Уранополи – портата на монашеската република Атон

Хайде да идем малко на топло — Димка ще ни разходи до Уранополи, последното мирянско градче преди Света гора. Приятно четене:

Уранополи — портата на монашеската република Атон

Инфо за всички, които могат да се заинтересуват:

  • от София до Урануполи на Атон, както и до най-отдалечените места на другите два ръкава, или „крачета“, както ги наричат съседите, на Халкидиките — Касандра и Ситония, се стига много лесно и за също толкова време, колкото от София се пътува до Ахтопол или Шабла.
  • Има няколко пъти дневно автобуси на различни фирми, а има и влак до Атина през Солун, и влак само от София до Солун и обратно.

Ние обикновено пътуваме с влака, който тръгва сутрин в 7 от Централна гара и пристига там на обед, а се връщаме с влака, който тръгва от Солун в 5.30 следобед и пристига тук около полунощ.
Пътуването точно с този влак е удобно, защото има само два вагона и в него купетата имат по шест места. Има климатик.


На границата се бави малко или повече, в зависимост от това дали има много пътници от страни, които не са в ЕС или Шенген, защото им обработват паспортите и им дават наши или гръцки визи на място.

Освен това, което е също важно за студентите, не е скъпо.
Билетът за пътуването в двете посоки струва 35 лева — също толкова, колкото от София до Заарата и обратно.

От Солун се продължава с автобус.

От Солун до Урануполи автобусите пътуват два часа и половина — защото навлизат навътре в полустрова и минават през горната, планинската част на Халкидиките. Правят много спирки на много населени места, но повечето от тях си струва да бъдат видяни, защото са много живописни и с типичната за северната част на Балканския полуостров възрожденска архитектура от ХІХ век.

Една от тези спирки е и Стагира — родното място на Аристотел, но за там ще напиша отделен пост:-)))

Ако се пътува с кола и се мине покрай морето и в най-горната част на Ситония, пътуването е много по-кратко.

Билетът за автобус от Солун до Урануполи е 12 евро, в двете посоки 24 евра.

  • Известно неудобство има само в това, че в Солун же-пе гарата и автобусната гара не са наблизо и трябва да се пътува с автобус или с такси, което струва 6—7 евро.

А на снимката отгоре виждате една от няколкото много малки улички на Урануполи и то тази, която е покрай пристанището — на табелата горе вдясно, която е в синьо с бели букви, както виждате, пише

„Агиоретикес грамес — иситирия“, сиреч „Светогорски линии — билети“.

От това място могат да се купят билети за корабчетата и фериботчетата, но могат да се купят и при качване.
Цената им е различна, в зависимост от това до кое от малките пристанища или пристани се пътува.
От Урануполи до пристана на Зографския манастир беше едно евро и нещо.
Самият пристан на Зографския манастир го виждате на най-горната снимка на поста за пътуването покрай тях.

*А билет за туристическо корабче, което обикаля за три часа около манастирите от тази страна, но без да акостира на нито един пристан, струва 15 евра.

На другите кораби-фериботи, които возят пътници и товари и спират на всички пристани от Урануполи до Дафни, също могат да се качват жени, но те си остават само на корабите.

Всъщност, не е точно да се каже, че корабчетата „обикалят“ полуострова, защото още преди 25 века, когато ветровете и теченията разбили корабите на персийските агресори в Атон, станало ясно, че този полуостров е изключително опасен за заобикаляне.

Който иска да разгледа или да посети манастирите, които са на източния бряг, тръгва с корабче от Йерисо©, което е на около 20 километра по на север от Уранoполи.

Децата на корабчето се изреждат на връщане да въртят руля и да го „управляват“.

Урануполи откъм морето. В средата е византийската кула, която е музей.

Стените на кулата са солидни.
Тази уличка, която се вижда отдолу, се превръща в коларски път и по него минават мъжете, които влизат в монашеската република по сушата.
Който иска пеш да обикаля манастирите, може да си купи тояга за опора от Урануполи.

А тази снимка я направихме в неделя, когато за последно ходихме там (бяхме отседнали в малък хотел в комплекса, който е на три километра от пристанището).

Слагам я тук нарочно, за да се види какви корабчета стотици пъти на ден свързват десетките гръцки острови и пристани — през лятото по-често, но и през другите нетуристически сезони достатъчно често и безопасно.

Мъчно ми е за хората, които се удавиха в Охридското езеро, тръгнали на поклонение към „Свети Наум“. Бог да ги прости!

Но това е заради безобразието да се пусне някаква антика от преди десетилетия да плава и при това да вози пътници!!!

Видях снимки на въпросния „кораб“ Илинден. Какъв кораб е било това?!? Една черупка, която отдавна е трябвало да отиде за старо желязо…

А на снимката по-горе вляво се вижда ферито „Свети Пантелеймон“ от Светогорските линии, което на най-долната си палуба качва коли и камиони, на горните две — посетители на манастирите и само разглеждащи туристки.

Ферито сутрин тръгва към пристаните на западните манастири в 9.45.

В дясната част на снимката най-голямото бяло корабче е туристическо — от тези, които за три часа стигат до Дафни и се връщат обратно към Уранополи.

Автор: Димка Гочева

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.