дек. 17 2009

Белгия и белгийците

Published by at 9:00 under Ан Фам,Белгия

Днес ще отскочим за малко до Белгия. Даааа, знам, че искате да четем за топлите морета в това студено време, но за сметка на това днес ще има шоколад в разказа. Белгийски;-)… и бира, чадо, и бира!;-)

Наш водач ще бъде Ан Фам. Приятно четене и учете езици:

Белгия и белгийците

Белгия

Едно от най-красивите места, на които съм била. Може би защото нарочно пропуснахме Брюксел, а се насочихме директно към по-китните малки градчета като Гент, Брюж и Антверпен.

Антверпен

не е особено малък град, но си имаше своето собствено очарование. Там е малката прекрасна ботаническа градина и онази уличка, която заснехме в детайли. Там е съботно-неделният пазар, от който си купихме сирена и прошуто, с които си направихме малък пикник в градския парк, който впоследствие нарекохме еврейски, защото се разхождаха много еврейски семейства. Там е и онази кокетна автобусна спирка, в която се влюбих.

Гент

пък ще запомня най-вече с невероятния хостел, на който попаднахме —

с вътрешната градинка,

гледката през прозорците сутрин

и кабърчетата на вратите, които указват кой е цветът на ключа за конкретната врата.

И тишината и спокойствието на града, въпреки работния ден.

За разлика от Брюж, в който гъмжат туристи, шумят камиони и багери, фасадите са китнати, прозорците — измити, каналът е изчистен от боклуци, а улиците — напарфюмирани.

И все пак

Брюж

има по-красиви магазинчета за шоколад,

и за бисквити, които се приготвят на място и ароматът е толкова ласкателен дори за човек, който не яде сладко като мен,

и дори специализиран маниашки магазин за бира…

Освен това Брюж има онзи невероятен манастирски комплекс, където лебедите и патиците са избрали за свой дом.

И имайки предвид еднопосочния билет до Брюксел, който може да струва само 20 евро с WizzAir, и чудесните белгийски железници, с които Брюксел-Гент възлиза на 7—8 евро, струва си да отскочите до тази прекрасна страна за един по-дълъг уикенд и да видите цялата тази красота с очите си. Пожелавам ви го искрено!

Белгийците са чудесни хора

… и то не само защото живеят в Белгия!:)

Полиглотите

На север, където бяхме, фламандците говореха 4 езика. Отказах се да си упражнявам френския, когато на моята молба за 2 билета за влак служителката услужливо отговори на съвършен английски. Вероятно, за да не се мъча. Освен това говорят и немски, и холандски (който е нещо като развален немски).

Лодкарката разказа историята на Гент на френски, английски и холандски последователно, като през цялото време беше усмихната и не личеше по никакъв начин да се отегчава.

Един сервитьор ни посрещна с „Добър ден!“ на поне 5 езика — да си изберем.:) Попита от къде сме. „О, български… този още не го знам!“:) След което на съседната маса настани двама и заговори безпроблемно с тях на италиански. На другата маса (очевидно като нас впечатлени от този ухилен полиглот) пък подхвърли, че знае и малко руски и японски.

***

Bicycle bicycle bicycle

Много са.

Мацките са особено секси.

Не можах да им се начудя как фучат по тези павета — какво им се случва с дупетата. После пък заключихме, че това упражнение всеки ден вероятно има действието на целутрон и затова никъде не видяхме дебела белгийка.

***

Бабите

Много ме радваха. Не забелязах да бяха угрижени като нашенските баби. Косите им бяха винаги пригладени, дрехите — удобни, но елегантни, гримът и бижутата — деликатни. Нищо прекалено, нищо в повече. Ако трябва да бъда честна, те се грижеха по-добре за външния си вид от младите девойки, за които модата беше неглиже — неизменният клин в задължителните високи ботуши, които не се съчетаваха по цвят с чантата, и разбира се — дълъг плетен шал около врата.

***

Les Frites

Разбирам, че те са ги измислили, но все пак — пържени картофи с майонеза повече мяза на меню на беден студент, отколкото деликатес.

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Белгия и белгийците”

  1. Stela каза:

    ех… 🙂 Започнах да чета най-вече заради Гент и израдвана да срещна още една, умишлено пропуснала Брюксел. Дали пък няма да има продължение-разширение?
    Благодаря ти за хубавото пътуване, още много и все по-хубави да имаш.

  2. Вили каза:

    И аз се присъединявам към вас момичета! 🙂
    Не знам защо точно, но и на мен от Брюксел ми хареса най-вече площада с кметството /Гран плас/ 🙂 Иначе, модерни сгради и строежи – аман! А в старата част магазинчета за дантели, шоколад и типични сувенири – хубаво, ама с тия много араби, щъкащи навсякъде, нещо хич не ми се връзваше.
    Ан, а би ли написала малко по-информативно за Брюксел-Гент, Брюксел-Брюж, евентуално и в друга посока, ако си успяла да отидеш. И, всъщност, само за един уикенд ли става дума?

  3. Stela каза:

    @Вили (с уточнението, че аз лично от Брюксел видях само летище и което се вижда през влака- бих отишла по-скоро за „отметка“ и заради модерните сгради)

    Брюксел (летище) до Гент е около 30-ина минутки с влак, влаковете бяха на всеки 15 или 30 минути; всевъзможни начини за закупуване на билети; табелки навсякъде- няма нужда от указания наистина, извън уточнението, че не е необходимо да се валидира билета. След летище влаковете минават през няколко жп станции в Брюксел, тоест от Brussels-city е дори по-бързо. При излизане от жп гарата на Гент, те блъска челно гледката на велопаркинг точно като на картинката на Ан. Гарата е красива сграда, погледни към тавана още докато си вътре. На тръгване от Гент имах нужда от ресторант някъде по пътя за гарата и питах Марк от Бест Уестърн, препоръча този точно срещу гарата (и леко вдясно от нея, като гарата ти е в гръб). Последвах препоръката почти по принуда поради ограниченото време (имам предразсъдъци относно гарови и догарови ресторанти) и не съжалих. Местенцето бе топло, живо, чисто, храната и цените- ОК. В предходните дни избирахме местата за хранене на принципа- минавам оттук и ми изглежда ОК, и не помня кое къде беше и как се казваше. Така попаднах и в някаква очевидно строго мъжка кръчма- идея за съществуване на такова нещо точно в Белгия не бях имала. Явно нетактично и неуместно от моя страна бе да се тресна там и на все отгоре да пия (!?!?) кафе, но пък беше чудесно преживяване на толерантно отношение от страна на белгийците. Не ме изгледаха сцупено заради само-кафето (след 19ч, тоест баш по „ракиено време“ по нашенски), не ми досаждаха по начин, който да е притеснителен за заешкото ми сърце и да изисква усилия за „разпъждане на мухите“.

    Октомври-ноември в Гент почти всички туристически места бяха „опаковани“ за извънсезонни реконструкция или освежаване. Поне за мен това не бе пречка да изпитам удоволствие от скитосването из градчето, особено покрай реката. Все още имаше речни круизи, но думите на един гид, дочути откъм брега и отнасящи се за хората, живеещи в „закритите салове“ по реката, ме отблъснаха от това преживяване.
    Струва си да се изскита уличката с графитите. Бях чела за нея и -убедена, че просто ще попадна там без търсене- не запомних името й нито как се стига дотам. Е, попаднах.
    Историческия център на Гент може да „отметнеш“ и за няколко часа, но -ако искаш да се израдваш на атмосферата и да пъхнеш нос и „в задния двор“ (не че има подчертано отграничен такъв), дай си ден или поне половин ден.

    В зависимост от времето, с което разполагаш, може да съчетаеш Белгия с Холандия- влаковете между двете държави са редовни, бързи и безопасни. Пътувах Гент-Ротердам с нощен влак в пълно спокойствие (налага се да уточня, че ненавиждам влакове и съм абсолютна пъзла дори извън влак).

    Не съм била в Брюж и не съм проверявала връзките с Брюж, но Гент-Брюж-Ротердам-Амстердам (не непременно в този ред) ми звучи като един добър план, изпълним в 3 дни на лек тъгъдък в пешеходната му част и много добър за 5 дни. Разказът на Ан за Брюж е изкушаващ 🙂 Вярвам, че тя ще добави повече информация и за Гент.

    Ето няколко сайта за влакчетата (поставям интервали, за да не се налага Стойчо да полага къртовския труд по одобрение на постинга ми 😉

    h t t p : / / w w w . b-rail . be / main / E /
    h t t p : / / w w w . ns . nl / cs / Satellite / travellers
    h t t p : / / w w w . brussels . info / train /
    h t t p : / / w w w . fyra . com / – това са едни чуднички влакчета, по-скъпи и по-бързи. Билет за FYRA се състои от 2 отрязъка- единият е билет като за всички други влакове, а другият е за надценката. Няма риск да се качите във FYRA-влакче с билет за обикновен влак- кондукторите на перона предупреждават всеки качващ се, и в самия влак има аудио-предупреждение, че билетите за този влак са различни от останалите.

  4. Stela каза:

    а… и, Вили, „щъкащите араби“ са си част от лицата на т.нар. „космополитни градове“- наред с щъкащите българи (от тия, заради които ще те посрещнат предразсъдъчно като чуят, че си българка) и (примерно) турските таксиметъри например в Германия и Австрия.

    Струва ми се, че е много по-комфортно и неразсейващо, ако изначално бъде прегърната идеята да срещнеш всевъзможни хора, навсякъде… 🙂

  5. Стойчо каза:

    Stela, ако се логваш когато коментираш, няма да ти се налага да пишеш шпации в линковете 🙂

  6. Stela каза:

    Както вече обясних, вметката към теб се закача с именно такъв предишен твой коментар (виж каква памет развива човек, като си удари главата хармонично 😉

  7. Вили каза:

    Ох, Стела, това за мегаполисите го знам бе – от Европата май само из Скандинавия не съм „брисала“ още. А, и в Португалия… Ама в Брюксел имах всичко на всичко само 4-5 ч. пауза, от които половината се заплеснах в катедралата и в издирване на пикаещото момченце /което се оказа „пълна скръб“ за мен поне, ама нейсе/ и 15-20 мин. развъртане като обран евреин на Гран плас, придружено със снимане „по японски“. После буквално на „една плюнка“ от там попаднах сред много и мастодонтски европейски сгради с изцяло турско-арабски обитатели и това леко ме втрещи. Накрая излязох на някаква гара и понеже вече имаше реален шанс да си изпусна връзката, си бих камшика наобратно. Е, класирах се в последната минута и колегите не успяха да заминат без мен. Та така от Брюксел не съм очарована, но това пък не значи, че при сгода няма да се пробвам да го разцъкам по-подробно 🙂 🙂 🙂
    И ти благодаря за информацията 🙂

  8. Stela каза:

    Вили 🙂 никаква обида, „ни съм от тях“ или „ти да знайш ВЕЧЕ“ в бележката ми към теб 🙂 Макар да съм и професионално блъсната в антидискриминационен дух, у мен самата има куп нестандартни, но пак дискриминативни критерии като например „миризма“- без оглед на пол, възраст, раса и националност 🙂 Така че… имам си „гредите“.
    Това доволно голичко изявление на добро отношение бих подкрепила с евентуална помощ (дано да мога) когато си биеш камшика или руля към Португалия. По скандинавските съм 2/3 (+) гола вода… и плюсът е голям 🙂
    П.П. Значи и мосю Пиш като пирамидите- продължавам да не съжалявам за никое от тези. Благодаря и аз за информацията… И ще чакаме добавката на Ан. Ако не дочакаме, ще крънкаме, благословени от Стойчо

Leave a Reply