ян. 14 2010

Из Индия (2): Пушкар, Кароли и Натхдвар

Published by at 9:00 under Асен Генов,Индия

Продължаваме с индийското пътешествие на Асен. Вече бяхме в Делхи и Джайпур, днес ще проследим ходенето му до Пушкар и Кароли. Приятно четене:

Из Индия

част втора

Пушкар

Пушкар — градът на Бог Брахма.

Пътят през последните километри, излизайки от периметъра на големите градове, доближавайки се до раджастанската пустиня, става все по-характерен и се вие сред скалистата и хълмиста местност, Понякога, насрещните превозни средства спират, за да изчакат автобуса ви. Постройките наоколо са стари и оставят у наблюдаващия впечатление за нещо много древно. Точно под прозорците на автобуса ви може да видите варосаните камъни, маркиращи пътя, и стръмния склон на дерето. Няма начин да не се запитате дали някой по-стръмен завой няма да подведе шофьора.

Според тургайда,

Пушкар е малък, около 12 хиляди души град,

без автомобили по главната улица, ако не броим нарушителите — рикшите. Местните жители са гостоприемни и приветливи, както навсякъде до сега. Готови са да ви услужат и да ви обяснят всичко, стига да говорите хинди. Ако имате късмет, може още на автогарата да попаднете на някой, който знае 5—6 думи на английски и може да ви каже цена (30—50 рупии) да ви заведе до, според мен, най-важните места в града. Главната търговска улица, впечатлява, освен с предлаганите стоки, включително керамични изделия, и с характерна, специфична архитектура. Не смятам, че си струва времето и средствата да отидете до този град, само за да се пошляете по търговската улица, да се разминете с няколко десетки „бели“ туристи и да ви предложат разни сувенири, включително и репродукции на Дали и Мона Лиза. По-добре е да се запознаете малко с историята и преданието за града.

Пушкар може да бъде наречен градът на Бог Брахма.

Според преданието, минавайки наблизо, Брахма хвърлил листо (пушпа) с ръката си (кар), а то паднало на това място (от тук и името Пушкар). Падайки, листото образувало езеро. Вярващите смятат за много благоприятно да се изкъпеш в това езеро. Пречиствало от всички грехове.

Неминуемо ще ви предложат да изразите почитта си към това свято място, като ви дадат в ръката цвете, което да предложите на езерото.

Сред най-важните места за поклонение е

храмът на Брахма

Според индусите — създател на вселената. Едно от преданията гласи, че Брахма бил прокълнат да няма храм. Не ми е известно да има друг такъв голям и популярен храм на Брахма в Индия. Снимането е забранено, а на входа минавате щателна проверка и трябва да оставите камери, фотоапарати и дори лаптопа си, за предпочитане, у някой от групата. Никакви чанти! За спомен, може да фотографирате стълбите към входа на храма.

Не карайте рикшата да ви чака на главната улица. Споменах, че е затворена за автомобили и може да ви се наложи да търсите своя шофьор, ако се зададе полиция. Хубавото е, че и той ще ви търси. С всички рикши може да се договорите за „комплексна услуга“ — взима ви, вози ви из желаните от вас места и ви връща където искате. Пазарите се за цената и плащате накрая. Не вярвам в Пушкар да има дестинация по-скъпа от 30—50 рупии с чакането. Плащате накрая. Ако оставите десетина рупии бакшиш, вие сте „Pretty Bulgarians!“ 🙂

Джайпур — Кароли — Джайпур

За това пътуване ви стигат и 24 часа. Кратко бягство от ежедневието на големия град…

Гледали ли сте филма Babel с Брад Пит? Хубав филм, но не за него ми е думата. Давам го за пример, само за да разберете по-ясно предстоящото описание. Пътувахме с вечерен автобус. Всичко беше добре, докато не се появиха няколко души, които стигнаха до бой. Не слушах внимателно, нито ми беше интересно да следя течащата разправия, но единият бе изхвърлен със сила от автобуса.

Да пристигнеш след 22:00, в дъждовна нощ, в градче, като Кароли и да намериш място за нощувка, наречено щедро от местните жители „хотел“ е почти толкова рискована и невъзможна мисия, колкото героят на Брад Пит да намери начин да спаси умиращата си спътница във филма „Вавилон“… Ние успяхме, но не помня как се справи Брад.

Според очакванията ми, условията трудно могат да бъдат наречени лукс, но това е обяснимо, имайки предвид, че градът не е сред основните туристически атракции и дестинации в щата. Малък град с тесни улици, повечето извеждат на главната „Хендон роуд“, на която е автобусната спирка. Английският тук се свежда до „Jaipur, Bus, Eight, One, Five“ колкото да разберете кога е следващият автобус, обратно за Джайпур.

Учудващо, въпреки среднощните взривове, празнувайки Дивали, градът се събужда някъде към 04:00 — 04:30 сутринта, когато всички се отправят към близкия храм за сутрешната церемония. Поздравяват ви с „Радхе, Радхе!“, в чест на популярните божества в града. Дори без да питате и искате, хората с поглед и жест ще ви упътят натам.

Главният храм в града несъмнено е този на Радха Мадана Мохана.

Божествата са пренесени тук от Вриндавана, по заповед на Махараджа Джай Сингх, чийто зет Гопал Сингх ги сънувал. Те му казали да ги пренесе в града. Гопал Сингх трябвало да разпознае Божествата с вързани очи, измежду Гопаладжи и Говиндаджи (за които стана дума при описанието ми за Джайпур).

Стотици хора изпълват храма от ранно утро, преди изгрев, за да се заемат след това с ежедневните си търговски и други задължения. Щом се развидели, започва трескаво оживление и подготовка за предстоящия ден. Тесните улички и сергиите се измитат и измиват.

Разхождайки се в малкия град няма начин да не попаднете и на царския дворец. Входът е отворен в точно определено време, но тук, за разлика от храма, снимките са разрешени.

Оригинално бутилирана вода в града няма. Установих това, след като се усъмних и проверих произхода на двете бутилки, щедро подарени ни от „хотелиерите“…

Следващата ми дестинация е

Натхадвар

Помните ли чавдарките? Повечето градски автобусни линии бяха с чавдарки, а по-рядко — икаруси. Сега си представете същата тази чавдарка, малко по-голяма, с два реда седалки — двойни и тройни, от двете страни на пътеката. Добавете и това, че трябва да е много, ама много по-мръсна, с отвратителна амортизация и окачване… Това е автобусът, с който се прибирам от Натхадвар към Джайпур.
Отиването беше малко по-комфортно. Нощният автобус бе празен, имаше места за сън, подобно на нашите кушет-вагони, а седящите места бяха доста по-обширни. Стряскащ бе основно начинът, по който се кара в Индия през нощта. Разминаването е задължително на дълги, като преди това си присветнал няколко пъти, за да си сигурен, че напълно си заслепил насрещно движещия се автомобил. Загледах се в задниците на превозните средства и видях, че освен „Blow Horn“, пише и „Use Dippers At Night!“ Имат си стандарти, хората!

Натхадвар е видимо по-чист град от останалите,

които посетих до сега, а нивото на английския е по-слабо дори и от това в Пушкар, но все някак ще успеете да намерите място за нощувка или пътя към „Bus Stand“, когато решите да пътувате другаде. Улиците бяха изметени рано-рано, а купищата хартии и чинии от палмови листа догаряха, запалени малко преди да пристигнем.
Основната дума, която знаят шофьорите на рикши е „Temple“, а в по-лошия случай „Mandir“ (същото, но на хинди), с което ви канят до задължителната дестинация в града. Десетина рупии ще оставят шофьора много щастлив, защото разстоянието е кратко, а и той няма да ви закара до самия мандир, тъй като забраната, ще го накара да ви свали в началото на квартала около храма. И тук, както навсякъде другаде, търговията процъфтява. Няма начин да не забележите огромните сладкиши, които ви предлагат от сергиите. Размерът им видимо надвишава този на топка за тенис. Тези сладкиши са приготвени и осветени в храма, като част от духовната практика там. Вкусни са!
Ако се престрашите да посетите и този мандир, да видите

олтара и самия Натха Радж (божеството в храма),

ви предстои наистина екстремно преживяване. Тук също храмът е достъпен за посетители и вярващи в няколко интервала през деня, от ранно утро (около 05:00) до вечерта (някъде след 19:30). Огромна тълпа, изпълваща улицата и алеята към входа, се събира поне 30 минути, преди отварянето на портите. Естествено — сребърни и богато украсени с орнаменти. Представете си „Малко Търново“ в София (ако сте софиянци) или някоя стръмна уличка във Велико Търново, нагъчкана до такава степен с хора, че множеството може буквално да ви носи. Така е и в Натхадвар, пред входа на храма. Няма да излъжа, ако кажа, че хиляди, вероятно десетки хиляди, посещават храма в празничните дни.

Историята на Натха Радж е интересна.

Първоначално, той бил почитан във Вриндавана (ще пиша и за това място, когато стигна до там). Казва се, че е на около 5000 години, а почитането му започва от пра-внука на самия Кришна. Преди около 500 години Натха Радж бил преоткрит и намерен в храсталаците около Говардхана (свещен хълм, край Вриндавана). През 17-ти век, Натха Радж бил изнесен от Виндавана, за да бъде предпазен от враждебното управление на мюсюлманския владетел Аурангазеб. Виждайки даровете в храма на предишните могулски владетели, предводителите на армията на нашествениците предупредили поклонниците да преместят Натха Радж възможно най-бързо. Около храма, построен за божеството далеч от Вридавана, възниква градът Натхадвар.
Продължението:

Из Индия(3): Джайпур, Харидвар и Ришикеш

Автор: Асен Генов
Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Индия – на картата:


Индия

   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Из Индия (2): Пушкар, Кароли и Натхдвар”

  1. […] Започнахме с пътя до Делхи, а за последно бяхме в Пушкар и Кароли. Сега продължаваме с Джйпур и важните за индуистите […]

Leave a Reply