ян. 15 2010

Куба – една мечта по-малко

Днес Диана ще ни разходи до Куба – и не само ще ни разходи, но ще даде и доста съвети при едно пътуване из Острова на свободата („Свобода“ в Оруелския смисъл 😉 Приятно четене:

Куба – една мечта по-малко

Започвам да пиша този разказ без какъвто и да било опит в тези начинания, но бързам за да не пропусна момента преди детайли от спомените ми за пътуването до Куба да са отлетели.

Надявам се да съм полезна на бъдещите ентусиасти, решили да се докоснат до различния свят на хората от Острова на свободата.

Кубинци и кубинки – Хавана, Куба

Кубинци и кубинки

И така, всичко започна в края на месец август 2009 г., когато с моя приятел спонтанно решихме, че вече е време да осъществим тази своя отколешна мечта. Куба отдавна ме привличаше по няколко причини-едната е, че имам страст по всичко де що говори испански, втората-в продължение на 3 години танцувам кубинска салса и доста често сме си говорили за това, трето – да видя или по-скоро да си припомня соц. режима, който все още властва там и естествено заради самото пътешествие.

Полет до Хавана с Еър Европа – Куба

Полет до Хавана с Еър Европа

Та, 10 дни след разговора ни вече бях купила билетите и ангажирала квартира за края на ноември 2009 г. Сега малко подробности за това.

Нашият полет

беше София-Мадрид с България Еър (110 лв. в двете посоки) и Мадрид-Хавана с Еър Европа (624 евро). За двупосочен билет платихме общо по 1350 лв. на човек-една доста прилична цена, въпреки че месец преди полета цените на дългия полет (до Хавана) малко паднаха, както и тези на Еър Франс, но човек не знае. Друга възможност за пътуването е с Air Comet. Еър Европа и Еър Комет са испански авиолинии.

По отношение на настаняването в Куба

една отлична възможност са така наречените casa particular. Това са легализирани квартири, които кубинци отдават под наем, срещу което заплащат на държавата ежемесечни вноски. Имат право да отдават само по две стаи и дължат вноската на държавата независимо дали са имали гости през съответния месец или не. В Хавана данъкът е около 260 CUC месечно.

CUC е абревиатурата на peso convertibleтова е

една от двете официално действащи валути

в страната. Другата е peso cubano или moneda nacional или съкратено CUP. CUC се възприема като валута в Куба (кубинците я наричат divisa, т.е. валута) и е предназначена за туристите, като 1 Евро = 1,33 CUC. А в CUP кубинците получават месечните си възнаграждения, заплащат срещу минимална сума месечните си дажби храна, режийни, таксита и други, като 1 CUC = 24 CUP.

Капитолият – Хавана, Куба

Капитолият

Туристите трябва да са изключително бдителни по отношение на цените, защото е напълно възможно де е обявена цена в CUP, а вие да платите в CUC. Повечето туристи не се сдобиват с евтината валута, предназначена за кубинци, но моят съвет е да си обмените, защото има няколко места, където може да се ползва от туристи и ще ви излезе много изгодно. Например, хлябът струва 3 CUP (0,15 CUC), такси от старите коли-частни 10 CUP на човек (0,5 CUC), плодове и зеленчуци от пазара – също е голяма евтинийка и някои други случаи, в които ни беше яд, че не разполагахме с тяхната валута, но за това по-късно.

Най-доброто място за обмяна на валута

са кадеките – на испански CADECA, което идва от casa de cambio-обменно бюро. Най-голямата, която ние видяхме беше на улица Обиспо в Стара Хавана. Тя е с достатъчно на брой каси, в противен случай се чака много. Друг вариант са банките и хотелите, но курсът в кадеките е равен или по-добър от останалите. Ние обменяхме евро. За съжаление не мога да потвърдя информацията, че при обмяна на щатски долари се взима комисионна, тъй като умишлено не си бяхме взели такива.

Един от най-ярките спомени за мен ще си остане първата глътка въздух, когато излязохме от

летище Jose Marti в Хавана

– смесица от жега, влага, сладникав аромат, тропици, нещо невероятно. Първата ми мисъл беше, че някога съм живяла там. И въпреки мигрената, която ме следва неотлъчно при пътуване и беше напомнила за себе си още на летището в Мадрид, моментът наистина беше великолепен. Влагата трябва да е била около 93-94%, температурата 28-29 градуса. Намерихме такси или по-скоро то ни намери и срещу предварително уговорена сума от 30 CUC, тръгнахме.

В Куба такситата са най-разнообразни

и цените им много варират. Новите таксита с държавни номера взимат в CUC-ве по уговорка, има стари коли, които са добре поддържани също държавни и също в CUC.

Коко такси, Куба

Коко такси

Друг вид са така наречените коко-таксита-представляват малки колички, на външен вид малко наподобяват блъскащите се по лунапарковете, с три колелета, жълти на цвят, а името им идва от cocoплодовете на палмите cocotero. Те се движат наравно с останалите участници от движението, а сигурността на пътника не е на висота. Също взимат по уговорка.

Cocotero – палма Кокотеро, Куба

Cocotero – палма Кокотеро

Един от най-разпространените варианти за придвижване с такси на кратки разстояния е със старите коли – имам предвид тези от преди 59-а година с жълти номера и картонена табелка TAXI. Използват се изключително от кубинци и цената им, както споменах по-горе е 10 песо на човек, като в една посока се събират много пътници (колкото побира колата) без да се познават, нещо като маршрутно такси, но в посока желана от клиентите. Има и таксита по-скоро за разглеждане на туристически забележителности – велосипед тип рикша или коне с файтон. Ние лично използвахме такситата от 10 песо, а ако нямате песо, може да му оставите 1 CUC за двама, няма проблем. Що се отнася до касови бележки или апарат-никой не употребява.

Нашата улица Нептуно – Хавана, Куба

Нашата улица Нептуно

Квартирата ни беше на улица Нептуно, намира се в Cento Habana

и се оказа доста сполучлив избор. Условията бяха перфектни-удобни легла, самостоятелен санитарен възел, трапезария, тераса до стаята, климатик, който в някои дни направо боготворяхме, а също и като разположение-на минута от Habana ViejaСтара Хавана и Parque Centralцентрално място, от където тръгват автобуси, има много таксита и няколко хотела, които могат да си ви много от полза при организиране на екскурзии, кола под наем, обмяна на валута – Hotel Inglatera, NH, Telegrafo. Сайтът, от който научих за нея е www.cubaindividual.com, на който има много информация за индивидуално пътуващи туристи в Куба. Цената на вечер беше 20 CUC за стаята, или 15 лв. на човек на вечер.

Вследствие на часовата разлика, която е 7 часа назад спрямо България, през първите дни от нашия престой петелът от съседната сграда кукуригаше доста след като се събудехме. Изчаквахме някакъв по-приличен час, около 7-7.30 и поемахме любопитни по улиците.

Първата ни работа в първия ден от престоя

беше да отидем до легендарния крайбрежен булевард Малекон, на няколко минутки път от квартирата. Той опасва част от северната част на Хавана, свързвайки кварталите Стара Хавана, Центъра на Хавана и Ведадо. Разходката по него наистина е много приятна и човек без да усеща умора и разхладен от подухващия от океана ветрец, неусетно изминава няколко километра. По пътя могат да се видят лежерно отмарящи кубинци, полегнали на дебелия зид, рибари, влюбени двойки или някой решил да потича за здраве.

Булевард Малекон – Хавана, Куба

Булевард Малекон

В първите години след като Куба отваря вратите си за туристи след 1990-а година, славата на Малекон е на място, където лесно могат да се намерят проституиращи кубинки. Това важи и за Куба като цяло, но крупните мерки на държавата, решила да премахне този отрицателен имидж, водят до резултат.

В следващите два дни се пускаме

по улиците на Стара Хавана и Център на Хавана

и се натъкваме на куп „случайни” срещи с хора, решили да изкарат някой и друг кук от туристите. Предполагам, че това са първите хора, с които всеки дошъл по индивидуална програма да посети Куба неизменно се сблъсква. Имам чувството, че на челата ни пишеше: „пристигнали вчера”, защото доста хора се пробваха да ни зарибят с какво ли не, други използваха още слабата ни ориентация в цените в едната и другата валута. Нещо, което се случваше все по-рядко през оставащите дни от престоя ни. Очевидно излъчвахме някаква увереност на хора добили опит в уличното оцеляване в Хавана. Но към всичко това се отнасяхме доста позитивно по две причини: първо, нас ни радваше абсолютно всякакъв контакт с местни, независимо по какъв повод и второ, за мен добра възможност да побъбря малко на любимия ми испански.

Ако човек прекара в Хавана само два-три дни е възможно да остане с доста

изкривени представи за кубинците

Всъщност това са едни от най-хрисимите, възпитани, сговорчиви, всеотдайни и непринудени хора, на които съм се натъквала като турист. Даваме си сметка, че за тяхното поведение и отношение към туриста като към касичка с монети, виновна до голяма степен е държавата. Естествено, не всички кубинци се държат така, дори бих казала, че това е един много малък процент, но така или иначе човек се сблъсква първо с тях. Всеки си е изработил собствена схема за оцеляване. Който не е на високопоставен пост или няма роднини в Маями, разчита основно на туризма. Както споменах и по-горе една чудесна възможност за тях са отдаването на стаи под наем. Всички, които имат взимане-даване с туристи, разчитат изключително на бакшиши. Даването на бакшиш е буквално на всяка крачка, например традиция е при слизане от туристически автобус екскурзоводът да призовава по микрофона, да се остави бакшиш на шофьора, който е шофирал дълго и изморително. Признавам, че в някои моменти на човек му писва да го изнудват по този начин, но когато си в друга страна и виждаш, че това е част от етикета и възприемането на туриста гледаш да се съобразяваш.

Едно от нещата, с които Куба ни очарова е споменът за

всевъзможни позабравени от времето на социализма характерни моменти

Например, вкусът на храните – като маслото, сладоледа, тортичките. Причината е, че в Куба цялото прозводство е държавно и технологията е една и съща, като не се добавят изкуствени продукти, не се прекалява с химикалите и не се пестят суровини. Това е едно от хубавите неща на социализма.

Чавдарчета – Куба

Чавдарчета

Пионери – Куба

Пионери

Друг момент, от който можещ да изпаднеш в умиление, особено ако си не по-млад от 80-ти набор, това са чавдарчетата и пионерчетата по улиците, съответно със сини и червени връзки, комсомолските униформи, строя. Интересен момент е това, че училищата в централната част на градовете се помещават в старите колониални сгради, без дворове са и всеки може да види какво се случва в класната стая, която е буквално на улицата, а прозорци няма. Така са и повечето от жилищата на кубинците-от улицата направо в хола, без преграда между външния свят и личния живот. Една от причините за това е жегата, тъй като по този начин си правят течение, а друга това, че те живеят доста задружно със съседи и заобикалещия ги свят. Когато зададох въпрос на нашата хазяйка, която имаше навик да се провиква от терасата към тази на срещуположната сграда, дали те са и роднини, тя ми отговори: Те са кубинци, значи са ми роднини!

Като стана въпрос за социализъм, не мога да не спомена и опашките –

опашки има за почти всичко

– за хамбургери, разни пърженки и разхладителни напитки по улиците, за автобусите, в магазините-та дори и в тези, където се пазарува с конвертируемо песо.

Както официалните валути са две-кубинско и конвертируемо песо, така и

магазините са два типа-за пазаруване съответно с едната или другата валута

По принцип не могат да се купят много неща с кубинско песо. Хранителните магазини, където може да се пазарува с тях се наричат бодеги и там кубинците получават месечната си дажба от хранителни продукти – брашно, олио, яйца, пиле, ориз и т.н., които се дават на семейство според броя на членовете, а пазаруването става срещу подпис в книжка наречена либрета, подобно на нашите купони в един период тук. Тази храна се заплаща, но на символична цена. Периодът е 20-дневен, след което отново може да се закупи дажбата.

Бодеги – магазин за кубинци – Хавана, Куба

Бодеги – магазин за кубинци

Ако междувременно семейството изпитва нужда от още продукти, има вторичен пазар, където търгуват селскостопански производители на по-високи цени. И третата възможност са магазините, където се пазарува в конвертируемо песо.

Министерство на захарта – Хавана, Куба

Министерство на захарта

Зеленчуковите пазари също са в кубинско песо и от тях се възползвахме често за разлика от първите, където само кубинци могат да пазаруват.

Почти всички останали магазини са в конвертируемо песо,

ние лично не видяхме например магазин за дрехи или поне домашни потреби в кубинско песо. Всичко е във валута и по броя на посетителите личи, че доста кубинци успяват да се снабдят с нея. Говори се, че в скоро време ще има само една валута, най-вероятно нито една от сега съществуващите, а нова. И това е добре, защото колкото им е труден живота във финансово отношение, с тези две валути от една страна е малко объркващо, а и ми се струва, че на самите тях им се отразява на самочувствието.

Месечната заплатата на един кубинец

варира от 200 до 300 песо средно. Това са 10-13 CUC или 20-ина лева. Представете си каква разлика в статуса се получава между кубинец, който взима 20 кука за такси за 10 минути и обикновен работник нямащ връзка с туризма, който печели тези пари за месец. Но както е всеизвестно, социализмът винаги е бил съпътстван с взаимно ограбване между държвата и нейните поданици.

По отношение на автомобилите, Куба

е известна със старите американски коли, които се внасят от САЩ до 1959 г., когато Батиста напуска страната и Фидел Кастро завзема властта. След тази година започват да се внасят руски коли. Този период продължава до 1989 г., когато с разпадането на източния блок, съответно се променят и взаимоотношенията между Куба и Русия. В момента могат да се видят колкото стари, толкова и нови коли.

Ретро американски автомобил – Хавана, Куба

Ретро американски автомобил

Интересен факт е, че кубинците нямат право да купуват и продават свободно личните си автомобили. Затова те правят нелегална продажба, като собствеността остава на стария притежател и всеки път, когато трябва да се явява собственикът, съответно се вика официалния по документи. И това се прави само със старите автомобили. Същото важи и за жилищата. Кубинците нямат право да купуват и продават имоти. Единствената възможност, която имат е официална борса, където може да стане замяна между жилищата на двама собственици, като въпреки разликата в размерите и цените на жилищата (например двустаен се заменя за четиристаен), официално няма движение на пари. Естествено, това се урежда „под масата”.

Постарахме се да видим доста от забележителностите, спрягани във визитката на

Стара Хавана,

въпреки че акцентът ни винаги падаше не толкова на архитектурни паметници и музеи, а на всичко свързано по някакъв начин със съвременния бит на местните. Едно такова място съчетаващо забележителност и култово съвременно място е Casa de la Musica, която се намираше на метри от квартирата ни в Хавана-на ъгъла на улиците Нептуно и Галиано, където се танцува кубинска музика-салса, регетон и др. и всяка вечер е с различна група на живо.

Casa de la musica – Хавана, Куба

Casa de la musica

Още от България бях чела, че е по-добре да се посети в ранните часове, тъй като тогава се събират почти само кубинци заради по-ниската цена на входната такса. Тогава свири първата група-от 18 до 21 часа, а втората след 23 часа. Попаднахме сред весела компания на младежи, от които надявам се успяхме да се обогатим в танцово отношение.

Plaza Vieja, Пласа Биеха – Хавана, Куба

Plaza Vieja, Пласа Биеха

В Стара Хавана, включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, могат да се видят освен старите, колониални сгради, доста поолющени и плачещи за ремонт, много музеи, катедрали, площадите Plaza de la Catedral, Plaza de Armas, Plaza de San Francisco de Asis, Plaza Vieja. Catedtral de la Habana e красива катедрала, намираща се на Plaza de la Catedral. На въпросния площад може да се отседнe на две от известните заведения в града-ресторант El Patioв превод „Дворът” и Bodeguita del Medio – станало популярно с най-известния си клиент – Ърнест Хемингуей, което и двата пъти беше затворено, така че съветът ми е да отидете там след 12 на обяд.

Улица Обиспо – Хавана, Куба

Улица Обиспо

Друго култово заведение, което дори има славата на един от седмте най-известни бара в света е Флоридита – El Floridita, на улица Обиспо в Стара Хавана, където е направено за първи път дайкирито. Това е по-скоро културна забележителност, където се изсипват цели автобуси с туристи за да се снимат със статуята на Хемингуей, приседнал в дъното на бара. Ние си направихме по една фото сесия, а питието можете да изпиете на всяко друго място, тъй като във въпросното заведение цената на коктейлите е минимум 6 CUC или 3-4 пъти по-скъпо от обикновено заведение, а и както се досещате е твърде комерсиално място.

Къща–музей на Хемингуей – Хавана, Куба

Къща–музей на Хемингуей

А къщата, където е живял Хемингуей до 1960 г, която сега е превърната в музей, се намира в най-южната част на Хавана. Може да се вземе такси до там, но ние предприехме едно

авантюристично пътуване с градския транспорт на Хавана

Заслуга за това имаше и отзивчив кубинец, който ни видя с картата на града в ръка и лично ни заведе до автобусната спирка за да си хванем автобус P7, който ни отведе точно пред къщата-музей срещу 80 сентавос или 6 стотинки на човек-толкова беше и в България преди `89 година, доколкото си спомням. Къщата е построена на висок хълм сред много зеленина, от която се открива красива панорама към цяла Хавана в северна посока.

Пътуване с градския транспорт в Хавана, Куба

Пътуване с градския транспорт в Хавана

Явно това беше деня на случайни срещи с услужливи кубинци, защото на връщане попаднахме на една изключително приятна дама на около 60 г., която беше плътно с нас до следващата ни дестинация – Cementerio Colon във Ведадо – най-приличния квартал на Хавана заедно с Мирамар. Оказа, че е живяла в България и дори е родила дъщеря си в София през 80-та година. Изобщо, мога да кажа че почти няма кубинец, който да не знае за България, за разлика от доста европейци. Това се обяснява естествено със солидните връзки между нашите две страни до преди 89-а година. Доста често се натъквахме и на хора работили в страната ни преди 20-30 години. Тук е мястото да спомена и че не е мит информацията, че много кубинки носят името Йорданка, кръстени на популярната преди години в Куба – нашата Йорданка Христова. Аз лично попаднах на две.

Ведадо е най-модерния квартал на Хавана,

където освен наличието на много заведения и хотели, жилищните блокове изглеждат прилично, с градинки около тях, улиците са широки и изобщо наподобява доста на нашенски жилищен квартал. Освен това забелязахме, че докато в Стара и Централна Хавана живеят повече черни и мулати, то във Ведадо има доста бели. Определено разликата между този и останалите квартали по отношение на жилища и инфраструктура е фрапираща, но на въпроса ми към нашия гид на път за Пинар дел Рио дали тези хора са по-богати от други, живеещи в гетото, той отговори:

– Не, всички в Куба сме равни!

Ведадо – най-хубавият квартал на Хавана, Куба

Ведадо – най-хубавият квартал на Хавана

В този квартал имахме едно доста неочаквано и романтично преживяване. Разхождайки се безцелно и лежерно привечер по булевард “23” се натъкнахме в една градинка на не какво да е парти – а на импровизиран, изключително очарователен аматьорски

рок–концерт на хаванска банда

Това е последното нещо, на което сме си представяли, че ще се радваме тук.. в Хавана. И точно затова беше толкова истинско. Групата се състоеше от двама изпълнители-негри и едно изключително красиво и лъчезарно момиче, което по цвета на кожата си приличаше по-скоро на рускиня отколкото на натурална кубинка. Публиката представляваше петдесетина ентусиасти сред които и ние, а техниката се настройваше около половин час. Доколкото успях да вникна някои от песните бяха доста демократични, което ме учуди и същевременно зарадва. През цялото време си мислех, че изразът „хавански нощи” тук си бе точно на мястото.

Във Ведадо е добре да се посети сладоледената къща Copelia. Намира се на кръстовището на улица 23 и L, на срещуположния ъгъл на хотел Habana Libre. Сладоледът там е изключително вкусен и е супер евтин, но само, ако имате кубински песо. В противен случай може да си купите сладолед от друга каса на гърба на заведението с кукове, където цената е 10 пъти по-висока. Тъй като ни беше последен ден и се бяхме постарали да приключим с песото, си платихме на европейски цени. Жалкото беше не толкова за парите, а отново за обстановката, която цареше на другото място.

ИЗВЪН ХАВАНА

Оставяме Хавана за няколко дни, за да отдадем нужното и на провинциална Куба. Записахме се за три организирани екскурзии извън Хавана:

  • до Пинар дел Рио и долината Винялес,
  • до Сиенфуегос-Тринидад-Санкти Спиритус-Санта Клара и последната
  • до остров Кайо Бланко.

За организираните екскурзии човек може да се запише от всеки хотел, където има офис на някоя от туристическите агенции-Habanatur, Cubatur, Cubanacan и други. Общо взето предлагат едно и също и на една и съща цена. Екскурзиите тръгват рано сутрин от хотелите и завършват привечер същия или следващ ден в зависимост от продължителността.

Първата, на която отиваме е до

Пинар дел Рио

Цената е 55 кука и включва транспорт, обяд и екскурзовод. Намира се на запад от Хавана и е най-големия град в едноименната провинция. По пътя нашият гид разказва интересни подробности за живота на кубинците и всичко, което виждаме през прозорците на автобуса. Магистралата е в доста добро състояние, с три платна малко по-тесни от тукашните. По пътя почти не се задминаваме с други превозни средства. Оказва се, че транспортът в Куба е голям проблем, заради нередовните линии и малкото лични автомобили.

Стопаджии на магистралата – Куба

Стопаджии на магистралата

Обичайна гледка по шосетата са стопаджии на групички от по 10-20 души, а нерядко сред тях има и представител на държавата, който спира автомобилите и в случай, че някой от тях е в посоката на водача, последният е длъжен да го качи в автомобила си. Така поне малко се компенсира недостига на превозни средства.

А колкото до сигурността, тя е на доста високо ниво. В Куба престъпността е по-ниска, в сравнение с по-развитите в икономическо отношение държави, от една страна заради строгите мерки. Освен това хората живеят доста сходен в материално отношение живот, а поставянето в едни и същи условия според мен неминуемо води и до сближаване. Доста хора от по-старото поколение в България също ще потвърдят, че по времето на социализма и тук беше така. Въпреки че в последните години статистиката бележи ръст на кражби и измами и там. Това, което е по-вероятно да ви се случи като туристи е, както писах и по-горе, да ви омагьосат с думи и по този начин доброволно да си дадете парите.

Patria o muerte! Venceremos! – обичайни лозунги, Куба

Patria o muerte! Venceremos! – обичайни лозунги

Вместо билбордове през целия път могат да се видят множество революционни лозунги и изречения от типа: Patria o Muerte „Отечество или смърт” и различни мисли с подпис отдолу Фидел. Често се срещат и лозунги с надпис Volveran. Отнасят се за петима кубинци, заловени в САЩ като шпиони и осъдени на затвор. Тази история се е превърнала в кауза, а петимата са обявени за герои. Всичко това допринася за поддържане на националистичното чувство на кубинците.

Петимата кубински шпиони, лежащи в щатски затвор – Куба

Петимата кубински шпиони, лежащи в щатски затвор

Първата ни спирка е

ранчо за отглеждане на тютюн в покрайнините на Пинар дел Рио

Цялото семейство е включено в целогодишния цикъл от засяването му до свиване на пурите. Оказва се, че всеки лист от растението си има предназначение в кубинската пура-кое да е за вътрешността, кое за обвивката. Тук е и най-доброто място да се купят пури, тъй като са абсолютно истински, ароматни, правени на място, но тъй като не са произведени във фабрика и нямат етикети и т.н. цената е доста по-ниска. За 23 големи пури платихме 50 кука, а за 23 малки тип пурети – още 20 кука. Цените в туристическите магазини и дори фабриките за пури са доста по-високи.

В долината Винялес, Куба

В долината Винялес

Продължаваме към

фабрика за производство на ром,

а след това към долината Винялес и Пещерата на индианците – красиви природни пейзажи и образувания.

В Куба, естествено,

разнообразието от ром е голямо,

а ценовият диапазон между 3 и 11-12 CUC в зависимост от количеството и качеството. Бутилка Нavana Club 7 годишен струва 11 CUC, за сравнение в България същата бутилка, но без да сте сигурни в произхода е 45 лв., така че на почитателите на кубинския ром мога да дам съвет да си купят колкото могат, по-точно колкото ги пуснат да изнесат. Нас лично не ни проверяваха, изнесохме по 5 бутилки, тъй като информацията ни беше за толкова лимит.

Улична група в Сиенфуегос, Куба

Улична група в Сиенфуегос

Пътуването до вътрешността на страната в посока изток – Сиенфуегос, Тринидад, Санта Клара и Санкти Спиритус предприехме, за да усетим по-добре провинциалната атмосфера на Куба, както и да посетим монумента на Че Гевара в Санта Клара. Удивително е колко непринудени и близки чувствахме хората навсякъде. Понякога, особено в тези по-малки градчета като Тринидад и Санкти Спиритус атмосферата ме връщаше отново години назад, на село в социалистическа България. И въпреки че много от нещата, които виждах ме натъжаваха-бедността, ограниченията, има нещо, което те кара да гледаш на Куба и да я обичаш като по-малката сестра.

Че Гевара е навсякъде – Куба

Че Гевара е навсякъде

Посещението на мемориала на Че Гевара в Санта Клара

протича при строги мерки за сигурност.

Първо, всеки от групата е длъжен да остави, срещу получаване на лично номерче, цялата си налична техника в един павилион насред жаркия площад. Вътре е разделен на две:

– мемориална зала с негови снимки и предмети и друга
– където са тленните му останки заедно с тези на 30-ина негови другари, но те не се виждат, а са в стената като на камъка пред всеки един е изписано името и негова снимка. През цялото време служителките призовават за тишина, като си дават вид на надзирателки в женски затвор. И все пак, някак си му става тъжно на човек. Въпреки че

Че е доста противоречива историческа личност,

факт е че притежава неустоима харизма. Животът и делото му са вдъхновяващи за поколения бунтари и същевременно е отговорен за смъртта на хиляди. Песента „Команданте Че Гевара” е сред репертоара на всеки градски музикален бенд.

Един не толкова вписващ се в кубинската атмосфера, но затова пък приятен, разтоварващ и много интересен ден прекарахме на

остров Кайо Бланко

Катамараните тръгват от курорта Варадеро в 9 или 9,30 часа, като за целта автобусът от Хавана беше в 6 сутринта (а екскурзоводката се казваше Йорданка). Имаше хора от най-различни националности-американци, руснаци, французи, испанци. Почти всички те бяха на почивка от типа all inclusive в луксозния курорт Варадеро. По-късно имахме възможност да обменим информация с руснаци и те споделиха, че са леко разочаровани от петзвездната си почивка.

Cayo Blanco, Куба

Затова пък ние за пореден път се убедихме, че когато пътува човек е добре да се потопи максимално и да поеме от истинския живот на местните, да потанцува с тях, да хапне от храната им, да се повози при 40-градусова жега в автобусите им. Защото хотели и лукс навсякъде, а Куба е една. Но разбира се всеки е в правото си да се възползва, от това което предлага пазара, стига да е наясно със себе си и мястото, където отива. А колкото до нагласата – най-добре е единствената такава да бъде – да приемаш това, което виждаш с отворено сърце.

Към остров Кайо Бланко, Куба

Към остров Кайо Бланко

А самата екскурзия протича в открито море през целия ден с неограничено количество напитки и страхотна музика на борда. След около два часа плаване наближихме делфинариума, който беше първата ни спирка и е построен насред морето.

„Плуване с делфини” е силно казано, но все пак всеки от нас имаше възможност да погали и да бъде целунат от усмихващото се животно. Наистина е вълнуващо.

Целувка с делфин – Куба

Целувка с делфин

Следващата атракция беше шнорхелинг. Катамаранът спря отново насред открито море, на дълбочина 3 м, на всеки бяха раздадени шнорхели и маски и можеше спокойно да влезе във водата и да се полюбува на коралите и блъскащите се в тялото му цветни рибки. Ние определено не се справихме добре, но поне опитахме и видяхме що е то шнорхелинг.

Купон на катамарана – към о.Кайо Бланко, Куба

Купон на катамарана – към о.Кайо Бланко

Отново музика и веселба на корабчето и след около час бяхме на

остров Кайо Бланко

За първи път попаднах на коралов остров.

За тези, които не знаят на такива места пясъкът е мек, бял и ситен и прилича малко на вар. Почувствах се като на Сървайвър. Даже изразихме желание пред гида да се шмугнем в тропическата гора навътре в острова, но първо времето беше ограничено, а и тя изглеждаше доста непроходима.

Пясъкът на Кайо Бланко е бял и ситен, Куба

Пясъкът на Кайо Бланко е бял и ситен

След обилен обяд с омари и други вкусотии имахме възможност за един блиц плаж, малко снимки, много мечти и отново на кораба на път за Варадеро. Този път ни бяха подготвили искинска фиеста – танци, музика и добро настроение чак до късно след обяд. Е, този път определено се почувствахме като бели туристи.

Последна вечер в Хавана

Близо двете седмици на нашия престой неусетно отлетяха. За финал, последната вечер решихме да си спретнем някъде салса купон. Но къде? Общо взето това, което се предлага по заведенията е насочено само към туристите и атмосферата е някак нагласено купонджийска. Но това са фактите –

кубинците са изключително непринудени, весели и танцувални

до мозъка на костите си, само че нямат пари да си позволят да ходят по заведения и да си купуват бири, мохито и ром. Затова мога да кажа, че ако нямаш познат кубинец, който да те вземе под крилото си и да те въведе в натурална среда, ти остава само едно-съдбата да ти помогне сам да ги намериш.

И точно това се случи с нас. Както си обикаляхме вече час и бяхме леко увесили нос, примирени с факта, че ще посетим някое скъпо заведение с платена кубинска група, неочаквано на улица Монсерат дочухме музика от домашен купон. Както бях писала и по-горе, домовете на кубинците започват непосредствено от входната врата на улицата, така че можехме да видим цялата домашна обстановка. Оказа се рожден ден на собственика (навършваше 39 години същия ден и дори побърза да ни го докаже с лична карта), който като видя интереса, с който наблюдавахме, веднага ни покани. Колебанието ни продължи точно няколко секунди, след което влязохме и веднага се почувствахме като част от веселбата. Почти всички на партито бяха роднини, дори живеещи под един покрив. Имах възможност не само да гледам, но и да потанцувам освен салса и натурални кубински танци-като гуагунко, в който преобладават афро ритмите. Измежду всички веселби, включително и салса такива, на които съм била в България, това беше най-истинския, неподправен и запомнящ се за цял живот купон. До този момент не бях виждала хора да се забавляват така и танците им да са ми по вкуса.

Децата на Куба

Децата на Куба

Естествено, не са се учили никъде на това, то става естествено, децата на домакините бяха на по пет шест годинки и вече се носеха в ритмите. Няма суета, никой не го интересува как танцува другия, никой не седи по масите (то и нямаше такива). За разлика от нашите салса партита, където движенията са премерени и се следи фигурите да са на висота, там когато се танцува казино хората се гледат в очите, усмихват се и си припяват текста като послание един към друг.

Завършвам разказа си с пожелание всеки един пътешественик да изживее пълноценно миговете си извън граница, да търси и да се натъква на автентична среда, защото най-ценното на Куба, а и на всякъде другаде – това са хората.

Диана Павлова-Бургас

Дати на пътуването до Куба 24.11.2009-07.12.2009

Останалите снимки:

Хавана, Куба

Хавана

Кубинци – Хавана, Куба

Кубинци

С патрньора по салса – Хавана, Куба

С патрньора по салса

Коко плод – Куба

Коко плод

Малка тропическа буря – Куба

Малка тропическа буря

Отива ми на блузката – американски ретро автомобил в Куба

Отива ми на блузката – американски ретро автомобил в Куба

По кубински, Куба

По кубински

Полиция на Плая дел Есте, Куба

Полиция на Плая дел Есте

Пред Богедида дел медио, Куба

Пред Богедида дел медио

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Куба – на картата:

Куба


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


20 коментара

20 коментара to “Куба – една мечта по-малко”

  1. Златомир каза:

    Браво! Много силен пътепис! Прочетох го на един дъх:)))

  2. Вили каза:

    Браво, Диди, много хубаво пътешествие сте си направили! Но нямаш ли някъде качени снимки, та да разгледаме повече? 🙂

  3. dianapavlova каза:

    Благодаря! Очаквам администратора на блога да качи още, но по принцип имам много снимки и клипчета във фейсбук. Ако искате влезте там. Мейлът ми е diana_sat@abv.bg

  4. Стойчо каза:

    Днес имам лек технически проблем с клавиатурата и в течение на деня ще кача (почти) всички снимки, които е пратила Даниела. Стига клавиша Ctrl да заработи адекватно

  5. пепеляшка каза:

    Много хубаво написано, а и много обстойно и с полезна информация. Едно време, в 1-ви курс живеех с кубинка в Студ-град, т.е. почти не можех да живея там, защото тя правеше безкраен купон и секс-маратон….но се веселях с тях страхотно и имам невероятни спомени, че и песни чак си спомням….Веселяшка нация са !
    Поздрави
    Пепеляшка

  6. irenako каза:

    И на мен много ми хареса разказа дори се замислих дали и ние да не си спретнем едно пътуване:) Интересуваме дали има нужда от визи за Куба или пък някакво друг вид разрешение за пребиваване на територията й? По кое време на годината е добре да се отиде там, освен Ноември?

  7. dianapavlova каза:

    Да, има нужда от виза. Кандидатства се в кубинското консулство в София, цената е 35 щатски долара на човек. При излизане от Куба на летището се заплаща такса от 25 долара. По принцип най-доброто време е от Ноември до към Март-Април, защото тогава е сухия период-те даже си го наричат зима:) Но няколко дни след като си заминахме, температурите там паднаха до 15 градуса, което съгласете си е голямо разочарование за екскурзиантите в Куба. Така че може би е по-добре периодът да е по-близо до летния, който се води горещ и дъждовен и е от Април до Октомври. Освен това от Август до Октомври се вихрят урагани, така че това също е добре да се предвиди.

  8. Стойчо каза:

    Вече всички снимки са качени 🙂

    Актуален визов режим за български граждани можете да видите тук: http://patepis.com/?page_id=484

  9. Тодор каза:

    Браво,Диана! Аз и приятелката ми сме от щастливците,които много добре разбираме за какво усещане говориш в пътеписа си. Имахме шанса да се докоснем до Куба през отминалото лято…И ние като теб предпочетохме да се гмурнем в Хавана и провинциите,та чак до Сантяго де Куба…не съм почитател на 5-звездните почивки на лъскавите курорти…усещането в Куба е страхотно и ти си го пресъздала страхотно. Практичните ти уточнения за такситата,валутата и бакшишите на всяка крачка са абсолютно верни-съгласен съм на 100 %. Единствено бих добавил за ентусиастите,които тепърва ще посетят Острова на свободата,че ние бяхме там за 2 седмици през август 2009 и времето си беше о.к. Валя дъжд една единствена вечер за около час:) Аз се притеснявах от бури и урагани,но слава-богу такива не ни сполетяха… И също-не пропускайте Тропикана- феерия от танци,музика,цветове,красота,секс…

  10. dianapavlova каза:

    Поздравления за смелостта ви да отидете през август в Сантяго де Куба. Звучи доста жежко :))
    Мен честно казано това би ме притеснило, въпреки че и в горещите дни не се чувствахме зле, но нали все пак се води зима, а и хазяйнът каза, че през лятото е несравнимо по-горещо. Друго интересно, което научихме от него по отношение на жегите е, че всъщност влагата помага при горещото време на организма да се справи, затова много чужденци се чудели защо кубинците понасят с лекота рома при 40-градусови жеги-поради голямата влажност отделянето на пот е повишено и един вид се пречистват чрез порите.

  11. svetlozar каза:

    Поадравления за увлекателния разказ-чудесно е написан!
    Много ми допада философията на пътуването и приоритетите, към които се придържате- търсене на автентичност, усещане „радостта на мига“ и съпричастието към хората и средата им…

  12. malakmimcho каза:

    Strahoten patepis…spodelyam vsichko napisano ot teb ,neveroyatno prosto, che razlichni hora mogat da chuvstavt po ednakav nachin…..(kakto kazva po-gore Todor, razbirame za kakvo useshtane govorish….!!!).
    Az se varnah ot Cuba (Varadero,Havana,Cayo Blanco) sredata na Dekemvri’09 i si hodya oshte omagiosana….:)))
    P.S Ne sme bili na edin i sashti katamaran za Cayo Blanco, no zatova puk sme ot edin i sashti grad v BG…:)))
    Sas sigurnost shte se varna otnovo….!!!!

  13. dian каза:

    Диана ,
    Благодаря ти! Наистина ме развълнува.Трябва да поясня ,че съм бил два пъти в Куба.Първия път от1978до края на 1980год.Веднага, след като се уволних от казармата. Нямам думи .И аз бях друг ,но и Куба беше различна.По-мако бедна. Като прочетох написаното разбирам,че и днес атмосферата и хората са си същите. Невероятни! И наистина ,чудесно е, че за толкова малко време си усппяла да уловиш толкова много.Може би се дължи на интереса ти към „испаноамериканското“? Има и друга вероятност -аз, който съм „болен от Куба“ да виждам или по-скоро да улавям неща които са си мои, да преживявам отново ,преживяни неща…. Макар че ,като препрочитам написаното ,по-скоро заслугата е твоя. Втория път през 1996год. бях за двайсетина дни, по работа.Отначало бях разочарован. Всичко беше по-бедно и по – порутено отколкото го помнех.Няколко дни бяха достатъчни ,за да спра да виждам руините и бедността.Виждах само хората . И усещах атмосферата… Вече знаеш..!

    Стига толкова .С две думи – отново ти блгодаря!
    //Пък дай Бог, отново да видим красивия остров! И ти иаз!

  14. dianapavlova каза:

    Диан, и аз благодаря за думите. В крайна сметка това беше целта ми – да разкрия това, което съм почувствала и да докосна тези, които са били, са или ще бъдат в Куба. С тези, които са го изпитали или пък дълго са мечтали да я видят, предполагам чувстваме едно и също. И на всички нас пожелавам-да се върнем един ден отново! И дано не са се поамериканчили дотогава 🙂

  15. Rado каза:

    Bravo Diana!!!

    Hubavo e che ima hora da spodeliat opita si s pytuvaniata (v tvoia sluchai govori i talanta za nachina po koito opisvash neshtata…)

    Pozdravi,
    Rado

  16. Petkan каза:

    Диана,
    Не мога да опиша какви чувства предизвика у мен разказът ти.
    Знам само, че тази нощ трудно ще заспя!
    Но и вече знам, че имам една мечта в повече – Куба!

    Благодаря ти за прекрасния разказ и …. свалям ти шапка за начина, по който виждаш и оценяваш нещата 🙂

  17. Ema каза:

    Диана, много си красива, вижда се от снимките и умна, вижда се от разказа ти. Много ми харесва всичко, което си написала. И снимките ти са прекрасни.
    Вчера гледах един филм на Вим Вендерс „Buena Vistа Social Club“. Прекрасен филм от 1999, някъде там, в който главните герои са уникални кубински певци и инструменталисти-легенди, някои вече не са между живите. Само като спомена Ибрахим Ферер и Омара Портуондо, повече не е необходимо. И музиката отначало докрай е онази, която когато ти влезне в сърцето, няма излизане оттам.
    Аз бях в Истанбул през април и докато моите приятелки се ровеха по магазините за дрехи на бул. „Истиклял“, аз се вмъкнах в един съседен магазин за музикални дискове и литература. И докато си гледах по рафтевете и стелажите, в магазина се носеше божествена ритмична и мелодична музика, изпълнявана от мъжки и женски глас с божествена мекота и чувственост, която ме омая до степен да застана и само да слушам. Представях си красива танцуваща двойка, която се носи като двойка лебеди. Към мен се приближи един от любезните продавачи и го попитах как се казва тази музика, която в момента се носи в пространството? Той ми отговори, че е от диска „Буена Виста Соушъл Клъб“.
    Във филма на Вим Вендерс се снимани моменти от издирването на тези любими на кубинската публика певци, някои от които над 80 годишни и обединяването им в един общ проект, в който те отново да покажат, че талантът им е непомръкнал и те на са забравени. А и толкова интересна е атмосферата на бих казала направо в бедните квартали и бедните домове на тези легенди в музиката, както и на местата, в които се събират да репетират. И колко са сърдечни сдържани, непресторени, човечни и обичани са тези хора.
    Ако имате възможност, свалете си от Замундата или от други торенти въпросния филм и ще останете доволни от автентичната картина на кубинската действителност и уникалната им музикална култура.

  18. жорж каза:

    Диана, привет.
    Понеже и ние със семейството ми отдавна се каним за екскурзия в Куба и в момента проучвам може ли да ми отговориш на няколко въпроса?
    1. Опитах да търся хотели чрез Букинга, но не намерих нищо за Хавана. Ти така ли намери хотелите във Варадеро и Хавана?
    2. Не разбрах как са направени резервациите за самолета-с FLYHI или с агенция?
    3. Какво представлят петзвездните им хотели с олинклузив във Варадеро?
    Благодаря ти.

  19. Krasimir каза:

    zdraveite! Az i priatelkata mi obmislqme patuvane do CUBA i ni interesuva malko poveche informacia za teq valuti i za cenite v taq prekrasna darjava 🙂 ako moje (dianapavlova) pishete ni na mail adresa koito e kriss_cross_@mail.bg za da porazpitame malko povechko, zashtoto mi se struva che imame dosta vyprosi na koito nemojahme da nemirim otgovor v internet 🙂 mersi predvaritelno 🙂

  20. Тодор каза:

    Привет,
    моля за съвет, къде да търсим (в кой сайт) кола под наем от Хавана?
    Благодаря предварително.

Leave a Reply


Switch to mobile version