ян. 07 2010

До Била и обратно или защо повече няма да стъпя там!

И така… малко преди Нова година на нашия сайт стана лека дискусия за това какво е пътепис и какво – не. Тогава припомних, че за да бъде пътепис то трябва да бъде описание на пътуване, та ако ще и до Билата да е. И… ето че предизвикателството имаше ефект (знаете какъв съм гаден, долен манипулатор съм 😉 ) – Рошавата Гарга реши да разкаже цветно и широкоекранно за първото ѝ посещение в градската Била 😀 И т.к. разказът е писан ексклузивно за нашия сайт, аз го публикувам незабавно, а на вас пожелавам приятно четене и помнете: където и да сте тръгнали можете да откриете приключението 🙂

До Била и обратно

или защо повече няма да стъпя там!

След кратка провокация (на мен толкова ми трябва, че и това ми е много), реших да ви разкажа цветно и широкоекранно за първото ни ходене в Billa в нашия град. Последното уточнение е, защото неколкократно се е случвало преди, отдавна, да пазарувам в Била, но в София. След години монопол на Пикадили, най-накрая тук се пръкна някой и друг магазин на Била. Та решихме един ден с половинката да преслушаме конкуренцията. И тъй като дори и най-близкият магазин ни е достатъчно далече, наложи се да заредим колата с бензин и да си вземем сандвичи за из път.

Тръгнахме ние щастливи, че ще разнообразим малко потребителската си кошница в нов магазин. След известно двоумене си избрахме по-далечния магазин, защото там има подземен и надземен паркинг и няма да се въртим с колата, чудейки се къде да я забодем. Досегашния ни опит с пазаруване в подобни хипермаркети у нас и в чужбина ни караше да не се притесняваме и чудим кое, какво и как. Дори и големи торби си носехме, да има. Стигнахме ние МОЛ-а с магазина, от пръв поглед видяхме, че отгоре места няма, но спокойно се отправихме към подземния паркинг. Казах ли, че аз карах? :mrgreen: Дори и само заради това, трябваше да се сетим, че нещата няма да вървят гладко.

Карам, гледам — два входа. Викам си — едното ще да е изхода — и се мушнах в по-лесната дупка. Там имах малко приключение, понеже не следя знаците, наврях се първо в насрещното, после в една задънена част… Абе с повечко маневри се справих някак си. Но признавам, всички подземни паркинги, в които съм била у нас нямат нищо общо като план и организация за движение с вносните такива. Там почти няма на какво да се зачудиш, всичко си е обозначено ясно и точно. Тук си е таковало майката! И от пусти пестелъци, разстоянията са много по-малки и едвам се нацеждаш между колоните. Както и да е, след като пригладихме изправилата се коса на половинката, се отправихме към асансьора.

А там — никъде не пише нищо за Била. По пътя на логиката решихме, че ще е на партера и натиснахме копчето. Тук Била, там Била — няма Била! Повъртяхме се, поогледахме и накрая реших да питам (щото те мъжете, нали не питат 😉 ) Оказа се, че магазинът бил в другото крило на МОЛ-а, а подземните паркинги под двете крила нямат връзка помежду си :mrgreen: Пълна кретения! Преместих колата (вече малко по-опитно и бързо) и най-накрая се добрахме до заветния магазин!

Там обаче, ново двайсе’! Заключени колички, а никой от нас няма монети, само едни 20 лв на цяло, които, евентуално, да развалим. През това време градусът на мъжо все повече се покачваше и той беше готов да си тръгнем. Пазаруващият маниак в мен обаче не искаше да се отказва толкова лесно. Докато обмислях какво всъщност можем да направим в тази тъпа ситуация, се появи охраната и ни показа една яка фатка: в отвора за 50 ст. пъхна с известен чалъм 10 ст. и докато аз се чудех как да му благодаря, той изправи количката на задни колела, затръска я и си взе десетачето.

Вътре сме! Най-накрая! Е, имахме известно затруднение с ориентирането, защото магазинът има доста странно вътрешно разположение и дори такива прости неща като хляба 😉 бяха малко трудни за откриване. Но най-накрая се добрахме до касата с пълна количка кулинарни съкровища. Само за да осъзнаем, че няма как да си стигнем до колата с количката (отново голяма тъпотия!), а не сме си взели с нас големите торби. Е, нищо, нали дават някакви, колкото да пренесем нещата до колата. Започнах аз да пълня хилядите миниатюрни торбички, които се късаха само с поглед. Слагах по 2—3 една в друга, само и само да ни изкарат до колата.

Разпределих покупките в 10-тина пликчета, взехме по няколко във всяка ръка и се отправихме към асансьора. И в този момент една по една започнаха да се късат. Попиляхме по лъскавия под на МОЛ-а руски салати, брашно, сокове, затъркаляха се консерви с котешка храна, а аз само крещях:

Джинът! Остави джина на земята преди да се скъса!

Пред очите ми бутилката Beefeater се пръсваше на хиляди парчета, а кристално чистата течност се плисваше по пода. Слава богу, нищо такова не се случи, иначе трябваше да се мятам като американски футболист в отчаян опит да хвана бутилката.

И така, сред камари псувни от началото до края, премина нашето първо пазаруване в Била. Зарекохме се, че повече няма да стъпим там, но птичата им салата се оказа толкова вкусна, че като ни мина ядът след няколко месеца, отидохме пак. И вече знаехме кое-как. По български.

Автор: Рошавата Гарга

Снимки: предоставени от автора (демек: интернет)


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


22 коментара

22 коментара to “До Била и обратно или защо повече няма да стъпя там!”

  1. Стойчо каза:

    Всъщност Билата е единствения магазин, в който можете да пратите мъжа си да пазарува и да сте спокойна (реплика на благоверната ми, когато ме праща на пазар там 🙂

  2. morrt каза:

    Тас мрази молове! 🙂

  3. P... каза:

    Не е грях да си глупав, просто не бива да се хвалиш с това- ще ти се смеят…

  4. Mario каза:

    амииии, с две думи, забавно, но 100% измислен разказ!

  5. когато снощи половинката ми го прочете, каза че съм си измислила… тая част, с второто паркиране всъщност била по-дълга от първото, а не по-къса…

  6. Marmorka каза:

    Изобщо не е измислен разказ…Почти бях свидетел по телефона…

  7. Vanko каза:

    Виждам само един проблем – липсата на указателна табела в кой подземен паркинг да се влезе, ако не знаеш в кое крило е магазина. От там нантатък нещата стават много по лесни, защото от асансьора/стълбите Била е не много далеко вдясно, а после може да се слезе с количката долу и няма да има скъсани торби. Тук може да има втори проблем, ако няма определно място, къде да се оставят количките, а трябва да се връщат обратно.

  8. ами няма място за количките долу. не знам дори дали се събират човек+количка в миниатюрния асансьор… въобще, нито едно нещо като хората не открих.

  9. Biliana каза:

    Еми какво да ви кажа… той сам си е скофтил приключението, от самото начало. Казали са умните хора, че денят се познава от сутринта. 😀

  10. Biliana каза:

    П.П. Или тя, прощавайте. 😀

  11. Biliana каза:

    И защо повече никога няма да стъпиш в Била? Защото мъжо няма повече да ти върви по акъла, или защото отново няма да се сетиш, че за пазаруване във всеки голям супермаркет са необходими монети за ползване на количка за продуктите? 😀 😀 😀

  12. пламен каза:

    Хм, не виждам, защо Била да е виновна за простотията на клиентите си…

  13. kathryn каза:

    Даже не съм прочела „пътеписа“, “ Билописа“ или там каквото е и вече пиша коментари….Знаех си, че ще ми отвори работа, гаргата…..:)
    Пламене, това последното е най-малко грубо, да не казвам и повече. Сега отивам да чета. После пак ще пиша, обещавам. ;

  14. kathryn каза:

    Ей ме пак.
    Първо: Не знаех,че има мъже, които сами, без оръжие опряно в тила отиват в хранителен хипермаркет. Стойчо, ти ми връщаш вярата в хората и в мъжете в частност.

    Второ: Само Гаргата, /За всички неразбрали, жена е! Познавам я лично!/ може да отиде в хипермаркет и да влезе в приключение.

    Трето: Хубави или лоши, кометарите означават, че поста е четен. Това не е реклама или обратното на магазина. Това е филма, в който се е вкарала Гаргата и както видяхме, даже е широкоекранен. /добре, че не е 3D/ И явно на вас ви е бил интересен. Не виждам смисъл в меко казано грубите реплики, които нямат нищо общо с историята.

    Четвърто: Биляна, Гаргата казва, че тя няма да стъпи в Била. Теб никой не те спира.

    Пето и последно: Ако някой мисли, че съм пристрастна, прав е.

  15. Златомир каза:

    Само не мога да разбера каква е тая отчаяна защита на „Била“ в коментарите! Всичките и служители са се почувствали лично засегнати ли, какво ли… Отдавна е беше имало толкова коментиран пътепис! На мен ми хареса:)

  16. @Златомир, същото си помислих и аз за служителите :)) дори бях написала коментар в тоя дух, ама се въздържах. радвам се, че ти е харесало.
    @останалите – абе, хора, вие чувство за хумор нямате ли си? да ви дам малко от моето? 😉

  17. Стойчо каза:

    Споко бе, хора! Разказът не е за Билата, не забелязахте ли? Аз също се чувствам странно в Пикадилито – и то точно заради непознатата (т.е.некомфортна за мен) подредба на стоките.

    Искам обаче да ви предупредя да не ползвате квалификации по адрес на автора и коментиращите. Ако не ви харесва разказа – критикувайте разказа, а не личността на автора – а най-добре вие самите напишете по-добър разказ. Ще му намеря място.

  18. xirho каза:

    а ние сме балъци че даваме пари за истински пликчета и не ползваме безплатните – ясно

  19. Stela каза:

    kathryn пристрастната е казала общо-взето това, което бих казала и аз- предполагаемо безпристрастната (не познавам Гаргата)… когато спра да се смея- не толкова на пътеписа, а на прочита му откъм сериозните и тежко удрящи крак коментари.
    И, Стойчо, това е без лична насоченост 😛 , пък ако някой се засегне, значи се самоквалифицира.

    (спирам да се смея и ще стъпна тежко и претенциозно 😉
    Помоему има разлика между преместване на тяло от точка А до точка Б и пътуване между тия двете. Между пътници и пътуващи. Виждала съм и съм чела преместващи се от точка до точка- мъка, скука, с иначе екзотични дестинации и впечатляващи разстояния. По-горе четох друго- описание на пътуване. Нечие забавление със ситуацията и със себе си в ситуацията. `ма до Билата. `ми до Била-та.
    Честно казано, в случая никак не ме вълнуват километрите между А и Б, нито пък бих се взряла в N-брой минути по-кратко/дълго паркиране. Всъщност дори не ме вълнува дали бутилката се е счупила само в нечие въображение или наистина (е т`ва си е грях, знам).
    Ако горното бе писано за „сезиране“, а не за забавление, бих я разнищила за коректността на тези детайли, Гаргата (но `що ли ми се струва, че тя пък оплакване би написала по съвсем друг начин, „неразнищуем“ може би дори от мен).

    А теб, Гарга Рошава, след последната ти реплика „@ останалите“ ще те обвинят и в съмнително чувство за хумор, мдам. Хем сериозно ще те обвинят. Оттук до аутодафето си е колкото от вас до Била. Със свръхзвуков. Дано имаш време да опишеш и него, преди комично да омаскариш славната инициатива с кладата.
    Не всекиму е дадено… 🙂
    Беше ми много приятно, както и с другите твои писания. Благодаря ти 🙂

  20. и аз благодаря 😉

  21. Steliyan каза:

    Предвид, че конкретната Billa за която рошавата гарга говори е „присадена“ във ФоеМол-Варна – просто НЯМА как да е удобна за пазарене, ако си с кола и си направил нечовешката глупост да позлваш малоумно проектираният подземен паркинг на тоя МОЛ. Всъщност целият ФоеМОЛ е проектиран маолумно – не е нормално разумен човек да успее да измисли подобно безумие. Подземните паркинги дори бяха реконструирани за да не си трошат хората колите. А асансьорите не са предвиждани за пазарски колички, а за 2ма души с хартиено пликче тип „малка доставка от МакДоналдс“…

    Иначе – поздрав на гаргата – невероятен пътепис 🙂

  22. Biliana каза:

    Steliyan: вероятно си искал да кажеш пазаруване. Пазарене е нещо съвсем друго, макар че понякога има връзка и с пазаруването. 😀

Leave a Reply


Switch to mobile version