ян. 19 2010

Семейна разходка из Париж и Бретан – Франция (1)

С днешния пътепис ще похойкаме малко из Франция. Започваме с Париж, а Сашка ще бъде наш водач. Приятно четене:

Семейна разходка из Париж и Бретан (Франция)

част първа

Със следващото писание ще се опитам да бъда полезна на канещите се да попътуват като мен – със семейството си без ексурзоводи и задължения, със собствена дълго и старателно подготвяна програма (за което Вашият сайт доста ми помогна, много благодаря)

1 ден

Дългоочакваното подробно подготвяно пътешествие вече е факт. Децата пътуват за първи път със самолет и са доста ентусиазирани. Тичаха на летището и се возиха един друг с колички за багаж.

Пристигнахме на CDG-Париж, помотахме се докато намерим RER – железницата, която води до центъра и тъй като на гишетата за билети имаше километрични опашки се наредихме пред автомат за билети, където имаше по-малко хора. Един любезен полицай от охраната ни помогна да си купим билети. Струваха ни по 6,40 € за нас с Иво (12 г.) и 5,90 € за Мишо (8 г.) – доверявайте се на служителите, те ще ви помогнат без да се опитат да ви измамят или да ви подведат, както се очаква от нашата балканска нагласа.

Първите ни впечатления бяха от парижките предградия, покрай които минавахме с влака. Нищо особено. Също и навсякъде се виждаха графити, няма празно.

Слязохме от RER на Saint Michel-Notre Dame, сменихме за една спирка с линия 10 до Maubert Mutualité и пристигнахме в хотела – Marignan – в Quartier Latin (www.hotel-marignan.com).

В хотела тройната стая струваше 115 € със закуска, след доплащане за детето с допълнително легло набъбна до 130 €. Заключението ни е, че е ужасно скъпо за условията, които се предлагат там. Леглата са с размери 1,40/1,90 м двойното и 70/1,90 м единичното, което за хора с нашите габарити (аз съм 1,78, а Румен е 1,91) си е направо клаустрофобично. Стаята е стаичка, стълбите са тесни и стръмни и изглежда течеше някакъв паралелен ремонт в някои от стаите. Асансьор, естествено няма, но това е нормално за сградите в тази част на града. Там всеки квадратен сантиметър струва яки пари. Пиша тези сухи данни, защото докато подготвях нашето пътуване ми липсваше подобна информация от форумите за пътешествия.

Всичко обаче се компенсира с невероятно любезния персонал, много интересен интернационален състав. Рецепционистките са англичанка, босненка и американка, жената, която ни сервираше е сръбкиня, момчето за всичко е украинец и май само собствениците са французи, но на тях почти не им видяхме очите. И тези приказки, дето французите не обичали да говорят английски (всъщност не е така, може да не обичат, но го говорят и не ти показват, че им е неприятно, защото са любезни) в случая въобще отпаднаха, с тях даже си побъбрихме български, но и с французите се разбирахме чудесно. Тъй като нямахме намерение да се задържаме много в хотела лесно преглътнахме ниската класа. В края на краищата бяхме на топ-място

в самото сърце на Париж само на 2 минути от Notre Dame.

Notre Dame е прекрасна и отвън, и отвътре, а ние улучихме служба, та послушахме орган и проповед и беше впечатляващо! Минахме през пл. Saint Michel, през много екзотични улички в Латинския квартал до Люксембургската градина, където е много красиво.

Люксембургската градина – Париж, Франция

Люксембургската градина – Париж, Франция

Там хората се разхождат, седят на едни метални столове, които ги местиш и подреждаш както си искаш, събират се на групички. Видяхме такава група младежи, които започнаха да пеят „честит рожден ден” и забелязахме, че си носят домашно приготвен кекс в тавичка, шампанско и пластмасови чаши. Освободени, нормални хора без предразсъдъци. Минахме през Пантеона и се прибрахме за кратка почивка.

Втората ни разходка беше по-дълга, бих казала направо изтощителна. Целта ни беше площада на Бастилията и там сладолед. Тъй като улиците се подготвяха за някакъв ден на музиката http://fetedelamusique.culture.fr/ навсякъде по улици и булеварди се монтираха уредби и инструменти.

Улични музиканти – Париж, Франция

Улични музиканти – Париж, Франция

По заведенията беше пълно с народ. Разходката ни вече ставаше изтощителна, но много интересна заради тези улични музиканти на всяка крачка, при които се спирахме да послушаме, но все пак проверихме и втория хотел от нашия списък,. защото имахме възможност да се преместим там, ако ни омръзне теснотията. Хотелът е http://hotelvoyageursparis.free.fr/, но беше пълен, така че си кротнахме на старото място.

Е, ако видите на картата на Париж какво сме изходили ПЕША и то още в деня на пристигането ще провъзгласите децата ни за стоици, а нас за луди безжалостни родители. Обаче първите ни впечатления са великолепни и ще останат задълго паметни.

2 ден

Закуската в хотела ни хареса като качество и количество – франзели, кафе, какао, портокалов сок, масло, сирена, течен шоколад и едни малки компотчета от различни плодове, нарязани много ситно и малко по-сладки от нашите (интересни).

Първата ни задача беше да си купим карти за метрото за цяла седмица т. нар. Carte Orange, всъщност нашите бяха Navi Go, които струваха по 16,80 € + 5 € за самата карта, която после може да се презарежда (нямаше никакво намаление за деца). Обаче с тези карти пътувахме с метро и автобуси, със зъбчатото влакче на Montmartre, и даже с влака до Версай, който се намира почти извън града. С тези карти сложихме край на мазолите по краката. Ура!

Както споменах, ходихме до Montmartre.

Там наблизо до станцията на метрото в една градинка е прочутата стена, на която на всички езици пише „Обичам те”. Интересно, но видяхме български надпис на две места.

Романтична станция на метро – Монмартр, Париж

Романтична станция на метро – Монмартр, Париж

Покрай нея се минава до малкото влакче към върха на хълма и катедралата Sacre Coeur. Тази линия е много късичка и някой може да я счете за излишна, но е атрактивно да се качиш с нея.

В романтичната станция на метрото се движат и влакове :-)

В романтичната станция на метрото се движат и влакове 🙂

Оттам гледката е прекрасна! Там взехме решение да не се редим по опашки за качване на Айфеловата кула. В катедралата се изкачихме на върха на купола срещу 5 € (а за малкия безплатно) по 300 на брой стъпала откъдето се откри още по великолепна гледка във всички посоки на града. Случихме слънчев ден, Париж наистина е красив град!

Париж, Франция

В квартала на художниците е и прочутият

Place du Tertre, обграден от типични заведения,

чиито маси са изнесени под навеси в средата на площада, където и множество улични художници продават изкуството си. Може да се попадне на много интересни неща.

Не пропуснахме да похапнем в средището на парижката бохема, един стар мерак на Румен – спомен от градинката на Кристал в София. Одухотворено място.

Place du Tertre

Place du Tertre

Попаднахме на един виртуоз, който с една малка ножичка изряза, докато погледнеш, силует от черна хартия – точно копие на профила на едното ни дете. Бяхме пленени, а целта е точно такава, защото удоволствието струва 20 € (за деца 15 €). Ужасно е скъпо, но ние без да се замислим си поръчахме и за другото дете. Скъпо, скъпо, но си струва да видиш как пред очите ти за броени секунди се сътворява нещо уникално, при това чудесен мил спомен.

На слизане от хълма в посока булевард De Rochechouart има много магазини за сувенири, които си струва да се купят точно тук. Покрай Сена има същите, но струват доста повече.

В тази част на града се намират и Moulin Rouge и Pigale, които като че ли не ни впечатлиха много. Сигурно славата им е доста преекспонирана.

След кратка почивка и вечеря направихме вечерна разходка. Видяхме центъра George Pompidou и халите и след като разбрахме, че метрото работи до 1:00 след полунощ решихме да отидем до Айфеловата кула сега – 10:00 Между другото ни направи впечатление, че на тази географска ширина и дължина се стъмва доста по-късно от София, въпреки че и те като нас ползват лятното часово време.

Айфеловата кула през нощта – Париж, Франция

Който вижда Айфеловата кула за първи път наживо трябва непременно да го направи през нощта. Гледката се разкрива още в метрото, което в един момент изплува изпод земята точно преди спирката Bir Hakeim и ви пада ченето от великолепието, блеснало пред очите ви. Опияняваща е! Мишо, който е само на 8 години първосигнално въздъхна: „Мамооо!” Няколко парижани около нас в метрото му се усмихнаха мило. Явно винаги им доставя удоволствие как след повече от 100 години техният символ впечатлява мало и голямо. Седяхме под нея, обикаляхме, разходихме се до края на Марсовото поле, да я хванем цялата в кадър и докато отново приближавахме (тъкмо мислех, че нищо по-впечатляващо не мога да видя, разбрах, че съм се лъгала). Изведнъж, както си беше осветена в златножълта светлина започнаха да проблясват сияйни звездички по цялата кула и избухнаха бурни овации от хората наоколо. Това, разбрахме, се прави за 2 мин. на всеки кръгъл час. Не може да се опише с думи и, когато после я видяхме и на дневна светлина бяхме щастливи, че първите впечатления ги придобихме толкова зашеметяващо през нощта. През деня кулата е добре познатата ни от снимки и филми Айфелова кула и нищо повече.

3 ден

Денят ни е определен за

Château de Versailles.

Подготвени сме с търпение и сандвичи за много ходене и чакане на опашки, затова в 8:30 вече бяхме на старта. По време на пътуването мислехме, че сме забравили да си купим допълнителни билети за метрото, тъй като Версай попада в 4 зона и очаквахме да мине контрола и се чудехме как ще се разберем, после се оказа, че и на връщане пак пътувахме само с картитe Navi Go.

Версайл

Фонтаните във Версайл – Париж, Франция

Дотук със спестените пари! Сега започва изваждането. Цените на билетите бяха 11 € за Иво, а за Мишо нищо и по 25 € за нас (иначе са по 20, но в този ден има шоу Les Grandes Eaux Musicales, което означава, че от скрити в храстите колони звучи дворцова музика в цялата градина и от време на време пускат фонтаните да работят). Ние, естествено, бяхме планирали този ден за посещение именно заради това т. нар. „шоу” въпреки по-скъпите билети, защото то беше доста добре рекламирано в официалния сайт http://en.chateauversailles.fr. Не съжаляваме, защото видяхме колко кофти стърчат фонтаните без да са пуснати, тъи като дори и в този ден те не работят постоянно. А нещото, което не беше за изпускане беше красивата гледка на един фонтан с лилава вода – не осветена с прожектори, а оцветена.

Не е кой знае какво улеснение купуването на билети онлайн, защото за купуването на билетите нямаше голяма опашка, тя беше огромна после за влизане.

Вътре в замъка минахме по залите сравнително бързо предвид това, че сме все пак с деца, а те бързо се отегчават от неща, които не са свързани с чудовища, скелети, кръв и бързи коли. Имахме автоматични екскурзоводни слушалки. Има избор на основни езици (естествено българският не е сред тях). Имаше тълпи от туристи и огромни групи от ситни дечица.

С колички за голф из парковете на Версайл

С колички за голф из парковете на Версайл

Заложихме на разходката в градината, но май не ни беше ден. Първо видяхме електромобили (като тези по голф игрищата) под наем срещу 30 €. Решихме, че не си струва и се подредихме за влакчето за разходки. На опашката за билети нямаше много хора, билетите струваха около 7 € и уж всичко беше наред, но точно когато дойде нашият ред се скапа касовият им апарат. Не подозирахме, че това е кой знае какъв проблем, но доста време мина, идваха някакви компютърни „спецове” и нищо. Наш Румен веднага предложи своеобразно разрешение на проблема като си платим кеш без да ни издават бон и да потегляме да свършим работа, но – не. Това не ти е България. Българинът не разбира какво е това – влакчетата работят, има шофьори, има клиенти които искат да си платят – е, къде е проблемът? Версай!

Оставихме оптимистите, вече натрупали се след нас да си чакат, все пак ние бяхме първи, т.е. бяхме чакали най-много и се ориентирахме към електромобилите. Когато взехме ключа ни връчиха една схема на парка с указани само основните алеи, по които всъщност могат да се движат тези колички. Ако излезеш от алеята колата сама спира и може да се движи само на заден ход колкото да се върне в „правия път”, а ако искаш да отидеш някъде по-далеч просто я оставяш, разхождаш се и се връщаш пеша при нея. ОК. Да, обаче паркът дори и само по главните алеи е огромен, а таксата от 30 € на час, ако го прескочиш само с минута – още 30 €. Охо! Е, решихме да компенсираме със скорост. Ще „настъпим газта” както се казва, това от България си го можем. Да, ама не! Проклетите возила са така скопени, че не могат да карат с повече от 3-4 км/ч.

Е, повозихме се доста изнервящо, като внимавахме да не си разваляме много настроението и да трупаме лоши спомени от Версай, децата припкаха около нас и без проблеми ни настигаха, качваха се, слизаха и дори изпреварваха, докато ние си гледахме нервно часовниците. Класирахме се на секундата. Платихме с удоволствие грешните 30 € и се върнахме да обиколим всички прекрасни кътчета на парка отново, но този път пеша. Бяхме отделили цял ден и имахме достатъчно време за подробна разходка, която ако бяхме осъществили с електромобила щеше да ни излезе по-скъпа от самолетните билети София-Париж.

Не съжалихме, защото не пропуснахме идилията на Мария Антоанета.

Специалното село на Мария-Антоанета

Специалното село на Мария-Антоанета

Бутафорно селце, построено специално за нея в дъното на парка, за да види тя как живеят селяните, без да се налага да излиза от Версай. Там има няколко приказни къщички, градинки, ферма с всякакви животни и всичко работи и днес така, както е било.

По моста Александър III

По моста Александър III

Бяхме си разчели така добре времето, че след кратка почивка в хотела успяхме да отидем до Триумфалната арка и да изходим целия булевард Champs Elysées, като в началото беше светло и до края се стъмни. Последното прекрасно нещо за деня беше разходката по моста Александър III

Продължението:

Семейна разходка из Париж и Бретан – Франция (2)

Автор: Сашка Недялкова

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Семейна разходка из Париж и Бретан – Франция (1)”

  1. Златомир каза:

    Винаги много съм се кефил на хора, които разчупват стереотипите и си организират пътуванията сами, прескачайки туроператорите! Освен, че често пъти излиза доста по-евтино, но и имаш свободата да планираш така както на теб ти допада! Поздравления за занимателния пътепис и да не забравите за продължението!

  2. Stela каза:

    Eдно от най-свежарските и мъдри неща за мен са такива „луди безжалостни родители“ с деца-стоици!
    Както имах неблагоразумието да кажа на една класна ръководителка, за един ден отсъствие от училище по повод пътуване синът ми научава неща, които в общия случай няма особен шанс да научи в училище. И е двойно мотивиран да компенсира пропуснатото от учебната програма, че и в плюс.
    [Не, не насърчавам отсъствията от училище (но когато крайно се налага, нямам колебания), не подценявам училището и не искам да създавам дискусия относно образователната система и практики; има си място и начин за това.]

    Сашка, много приятно и балансирано направена програма. Запазвам си правото да я изкопирам дословно един ден при планиране на свое пътуване- действителността и без това неизбежно ще я промени драстично.
    Много ми хареса изчанченият фокус на снимките- дори и там, където може би е дефект поради размера на обекта и наличната тълпа около снимащия, по-скоро създава впечатление за търсен ефект. Много живи снимки (особено на които няма хора)
    Благодаря, и аз чакам продължението.

  3. Sash каза:

    Благодаря ви за хубавите коментари, радвам се, че ви е харесал пътеписът ми.
    Златомир, не мисля, че излиза по-евтино, ние знаехме това, защото се вписахме горе-долу в първоначалните си финансови планове, които подробно бяхме сравнявали с организираните турове. Но целта ни беше друга и се радвам, че сте я схванали от прочетеното.
    Стела, искрено ти пожелавам да изпълниш програмата ми, ще се радвам, ако мога да ти помогна и с още подробности (имам доста материал). За дословното копиране имам разработена навигационна схема с всяко завойче, с радост ще ти я пратя. А изчанченият фокус никъде не е дефект, а е специално гласен, и аз харесвам нетипични ракурси. Имам около 2000 снимки
    Продължението съм го пратила на Стойчо, имайте малко търпение
    Обаче много ме ласкае това някой да чака да прочете още нещо, написано от мен. Никога не ми се е случвало, чувствам се като някакъв Автор. Благодаря ти Стойчо!

  4. […] на Сашка из Франция. Вече бяхме с нея и семейството ѝ в Париж, а сега ще продължим към провинция Бретан. Приятно […]

  5. ина каза:

    Това си е то таланта,не само да идеш и да видиш,а да го напишеш и опишеш……….. Браво Саше,Алекоконстантинова!

Leave a Reply


Switch to mobile version