Дек. 17 2009

Уранополи – портата на монашеската република Атон

Хайде да идем малко на топло — Димка ще ни разходи до Уранополи, последното мирянско градче преди Света гора. Приятно четене:

Уранополи — портата на монашеската република Атон

Инфо за всички, които могат да се заинтересуват:

  • от София до Урануполи на Атон, както и до най-отдалечените места на другите два ръкава, или „крачета“, както ги наричат съседите, на Халкидиките — Касандра и Ситония, се стига много лесно и за също толкова време, колкото от София се пътува до Ахтопол или Шабла.
  • Има няколко пъти дневно автобуси на различни фирми, а има и влак до Атина през Солун, и влак само от София до Солун и обратно.

Ние обикновено пътуваме с влака, който тръгва сутрин в 7 от Централна гара и пристига там на обед, а се връщаме с влака, който тръгва от Солун в 5.30 следобед и пристига тук около полунощ.
Пътуването точно с този влак е удобно, защото има само два вагона и в него купетата имат по шест места. Има климатик.


На границата се бави малко или повече, в зависимост от това дали има много пътници от страни, които не са в ЕС или Шенген, защото им обработват паспортите и им дават наши или гръцки визи на място.

Освен това, което е също важно за студентите, не е скъпо.
Билетът за пътуването в двете посоки струва 35 лева — също толкова, колкото от София до Заарата и обратно.

От Солун се продължава с автобус.

От Солун до Урануполи автобусите пътуват два часа и половина — защото навлизат навътре в полустрова и минават през горната, планинската част на Халкидиките. Правят много спирки на много населени места, но повечето от тях си струва да бъдат видяни, защото са много живописни и с типичната за северната част на Балканския полуостров възрожденска архитектура от ХІХ век.

Една от тези спирки е и Стагира — родното място на Аристотел, но за там ще напиша отделен пост:-)))

Ако се пътува с кола и се мине покрай морето и в най-горната част на Ситония, пътуването е много по-кратко.

Билетът за автобус от Солун до Урануполи е 12 евро, в двете посоки 24 евра.

  • Известно неудобство има само в това, че в Солун же-пе гарата и автобусната гара не са наблизо и трябва да се пътува с автобус или с такси, което струва 6—7 евро.

А на снимката отгоре виждате една от няколкото много малки улички на Урануполи и то тази, която е покрай пристанището — на табелата горе вдясно, която е в синьо с бели букви, както виждате, пише

„Агиоретикес грамес — иситирия“, сиреч „Светогорски линии — билети“.

От това място могат да се купят билети за корабчетата и фериботчетата, но могат да се купят и при качване.
Цената им е различна, в зависимост от това до кое от малките пристанища или пристани се пътува.
От Урануполи до пристана на Зографския манастир беше едно евро и нещо.
Самият пристан на Зографския манастир го виждате на най-горната снимка на поста за пътуването покрай тях.

*А билет за туристическо корабче, което обикаля за три часа около манастирите от тази страна, но без да акостира на нито един пристан, струва 15 евра.

На другите кораби-фериботи, които возят пътници и товари и спират на всички пристани от Урануполи до Дафни, също могат да се качват жени, но те си остават само на корабите.

Всъщност, не е точно да се каже, че корабчетата „обикалят“ полуострова, защото още преди 25 века, когато ветровете и теченията разбили корабите на персийските агресори в Атон, станало ясно, че този полуостров е изключително опасен за заобикаляне.

Който иска да разгледа или да посети манастирите, които са на източния бряг, тръгва с корабче от Йерисо©, което е на около 20 километра по на север от Уранoполи.

Децата на корабчето се изреждат на връщане да въртят руля и да го „управляват“.

Урануполи откъм морето. В средата е византийската кула, която е музей.

Стените на кулата са солидни.
Тази уличка, която се вижда отдолу, се превръща в коларски път и по него минават мъжете, които влизат в монашеската република по сушата.
Който иска пеш да обикаля манастирите, може да си купи тояга за опора от Урануполи.

А тази снимка я направихме в неделя, когато за последно ходихме там (бяхме отседнали в малък хотел в комплекса, който е на три километра от пристанището).

Слагам я тук нарочно, за да се види какви корабчета стотици пъти на ден свързват десетките гръцки острови и пристани — през лятото по-често, но и през другите нетуристически сезони достатъчно често и безопасно.

Мъчно ми е за хората, които се удавиха в Охридското езеро, тръгнали на поклонение към „Свети Наум“. Бог да ги прости!

Но това е заради безобразието да се пусне някаква антика от преди десетилетия да плава и при това да вози пътници!!!

Видях снимки на въпросния „кораб“ Илинден. Какъв кораб е било това?!? Една черупка, която отдавна е трябвало да отиде за старо желязо…

А на снимката по-горе вляво се вижда ферито „Свети Пантелеймон“ от Светогорските линии, което на най-долната си палуба качва коли и камиони, на горните две — посетители на манастирите и само разглеждащи туристки.

Ферито сутрин тръгва към пристаните на западните манастири в 9.45.

В дясната част на снимката най-голямото бяло корабче е туристическо — от тези, които за три часа стигат до Дафни и се връщат обратно към Уранополи.

Автор: Димка Гочева

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version