дек. 16 2009

Берлин преди Коледа

Отдавна не бяхме срещали Мария по страниците на нашия сайт. Днес тя ще ни представи предколеден и предновогодишен Берлин. Приятно четене:

Берлин преди Коледа

Студено, мрачно, дъждовно и ветровито. Такова беше времето през по-голямата си част миналата седмица. Затова и от неделя насам не мога да спра да се радвам на слънцето тук. Но нека започна от началото…

Дочитайки си книгата на летището, първото докосване до Берлин бяха малките, съвсем леки капки дъжд…. Като за събуждане, сякаш. Нищо, че бе време за сън.

Час по-късно пътувах в посока Дрезден, за да се потопя отново в лятото. Температура от 26 градуса, пясък, басейни, мостове и много много зелено. Въпреки, че летата никога не могат да се връщат, нито повтарят. Gone.

Затова и от острова ми остана само разходката. Из нещо като мини джунгла, без да преувеличавам. След мириса на море (и хлор), не ми остана нищо друго освен последен опит за връщане в лятото с любимия ябълков пай с топка ванилов сладолед.

Във вторник се настаних в BaxPax hostel, който препоръчвам с две ръце (страхотно местенце, с много приветлив и усмихнат персонал, с уютен бар, добра интернет връзка, макар и платена, а най-хубавото е, че на една крачка от всичко).

В сърцето на източен Берлин.

След като се наспах (умората си казва думата), прекарах следобеда в безцелна разходка по улиците на Берлин. Нямах желание да преминавам по вече познатия от миналата година маршрут, с всички онези забележителности, които казват били задължителни, и за сметка на това поемах по коя да е уличка.

Както често се случва, в мига, когато си мисля „е, сега вече се изгубих“, изведнъж се оказвам в началната си точка. Странно е, защото на мен все ми се струва, че вървя единствено напред, а винаги се оказва друго. Но е забавно. А и малко стрес никога не е излишен.

Berlin-Alexanderplatz, Alexanderplatz, 10178 Берлин, Германия

Споменах, че Берлин не е моят град, но съм се лъгала.

Всичко е въпрос на хора и възможност да вкусиш от неговата атмосфера. А той, Берлин, е колкото сив на пръв поглед, толкова пълен с живот, веднъж потопен в ежедневието му…

Единственото, което исках да посетя отново е

Райхстага – парламентът им

Първо, защото го бях виждала само вечерта, второ, защото страшно много ми харесва. Сега, когато мога да сравнявам, препоръчвам визита вечерно време. Когато ти се струва, че си точно, ама точно до звездите. И всичко, което трябва е да протегнеш ръка.

Конференцията започна, в сряда вечерта, и от сряда до неделя всичко беше работа. От 9 сутринта до 7 вечерта. Затова пък опознахме няколко малки ресторантчета (btw немската кухня ми се стори ужасна, честно), няколко прекрасни пъба (време за бира, в моя случай за чаша бяло вино:D), едно малко кино в интересна сграда, от онези, в които сама никога не бих си и помисляла да стъпя, видяхме две нестандартни в някаква степен кафета, в сграда, толкова страшна на пръв поглед, колкото и тази в киното, но затова пък интересна.

Направихме обиколка и на един стар бункер, под земята, над метрото, която отново препоръчвам. Час и половина история, поднесена по начин, който да я запомниш завинаги…

Съботата, изтощени до макс, но и любопитни да вкусим от нощния живот в Берлин, се добрахме до парти уличката, с много клубове, на всеки според вкуса, и танцувахме, танцувахме.

Толкова, че на сутринта бягах в летището и се молих да хвана самолета. Но не, за да избягам от Берлин. Той вече ми е симпатичен:-)

P.S. Варна и Бургас имат по-хубави коледни еллхи от тези, които видях в Берлин:-) А Варна е и в пъти по-украсена…

Автор: Мария Василева

Първа и петата снимка: Louis Villers

Останалите: авторът

Още разкази от Берлин – на картата:

Берлин
   Изпрати пътеписа като PDF   


8 коментара

8 коментара to “Берлин преди Коледа”

  1. Meglena каза:

    хаха 🙂 само отявлен любител на свински пържоли, мазни картофи и трева със сос, би спорил, че немската кухня НЕ е ужасна 🙂
    А Берлин дори не е Германия, според самите германци. Ню Йорка на Европа го водят. Наистина града не спи и е пълен с живот.
    Четейки разказа мисля, че вече сте го усетили и харесали 😉

  2. Стойчо каза:

    Че много си е добре немската кухня, вие какво очаквате, зелена салата с репички и каперси 😉 Въпрос на вкус е, деца, още повече, че такава е кухнята във всички страни северно от Алпите и Карпатите 🙂 Джолан с кисело зеле си е класика в жанра 🙂

  3. Мария каза:

    Абе не знам, но се върнах с 2-3 кг по-малко :))) Най-хубавото беше, че имаха Subway иначе положението щеше да е много сериозно 🙂

    Берлин сякаш не може да те грабне от първия път, но при подходящи хора, настроение и атмосфера, може да усетиш магията и чара му.

  4. Meglena каза:

    ее тъй де въпрос на вкус 😉 Особено когато джолана е от неопърлен представител на свинския род (иначе казано – с все четината), тогава е най-класическо 🙂 Мога да приложа и снимка, ако някой не вярва, че е истина 🙂

    Иначе аз очаквах да са чували поне за неовкусена салата, печена пилешка пържола ( не пуешка!) или телешки стек … ама не би 😉

  5. Христо каза:

    Помня как преди години посрещахме едни командировани при нас германци /“източни“, разбира се :)/ и в ресторанта вечерта им поръчахме по една доста пикантна кавърма. Облизаха си паничките, зачервиха им се ушите и искаха допълнително:) Та, не обичали германците, люто ?! Обичат и още как, но нямат такива вкусотии в тяхната кухня и си ядат буламачите.
    Да не говорим пък колко им хареса домашното каберне и как накрая пропяха някави прилични на маршове песнички 🙂

  6. Мария каза:

    Oooo, джолана като го видях и … нямах сили дори от моето да си хапна хахха 🙂

  7. Стойчо каза:

    @Меглена, само да ти открия една тайна – неовкусени салати съм срещал само в БГ. В Гърция са овкусени, в Сърбия и Македония – също. Признавам, че точно в Германия точно салата не съм ял (освен в стола, но не я помня каква беше – сигурно ми се е видяла не на място;-). В Чехия също бяха овкусени (то пък едни салати измислени бяха там 😉

    Пък първото ми джоланче ми беше като културен шок – една педя височина и педя и половина в диаметър ми беше чинията (това заедно с картофите, де 😉

    Та ясно защо Мария е отслабнала – като не е яла джоланче, как да се поправи човек? 🙂

  8. Антония каза:

    В регион Венето навсякъде ни сервираха неовкусени салати – Падуа, Венеция, Виченца, Верона… То италианските салати са си сбирчок зелени листа главно, но има и чери доматки, моцарелки, някое заблудено варено яйце вътре. Можеш да си поръчаш сос за салатата (плаща се отделно), можеш и сам да я напълниш с балсамико, зехтин и сол на вкус (безплатно).

    Опитвам се да се сетя как беше в другите части на Италия, където сме ходили, и съм почти сигурна, че и там беше така. Ако не във всяко едно заведение, то поне в повечето.

Leave a Reply