ян. 20 2010

Холандия: Амстердам, Айндховен и Утрехт

Днес ми е европейско – като не можем да вземем (дадем) комисар от раз, поне можем да почетем за Холандия, този път. Ико ще бъде наш водач из Амстердам, Айндховен и Утрехт. Приятно четене:

Холандия: Амстердам, Айндховен и Утрехт

Имах билети за Холандия още от септември месец и в неделя най-сетне дойде момента да заминавам. Тогава Цецката ме нави, като аз общо взето не познавах другите ни спътници – Пламен, го знаех само бегло от университета, а Адриана въобще не я познавах. Така само знаех че ще бъдем четирима, а Цецката дори успя да уреди couchsurfing за всички, което за Амстердам по едно време си мислех, че е немислимо.

Летяхме с wizzair в неделя вечерта, като двамата с Пламен тръгнахме още сутринта от Пловдив. Отидохме у Цецо и започнахме да се подготвяме 🙂 Чакахме и Адриана, но тя така и не дойде и с нея се видяхме чак пред летището. Аз си зарязах колата пред Цецо и отидохме до летището с рейса. На мен ми беше за първи път да летя със самолет, така че имах още едно ново изживяване. Като цяло излитането беше като на онези екстремни влакчета в увеселителните парковете, а самото летене съвсем не се усеща. не бях до прозореца, а и беше тъмно (и на отиване и на връщане), така че не можах да видя никакви гледки от високо.

Полетът от София до Айндховен

трае близо три часа. Като кацахме времето над Айндховен беше по-ясно от колкото в София т.е. искам да кажа, че времето беше доста по-добро от колкото очаквах. Всички (включително и прогнозата) ме бяха наплашили, че три дена ще вали, ще духа и въобще ще е гадно времето. Въобще не беше така. От сега да кажа, че и трите дена имахме хубаво време.

След като слезнахме на летището в Айндховен, трябваше да стигнем до централната гара. Отидохме на спирката, където имаше хубаво светлинно табло, което показваше след колко минути ще дойде рейса. Автомата за билети обаче не работеше. След като се качихме в рейса (общо взето само българи) попитахме шофьор от къде да си вземем билети, той посочи подобен автомат, вътре в рейса, който обаче също не е работеше. След като разбра това, той просто сви рамене и каза “OK. It’s free !”. Пътешествието ни започна добре 🙂

Пристигнахме на гарата след около 30 минути и се зачудихме дали да изчакаме Pim (нашия домакин от couchsurfing) или да намерим, ирландската кръчма в която той вече беше организирал couchsurfing среща. Първо решихме да се разходим, но по едно време Pim ни настигна и ни взе с колата си (една като моята Астра, само че комби). Въобще не знам как ни позна. То не че имаше други четири неориентирани туристи по това време по улиците. Отидохме в бара, където събитието почти беше свършило (към 9 часа в вечерта!). Все пак се запознахме с разни интересни хора. Имаше един весел бразилец, който дори не знаеше къде е България, но реши да дойде в най-скоро време. Голям образ беше. Другия интересен човек, с който се запознахме беше един шотландец, който обаче от много години си живее в Холандия, който обаче като ни каза какви неща е изобретявал (май е работил за Philips, която е компания от Айндховен), направо зяпнахме. Въобще Айндховен се оказа много високо технологичен град. Дори ни каза, че рейсовете (или поне някои) които са точно от летището до гарата са напълно автоматизирани и шофьора в тях на практика не шофира. Като стана дума за технологии, се сетих че на летището е Айндховен имаше надписи, че в тоалетните водата е дъждовна. Въобще и за природата се грижат.

Вечерта в Айндховен

се разходихме из града, където навсякъде имаше инсталации посветени на светлината. Много яки неща ! Ние хванахме последния един час от едноседмичната изложба. Успяхме да разгледаме каквото можем между 22 и 23 часа в неделя вечерта, когато изложбата завършваше.

Разходката ни беше прекъсната от една неприятна случка – докато гледахме една огромна сграда, която така се осветяваше, че все едно мърдаше, един с едно мотопедче така се беше засилил, че блъсна Адриана. Отстрани поне изглеждаше много брутално как направо си падна на главата. Пим веднага се беше шашнал, че тя дори няма да може да стане и докато ние я питахме как е, той вече се беше обадил на 112 и бяха дошли полиция и линейка. Веднага му провериха документите на младежа с мотопеда, който беше видимо стреснат от ситуацията. Докторите задаваха разни въпроси на Ади, да проверят дали има сътресение. Започнаха да се пишат едни протоколи, чудесии … проблема беше че Ади е стояла на алеята за велосипедисти, той пък се движеше страшно бързо, и в крайна сметка му се беше изкривила джантата и като цяло моторчето не можеше да се движи. Дори отидохме в една близка кръчма, за да довършат бумащините. А полицаите и линейката си тръгнаха и ни оставиха да се оправяме. До края на вечерта нямахме повече премеждия и се прибрахме в апартамента на Пим. Той ни показа огромния си хол, където щяхме да спим ние и ни остави на спокойствие, а той отиде да си легне в спалнята. Въобще много добър човек.

Сутринта си казахме чао с Пим и трябваше

да стигнем до Амстердам.

Знаехме кой рейс да вземем до гарата. Взеха ни за билетче 2,40€ (за около 10 минути пътуване), което ми се видя малко множко, но това е положението. На гарата ни отне малко време докато се ориентираме. В крайна сметка не намерихме автомати, които да приемат банкноти и си взехме билет до Амстердам от гишета за 18€ (с 50 цента повече от колко струва на автомат). Влака наистина се оказа правилния начин за пътуване из Холандия (и не само там) – по-евтино и доста по-бързо от рейса. Закара ни до Амстердам с над 140km/h (проверено с GPS-а 🙂 ). Там на гарата имахме среща със Стефи, която се присъедини към нашата група за един, като дойде от Антверпент. Общо взето имахме почти идеален синхрон в пристигането. След като слезнахме на гарата в Амстердам, беше единственото кратко време, когато ни заваля дъжд и трябваше да влезем в едно кафене на сухо. Малко след това времето се оправи и ние продължихме (всъщност започнахме)

разходката из Амстердам.

На няколко от нас им бяха хвалили разходка с корабче из каналите на Амстердам и решихме да пробваме, като си казахме, че веднага ще придобием някаква представа от града (пълна глупост да си го мислим, но тогава от къде да знаем, че е толкова оплетен този град). Точно докато чакахме да се качим ми се случи най-лошото нещо за екскурзията – изпуснах си фотоапарата, докато го вадех от калъфа, той падна на дървените мостчета, претърколи и падна в канала. За тези които не са били в Амстердам – под канал се разбира едни такива големи по които плават кораби. Човека от корабчето ми даде един кол с кука на края евентуално ако мога да го закача за връзката, та да спася поне картата, но уви аз дори не го виждах и беше доста дълбоко. Направих 2-3 опита и се отказах. Казах си че това е знак да си купя нов и казах да се качваме на корабчето. Дори и сега не ме е яд толкова за апарата или дори за снимките вътре, а по-скоро за невъзможността да снимам през останалата част от пътешествието. Затова сега го карам само на спомени (което е дори по-добре) и няма да има снимки в този пътепис.

Разходката с корабче по амстердамските канали

е приятно едночасово изживяване, през което записан глас ви съобщава забележителностите. Темата на нашата разходка беше беше нещо като “великите времена на Амстердам” и си беше почти носталгична приказка за славния за града 17-ти век. Някои от нещата, покрай които минахме, после така и не можахме да ги намерим, така че от разходката въобще не може да се очаква да ви ориентира из града. Може би трябваше да го направим по-късно през посещението ни. Иначе разходката струваше 12€.

След корабчето продължихме разходката из Амстердам по суша. Отидохме на главния площад Dam. Там две от трите сгради бяха в ремонт и покрити със скелета и нищо не се виждаше от тях. В музея на Мадам Тюсо нещо не ни се влизаше, и си продължихме разходката. Стигнахме и до квартала с червените фенери, където дори в ранния следобед беше пълно с разголени момичета зад прозорците.

Към 17 часа слънцето вече беше залязло и ние се замислихме, че трябва до отидем до дома на Elleke (host-а ни от couchsurfing за Амстердам), който не беше точно в центъра. Добре че беше GPS-а иначе щеше да настане едно объркване и питане постоянно. Дори видяхме че ще стигнем по-рано и се спряхме на една пейка, извън центъра където може да видиш как живеят хората в истинския Амстердам. Като казвам да видиш, имам в предвид буквално – бях чувал и преди, но сега го видях, как хората имат огромни прозорци без завеси и всичко се вижда. При Elleke (както и от хората в Айндховен), опознах до някъде мисленето на холандците, което много ми хареса. Общо взето: “ние не правим това, но няма проблем всеки да си прави каквото иска”, и като цяло са доста искрени.

У Елеке сготвихме една вегетарианска манджа (тя не яде месо) и добре че го направихме, защото това ни беше единственото готвено нещо за три дни. Последва една дълга вечер с много разговори до късно. На сутринта дори не трябваше да ставаме рано, защото тя ни остави ключове за апартамента и отиде на работа … с кучето си (и с колелото естествено).

Дали тук е момента да спомена, че

колоездачите в Амстердам (и дори в цяла Холандия) ни дойдоха малко в повече!

За тях няма лошо време – навсякъде са и са много. Автомобилите са супер безопасни за пешеходците в сравнение с тях. На третия ден придобихме фобия постоянно да се оглеждаме за колоездачи и постоянно да бягаме от червените алеи. А с колите нямате никакви грижи – винаги спират. Пим от Айндховен ни каза, че в Холандия се падат по 1,4 колела на човек !

След дългата сутрин в дома на Елеке, се измъкнахме чак към 12 на обяд. Първо отидохме до парка Vondelpark. Не можахме да го разгледаме много, защото нямахме време. След това с Ади и Стефи отидохме до музея на Ван Гог. Общо взето хубав голям музей, като текущата изложба беше за писмата на Ван Гог и аз малко се замислих, дали да влезна, но в крайна сметка не беше лошо ! Таксата е 12,50€, като (поне на входа) няма отстъпки за студенти и групи.

След музея и площада пред Rijksmuseum (в който не влязохме и също беше в ремонт отвън), отидохме на пазара на лалетата. Не си взехме лалета, но си взех тениска на Амстердам 😀  и разни други неща за подаръци. След това отидохме отново пеша до центъра и от там до гарата, за да изпратим Стефи за Белгия. Толкова много кръгчета направихме из целия град, че по едно време просто вървях механически. Седнали сме само на няколко пъти за да изядем някой гаден хамбургер или да пием бира.

Едно най-хубавите неща на Холандия е, че всички говорят английски. Наистина всички. Аз не срещнах и един човек, който да не знае английски. А в кръчмите в Амстердам дори по подразбиране те заговарят на английски. Преди да замина имах някакви притеснения за холандския, но на място въобще не се оправдаха.

След цял ден ходене из Амстердам (близо 12 часа) се прибрахме повече от изморени и този път без много приказки с Елеке (която си свиреше на електрическото пияно) си легнахме. На сутринта вече решихме да излезем заедно с нея в 9:30. Станахме по-рано, оправихме се и бяхме готови на време. Елеке излезе с мокра коса, и каза: “е, то навън днес е доста ветровито, и на колелото, ей сега ще изсъхне”. Наистина там хората не се страхуват да карат колела и в най-лошото време.

За последния ден в Холандия решихме да се възползваме от възможността да си вземем билет за влака за Айндховен, но да спрем някъде по пътя, а по-късно да хванем следващ влак със същия билет. Много ми хареса тази идея за билетите да си важат един ден – така въобще не бързаш за даден час и влак, защото билета ти важи за всички влакове в тази посока. Освен това може да направиш и това което направихме ние – да спреш да разгледаш някой град по пътя за няколко часа.

Около 30 минути след Амстердам слезнахме на гарата в

Утрехт.

Там докато излезем се забихме без да искаме в някакъв огромен мол, но малко след това все пак намерихме изхода. Центъра на града е много близо – изцяло в стар стил, запазен, спокоен, много красив ! Там най-сетне видях да се разхождат холандци с истински бяла кожа. Много светли ! В Амстердам от туристи друго не можеш да видиш.

Къщите в Утрехт бяха по-ниски от тези в Амстердам, където в един момент наистина са имали проблем с пренаселването. И в Утрехт си имат канал, който още повече допринася за красотата на центъра им. Наистина е много приятно да се разхождаш там. намерихме си и хубава кръчма, където пийнем местна бира. Само където времето започна да се разваля и ние решихме да си тръгваме.

Хванахме един от следващите влакове и бързо стигнахме до Айндховен. Там вече на познатата гара, хванахме рейса към летището. Този път решихме да си платим билета, но още след първата монета която пуснахме автомата отново блокира и ние пак се возихме гратис. Тези супер модерни автобуси нещо много бъгват 🙂  Добре че не е на критични места. На летището бяхме доста рано (някъде три часа преди полета) и отново се събрахме с познатите физиономии от отиването. Самолета закъсня с половин час, но на мен вече не ми пукаше и през по-голямата част от полета просто спах 🙂 Вечерта останах в София при сестра ми, която предишния ден се бяха върнали (заедно с Жоро и Донка) от Барселона и така всички имахме много за разказване и го направихме до малките часове, когато вече реших че трябва да лягам, защото на сутринта трябва да се прибирам до Пловдив, а след това съм на работа.

Автор: Ико

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Холандия: Амстердам, Айндховен и Утрехт”

  1. Vasil каза:

    Dobro opisanie za realnosta v NL.
    Jiveq ot 9 godini v Amsterdam i moga da potvurdq vsichko napisano ot avtora.
    Kato dopulnenie samo kachvaneto na tramvajte stava ot purvata ili poslednata vrata. JEnite sa napulno emancipirani i vozqt mujete si na koleleta si. Nqj burzo obikolka na Amsterdam se pravi kato se naeme koleo i se obikoli za 1-2h. Naj- podhodqshtoto vreme za poshetenie na Amsterdam e na Queens day ili Museum Night. Kato musei se zaslujava da se vidi malkiq Luvur i muzeq na Heineken – beer. Sushto taka lipsva opisanie na poseshtenie na kofie shop i zdravo nadrusvane – tuk neshtata sa istinski.

    Pozdravi

Leave a Reply