ян. 22 2010

Орлова чука и Русенски Лом

Днешният пътепис ще ни отведе към едно от чудесните места в България – Орлова чука по поречието на река Русенски Лом. Стоян ще ни разкаже за дивото си къмпингуване там непосредтсвено преди Нова година. Приятно четене:

Орлова чука и Русенски Лом

Русенски лом, Орлова чука

Поглед над каньона - Орлова чука

Стъпил съм на ръба на скалите. Под мен е дълбоката пропаст на каньона. На дъното му се вие река Черни Лом, мътна от скорошните дъждове и топенето на снега.

В Русенски Лом сме.

На 50-тина метра под нас, в скалите, се намира входа на втората по дължина пещера в България – Орлова чука (13 км!). Слънчев декемврийски следобед. Скалите са огрени в топлите цветове на ниското зимно слънце. Долу, в ниското, след завоя на реката се вижда борова горичка. Там някъде трябва да си направим бивак.

Това беше отдавна планувана разходка. Жалко само, че ще бъде малко по-кратка, от колкото я замисляхме в началото. Трябваше да включва 2 нощувки и поне 2 дни, но покрай празниците времето никога не стига. 🙂 Тръгнах от Шумен в 10:30 на 29-ти декември. Пристигнах в Русе около 12:20. Там трябваше да ме чака Николай – един приятел, с който се запознахме покрай блога ми. От автогарата направо поехме с колата му в посока гр. Две могили. Разстоянието до там е около 25 км.

Орлова чука – Русенски Лом

Над каньона

На 2-3 километра преди началото на селището е отбивката за хижата до пещерата Орлова чука. Не засякох по кое време сме там, но трябва да е било малко след 13 часа. На паркинга се преобличаме и стягаме набързо багажите. Беше голямо мъртвило докато стигнем до паркинга, но точно когато си мислехме, че ще сме единствени, и се появиха микробус и лека кола. От микробуса под звуците на модерни руски песни се изсипа една сурия народ, който се оказаха някакви пещерняци, между които имаше и руснаци. Те също започнаха да навличат екипировката си. Е, успокоихме се, че вероятно ще са тук само заради пещерата, и няма да огласят много-много района.

Хижата, Орлова чука – Русенски Лом

Хижата

По пътеката, Орлова чука – Русенски Лом

По пътеката

Прекосяваме широката поляна пред хижата и тръгваме надолу по пътеката. Спираме се тук там по скалите, където гледката надолу е много добра. Почвата е доста влажна, както и всичко наоколо. На един от завоите вървим върху стар римски път, чиито коловози са изсечени в скалата. Прекосяваме 20-тина годишна борова горичка и малко гъсталаци от акациеви издънки и сме вече на равната поляна на северният бряг на реката. Сядаме до една стара върба да починем. Мислехме, по възможност да прекосим реката, за да отидем в по-гъстата гора отсреща, но тя е прекалено широка и дълбока, със стръмни брегове, а и наблизо няма мост. Ще трябва да си останем от тази страна.

Скалите, Орлова чука – Русенски Лом

Скалите

Поглед над реката, Орлова чука – Русенски Лом

Поглед над реката

Западен ръкав на каньона, Орлова чука – Русенски Лом

Западният ръкав на каньона

Решаваме да си направим супа или чай. Моята манерка е празна. Мислех да намеря вода на място. Николай има една манерка и едно шише с вода, общо под 2 литра. Няма да ни е достатъчна, ако не намерим някъде тук. Реката е доста мътна, а бреговете стръмни, така, че решението с копаене на кладенче в брега не е много изпълнимо. В шубраците отстреща виждам петна останал сняг. Това поне е добър източник.

Вадя канчето на манерката си и отивам да събера малко. Снегът е стар и е останалата нестопена част от по-големи преспи. Лошото в такъв случай е, че обикновено в него се концентрира останалата пепел и дребни боклуци, като листа, клечки и т.н. Трудно ми беше да отделя най-чистата част. Е, нали поне ще се превари. Сетих се, че нагоре по скалите видях бистри басейнчета със снежна и дъждовна вода, които биха били идеален вариант, но сега не ми се връща чак до там.

Като за по-бързо, а и за тест, използваме джобната печка на сух спирт (Hexamine), която Николай е взел със себе си. Едно блокче беше достатъчно да разтопи около половин литър сняг, но пък не можа да го кипне. За да не разхищаваме и останалите блокчета, решаваме да използваме Wood Gas печката, която също си нося с мен. Тук вече разбираме, че ще имаме проблем с дървата. Уж са сухостой (чупим сухите клонки направо от дърветата), но са влажни. Усещат се още на допир. Зареждаме печката, но не можем да я запалим. Прекалено са влажни.

Часът минава два следобед и е най-добре да не губим време в опити да запалим печката с тези дърва, или да търсим по-сухи, защото така или иначе трябва да започваме с организирането на бивака и паленето на същинският огън. Имаме само около 3 часа дневна светлина. Изсипвам снежната вода в манерката си и се запътваме на запад в каньона да търсим подходящо място.

Не много далеч откриваме идеално такова. Там дори стои старо огнище. Намира се на склона, но е малка, почти равна площадка. Е, има наклон, но се намират и равни места. Откъм север сме пазени от самият склон и боровата горичка върху него. От запад сме малко по-открити, но пак сме си по-ниско и се надявам през нощта да няма сериозно въздушно течение. На юг и изток гледката е открита към коритото на реката и отвесните скали отсреща.

Бивакът – Орлова чука, Русенски Лом

Тук ще е бивакът

Бивакът – Орлова чука, Русенски Лом

Подслонът е почти завършен

Скалите на отсрещния бряг – Орлова чука, Русенски Лом

Скалите на отсрещния бряг

Подслонът трябваше да е от типа „two-person kennel“, който да изградим почти изцяло от клони и трева. Но понеже времето ни притискаше, а изготвянето на подобно нещо щеше да ни коства доста обикаляне и събиране на материали, то решихме, че и този път няма да стане точно така, както искаме, а ще трябва да импровизираме с платнищата, които си носим. От две дълги и едно по-късо борови стъбла правим тринога, която покриваме с едното платнище, а с другото застиламе.

Получава се нещо като пирамидална палатка, която е отворена откъм едната си дълга страна. Платнището не е достатъчно за да покрием късата й страна, затова насичаме сухи борови пръти и акациеви издънки от близкия храсталак, с които затваряме отвора. Цялото укритие трябваше да изглежда така, но за това се изисква повечко време, с което не разполагаме.

Следва събиране на дърва за огъня. В боровата горичка намираме няколко изсъхнали дървета, които събаряме и насичаме. Завличаме ги до бивака и е време да запалим огъня. Огнището ограждаме с едри камъни, които някой вече е събрал на това място. Начупваме сухи съчки от борови клонки и аз надялквам малко стърготини от тях. Огънят се пали много трудно. Дървесината е влажна. Налага ни се да ползваме няколко лентички гума, за да стане по-бързо. С триона нарязваме донесените дърва на по-къси парчета, за да е по-удобно да ги слагаме в огъня. Те обаче не горят много добре. Личи си, че доста дъжд и сняг са видели в последните дни. А уж не сме ги събирали от земята. Горят вяло и пушат. Не топлят особено.

Лагерен огън – Орлова чука, Русенски Лом

Огнището е готово

Лагерен огън – Орлова чука, Русенски Лом

Котлето виси на триногата

Лагерен огън – Орлова чука, Русенски Лом

Лагерният огън

Нито съм хапвал, нито пил вода от тази сутрин насам. Време е да помислим за храната. Тъй като сме ограничени откъм вода, а стана вече тъмно и късно, за да я търсим, оризът и банока, който смятахме да правим за вечеря отпадна. Правя тринога от няколко прави пръчки и на едно жило овесвам направена набързо от една клонка кука, за която ще закача войнишкото ми канче. В него разтопявам още около литър сняг и правим супа топчета (от готовите). Николай носи две парчета от някаква наденица, а аз около килограм сурово свинско месо. Правим едни хубави шишове и поне гладни няма да си легнем 🙂

Лагерен огън – Орлова чука, Русенски Лом

Да стопим сняг за супа

Лагерен огън – Орлова чука, Русенски Лом

Лагерен огън

Лагерен огън – Орлова чука, Русенски Лом

Да си сгреем ръцете

Докато свършим всичко това и часът станал 18 и нещо. Вече си е съвсем тъмно и след малко се появява и Луната. Времето е тихо, с купести облаци. Обикаляме около огъня и говорим за това-онова. Димът се издига почти отвесно нагоре, което предвещава добро време.

Започва да захладнява. Свалям часовника си и го закачам на една клонка на около метър и половина над земята. Искам да видя колко хладничко ще стане. Имам желанието да е поне няколко градуса под нулата. Някъде от скалите нагоре се чува зовът на бухал. Малко по-късно по отсрещните баири надига вой цял хор от чакали. От нашата страна обаче всичко изглежда безжизнено. Явно няма да ни навестяват животни тая нощ. 🙁

Времето напредва, а с него падат и температурите. Огънят не топли кой-знае колко, нищо, че го зареждаме постоянно с дърва. Те повече тлеят, отколкото горят. За да се стоплим се редуваме да режем с триона дългите борови стъбла на около 30 сантиметрови цепеници. Доста добре се отразява! Тревата и вещите ни започват да блестят, когато ги осветиш с фенерчето. Образува се скреж.

Небето се изяснява и Луната грейва със пълната си сила. Само няколко дни преди пълнолуние е, а въздухът е толкова кристално чист, че всичко наоколо се вижда съвсем ясно. Скалите отсреща заблестяват на лунната светлина и заприличват на покрити със сняг горски склонове.

Скреж по тревата – Орлова чука, Русенски Лом

Тревите с епокриват със скреж

Отивам до съседната поляна за да събера още едно котле сняг. Взех челника, но не след дълго го изключвам. Няма смисъл от него. Всичко се вижда. Мога и книга да чета на тази светлина. Преминавайки през боровата горичка се наслаждавам на промъкващите се през короните лунни лъчи, които осветяват на снопове леката мъгла във въздуха и чертаят сребристи петна по горският под. Толкова е тихо, че можеш да чуеш и мишка, ако пробяга по сухите борови иглички.

Преставам да следя времето и не мога да кажа със сигурност кога сме решили да си лягаме. Може би когато часовникът ми почна да показва температура някъде около -3 градуса. По-късно, вече вкъщи, щях да разбера, че той показва с около 2 градуса по-топло (засичах го с други два), така че е било около -5. Първоначално решаваме да спим като заредим огъня с няколко цепеници, които да го подържат, и си настроим аларма за събуждане след около час и нещо.

Понеже платнищата са полиетиленови, още от начало решихме огънят да е по-далечко от подслона, за да си нямаме ядове с по-буйни пламъци и искри. То такива така и не видяхме де, но огнището си остана по-далеч от необходимото, та да го ползваме като отопление през нощта. По тази причина с помощта на едно миларово фолио закрихме останалият отвор с надеждата поне малко по-топличко да стане вътре.

Лагер – Орлова чука, Русенски Лом

Подготвяне на постелята

Лагер – Орлова чука, Русенски Лом

Времето тече бавно

Лагер – Орлова чука, Русенски Лом

Закриваме подслона с миралово фолио

Първите два-три часа сън минават лесно и поне за мен неусетно, но след 2:00 часа след полунощ започва да става наистина хладно. Около 2 и нещо ставаме да се поразтъпчем, да се посгреем около огъня и да решим как ще процедираме до сутринта. Моят спален чувал що-годе се държи добре, но този на Николай е малко тънък за зимни температури. Решавам да спим на смени от по 2 часа, като този, който спи, ще влиза в моя чувал, а отгоре ще се завива с по-тънкия.

Първо ще будувам аз – от 3 до 5 часа.

Не знам защо, но това са може би 2-та най-бързо изминали нощни часове, които помня. Обикновено да си буден среднощ в гората означава мъчително бавно течащо време, но сега не беше така. Режа дърва за огъня, разхождам се по замръзналата, блестяща от скреж поляна, взирам се в пламъчетата на огъня… Дори за миг не ми се е доспало. Може би заради освежаващият въздух – към 5 часа видях, че температурата е вече под -4 градуса (разбирай под -6). Часовникът ми се е сдобил с искрящ бял „кожух“ от скреж, а водата в манерките е с плуващи в нея парчета лед. 🙂

Замръзнал часовник – Орлова чука, Русенски Лом

Замръзналият часовник

Към 5 и 20 събуждам Николай и заемам неговото място. Унасям се бързо, но усещам, че вече е по-трудно да се затоплиш в чувала. Към 7:30 той ме събужда и усещам, че краката ми са леко вледенени. Другият път трябва да си взема търлички 🙂

Навън е вече светло и слънцето е огряло върховете на скалите отсреща. При нас е още сянка и всичко наоколо е побеляло от скреж. Студът е все още същият, а термометърът малко преди да стана е показвал -5 градуса (с поправката около -7).

Заскрежена утрин – Орлова чука, Русенски Лом

Заскрежена утрин

Слънцето огрява върховете на боровете – Орлова чука, Русенски Лом

Слънцето огрява върховете на боровете

Замръзнала поляна – Орлова чука, Русенски Лом

На замръзналата поляна

Николай се пъхва отново в спалните чували да си доспи, а аз се заемам с огъня и с малка разходка покрай реката. Свалих едно сухо дърво, което предполагам ще гори по-добре, и ще направи повече жар от влажните борови цепеници. Високата суха трева е налягала от скорошните снегове и ветрове и сега е замръзнала под формата на нещо като килим. Вървиш върху нея и чуваш как скърца и се чупи. Търсих дали в реката не се влива някое по-бистро поточе, от което да напълня вода, но не намерих. Пак ще трябва да топим сняг.

Лагерът рано сутринта – Орлова чука, Русенски Лом

Притихналият лагер

Връщам се в лагера. Слънцето вече огрява склона над него. Не след дълго лъчите му стигат и до нас. Скрежът изчезва бързо и въздуха чувствително се затопля. Събличам част от дрехите си. Стопявам още малко сняг, та да има за супа. Закуската е телешка супа и шишчета свинско месо. Явно за нещо повече пак няма да ни остане време.

На замръзналата поляна – Орлова чука, Русенски Лом

На замръзналата поляна

Скалите на другия бряг – Орлова чука, Русенски Лом

Скалите на другия бряг

Скалите на другия бряг – Орлова чука, Русенски Лом

Скалите на другия бряг

Сега се сещам нещо, което кой знае защо не ми мина през акъла снощи. Дървените чепове от старите клони на боровете съдържат в основата си голямо количество смола и горят учудващо дълго със силен пламък. Начупваме малко и огънят се разгаря силно. Ако бяхме направили това снощи, щяхме да имаме силен топлещ огън но… Другият път! 🙂

Замръзналата поляна – Орлова чука, Русенски Лом

Замръзналата поляна

Докато приберем багажите и станало време да си тръгваме. Жалко само, че нямахме време да разпръснем камъните от огнището и дърветата от лагера. Е, ако решите да посетите мястото, ще са ви от полза при направата на бивак 😉

Автобусът ми за Шумен е в 14:00, а успяваме да тръгнем с колата малко след 13:00. Наложи се малко да побързаме, но все пак стигнахме навреме и успях да го хвана. В къщи съм си малко преди да се стъмни. Добро излетче се получи. Е… не стигна времето за всичко, което си бяхме наумили, но пък и така не беше зле. Другият път повече! 🙂

Автор: Стоян Стоянов

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Орлова чука и Русенски Лом”

  1. Деси каза:

    Вие сте луди за връзване! Аз при -7 се чудя как да се стопля в къщи, вие по полянките тръгнали да лагерувате! И все пак ви завиждам 😉

  2. Едно от най-красивите места в Бългория, за съжаление слабо популярно. През пролетта е приказно! Април, май – най-доброто време да се посети:)

  3. нивелин каза:

    А аз откога се каня и все не отивам.Това лято задължително ще отделя време.

  4. ilko каза:

    винаги сте добре дошли в това чудно райско кътче

  5. chip каза:

    имаме къща в с. Кошов, на 10-ина километра от това място в посока Русе.
    Спомних си че когато ни дойдоха гости от Троянския балкан, коментираха че е учудващо как природата само на 20 км от Русе изглежда както в балкана.

Leave a Reply


Switch to mobile version