ян. 22 2010

Остров Лантау (Хонконг)

Продължаваме с части от големия пътепис на Радослав за пътуването му из Югоизточна Азия. Днес на ред е един хонконгските острови – Лантау. Приятно четене:

Остров Лантау, Хонконг

Едно изключително интересно туристическо място в ХК е остров Лантау (大屿山) и по-точно неговото село Нгон Пинг горе нависоко в планината.

Остров Лантау (爛頭 • крива глава)

е най-големият остров в Хонконг и се намира на устието на Перлената река, върху площ от 150 км². Първоначално е бил дом на тихи рибарски селища, но през последните години е преобразен от строителството на няколко големи инфраструктурни проекта, включително новото летище на Хонконг, лифта Нгон Пинг 360 и увеселителния парк Дисниленд Хонконг. Остров Лантау заедно с Туен Мун е едно от първите европейски укрепления в района на Перлената река, основани от португалски търговци в началото на 16 век. По-късно португалците са изоставили мястото заради поражение от китайски войски. Още по-късно островът е станал важен търговски пункт за англичаните.


Там горе по върховете, атракциите са огромната статуя на седящия Буда, прилежащият й будистки манастир и планинската Пътека на мъдростта. Лесно се ориентирахме как да стигнем до там от хостела. Първо трябва да се стигне до село Чун Тун (东涌) на о-в Лантау, където е последна спирка на метрото. От “нашата” линия се хваща возене до Цуен Уан (Tsuen Wan, 荃灣), където се прехвърляме на влакчето за Чун Тун. То е над земята и има много хубави гледки във всички посоки: западния бряг на Каулюн, моста над морето и шосето, стъпващо на големия остров Лантау.

Остров Лантау, Хонконг

Остров Лантау

Преди планинарството, ето малко

подробности за метрото

Така нареченият Hong Kong MTR (港铁 • Mass Transit Railway • Масов железопътен транспорт) е сравнително нов и съответно е сред най-добрите в света. Еднакво добър е с метрото в Токио. Подземията са много чисти и лъскави и стените им са облицовани с изящна дребна мозайка. Въобще в цялата Източна Азия обичат да облицоват с дребни плочки външните стени. А в метрото са малки квадратни плочици, като едра мозайка, безупречно чисти и право подредени.

Схема на метрото в Хонконг

Mетрото в Хонконг

Облицовка, Хонконг

Билети за пътуване в метрото се вземат от машини, които биват два вида. Едните са за зареждане на тукашните магнитни карти за пътуване, наречени Octopus Card (карта октопод). Ако на някой му звучи сходно с лондонските Oyster Card (карта калмар), не е случайно. Това е предплатена карта, която няма нужда да се вади от джоба или чантата и самият портал на метростанцията си дърпа кредити от нея по въздуха при всяко влизане в подземната железница. Много е удобна за местните, но ние не се възползвахме този път. Вместо това за всяко пътуване си вземахме билетче от другата машина с монети или банкноти. Избираш си крайната цел и машината очаква необходимата сума пари. Цифрата зависи от броя спирки и от това дали преминаваш в съседен остров. За една спирка таксата е 4 HK$, а примерно от Монкок до Чим Ша Чой (3 спирки) е 5 HK$, един лев. Мотрисите също са супер чисти и новички. Вътре е забранено да се пие и/или яде и когато веднъж случайно надигнах кутийката със Zero, веднага се усети неловката ситуация. Беше за първи и последен път. Обявяванията на спирките на английски, китайски-мандарин и китайски-кантонски, са забавни освен полезни и не след дълго започнахме да си ги тананикаме: Яу Ма Тей, Джордан и т.н. Има и дисплей, където минават имената на спирките, както си му е реда. Таблото с маршрута над вратите е много удобно, защото показва от коя страна ще се отвори и показва закъде можеш да смениш метрото от текущата спирка.

Мостът Цин Ма (青马大桥)

е седмият най-дълъг провиснат мост на света. Кръстен е на два хонконгски острова, Цин И и Ма Уан. Мостът има размах от 1377 м и височина 206 м. Има две нива и носи както автомобилен, така и железопътен трафик, което го прави най-големия по рода си и най-дългия железопътен мост в света. Ширината му е 41 м и има шест автомобилни платна, по три във всяка посока. Долното ниво има две ЖП линии. Направени са и два защитени прохода за сервизен достъп и като резерва за трафика, когато удрят силните тайфуни.

Тук

на о-в Лантау е и известният Disneyland Hong Kong.

Не го посетихме, но разбрахме, че е не само увеселителен парк, а и цял курорт, където се продават къщи за постоянно живеене. Влакът за Дисни има прозорци с формата на тиквата на Мики Маус. Просто са много добри в привличането на клиенти и може би затова точно на спирката за прехвърляне към Дисниленд се изсипаха повечето ни спътници от метрото. Семейства с малки деца и багажи за пикник, играещи на PSP младежи, и всякакви отпускари.

Обикновено от Чун Тун до горе се пътува с лифта Нгон Пинг 360, който обикаля панорамно целия остров и уж е голяма работа. Толкова голяма, че преди няколко месеца една от кабинките беше паднала от височина 50 метра, но за щастие е нямало хора вътре. Само че са спрели целия лифт и са започнали глобален ремонт с надеждата да успеят да го оправят до Коледа. После разбрахме, че отново работи, но по наше време не беше възможност за продължаване на пътя ни. Ако си мислите, че не бяха уредили алтернативен вариант за туристите да стигнат до Нгон Пинг, се лъжете.

Стауята на Буда на остров Лантау, Хонконг

Стауята на Буда

На пристигане в Чун Тун

метрото ни стовари на една голяма спирка, комбинираща влаков и автобусен транспорт. И един огромен мол, любимият ни CityGate Outlet Mall, защото единствено там има аутлети на всякакви марки от рода на Adidas, Nike, Timberland и т.н. Хвърлихме само един бегъл поглед на магазините, установихме, че цените са по-добри отколкото в града и си отбелязахме да отделим един цял ден на това място преди да напуснем Хонконг. Пазаруването уредено.

Остров Лантау, Хонконг

Остров Лантау, Хонконг

Много лесно разбрахме

как да се качим на автобус до Нгон Пинг,

сдобихме се с карти за цял ден и зачакахме 10-15 минути. Опашките от чакащи са много културни и са няколко реда без пререждане. Бусчетата, също като лифта, обикалят много, защото пътят е много стръмен, вулканични острови, знаете как е. Което си е идеално за нас, защото зяпахме повече неща от различни гледни точки. Първо, преди да излезем от Чун Тун, се изумихме как това нещо се води село, а е пълно с небостъргачи, надлези и всичко типично за ХК минус лъскавите реклами. По тесния път из “провинцията”, колкото и минимална да е тя в този град-държава, пак видяхме, че много често правят ремонти. И пак местата, където се копае, са оградени от идеално прави заграждения със сигнално зелен цвят. Другото интересно по пътя бяха бетонните покрития на скалите край пътя за защита от свлачища. Бетонът беше фин на вид и ни приличаше на пластмаса. По него има дупки на равно разстояние за достъп до въздуха. Минахме през голям язовир и не толкова голям затвор. Изглежаше, че и престъпниците тук са на курорт.

Криволиченето свърши, набрахме височина и излязохме на по-открито място, тоест крайната ни спирка. Село Нгон Пинг не изглежда като обикновено село с къщи за живеене, а по-скоро е комплекс от храмове, ресторанти, магазинчета за всякакви дреболии и всичко това под мъдрия поглед на гигантската статуя на Буда горе на хълма.

Стауята на Буда на остров Лантау, Хонконг
Статуята на Буда
Стауята на Буда на остров Лантау, Хонконг
Статуята на Буда

Тян Тан Буда (天坛大佛) е голяма бронзова статуя на Буда,

завършена през 1993 г. и намираща се в Нгон Пинг, остров Лантау, Хонконг. Известна е и като “Големия Буда” и е най-големият бронзов седящ Буда в света. Статуята символизира хармонията между човек и природа, народ и религия. Тя е основен будистки център в Хонконг, както и известна туристическа атракция. Нарича се Тян Тан Буда, защото основата е модел на Небесния (天 • тян) олтар или Земната планина Тян Тан, Небесният храм в Пекин. Статуята стои върху трон от лотус и върху олтар от три нива. Заобиколена е от осем по-малки бронзови статуи, представляващи богове или безсмъртни. Тян Тан Буда е висока 34 м, тежи 250 тона и за нея казват, че може да се види чак от Макао при хубаво време.

Стауята на Буда на остров Лантау, Хонконг
На стълбите към статуята на Буда

За стигане до статуята трябва да се качиш по доста на брой стъпала – 268 – което първо е символ на смирението и второ е сериозна пречка за колегите ни, едрите американски туристи. Качването е безплатно по принцип, но в подножието на стъпалата има будка, където продават билети за тези усърдни туристи, които искат да влязат чак в корема на Буда. Там има малък храм и храна. Не, благодаря. От стълбите от време на време хвърляхме по един поглед надолу, за да се зарадваме на постижението си и да глътнем малко сок. И да видим как се мъчат грешните християнски катерачи да омилостивят непоколебимия Буда Амитабаа.

Хубавото на будизма е, че е много земна религия и правила като такива, които познаваме тук, няма. Идеята е да освободиш съзнанието и да действаш в синхрон със заобикалящия свят, или нещо в този дух. Всъщност изкачването те кара да забавиш и да се замислиш за подобни неща. А едно е да знаеш, друго е да го изживееш.

Статуята на Буда на остров Лантау, Хонконг
Статуята на Буда

Статуята на Буда

е кацнала на кръгла площадка на върха и е заобиколена от много по-малки статуи на един мацки, които протягат ръце с подаръци към Буда и се опитват да го съблазнят, но той е железен, по-точно бронзов, и не мърда. Наистина, високата 40 м статуя е направена от бронз, не ни питайте как са успели. Единствената подсказка е, че като я гледаш отблизо се вижда, че е направена от квадратни листове метал, съединени един с друг. Оградата на площадката е изваяна също много фино, според типичния стремеж към изпипване на всички подробности. Обиколихме няколко пъти, усетихме тежкото влияние на националния герой на Източна Азия и се затъркаляхме надолу по стъпалата. Образно казано, не буквално.

Долу има площад със сводове със статуи и табели с указания за близките места. Решихме да минем първо през храма. Той има открита част с огнището и свещите, типични за будистките храмове. В покритата част са статуите на Буда и каменните стени с изящни статуи на дракони. Там коленичихме да се помолим и се сляхме с духовната обстановка. След храма има ресторант за улов на туристи, но на нас ни беше рано още.

Манастирът По Лин (寶蓮禪寺 • дзен храм на фин лотус)

е будистки манастир, основан през 1906 г. от трима монаси, идващи от Джянсу, и отначало се е казвал „Голямата колиба“. Приел е сегашното си име през 1924 г. Основният храм подслонява три бронзови статуи на Буда, представляващи минали, сегашни и бъдещи животи, както и много будистки писания.

От площада хванахме посоката към

Пътя на мъдростта

Той представлява стръмна пътека по един хълм с множество забити резени от дървета. На плоската им част са издълбани текстове на китайски. Без съмнение много мъдри текстове, но нямаше превод на английски, което е силно нетипично за Хонконг. “Може да сте ни взели търговията, но няма да ви дадем мъдростта си.”

По пътя на мъдростта – остров Лантау, Хонконг
По пътя на мъдростта

През 2002 г. Хонконг получил като дарение оригинална калиграфия от професор Джао Цунг-И, международно известен майстор с изключителни постижения както в академичните изследвания, така и в изкуството. Той пожелал да преобрази калиграфията в големи резби за излагане на открито. Шедьовърът му е репродуциран като дърворезба на естествен склон в подножието на връх Лантау. Спокойствието на природата наоколо позволява на посетителите добре да оценят този шедьовър, комбиниращ изкуство и философия.

Пробвахме да получим мъдрост само от гледане на йероглифите, без да ги разбираме. Разбрахме само, че колоните са подредени във формата на символа за безкрайност, ако се гледат от птичи поглед. Това трябва да символизира или как мъдростта на изтока е безкрайна, или как невежеството на западняка е безкрайно.

Пред статуята на Буда – остров Лантау, Хонконг
Пред статуята на Буда

Хълмът на мъдростта

е в подножието на втория най-висок връх в Хонконг, за който хората са предвидили да се изкачва от планинари. Има табели с указания, но е доста стръмен и въпреки че не е особено далеч, изисква истинско катерене. Ние хванахме една пътека, заобикаляща върха, само заради разходката. На едно разклонение спряхме да гледаме таблото с картата и мотаещите се наблизо ученици се загрижиха дали не сме се загубили и ни предложиха помощта си. Ние само се чудехме накъде да поемем, а и кой българин би искал помощ от дребосъците, дори и да има нужда?

Автор: Радослав Шарапанов

Снимки: авторът

Още снимки от Хонконг

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply