Валенсия – град за живот с усмивка :)

Днешният пътепис е колкото пътепис, толкова и полезен със съветите и идеите, които дава за пътуване из испанската Валенсия. Приятно четене и … не много снежни дни:

Валенсия – град за живот с усмивка 🙂

Пристигнахме на летището на третия по големина град в Испания късно следобед в Неделя.

Ескалатор свързва летището с метрото на града (колко удобно, нали 😀 ). В метрото веднага попаднахме на българин, който учтиво предложи да ни помогне да стигнем до хостела, но ние му отказахме.

Едно важно упътване за валенсианското метро

— независимо дали се качвате или слизате имайте предвид, че вратите не се отварят сами. Вие трябва да си отворите вратата, за да се качите или слезете, защото в противен случай няма да успеете. За сметка на това веднъж отворени вратите се затварят сами при тръгване на мотрисата 🙂 и с това няма грижи.

На излизане от метрото се озовахме точно пред централната жп гара, която е една от забележителните сгради на града.

Точно до нея се намира мъгляво

отражение на Римския Колизеум — MUSEO TAURINO .

И все пак Валенсианския Колизеум (Музеят на бикоборството) също беше впечатляващ, но за съжаление в основите му имаше импровизиран бит пазар, на който китайци продаваха всякакви типично испански и не само испански сувенирни боклуци. Така и не успяхме да влезем в MUSEO TAURINO, защото беше затворен през целия ни престой.

Youth Hostel

се бяха погрижили да предоставят точни до последния метър инструкции. Хостелът се намираше на около 15 мин. пеша от централната гара, точно до централния пазар или Валенсианските Хали 🙂 и преминахме през историческия и настоящ център на града. Останах очарована само след няколко минути пеш.

Това е градът-мечта. По моята скромна преценка и пешеходни възможности градът е средно голям и успях да го обходя 🙂 за по-малко от два дни.

Изключително чист, приветлив, със сгради с романска, готическа и съвременна архитектура. Посрещна ни почти празен, защото от Петък до Неделя испанците празнуваха и почиваха. В един момент реших, че градът е запустял, защото почти нямаше хора. Но още в Понеделник вечер градът се понапълни с хора.

В Youth Hostel ни посрещна с изключителното приветливо „¡hola [ola] — здравейте“ рецепционистка, която се оказа… украинка. Тя искрено се зарадва да ни види, както и че успя да разчете изписаните ни на кирилица имена върху личните ни карти. Предвид опита ми с хостели този беше изключителен — екстравагантен, приветлив, чист, удобен, евтин.

Бяхме в стая с три легла, които за разлика от повечето хостели не бяха на два етажа и на едно от тях спокойно можеха да спят двама. Всичко беше безупречно. Ако на хостелите им даваха звезди, бих му дала 4 🙂 Петата звезда ще му я спестя, защото беше малко шумничко сутрин и вечер 🙂 Настанихме се набързо и решихме да пробваме традиционната Валенсианска кухня, а именно

Паеля

Името „paella“ означава „тиган“ на валенсиано (от латински patella). Но ястието е станало толкова популярно в испанския, че думата „paellera“ сега се използва почти изключително за „тиган“, а „paella“ почти изключително за ястието. Трите основни съставки на паелята са ориз, шафран и зехтин. Обикновено се гаранира със зеленчуци и месо или морски храни.

Настанихме се в едно заведенийце, което беше почти празно, но ни се хареса и поръчахме зеленчуци на скара, паеля със заешко и пилешко и бутилка бяло Валенсианско вино. В менюто на всяко заведене във Валенсия (а може би по принцип в Испания) ще видите най-малко две цени за всяко ястие или питие и това не се дължи на различния размер. По-висока цена ще трябва да платите, ако решите да се настаните на масите на открито (а почти всички заведения имат такива), докато в самото заведение цените са по-ниски.

Откровено казано паелята не е моето ястие и не е нещо особено. Оризът беше почти суров (все още не съм сигурна дали беше случайно или така се приготвя) в комбинация с едър бял боб, зелен боб, морковчета, чесън, подправки и два вида месо. Оказа се, че сервитьорите знаеха английски. Единият сервитьор на влизане почти ми се накара, защото вместо да ДРЪПНА вратата се опитах да я БУТНА, за да вляза. Той твърдеше, че на вратата пишело какво трябва да се прави, но езиковите ми познания се свеждат само до английски и в крайна сметка той ми прости прегрешението.

Обслужването си беше на ниво, усмихваха се през цялото време. Дори готвачът се позаинтересува от нас. След като приключихме полюбопитства дали ни е харесало и между другото стана ясно, че той е французин. Та, оказа се, че традиционната Валенсианска паеля ни я приготви французин.

Тъкмо се бяхме обнадеждили, че испанците все пак говорят английски, когато на тръгване попитах и двамата сервитьори дали са испанци. Оказа се, че единия сервитьор е румънец, а другия италианец. Започнах да се чудя къде са испанците в този град, защото той и без това беше почти празен през този първи ден, а и при това стечение наистина ставаше съмнително.

Вторият ден посветихме на 

City of Arts and Science (Ciutat de les Arts i les Ciències)

и плажа на Валенсия. Комплексът City of Arts and Science е архитектурното „чудо“ на Валенсия, разположено в речното корито на река Турия.
Създаването на комплекса е финансирано от правителството на Валенсия и реализацията му е ръководена от търговска правителствена компания.

Архитект на комплекса е Сантяго Калатрава (Santiago Calatrava) (ако проявявате интерес към нетрадиционна архитектура задължително му прегледайте сайта). Има реализирани проекти в Испания, Португалия, Франция, Швейцария, САЩ, Гърция и др. От новите му проекти интересен резултат обещават 80 South Street in  New York , Reggio Emila Station in Campegine Италия и Student Campus in University Maatsricht Холандия. Като цяло следва един и същи стил и всичките му проекти имитират птици, клавиши на пиано, сякаш се движат от вятъра, екстравагантни са и с доста въображение, но преди всичко са доста далеч от каквото и да е традиционно. Операта в Сидни малко ми напомня за неговия стил. Точно в негов стил комплексът е иключително екстравагантен и необикновен, като сбор от сгради извадени от бъдещето.

City of Arts and Science е разположен върху изкуствено езеро и се състои от 6 постройки (Дворецът на изкуствата в момента е в строеж).

  • – Palau de les Arts Reina Sofía — културен център с опера, театър

  • Umbracle — зелена зона, ботаническа градина със свободен достъп разположена на 7000 м2 и вход към целия комплекс

  • Hemisferic — 3D кино и планетариум; по-интересна е архитектурата на самата сграда, наподобяваща гигантско око (при лошо ветровито време остъкленият клепач се затваря, за да предпази посетителите)

  • Museu de Las Ciencias Principe Felipe — триетажен музей на Науките

  • Oceanografico — нещо като морски, океански музей център. Има 9 сгради — арктическа, антарктическа, средиземноморска, океанска, делфинариум, тропическа, островна, влажни райони и „резерватна“. Като отделен град в Града на науката и изкуствата е „Осеанографик“.

Посещението на всяка сграда се заплаща отделно и никак не е евтино 🙂

Ограничихме се само до външна разходка и до посещение на

Oceanografico

Осеанографик е най-големият аквариум в Европа. В този аквариум сте буквално на една ръка разстояние до морски и океански обитатели. За пръв път видях на живо морж (грамаден беше) и белуга и какво ли още не.

А в едната постройка, която наподобяваше гигантска клетка една доста странна червена птица (така и не разбрах какъв вид е) буквално можеше да ме чукне с клюн по главата. Предполагам, че и в другите постройки е също толкова впечатляващо както и тук. В билетчето ви влиза и безплатно шоу в делфинариума, а делфинчовците са много атрактивни и добре тренирани.

В Рим има много и красиви фонтани (и не само), а във Валенсия има много различни и интересни мостове, които пресичат река Турия. Един от най-забележителните мостове е PUENTE L´ASSUT D´OR , който разделя на две части City of Arts and Science. Мостът е грамаден и…..вижте сами…

Минавайки по PUENTE L´ASSUT D´OR скоро стигнахме до спирката на автобус 19, който ни отведе до брега.

Плажната ивица

е много дълга и широка. Почти излишно е сякаш да споменавам колко беше чиста. Плажът е разделен от жилищната част с асфалтирана улица и нещо като озеленена алея. Тук, както и в целия град, също има специално място за спортуващи и велосипедисти. Пясъкът е много ситен (почти като прах) и мек. Водата на Средиземно море беше все още студено. Явно Април не е време за морски бани, но си топнах крачетата и в това море 🙂

На връщане от плажа бяхме доста ожаднели и се мушнахме в един магазин/телефонна централа/интернет център. Това, разбира се, не би било никак забележително, ако собственикът на мястото не беше от Еквадор. Той беше изключително щастлив да се запознае с нас, а аз специално отново очудена за пъстротата от националности в този град. В добавка на вечеря се запознахме със сервитъора Хуан от Колумбия.

Харесахме си едно местенце до фонтана на

площада Virgin

Опитахме наливната испанска бирa, която по моето „експертно“ бирено мнение беше лека и пивка и много ми допадна.

Оказа се, че е традиция в испанските заведения да ви сервират освен това, което сте поръчали и малка купичка с ядки (по избор на заведението) и панерче с хляб. Самите те не се калкулират в цената. Бакшишът за сервитъра по принцип е включен в цената на ястията, но ако сте доволни може да оставите и допълнителен. Нещо друго, което беше типично е, че почти всеки път картофките, като мезе за биричка, се сервират с няколко вида сосове, които са предимно с майонеза, но са вкусни.

Сервитьорът Хуан беше повече от учтив и като бонус ни донесе в чашки за текила нещо като ликъор, което според Галя беше „лимончино“. Комбинацията бира с лимончино вече ни беше развеселила и сякаш нямаше как по-весело да ни стане. Но съвсем неочаквано ни заговори уличен музикант, сърбин, който разпозна българското ни дърдорене (и сърби има във Валенсия 🙂 ).

Беше много ентусиазиран и реши, че трябва да ни изпее Йовано Йованке (или нейно бегло подобие). Един чудесен завършек на втория ни ден.

Ден трети беше нарочен за шопинг, но аз удържах само два часа и до обяд……. Това просто не е моето занимание особено, когато е целенасочено пазаруване. И все пак ако се интересувате от Mango, Zara и др. подобни на достъпни цени може да се завъртите по улици Calle Don Juan de Austria, Calle de Colon. Голям мол има и до City of Arts and Science.

Моят остатък от ден трети посветих на обиколка на централната част на града и парка Турия, и остатъка от плажната ивица.

Паркът Турия е в реката Турия 🙂

Реката минава през целия град от единия до другия край и би следвало да се влива в Средиземно море. Уви през 1957г. след голямо наводнение реката е изкуствено пресушена и само част от нея (в южната част на града) е все още пълноводна. От тогава е превърната в 10 километров парк, който е просто рай на зеленината, спокойствието и чистотата в сърцето на града.

Има безброй полянки с прилежно окосена тревичка, велоалеи, алеи за спортуване, беседки, фонтанчета, маси за тенис, игрища за тенис, баскетбол, футбол, маси за шах, места за пикник и др. Удобството стига чак до там, че на всеки 200—300 метра по алеите за спортуване има нещо като примитивни спортни уреди (за набиране, коремни преси и др.) и малки симпатични табели, които обясняват как се използва уреда. В единия край на парка почти до Био парка на Валенсия има дори изкуствено езеро, в което плуват семейства патки 🙂 Просто се влюбих в това място.

Направих си обиколка на града покрай и през парка. Както вече споменах Валенсия има много и интересни мостове. Освен PUENTE L´ASSUT D´OR, интересни са също и PUENTE DE LAS FLORES (мостът на цветята)

и PUENTE DE LA EXPOSICIÓN.

Като подминете PUENTE DE LAS FLORES и PUENTE DE ARAGON ще стигнете до 

PALAU DE LA MÚSICA I CONGRESSOS DE VALENCIA

— концертната зала и конгресен център на Валенсия. Самата сграда е доста интересна, но още по-впечатляващ е фонтанът пред нея, както и частта от парка Турия, в която се намира залата. Във фонтана дори се образуваха малки дъги от отражението на слънцето. Не знам дали на мен ми беше вълшебно или просто си беше вълшебно….

Ентусиазмът ми за пешеходна обиколка беше толкова голям, че вървях пеша до малкото пристанище на Валенсия Marina Real Juan Carlos I.

Разположено е в северната част на търговското пристанище на  Valencia до плажа Malvarrosa. Построено е като част от инфраструктурата за организацията и провеждането на 32-рата Американска ветроходна купа състояла се във Валенсия. По това време на годината беше направо безлюдно, но все пак приятно.

http://www.americascup.com/en/multimedia/pictures/index.php?idIndex=259&idPage=1 — няколко снимки от тук

По пътя минах и покрай

HOUSE OF THE AMERICA´S CUP,

в който можете да влезете, ако ви остане време.

Последният ден посветих отново на 

Ботаническата градина , парка Турия и на Parque de Cabecera

Ако сте любители на ботаническите истории (входа е 1 EU) можете да отделите време на градината (снимки с кактуси 🙂 ), но и да не я посетите няма да изпуснете нищо.

За сметка на това Parque de Cabecera не бива да пропускате. Той е точно до био парка на Валенсия, който ми беше изначалната цел, но за който не ми остана време. Представлява продължение на парка Турия и е опит да се съчетаят естествените водни и растителни ресурси на реката с изкуствените. Резултатът е много успешен.

На връщане минах покрай Torres de Quart и не пропуснах да се покатеря.

Кулите са остатък от старите крепостни стени на града и предназначението им е било да бъдат входа на Наполеон към града. От тях се открива гледка над централната част на Валенсия.

Беше ми много тъжно да си тръгна толкова скоро от този град, но се наложи.

Като най-сладко и за накрая си оставих да споделя

впечатленията си от испанските бонбони 🙂

Аз съм си бонбонолюбител. Такива сте виждали и по българско, но аз лично намерих разлика във вкуса и испанските са по-добри. Много вкусни бонбони, с ароматни и неочаквани вкусове. Задължително си купете селекция, ако посетите някой испански град. Ето тук някой си е направил труд да ги снима.

Всички снимки са тук 1, тук 2 и тук 3 🙂

Валенсиански полезности:

  • от летище то центъра на града можете да стигнете с линия 3 или 5 на метрото, билетчето е 1.90 EU и пътуването отнема около 30 мин.
  • града можете да обиколите и пеша за 1 ден
  • с автобус 35 можете да стигнете от гарата до City of Arts and Scients
  • с автобус 19 можете да се придвижите от гарата до плажната ивица и обратно
  • времето през Април — пролетно с температура между 18 — 24 С.
  • Youth Hostel е уникален хостел, разположени в центъра, с много достъпни цени, чист, с безплатен интернет, заключващи се шкафчета и всичко друго, за което може да се сетите.
  • pdf карта на Валенсия
  • тук също можете да прегледате Карта на метрото — http://www.turisvalencia.es/Datos/IdiomaNeutral/PDF/PlanoZonal.pdf
  • други карти и информация, която може да се свали
  • сайтът на Валенсия
  • електронен туристически гайд
  • може да обиколите града и с колело, което ще ви е изключително приятно

Автор: Валентина Гатева

Снимки: авторът

Още разкази от Другата Испания – на картата:

Другата Испания
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

9 Отговори

  1. Златомир каза:

    Скоро бяхме за няколко дни във Валенсия, Аликанте и Барселона и определено за мен Валенсия е фаворит от трите! Като изключим, че и на мен градът ми се видя леко пуст откъм хора, останах повече от впечатлен от Валенсия!
    Благодарности за споделеното и хубавите снимки!

  2. пепеляшка каза:

    А аз си мислех, че Барселона е най-красивия град на Испания и се влюбих в него преди време, но от твоите снимки виждам , че Валенсия е също невероятен град. Много увлекателен разказ и прекрасни снимки.
    Пепеляшка

  3. Лили каза:

    Много приятно! Определено възбуди любопитството ми към този град и смятам да го посетя в близко бъдеще.
    Един въпрос относно хостела- стаите имат ли собствена баня?

  4. vavalu каза:

    Досега не съм била в хостел със собствена баня. Обикновено е обща на етажа или за група стаи на етажа. И в Youth Hostel хостел беше така. Това е един от най-големите недостатъци на хостелите, че нямат самостоятелен санитарен възел. Другият недостатък е, че доста често споделяш стаята с 4-5 и повече души. В Youth Hostel нашата стая беше за трима и беше много хубава. В доста хостели имат и стаи за двойка, но нощуваката е по-скъпа. За сметка на това в хостелите обикновено е доста по-евтино да пренощуваш и обикновено са близко до центъра или направо в централната част на града.

  5. Alex каза:

    Здравейте, предстои ми пътуване до Валенсия. Можете ли да ми кажете дали в града има обществени тоалетни и ако няма, къде мога да ползвам – в заведения, молове? Също така, за телефонните кабини, те с монети ли се ползват или с жетони? За магазини, можете ли да ми посочите евтини магазини за хранителни стоки? Предварително ви благодаря!

  6. Kalina каза:

    Валенсия е наистина страхотен град! През декември бях на обиколка Аликанте – Барселона – Валенсия и мога да кажа, че Валенсия ми допадна сякаш най-много. Не е нито твърде голяма, нито прекалено малка, за сметка на това има страхотна архитектура и атмосфера, исторически забележителности и невероятни паркове.
    Определено бих си представила да живея там 🙂
    Колкото до въпроса на Алекс – лично аз не видях обществени тоалетни. Дори като искахме да посетим тоалетните на заведенията, вместо просто да си платим някаква сума, ни караха все да си поръчваме по нещо, дори да е само кафе или вода.

  7. Alex каза:

    Посетих най-страхотния фестивал във Валенсия – Las Fallas, както можете да прочетете моето преживяване в блога ми: http://www.renaissanceart-ahf.blogspot.com/

  8. georgi каза:

    Благодаря за чудесния пътепис.Миналата година бях във В. само за един ден и съм се зарекъл да отида пак.Много полезна информация и хубави снимки.Много голям плюс е,че летището е много близо.Комплекса създаден от С.Калатрава е страхотен- един архитектурен шедьовър.

  9. elka каза:

    Благодаря за полезната информaция! Пожелавам Ви още много пътешествия!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.