ян. 13 2010

Германия(1): Из градовете Кьолн, Вупертал и шлос Бург (замък Замък)

Малко да се върнем в Европа. От днес започваме с кратките впечатления на Пламен от няколко града в Германия. Започваме с райна на Рур, където ще поразгледаме Кьолн, Вупертал и Шлос Бург. Приятно четене:

Из Германия

част първа

Кьолн, Вупертал и Шлос Бург

Пътуването беше ОК, от стария терминал излитат само лоу кост компании и има само един отворен магазин. В полетите на Джърман Уингс няма места — кой където си намери, а може би заради по-малкия самолет друсаше доста повече от обикновено.

В Кьолн

имахме около 3 часа в четвъртък, достатъчни за разходка из централната част на града.

Кьолнер Дом (Кьолнската катедрала),

една от най-големите и значими готически катедрали, се издига точно до гарата и е що-годе единствената забележителност в града, който е бил почти напълно разрушен по времето на Втората световна.

От Катедралата тръгва Г-образна пешеходна зона, а на ъгълчето е ей тоя паметник:

Времето беше хубаво и крайбрежната алея и градинка беше пълна с хора. Всъщност другите запазени стари сгради (освен църквите) са по брега на Рейн и до една са превърнати в кръчмички или хотелчета. (и страхотни джаз-клубове! — бел. Ст.)

Залата на Кьолнската филхармония

се намира под земята, а отгоре има площадче, по което може да се разхождаш. Е, явно не и когато има концерт. Сигурно това е била последната поръчка на този архитект.

Кьолн е 4-ият по големина град в Германия — след Берлин, Мюнхен и Хамбург, но някак това не личи. На връщане вчера хвърлихме един поглед след полунощ на катедралата, която не беше осветена, а площадчето пред нея беше абсолютно пусто.

Във Вупертал

пристигнахме около 21 ч, а за вечеря грилвахме на двора пред общежитията.

Вупертал е разположен надълго по течението на река Вупер и околните хълмове. Не случайно и университетът се нарича Бергише. Сградите му и тези на общежитията са доста интересни — разделени са на нива и са построени така, че поради ландшафта е съвсем нормално в една сграда да се влезе от улицата директно на 3-о ниво.

Общежитията са модерни,

минималистични и еко, до такава степен, че в някои от тях няма отопление, а се разчита на естественото задържане на топлина от сградата. Стаите са единични или двойни, достатъчно широко и чисто е, а гледката от там е един път.

Край на пешеходците, деца с топка, коли и къщи (?)

Надали има друг град, известен предимно с градския си транспорт, и по-конкретно с една-единствена линия.

Швебебанът е гордостта на Вупертал

и е изобразен дори на градското лого. В по-голяма част от маршрута се движи над реката, но към Фовинкел свива в квартала и минава над улица, така че от влакчето се гледа директно в прозорците на последните етажи на сградите по нея.

Сутринта в петък Боги беше на испански, което ни беше достатъчно да разгледаме центъра, а следобеда тя ни заведе до близък средновекеовен замък. Пътят е следния: с швебебана до последната спирка, от там с тролей до през съседния град Солинген (да, този със стоманата) и до 

Шлос Бург

(малко генерично име, но така си се казва). Последната пречка преди замъка е стръмен седалков лифт.

Красиво и спокойно, историческо, ако някой иска да го раздава турист в Германия трябва да обикаля замъци, а не като нас — сиви рурски градове.

Продължението:

Дюселдорф и Бон

Автор: Пламен Йорданов

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply