. С дружни усилия на мотора и живата сила съпротивлението на пясъка е преодоляно.

Прекосяване на река Мотлоци с ландровери – Ботсвана

Прекосяване на река Мотлоци с ландровери и жива сила

Идва ред на П.. Той пренебрегва правило номер 1 на мокрото придвижване – при възможност карай точно в коловозите на миналия преди тебе. Щом той е минал, вероятно ще минеш и ти. На него му се струва, че 2 метра в ляво е по-плитко. Затъва по-дълбоко. Няма мърдане. И бутането е безнадеждно. Вадим въжето на лебедката. Дърпам от отсрещния бряг. Къса се, без колата да мръдне на йота. Но фадромата е наблизо. Предлага помощ с издърпване назад. А защо не напред? Ами вие какво си мислите – и аз не мога да я пресека реката. Тежък съм и затъвам още по дълбоко от вас. С останките от стоманеното въже импровизираме някаква система от възли. Сега пък се оплита в колелата. След дълга поредица гмуркания на няколко добровлци го разплитаме. Фадромата дръпва. Успех.

Прекосяване на река Мотлоци с ландровери и фадроми – Ботсвана

Прекосяване на река Мотлоци с ландровери, жива сила и фадроми

Ако за успех може да се приеме връщането на колата в изходно положение. Прави втори опит – този път в моите коловози. С подходяща инерция, дух и постоянство успява да прекоси препятствието на свой ход със съвсем малко бутане. Успех?

Прекосяване на река Мотлоци с ландровери и фадроми – Ботсвана

Прекосяване на река Мотлоци

Условен. Аспухът пуши бяла пара. Нещо се е намокрило, а не е трябвало. Ако го оставим да работи на място дали няма да изсъхне? Няма.

След пет минути двигателят угасва безвъзвратно.

И ние се сещаме какво се е „намокрило“. Капачката на резервоара е пробита, а при първия опит беше потънала под повърхността. Резервоарът е пълен с много повече вода, отколкото нафта! Съвсем логично е да спре да работи. Иначе ОПЕК да се е разфромировала, още преди да се е основала.

Слънцето клони към залез, затова решаваме да се теглим до лагера, а на сутринта да мислим как да се оправяме с процеждане на резервоари. Теглим се, но пътят представлява последовтателност от бабуни, трапчинки и напречни стръмни деренца, на влизане и излизане от които успяваме да скъсаме и последното въже. Пробваме с простора за пране, който издържа около 2 км, след което ни остават само чаршафите и връзките за обувки. Остават 7 км. П. остава, а аз продължавам до лагера (Тули сафари лодж) да търся съдействие за доизтегляне. Чорбаджията и механиците са някъде далече в полето. Дежури едно бяло момченце, чиято длъжност е „консервационист“. Тоест от него се очаква да е повече специалист по врабци и синигери, нежели шасита и диференциали. Обаче успява да помогне. Изнамира счупен теглич, който захващаме някак си за теглещата кола, а теглената я привързваме към теглича с няколко бабини възли от останките на стоманените въжета. Сработва. Точно по залез се добираме в лоджа, откъдето очакваме да ни посочат нашето място за разпъване на палатки. Но господа, къмпингът не е тук. Вярно, че ние го стопанисваме, но … той се намира от другата страна на реката. Не е имало нужда да се отбивате насам. Шок? Напротив. Добре дошло оправдание да си наемем бунгало и да изкараме една вечер, глезени като бели хора на бели чаршафи. С каварма от импала за вечеря на бели покривки. И червено вино от Стеленбош.

Лимпопо

И ранна утринна разходка сред баобабите и образуванията от ерозирал пясъчник, характеризиращи пейзажа на резервата Тули в контраст в всичко видяно досега.

Пясъчник в резервата Тули, Ботсвана

Пясъчник в резервата Тули

И животни да искаш! Докато си похапваме мързеливо яйцата и бекончето на закуска, механиците са пресушили резервоара и са го напълнили с чиста нафта. Колата е в изправност.

Продължаваме към лагера Малема отвъд реката, като този път минаваме по обиколния път. Имаме цял ден на разпложение. На бензостанцията в Бобононг, която е единствена в провинцията, се е струпала опашка и се разговорваме с група бели намусени юноши в джип с открита каросерия с пейки за фотосафарита. Намусени? Ами защото целия тоя обход им се е наложил да го правят в откритата каросерия. Първия си ден в Африка. Не били туристи, ами доброволци-консервационисти от Европа. Добре е, че идват. Балансът в опазването на природата в Африка е много крехък и колкото повече го осъзнаят на място, толкова по-добре.

Надвечер пристигаме и разпъваме палатките под едни много високи дървета с дебела сянка на самия бряг на

река Лимпопо

Която някак си сме си представяли, че ще прекосим точно тук на пункта Пойнтс дрифт. На който няма ни мост, ни ферибот, а си е най-обикновен брод. По който колегата Маурицио бил минавал при някакво друго стечение на метеорологичните и хидрологичните обстоятелства с алфа-ромео. Сега е немислимо и с ландровър. Реката би би отнесла като кибритени кутийки. А колко хитро съм го бил планирал тоя ден да се придвижим по брода до отсрещния бряг, където на територията на Южна Африка се простира националния парк Мапунгубве. От лагер до лагер, както лети гаргата/ибиса, е около 20 км. А сега на нас ни излиза с 400 отгоре, защото най-близкият мост е на Мартин’с дрифт – същия, по който сме влезли в Ботсвана преди две седмица. Всъщност има един наполовина гаргов вариант да се прехвърлим „пеша“ по въжена линия, зарязвайки колите в Ботсвана, но нещо му куца в логистично отношение.

Река Лимпопо, Ботсвана

Река Лимпопо

Мапунгубве

Навъртаме си ги 400-те километра, без да мърморим. Даже когато пак ни изненадва не на място поставена бариера срещу шап и пак, вадим примусите да си печем надениците и стековете край пътя. Като че ли вечерта нашите хора няма да ни посрещнат с много по-големи количества месо в лагера Чугулу. Нашите хора са приятели от Претория, с които още отпреди седмици съм си чукнал среща в къщичката със сламен покрив, кухня и басейн в сърцето на националния парк Мапунгубве.

Месото, което те са донесли стига ще стигне и хартиса за няколко уикенди в буша, но в рамките на хладилника се губи. В хладилнка може да влезе цяла крава на собствен ход и ще и е комфортно и ръченица да заиграе. А във фризера може да влезе още една. Предполагам, че това е бивш частен ловджийски лодж, откупен барабар със земята си при разширението на националния парк. Очевидно има още няколко съседни чифлици, с които се водят подобни преговори, за да се окрупни територия с логични граници. Сега е разпокъсана на дребни парцели и от единия в другия дял трябва да се минава отвън оградата по окръжното шосе.

Добре дошли в подредена Южна Африка!

В Ботсвана една телена ограда не видяхме.

Национален парк Мапунгубве – Южна Афрка

Национален парк Мапунгубве, Южна Африка

Приятната изнанада е именно този нов дял на парка, където е и къщичката. Релефът е раздвижен и “екотрасето“ за коли, което не е точно път, ами поредица от туристически маркировки сред местността, които с прилично добър джип, могат да бъдат проследени, минава през няколко разнообразни природни зони – ерозирали скални пасажи от пясъчник, горички от мопане, гъсталаци от трънки, зеленясали жабурняци, открита савана – всяка с предпочитащите я обитатели.

Слонове – Национален парк Мапунгубве, Южна Афрка

Слонове в Национален парк Мапунгубве

Слоновете, които на теория предпочитат от всичко по малко, ги заварихме на мястото с най-ограничена свобода на маневрираме и отстъпление сред скалите. Грижовна мама–слон с цял клас слончета в предучилищна възраст! Недвусмислена демонстрация на недоверие към намеренията ни. Нервно. Но и тук с търпение напрежението е свалено и преминаване. Че ни чакат биричките и наденичите. А тоя път имаме и подробно с приключения да се хвалим.
От всичките национални паркове в Южна Африка, UNESCO е приело, че точно

най-малкият и най-младият Мапунгубве

заслужава да бъде вписан заради изключителните си природноисторически достойнства с вписъка на световното наследство. Трудно е да ме убедят, че са следвали обективни критерии. Природната среда не е по-различна от толкова много резервати в региона, включително обиколените в рамките на това сафари. Историческият момент е по-важен, макар и нищо на практика да не е останало на място. Доказано е, че тук е била столицата на единствената племенна цивилизация в южноафриканския субконтинент, развила някаква примитивна степен да държавност с управляваща класа и простолюдие, преди европейците да поемат и подредят нещата.

Царството на Мапунгубве е пробляснало за по-малко от 100 години през XIII век по християнското летоброене. И е оставило в наследство открито при разкопки на некропола си през 30-те години на XX век златно носорогче, което отдавна е пренесено в музея в Претория. Пита се какво е останало като историческо наследство на самото място, освен хълмът – столица на царството. Не става съвсем ясно. Но пък гледката от хълмовете към слива на Лимпопо и Шаши е класика.
Оттам свиваме покрай баобите с посока на юг към Претория. С десерт и за обяда, и за сафарито, по африкан(ер)ски в село Олдейс – лукчета с билтонг и дройвурс!

Африканерско мезе: лукчета и дройвурс (сушеница)

Африканерско мезе: лукчета и дройвурс (сушеница)

Д.’09

Край

Автор: Димитър Тодоров

Снимки: авторът

Разказът и снимките са с лиценз Всички права запазени!

Още снимки>>>

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Ботсвана (2): Африка за ценители”

  1. Deni каза:

    Уникални кадри! Все едно съм влязла в предаване на Animal Planet! Благородно ти завиждам!

Leave a Reply