ян. 16 2010

Кремиковски манастир – следновогодишна разходка

Днес няма да хойкаме надалеч (или поне, гледано от София не е далеч, най-малкото защото е квартал на града;-) — Петър ще ни разкаже за една красотите на Софийското поле — Кремиковския манастир. Не знаехте, че толкова наблизо има красиви неща, нали? Приятно четене:

Следновогодишна разходка до Кремиковския манастир

Почивните дни след посрещането на Новата година са удобно време за екскурзии и пътешествия. Поради дъждовното време и ограничените часове, решихме да се отправим към близкия Кремиковски манастир. „Близък“ е защото се намира на броени километри от Околовръстното шосе, просто се следва Ботевградско шосе и се влиза в кв. Кремиковци.

Славата на металургичния завод — замърсител все още навява негативни асоциации на хората.

Кремиковски манастир Св. Георги Победоносец, София, България

Но истината е, че

манастирът „Св. Георги Победоносец“

се е сгушил сред приятна горичка в полите на Стара планина. Изгледът към София е прекрасен и както разбрахме — специфични въздушни течения не позволяват на смога от столицата да достигне до местността. Няколко хижи разпръснати из гората са добър отправен маршрут за запалените планинари.

Историята на манастира можете да откриете в Wikipedia:

Манастирът е построен по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. 111 години по-късно софийският първенец Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква. През 1503 г. покривът на преддверието на манастира е разрушен от земетресение. От надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 г. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.

Стенописите в старата черква са направени веднага след построяването й, отличават се с монументалност и въздейственост, и са много тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.

Снимка: Марин Христов

Майка Хиония е единствената, която се грижи за светата обител. Усмихваща се жена, която ни разказа, че въпреки „финансовата криза“ се намират дарители и ще се довърши до края на зимата крило за нощуващи посетители. Множеството пейки и маси, нашепват за оживени събирания на вярващи и гости в по-топлите месеци. Кокошките и кошери с пчели говорят за алтернативни методи за изкарване на прехрана.

Освен засиленото присъствие на посетители (въпреки влошаващото се време), постоянен обитател на манастира търсеше своя обяд.

Разходката до Кремиковския манастир е приятно изкарване за хора, които имат ограничено време и възможност да пътуват по-далеч. Измъкване от сивотата на ежедневието, издигане над нивото на битовизма и поглед нагоре. Над клоните на дърветата, над кръста на църквата- към небесния престол.

Колкото по-често поглеждаме нагоре, толкова по-добре!

Автор: Петър Рашев

Снимки: авторът (с изкл.на отбелязаната)


Други разкази свързани с София – на картата:

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Кремиковски манастир – следновогодишна разходка”

  1. домосед каза:

    В заглавието липсва една сричка. От новогодишното пелинче ще да е 🙂

  2. Стойчо каза:

    Поо-о- о-ппрравввено 😉

    За да не се чудят останалите, добавената сричка е в курсив

  3. Sash каза:

    Много ми хареса изречението „Колкото по-често поглеждаме нагоре, толкова по-добре!“

  4. qqq каза:

    „Изгледът към София е прекрасен и както разбрахме — специфични въздушни течения не позволяват на смога от столицата да достигне до местността.“

    Това мога да го потвърдя, защото имам къща в квартала и особено сега след, като комбината почти не функционира въздуха е в пъти по-чист от този в центъра на София.
    За въздуха около Цариградско шосе въобще и дума не може да става.
    В квартала винаги е доста по-ветровито в сравнение с останалата част от града в полето, тъй като студените въздушни маси идващи от север от Стара планина се смесват с топлите в полето и се получава силно течение, като потока в 90% от случаите е отгоре надолу, много рядко е да духа откъм полето и по тоя начин в квартала въздуха си остава чист.
    Като се прибави и това, че вали доста по-често и в по-големи количества.
    Миналото лято имаше случаи горе завали страшен порой преминаващ в градушка, аз слизам в града и гладам, че не е паднала и капка дъжд.
    Нормално квартала е разположен на около 750 м надморска височина в южното било на Стара планина.

Leave a Reply