сеп. 27 2006

Едно бързо: Солун и Халкидики (22 – 24 септември)

Гърция, Халкидики, Солун, Касандра

Кликайте на снимките, за да ги видите в по-голям размер

Внимание! Следният текст е силно политически некоректен. Затова, ако се чувствате а. съпричастен към гръцкия национализъм и гръцката национална идея, б. силно религиозен и не одобрявате некакноничното отношение към религиозните теми, в. подкрепяте феминизма и се възпротивявате на идеята жените да бъдат разглеждани като сексуални обекти, д. искате да четете текст, посветен само на туризма, без никакви забежки в историята, географията и личното мнение на автора, г. харесвате Валентин Церовски, д. смятате че версията за македонската нация, разпространявана в Скопие е истина, е. кефите се на еколозите, които саботират стратегически национални проекти, ж. въобще имате меки чувства, моля не четете този текст, защото може да накърни чувствата ви. Благодаря.

Тъй като си купих нова кола наскоро, твърдо бях решил да я разходя за празниците. Тая година малко ме подразниха моите скъпи приятели – някои, вместо да дойдат с мене на почивка, си купиха нови телефони, други решиха че времето е идеално за малки домашни ремонти, трети до последно обещаваха че ще дойдат, а после се оправдаха с лични ангажименти и липса на пари, четвърти заминаха, но на друго място и без да се обадят.. Абе въобще, издразних се от отношението им – 50 пъти да бях заминал, ако не ги чаках до последно.

Ето защо приех едно предложение за

пътешествие до Халкидики

доста импровизирано. Моите приятели от posoka.com (мерси, Жоро, за поканата) организираха това пътешествие като фирмено, т.е. за себе си и за известно количество приятели и навлеци (като мен;-))

Ранно тръгване от София (4 сутринта).

Господин Церовски, my friend, нека всички софиянци знаят, че на вас дължат ранното си ставане в 3 за ходене до Гърция. Къде е магистралата, за олимпиадата Атина 2004 , альоооо.. Може ли такава простотия, да ви дадат готови пари и така да осерете ситуацията..

Паркингът пред националния стадион – войната между туристическите фирми и общината кара туристите да тръгват от най-безрадостното място в София към екзотичните си дестинации.

„Магистралата“ (жалко, че нямам някакви гигантски кавички да сложа) до Дупница продължава да е в някакво ужасно състояние. Помните ли, имаше един филм навремето – „този луд, луд свят„, за една компанийка, която се гонеше през пустинята за да докопа едни кинти, заровени под палми, засадени под формата на буквата W – ами нещо такова. Всяко превозно средство се превръщаше в комета на пътя, с километрична опашка от прах и пушек след себе си, когато преодоляваше офроуд участъците по „магистралата“ (трябва да измислят някакви гранде кавички, деба). България е единствената страна в света с офроуд магистрала, поне в нещо да сме уникатни и ендемични (както се изразяват македонските екскурзоводи).

Наскоро научих и нещо ново – в най-тежкия участък около Кресна магистрала скоро няма да има, защото някакви идиоти еколози са успели да спрат строежа. Какво съвпадение, някой помни ли „мечешкия“ тунел, който дълго време блокираше строителството на граничния пункт при гр. Гоце Делчев?

Кресна. Паркингът е вече приватизиран. На едно от парцелчетата има кафене, а другото е само за клиенти на заведението. Забележете, собственикът дори номера на МПС-то си е написал долу вляво..

Към 8 бяхме минали българската граница и висяхме на фришоповете, да се запасим с твърд алкохол и цигари (на който му трябват). Пак работеше само най-десния фришоп. В най-левия имаше загадъчно прехвърляне на кашони цял час, но така и не отвориха.

На любознателните, които се чудят защо аджеба тия фришопове не работят денонощно и защо цели автобуси с туристи висят като прани гащи и си тръгват без да са си купили и една дъвка, обяснявам – ами те не си правят оборотите от туристите бе. Туристите са за маскировка. Истинския оборот се върти с разни фиктивни документи извън тия магазинчета. Някъде бях чел, че двуцифрен процент от продадените в България цигари всъщност се продават на няколко магазинчета по фришоповете. Сега ясна ли ви е далаверата. Маскари с маскари (маскировка с маскировка) такива.

Фришоп на българската граница привлича клиенти (клиентите висят отзад, пред фришопа, който така и няма да отвори)

Към 11.30 бяхме в Солун.

Случва се нещо позитивно вече на българо-гръцката граница – контролът става почти невидим, т.е. ставаме истинска европейска граница – граничарите търсят начин как да пропуснат повече трафик, а не как да го задържат. Изведнъж ти се вдига самочувствието – Ганьо, и ние станахме европейци бе (ама не съвсем). Пристигнахме в Солун, където ни пое „лицензиран“ екскурзовод. Прави ми впечатление, че в околните държави – Турция и Гърция по-специално, групите се поемат от „лицензирани“ екскурзоводи. В Турция дори могат да ви арестуват, ако не сте „лицензиран“, а ви усетят че развеждате групи. Защо така?

Отговорът не е в това, че екскурзоводът знае как да ви окаже първа помощ, ако припаднете или ви блъсне кола, нито пък в това че знае разни хитри местенца за ядене и уникални исторически забележителности. Моята теория е, че лицензът служи най-вече за подсигуряване на това, че на туристите ще бъде вменена местната (и „единствено вярна“) версия на историческите събития, на чиито материални останки са свидетели туристите. Ето например в Турция, където на всяка крачка човек се препъва във византийски, римски и антични елинистични руини, трябва да му бъде обяснено, че всъщност гърците са последните, които могат да имат претенции към някакво историческо наследство, (Помня как екскурзоводката в Турция отдели поне 15 минути да ни обяснява как Анадол в никакъв случай не е турцизираното име Анатолия – а било дума от древнотурски произход, която означавала „ана“- майка и „дол“ – дума с неясно значение, демек Анадолът е майката на турците, а бащата го знаете кой е – „ата“ на турски е баща)

Типична гледка от Солун – дълги тераси, застрояване гъз до гъз (това ни чака!), гора от телевизионни антени и гръцки знамена…

Същата картинка е и в Гърция. Всякакви следи от българско Възраждане в Северна Гърция са старателно заличени. Старателно заличени са и (там където е било възможно) следите от османското присъствие (те са доста по-трудни за заличаване обаче), изровено е на показ всичко, което има отношение към древна Елада, древна Македония и Византия и се показва на туристите. За чест на нашата екскурзоводка, която очевидно имаше достатъчно политическа чувствителност, тя нито веднъж не сбърка, употребявайки понятията Древна Македония, днешната област Македония в Гърция, и географската област Македония по принцип, въпреки че в Гърция нарочно трите понятия са порядъчно омешани, и на всеки ъгъл има нещо, което ви напомня че сте в Македония. Как наричат малката държавица на северозапад ли – купих си карта на Гърция на руски, която нарича държавата Скопия 😉 Демек претенции за 100% гръцки монопол върху името Македония.

Някъде завряно зад това училище е съвременното българско консулство.

Всъщност каква е историята около името Македония.

(да ме прощават гръцките и македонските ми приятели, ще разкажа своята версия. )

–Следва дълъг пасаж с лекция по история, който иска може да я прескочи и да чете нататък –

След изчезването на Македонската империя, името Македония се запазва като име на римска провинция, а после и на византийска провинция. Интересното е това, че византийската провинция с име Македония се намира в днешна Източна Тракия (около Одрин), вероятно заради изселването на елинизираното население под натиска на варварите (българи, славяни и всякаква друга паплач), демографската и икономическата криза на Византия и какво ли още не. Дълго време тази територия (днешната Македония) се нарича Кутмичевица, или Долната Земя, или Западната Страна (имената, които българите ползват), плътно заселена е от българи (като изключим града Солун, където те са значително малцинство и известно гръцко и турско население по крайбрежието и в крайните южни части на областта).

Солун. Птиците

И така до началото на Възраждането. Гръцките попове и националистическа интелигенция виждат в морето от български селяни заплаха за националните си проекти и започват да им внушават, че всъщност не са българи, а македонци, потомци на Александър Македонски, които по нещастно стечение на обстоятелства са заговорили някакво варварско славянско наречие. Всъщност чак до освобождението на България през 1878 г – славянското население там избягва да използва названието македонци за себе си (Например в сборника на братя Миладинови тази земя е наречена „западните страни“, източните сами можете да се сетите кои са – подсказвам – около Пловдив, Самоков, Хасково, Варна.. ). Постепенно обаче, понятието македонец започва да се отъждествява с българин, като докъм Илинденско-преображенското въстание тази трансформация напълно е завършена. Едва ли това е ефекта, очакван от гръцките попове и „просветители“.

Старата сграда на българското консулство (може и да съм объркал снимката)

Но идва нещастната 1912 година и гърците получават право на реванш. В българските села пристигат гръцките „освободители“ и започват да проповядват – „Как не ви е срам вие, македонците да говорите на този варварски език? Александър Македонски ви гледа от гроба!“ Така че само в рамките на няколко години – докъм средата на 20-те години, след сериозна етническа чистка, Македония е прочистена откъм българи (с малки изключения в северозападната си част). А тези, които не могат да се скрият все пак от света, биват наричани срамежливо „славяногласни“ (славофони)

Естествено, следите от тази брутална политика се виждат и днес, макар и поувехнали – и ето тук е мястото на „лицензираните“ екскурзоводи, за да замажат последните видими пукнатини във впечатленията на туристите. За жалост, при българските туристи ефектът се изразява в това че ходят по места, свързани много тясно с националната им история (дори при 1/3 от тях директно с родовата им история и собствените им роднини), но си нямат и понятие от това.. Както и да е, обещавам да напиша някой ден пътеводител за българи за Балканите.

– Край на лекцията по история –

Скромна останка от османския период на града. Без табелка и име.

Сериозно се отплеснах. Няколко

впечатления от Солун.

Солун е грамаден град, разположен в сравнително тясна ивица покрай беломорското крайбрежие. Градът е изключително нагъчкан, със зверско движение (как се справят шофьорите на автобуси с движението, факири ей). Имахме предвидена обиколка с автобус из Солун, която не включваше нищо особено (Бялата кула, разни забележителности из града, Панорамата, Св. Димитър), която ни отне около 2 часа! Ако шофьорът не беше такъв майстор, щеше да отнеме и повече.

Впечатление ми направиха гората от телевизионни антени по покривите на сградите (нямат ли кабелна тия хора бе!) и невероятната гъстота на застрояване (нима това ни чака?)

Бялата кула е символът на Солун

(има я на всички възможни места отпечатана), всъщност е била югоизточната кула от крепостната стена на Солун. Използвана от венецианците, от турците (през Възраждането като затвор). Там са лежали в затвора множество известни български дейци (в някоя статия специално за Солун ще ги издиря всичките). Сега около бялата кула има парк, изкуствено създаден с насипване на материал в морето. По крайбрежния булевард има заведения с изглед към морето, но не знам каква е емоцията да съзерцаваш морето а под теб да реве реката от автомобили.

Паметникът на Венизелос – един от големите гръцки политици и големи душмани на българите.

Панорамата на Солун

се намира на най-високото място на града, там, където се намират остатъци от североизточния ъгъл на крепостната стена. Там има и кула-двойник на бялата кула (по неизвестни причини и викат Триъгълната кула, а тя си е съвсем кръгла !!) Всъщност градът продължава и след крепостната стена – аз погледнах – още квартали, още старини.. По исторически данни българските квартали в Солун са се намирали в североизточната част на града, така че напълно е възможно да сме били именно там!

„Триъгълната“ кула на върха на панорамата

Да цитирам прекрасната книга на Царевна Миладинова:

„…Ние знаем само едно, че в най-ранни години от първата половина на миналия деветнадесети век, а може би много по-рано, в северните, амфитеатрално разположени части на града е съществувал български квартал от дебърчани-майстори, които, подобно на прославените трънчани от западните части на нашето отечество, прославяха българското трудолюбие, българското градивно изкуство. Техните жилища се намираха около една старинна църква, пак някъде по височините на града. Някои от тези дебрани по онова време се гърчееха. Други изпращаха вече децата си в родните си български училища…“

Точно под нас би трябвало да се намира старият български квартал

Всъщност трябваше да започна от Свети Димитър.

Църквата Св. Димитър

е един от символите на града и трябва задължително да се посети. Интересно за църквата е, че архитектурно много прилича на западните катедрали – дълъг корпус без купол, столове в редове, нисък иконостас, зад който свободно се вижда. Обяснението е, че тази архитектура е била възприета на запад преди разделянето на църквата на източна и западна, а другите изобретения като кубетата и кръстата архитектура не са били възприети в такава степен на запад (макар че има и примери за кубета и кръстата архитектура и там). В мазето на църквата се намира друга малка църквица (всъщност първата църквица, посветена на светеца), както и малък басеин където се е събирало лековитото миро от гроба на Св. Димитър. Църквата Св. Димитър е тясно свързана и с българската история, по-специално със въстанието на Асен и Петър.

Църквата Св. Димитър отвътре. Забелязва се ниския иконостас.

„..Неслучайно е решено въстанието да започне на Димитровден. В края на октомври земеделските работи са приключени, а предстоящата зима прави невъзможно преминаването на византийците през заснежените проходи на Стара планина. Освен това Асен и Петър пускат слух, че Свети Димитър е напуснал поругания от завовоевателите (норманите) Солун, и неговата чудотворна икона се е озовала в Търново, където двамата братя са построили църква, наречена на негово име.

Църквата Св. Димитър Солунски във Велико Търново (снимката не е моя)

Именно пред нея на 26 октомври 1185 г. Асен и Петър обявяват, че не признават повече византийската власт. Петър, който е по-старият от двамата, е провъзгласен за цар. Според свидетелства на летописците, той положил на главата си златен венец и си обул червени обувки – белег на царска власт. Скоро след това обаче Петър сам отстъпва властта на Асен, който е по-добър пълководец…“

Общ изглед от вътрешността на църквата. Приликата със западните катедрали е поразителна.

След тези паметни събития Свети Димитър (Солунски) става и покровител на династията на Асеневци.

Оставиха ни на Св. Димитър със свободна програма.

От Св. Димитър към морето се спуска площад (улица?) Аристотелис. Това е широка пешеходна зона, с гъзарски магазини, и сигурно е най-скъпото място в града. Аристотелис пресича двупосочен булевард – единственият двупосочен булевард в центъра на Солун – „Егнатия“. Защо се казва Аристотелис площада ли? – проста работа, кръстен е на Аристотел, който е бил учител на.. – познахте, Александър Македонски. Смешно е вманиачаването на съвременните гърци по Александър, като се има предвид че древните гърци въобще не са го харесвали и даже не са го считали за грък. Имало е навремето скандал за участието на македонците в древните олимпийски игри (ама как ще участват, като не са гърци!), отделно помните ли Демостен, великия оратор? Неговите знаменити речи, т.нар. филипики, всъщност са били изключително красноречиви заклеймявания на македонските претенции към всичко гръцко (звучи познато, нали ;-)), където ораторът е използвал всякакви средства, за да докаже тезата си че македонците трябва да си ходят в Македония и да не се правят на гърци.

Пешеходната зона Аристотелис (най-баровското място в града)

Много се отплесвам, ееей. На Аристотелис похапнах набързо и евтинко (нямах време) – в горната част, близо до колелото на автобусите има сладкарница и дюнераджийница, където винаги има хора, а персонала работи като добре смазана машинка. И дюнерчето (тук му викат гирос и има малка разлика в питката) и щруделчето от сладкарничката бяха доста вкусни и ми вдъхнаха нов живот и желание за подвизи.

Бялата кула – символ на града. Паркът около нея е изкуствено насипан в морето, поради прекомерно застрояване на сушата

Тръгнах към морето, с намерението да стигна до бялата кула, където да поседна на спокойствие и да съзерцавам морето. Оказа се, че разстоянието всъщност е доста сериозно, така че когато пристигнах на бялата кула вече нямаше време за нищо, освен да се метна на автобуса. Истинското разглеждане на Солун ще оставя за друг път.

А да, и с риск да досадя – в Солун на всяка крачка се чува българска реч, така че внимавайте ако говорите на глас. Не е ясно кой слуша.

И така към Халкидики. Аз обаче мигновено заспах и се събудих почти пред нашия хотел – от сън спомен няма..

Халкидики и хотел Амон Зевс.

Карта на Касандра – източният „пръст“ на Халкидики

Хотел Амон Зевс е разположен на много приятно място, точно до прекрасен пясъчен плаж. Навремето е бил голяма работа, сега е позападнал, но мястото му си е останало все така перфектно. Хотелът има интересна история – строен е на мястото на манастир (!!), и в двора му все още стои старата манастирска църква (но беше затворена и не знам дали е действаща въобще, а възможно ли е да е била екзархийска, т.е. българска? Отвън по църквата нямаше запазени никакви надписи). Екскурзоводката в Солун ни каза, че православната църква в Гърция може да има претенции за около 30% от недвижимите имоти в страната, но си е запазила само най-апетитните.

Детайл от църквата в двора на хотела

Хотелът е приличен, макар че баните са с някакви много странни седящи вани, които са доста неудобни за ползване. Обзавеждането е стандартно тризвездно, без лукс, но и без типичната балкантуристка вехтория. Телевизор, хладилник (дори не го отворих), удобни легла, приятно балконче, климатик. Стаите с изглед към морето (моята гледаше към сушата), наистина имат великолепен изглед, ееех..

Хотел Амон Зевс се намира на самия плаж.

Веднага отидох на плаж, което се оказа много удачен ход, въпреки че слънцето вече се скриваше. Следващите два дни щеше да духа страшен вятър и да пердаши дъжд, така че нямаше да става за плаж. Плажът е приказен – кристална вода, мек пясък, много бавно става дълбоко. Може би плажът е нагъчкан през сезона, все пак е доста добър. Плувах до шамандурата и обратно (а тя е доста далече), водата беше като чай, абе не ми се излизаше..

Плажът пред хотела

Имахме шведска маса за закуска и вечеря, от която с удоволствие се възползвахме. Храната обаче не беше кой знае какво (с типичен вкус на храна от ведомствен стол), и разнообразие почти нямаше, но запълваше стомаха и предоставяше необходимите калории.

Шведска маса. Мръвката е агнешко

Точно след вечеря се изви силен вятър и започна да препръсква, който не спря до момента, в който напуснахме курорта.

Хотелът се намира в

селцето Калитея, на източния бряг на първия пръст на Халкидики.

Селцето е малко и спретнато с доста заведения и магазини. Сезонът обаче беше поприключил, така че заведенията и магазините стояха почти празни.

Калитея и хотелът от въздуха (снимката естествено не е моя ;-))

Хотелът носи името на светилище на Зевс, което се намира съвсем наблизо, но поради гадния дъжд не ни не обикаляше въобще да го търсим..

Туристите

Главният контингент туристи бяха руснаци и немци. Дааа, тук е време да направя отклонение – голяма част от рускините са от този тип жени, заради които ти се иска да нарушиш няколко божи заповеди (и то не само традиционните № 6 и № 9 !) и да изпаднеш в няколко смъртни гряха (особено № 3). Абе накратко – имаше какво да се види. Немците бяха мощни пенсионерски групи. Но в едно бяха напълно единни – и немците, и руснаците нали са нации на велики воини, всеки ден по два пъти щурмуваха успешно шведската маса (и цяла Швеция да беше по тепсиите, щеше да има същата съдба). Ама и ние не се дадохме и за нас по нещо оставаше (кой превзе Одрин, а! Сливница, булгар, булгар!)

Съдра се да вали през единствения цял ден, който имахме в хотела. Част от групата решиха да идат на

обиколка с корабче около Атон,

и общо взето уцелиха, защото денят за нищо друго не ставаше. Разказаха за страхотните гледки и впечатляващата архитектура на манастирите, докато някои от нас изучаваха тайните на сантасето и белота, а други ги преподавахме с удоволствие.

Изглед към Зографския манастир на Атон. (Снимката не е моя)

Успях да хапна все пак в една местна кръчма калмари и гръцка салата (какво друго, познават ме като страшилището на калмарите), обилно поляти със зехтин (явно част от традицията) – кръчмата беше наистина традиционна и там се събираха местните, а от стената ме гледаше гръцкият майор Деянов. Цените си бяха нормални гръцки, така че изненади нямаше.

Гръцкият майор Деянов ме фиксира от стената, докато си налива узо..

За трети път опитвам да си поръчам в гръцки курорт кафе без кофеин. Вече няма да опитвам. Сума ти време опитвах да обясня какво точно искам, и в момента в който бармана разбра че искам кафе БЕЗ кофеин, ме изгледа с нямото „абе тоя луд ли е“. Ами така де, какъв е смисъла от кафето ако няма кофеин в него!?!? Така че кафенце не можах да пийна. (Не ме разбирайте грешно, пия кафе с кофеин, но не и предиобяд, когато предвиждам следобедна дрямка или пък следобед, когато се готвя за спокоен нощен сън)

Очите на Бог

И двете вечери си организирахме купони в ресторанта на хотела. Бяха достатъчно добри да ни дадат да си изпиеме пиенето от фришоповете, а те ни носеха само безалкохолни. Добри хора, ей. Не знам дали имаше значение това, че барманът беше албанец, но беше добро момче. Малко ни липсваше музика, но по едно време престава да се усеща ;-).

За десерт

И така – наобратно. Половин час след като потеглихме с автобуса от хотела и вече бяхме на сигурно място във вътрешността на континента, огря едно здраво слънце и шофьора пусна климатика. На границата направо си печеше здраво. Ей каръшка работа.. Следващия път ще наваксам с плажа.

Малко преди българската граница на връщане

Благодаря на Жоро и на целия страхотен колектив на posoka.com, който организира тая екскурзия и си прекарахме наистина добре, въпреки гадното време…


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


10 коментара

10 коментара to “Едно бързо: Солун и Халкидики (22 – 24 септември)”

  1. michalis101 каза:

    Napravo se shasnah s tova koeto si prochetoh.Imah chuvstvoto che pisateliat e neshto vnuk na niakoi bantit ot raznite komiteti koito sa zakoleli horata v Makedoniata prez 1912g.Pishe siakash bqlgarite sa nai vqrhovnata nacia na balkanite i ostava vpechatlenieto che gqrcite sa nai prostovata.Kqde shte go namerili?eiii ima i samochuvstvie che shte napishe i kniga,ne pita obache za kogo,moje bi na hora zaprilichashti na goveda.

  2. Стойчо каза:

    Фактът, че наричаш борците за българщина бандити е много показателен.
    Предполагам, че на авторът му е дошло до гуша от облъчването с (подобна твоята) пропаганда и това е естествена реакция на отхвърляне.

  3. Стойчо каза:

    Прочете ли предупреждението в началото на текста:
    „Внимание! Следният текст е силно политически некоректен. Затова, ако се чувствате а. съпричастен към гръцкия национализъм и гръцката национална идея, б. силно религиозен и не одобрявате некакноничното отношение към религиозните теми,….моля не четете този текст, защото може да накърни чувствата ви. Благодаря.“

  4. komitata каза:

    Никой не чете предупреждения и ръководства Стойчо.. Винаги се сещат после, като се обърне колата…

  5. Иво каза:

    Той текстът не е „политически некоректен“ – това е евфемизъм за друго явление. Той си е просто „мутренски“ тъп!

  6. Стойчо каза:

    Мда, това че не налагам цензура води до ето такива коментари… 😉 Иво, очаквам от теб по-добър текст

  7. ioannis Makris каза:

    Елинизъм Антична и средновековна история (Проф. Богдан Богданов)
    Името „Македония“ е много старо и съществува много отдавна. Според етимологията на думата, тя произхожда от гръцките думи μάκος и μακεδνός, които означават „висок“.
    В Егейска Македония се намира ядрото на античната област и държава Македония.
    Елинизъм (3 – 1 век пр.н.е) в политическо отношение тази епоха е свързана със името на Александър Македонски-на гръцки Μέγας Αλέξανδρος (което значи “покровител на мъжете”) – ученик на Аристотел, млад, физически и интелектуално развит, амбициозен, с изключителен военен талант. Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика, война. Негови възпитатели и наставници са били: родственика по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството; шута и актьор Лизимах; а от 343 пр.н.е. — великия философ Аристотел, под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование — риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел дава копие от Илиада и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си.Завоеванията му започват 334 г. пр.н.е след като успява да обедини всичките Гръцки градове държави-полиси и до смъртта му през 323 г. пр.н.е , завладява много страни и разпространява Елинистичната култура в създадената огромна империя. По съдържание тази епоха представлява разпространение на гръцкия език и култура, по-специално Атинската, върху завоювани от Александър Македонски територии. Той търси опора на своята власт в аристокрацията на поробените народи и успява да ги обедини чрез гръцкия език, образование, философия и литература. Гръцкият език става език на висшите слоеве на градското население и придобива значението на международен език на културата, подобно на латинския език през Средновековието. Ученолюбив, с развит ум, Александър Македонски покровителства науката и изкуството. Предава интереса на пълководците си, които привличат кръг от интелектуалци, а богатите подпомагат науката и учението. През епохата на елинизма се създава и извършва синтез на гръцката култура и на културата на Древния Изток. Атинската философия, литература и изкуство се съчетават с отдавна развитите на изток математика, астрономия и естествознание. Именно този синтез на гръцката и източната наука и култура се означава като елинизъм, а времето се нарича епоха на елинизма. Центрове стават Антиохия, Пергам и най-вече Александрия – град основан от Александър Македонски при устието на река Нил през 331 г. пр.н.е. станал столица на тогавашен Египет. В Александрия се създава най-голямата библиотека в древността – над 700 хил. Свитъка на старогръцки език. Основан е музей, създадена е астрономическа обсерватория, ботаническа и зоологическа градина. Александрийския музей става световен научен център в тази епоха. В него работят много учени. Правят се редица научни постижения, развива се литература, философия и изкуство. В Александрия през 3 век работят Архимед и Евклид. Философията се характеризира с влиянието на Платон. Освен Александрия, центрове на световната наука и култура стават и Сиракуза, Атина, Рим. В тях се стичат младежи от всички страни. Александрийският музей се превръща в своеобразен университетски център. Възникват катедри по филология, математика, медицина, реторика и др.

  8. ioannis Makris каза:

    Българите винаги обичат да се изкарват онеправдани, прецакани, а не рядко и преебани. Преебани най вече от историята и от своите съседи. Характерна за българското национално мислене е идеята, че винаги трябва да има някой виновен и, че този някой определено не сме ние. И така вече 132г. българският народ сипе хули, псувни и проклятия към всички свои съседи и към света като цяло, за техния масонски заговор да се ликвидира славният български народ.
    Историята ни е изпъстрена със заблуди за несъкрушимата българска армия и за излъганите надежди на цял един народ. Разбира се, ние никога не сме виновни. Храбреци и герои, които са излъгани от подлите и безчестни съседи, а дори и да се опитаме да критикуваме собствените си недостатъци, писатели и историци рисуват образа на един наивен, як балканджия, който наритва всички задници, но накрая се оказва надхитрен и измамен.
    Какво излиза – сърби, гърци, румънци и турци са виновни, че са защитавали националните си интереси (които са пълно противоположни на нашите) и са ни прекарали! Безсрамници! Боклуци! Как не ги е срам!?! От къде на къде ще извличат полза за себе си, вместо да ни оставят да оберем всичко което искаме и да ги прекараме!?!?! Ами онези двулични копелдаци руснаците? Хем ни освобождават, хем след това искат пак да ни заробят, а когато не им се връзваме, ни преебават и започват да подкрепят сърбите! Те са виновни! Трябваше да ни спасят! Трябваше да преебат цялата си световна политика, за да измъкнат малката ни държава от блатото на собствената й глупост! Длъжни бяха! Длъжни! Нали? Дали?
    Истината е че никой никога не е бил длъжен на България. В политиката, в истинската политика, няма дългове! Има само оползотворени шансове и пропуснати възможности. Трябва да успееш на всяка цена, най-често, като забиваш ножове в гърбовете на братята си и чукаш жените на враговете! Това не е мач между Левски и ЦСКА където единия печели, а другия е морален победител. В историята и в политиката, а и в живота въобще, няма морални победители, защото няма морал. Печелят тези, които умеят да превръщат възможностите в успехи. За съжаление, след освобождението си, българите никога не са имали тази чудодейна способност. Ние сме може би единствената държава в света, която за последните 100 години не е реализирала нито една възможност като хората и въпреки това все още съществува. И ако това не е повод да се гордеем! Слепи сме да видим че историята ни дава шансове отново и отново, за да се опитаме! Шансове, които много други държави и народи не са получавали. Коя е тази държава, кой е този народ, който губи последователно в рамките на по-малко от 50 години една локална и 2 световни войни, а след това излиза с повече територия от тях, отколкото е имал преди това? Мисля, че няма други такива. Но ето ние стенем и страдаме. Национална катастрофа! И не една, а цели две! И може би националните ни катастрофи наистина са две, но те не са през 1913 и 1919, а по-скоро през 1944 и след 1989г.

    Но никой няма да посочи последните две години, понеже за тях и особено за това, което се случва след втората сме си виновни самите ние. А това не е изгодно за един народ на светци и невинни, които всякога са били брутално изнасилвани от някой чужд, външен враг.
    И нека не се чудим че идеята за външния враг е толкова популярна и до днес. Това е така, защото тя не ни е „насадена” от комунизма (който сега всички сочим с пръст и обвиняваме за всичко), а присъства от Освобождението, ако не и от по-рано! Защото дълбоко в душата на българина е залегнал принципът, че „другите са ни виновни”. И ето че Балканските войни и Първата Световна война ни дават идеалния повод да си изплакнем ръцете в кристалната вода и да кажем- „ние сме пас, спечелихме всички битки, но вие все пак ни преебахте с помощта на Великите сили”. И така злите турци, гърци, сърби и румънци са ни виновни….Чудя се, сега, докато пиша тези редове, дали сме ги мразили защото са ни надхитрили или защото сме им завиждали, че те са се рашилили с доста а ние – със съвсем малко…. до колкото познавам българите, най-вероятно е и заради двете неща….
    Но истината е малко по различна…истината е, че тези псевдонационални катастрофи-митове са просто едно нескопосано управдание за тиняка, в който живеем в момента. Те са жалък опит на българина, да оправдае собствената си политическа неграмотност и дипломатическа импотентност. Истината е, че този народ винаги е бил, е и ще бъде анално обругаван най-вече от своите. Защото преди 132, преди 100, преди 90, преди 50, преди 30, преди 20 години, та чак до сега, некадърното политическо управление в България е било, е и вероятно ще бъде единствената причина за политическото, икономическото и дипломатическото фиаско на България. Защото нека не се лъжем, ние сме една държава-неудачник. И за това сме си виновни само ние! Никой друг! Защото и други са били прецаквани, и други са били ограбвани, и други са били преебавани…но само ние българите вече почти 100 живеем по инерция в състояние на постоянно безтегловно, анално проникване и нямаме нито волята, нито желанието да направим нещо по въпроса. Раните понесени от „националните катастрофи-митове” съвсем не са нелечими. Големият Съюзнически вибратор, който ни е бил набит брутално през 1919, е набит и на Германия и на СССР, с доста по сериозна сила и на доста по-голяма дълбочина. До 1933г., обаче, те и двете са протегнали ръка и са го извадили. България също е можела да го стисне, да скръцне със зъби и да го извади от отзад. Нямало е никой да ни спре…но ние не сме го направили. Били сме заети да търсим виновни и да се чудим как сме били толкова преебани. За съжаление, Втората световна война (през която сме били сътрудници на Хитлер и на-края борбадирани, презирани и изолирани) и последвалата я вече ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА забиват този вибратор още по дълбоко в родния български гъз. Най-верният питомец на СССР дори и не помисля да извади вибратора. На Партията Столетница и на нейните членове, им се е харесвало да гледат как Големия Червен Брат натиска и натиска вибратора, а България се гърчи ли гърчи. Така минали 45 години и българите окончателно привикнали с този вибратор. Светът също свикна да ни гледа нагъзени и покорни, чакащи поредната порция анален секс.

    И докато ние се възприемаме като олигавена, разкрачена проститутка, светът също ще ни възприема така. За това България никога няма да се оправи, докато сама не извади вибратора. Защото в света на пропуснатите и реализираните възможности, когато един е паднал по корем със забит в гъза вибратор, другите няма да му го извадят и да му помогнат да стане….НЕ! ТЕ ЩЕ ГО НАБИВАТ ОЩЕ ПО-НАВЪТРЕ!!!!
    Няколко думи за всички националисти, които ще прочетат това:
    Да се разглежда процеса на национално обединение по етапно (до май 1913г., после до юли 1913г. а след това до ноември 1919г.) е погрешно. Това е един общ процес, в който България влиза с площ от 96 000км2 и илиза с площ 103 000км2. Къде е катастрофата??? В добавка, след Втората Световна война, която също губим, получаваме още 7 000 км2 и достигаме до днешния размер на страната! За справка, само за последните 20 години, Сърбия се е свила 3 пъти!!! Ето това е Национална катастрофа! Или пък Турция, която от над 1 400 000 км2 преди Първата Световна война се е свила до по-малко от 500 000 км2 веднага след войната! България НИКОГА не е преживявала подобен шок и по-добре, иначе трябваше да сме се самоубили групово, село по село, град по град…. Време е вече да забравим за онази Санстефанска химера, която ни е наложена от имперската руска политика. Време е да разберем, че никой никога не е искал да освободи България в Санстефанските граници! Русия е използвала това дипломатическо оръжие преди 132 години, а ето че то дава ефект и до ден днешен….

  9. Стойчо каза:

    Йоанис, разбери се с македонците, моля. Само да те открехна, че такъв дълъг коментар освен мен няма кой да прочете, още повече, че е нормално този коментар да го четем на новогръцки

  10. niko каза:

    Здравейте на всички,
    Хайде нека забравим нашето голяяямо балканско ЕГО и да си живеем живота. Заедно, защото географски така сме обречени.
    Каквото и да е било, Гърция е една изключително красива, топла, свободна и дружелюбна страна. И дори сега да е в криза (която за нашите стандарти си е чисто благосъстояние), това ще мине и замине.
    А Лагадика и квартала с нощните клубове вече ни чака за едни незабравими празници.
    Весела Коледа и Щастлива Нова година за всички балканци!

Leave a Reply


Switch to mobile version