ян. 07 2010

Из Индия (1): Джайпур

Published by at 14:00 under Асен Генов,Индия

От днес започваме едно дълго пътуване из Индия, което ще направим заедно с Асен. Приятно четене:

Из Индия

част първа

София — Истанбул — Делхи — Джайпур

Истанбул е огромен град.

От София кацнахме там и се наложи да престоим на терминала почти 8 часа. Процедурата да получиш виза за 3—4 часова разходка в града не си струваше нито усилията, нито парите, при условие, че летиш за… Индия. Но пък на терминала те изкушаваха с всевъзможни неща. Даже диджей, който репетираше нещо!

В Делхи

кацнахме около 3 сутринта на 14-ти октомври. След скенера за свински грип и проверката на емиграционните служби може да ви се наложи да преживеете последното от летателните преживявания — чакане на багажа… Аз чаках своя има-няма 30—40 минути. Поточната лента се извъртя няколко пъти.
След това се озовавате в чакалнята при посрещачите, където, горещо ви препоръчвам да си платите такси на гишето „Pre-payed Taxi“, което ви гарантира относително честно и качествено обслужване.
Желателно е да си обмените някаква начална сума пари още на аерогарата. Аз направих това на гишето Томас Кук, а таксата бе поносима.
… С това, приключението ви наистина започва!
Ние се отправихме към Джайпур, известен като Розовият град. Пътува се с автобус, тръгващ посред нощ от един кръстопът, наречен Дхула Куан. До там — с предплатеното такси. Почти шест часовият път се запомня с непрестанния вой на клаксоните — така се предупреждават, че следва изпреварване. Всички камиони и повечето коли и автобуси, естествено, са ТАТА. На задната част на товарните машини пише „BLOW HORN!“, а от всички страни са богато декорирани в стил, който може да бъде наречен и графити, но с това далеч няма да опишем всички естетически характеристики на подхода на художниците, рисуващи по камионите.
След едно огромно задръстване, накарало ни да чакаме поне час-час и половина, направихме пауза. Там бе първата ми, след девет години пауза, среща с пикантната храна на Индия. Нещата се готвят направо на улицата, пред очите ви и се сервират или в глинени съдове, или в такива, направени от листа. Глинените съдове са недоизпечени, а листата се разграждат лесно. Никаква пластмаса. Харесва ми екологичният елемент в това!
Около обяд пристигнахме в

Джайпур

Първият ден не ми остана много време за разходки, но пък атмосферата на наближаващия Дивали се усеща навсякъде! Джайпур е един от градовете в Индия, който живее с пулса на основните божества тук — Радха Говиндаджи. Да отидеш до Индия и да не обърнеш внимание на духовността на тази необятна страна с хилядолетна култура е като да идеш до Рим и да не видиш Папата. Посетих храма Шри Шри Радха Говиндаджи Мандир. Като един от малкото европейци, бях допуснат до самия олтар да направя няколко фотографии.
На изхода от храма попаднах на пазар за ръчно декориран текстил и други занаяти. И тук направих няколко снимки. Видях и няколко магазина за рисувани миниатюри в стил „раджастхани“.

„Акрити Гест Хаус“

е прилично за подобен род туризъм място, където можете да пренощувате за около 6—8 долара на вечер в единична или двойна стая. Има хубав заден двор с маса върху тревата. Вечерята ми беше скромна — плодове. Папая, банани, чику. Последното ви го препоръчвам горещо! Вкусът му е смес между вкуса на мушмула, сладостта на зряла круша и лек привкус на „тръгнала“ слива.
Утре смятам да опитам повече храни…

Джайпур

Градът е в трескава подготовка за Дивали. Търговията по улиците е в разцвет, а клаксоните, известяващи шофьорите за предстоящите маневри, могат да влудят нетренираното ухо на всеки, който има и лек уклон към социопатия.

Всичко по улиците се декорира, а по-отдавна боядисваните сгради се пребоядисват наново в очакване на празника. Освен това, градът се изпълва с бутафорни порти и кули, покрити с плат. Мисля, че се досещам от къде може да е получил вдъхновение Кристо.
Вече споменах, че, поне за мен, посещението в Индия няма смисъл ако човек не види места и храмове, неразделно свързани с традициите на страната. И днес посетих няколко такива места — храмовете Радха Гопинатх, Радха Дамодара, Винодилал. Не във всички места са позволени фотографии, но аз успях да направя няколко. За няколко рупии дарение може да получите малка паничка от бананови листа, пълна с кхир — сладък ориз, или друг сладкиш, специално приготвян за Божествата в храма.

Олтарът на Радха Гопинатх

има изключително красиви сребърни порти с впечатляваща декорация. Радха Дамодара пък са били преместени в Джайпур някъде през 16 век от Вриндавана, което никак не е близко като разстояние в Индия, дори днес… Храмът Винодилал е на една от най-оживените търговски улици, а помещението му предлага прохлада, покой и тишина, подходящи за размисъл и медитация. Историята на Божеството е сходна с тази на Радха Дамодара. Това бе поклоническата част от деня.
Междувременно посетихме и Албърт Хол — градския музей, в който може да видите най-различни произведения, свързани с историята на града — египетско, финикийско, арабско, индийско и др. изкуство. Естествено, може да видите и различни ведически ръкописи, живописни миниатюри и много други интересни неща.
Минавайки, къде пеш, къде с мото-рикша по улиците, ви се предлага абсолютно всичко. Естествено, плодовете и зеленчуците са сред основните стоки, които ви се продават, наред с живописни сарита, специфични „западни“ дрехи, всевъзможна бижутерия, благовония, ядки, студени напитки, всякакви кухненски и храмови съдове и предмети и какво ли още не… Не може да не обърнете внимание на специалната украса, която се предлага за предстоящия празник.
Няма как да не ви направи впечатление и това, че

уличните животни в Индия са… предимно кравите.

Те са навсякъде и изяждат всички органични отпадъци, ставащи за ядене. Най-голям проблем с това може да има някой търговец на плодове и зеленчуци, защото понякога се налага да гониш някоя по-лакома крава, Хубавото е, че няма никаква опасност да бъдеш изпохапан от „глутница побеснели крави…“
Естествено, част от уличния алъш-вериш е търговията с цветя, които всеки поклонник може да закупи и отнесе в храма, към който се е упътил. Там, свещеникът услужливо ще вземе гирлянда и ще го поднесе на Божества от ваше име.
Освен търговията, улицата е и средище на всевъзможни услуги за бита. Може да си боядисате дрехите, или да ви ремонтират или направят ново бижу. Естествено, на тротоара, между пешеходците и рикшите.

Цялото това преживяване в София, като разстояние би ви отнело не повече от 2—3, максимум 4 часа, но моят ден приключи след 21:00, когато успяхме да се доберем до хотела, в който нощуваме, за да може да си починем за пътуването до Пушкар на следващия ден…

Продължението:

Из Индия (2): Пушкар, Кароли и Натхдвар

Автор: Асен Генов

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Индия – на картата:


Индия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Из Индия (1): Джайпур”

  1. kathryn каза:

    Еххх, Индия ще си остане в сънищата ми. Ще чакам да отида там в някой следващ живот, в настоящия, ще чакам продължението на този пътепис. Много хубаво!

  2. Hristina Georgieva каза:

    India e distinaciata, koiato ne me valnuvashe da posetia predi, no sled velikoepnoto opisanie na indiiskata svatba, a i sled tozi patepis (na koito ochakvam prodaljenieto s netarpenie)……..Mnogo se zamisliam dali da ne si spretna edna hubava ekskurzia do tam. Dali ste sbqrkam ???????????????

  3. Stela каза:

    Няма как да знаеш, ако не опиташ, нали?
    Така или иначе,

  4. Stela каза:

    Има само 2 варианта- да отидеш или да не отидеш.
    Само избирайки първия би разбрала дали точно на теб ще ти хареса в Индия или не.

    Можеш също пълноценно да пътуваш наум. Но това е избор в друг филм.

    Нека избереш което за теб е най-добро.

  5. […] градовете и забележителностите на Индия. Вече бяхме в Делхи и Джайпур, в Пушкар и Кароли, както и Джайпур отново, Харидвар и […]

Leave a Reply


Switch to mobile version