юли 17 2008

Виена – три дни преди преди Европейското (2): Концерт на Джоуви

Продължаваме с разказа на Стоян за Виена. Оставихме го във: Виена: Моцарт, зоопарк и Бон Джоуви,

а сега продължаваме към

Концерта на Бон Джоуви във Виена

Ден 2

Големият ден! До концерта обаче имаме цял ден на разположение, така че ще посетим Шьонбрун. Това е вторият символ на Виена след Щефансдом и е не по малко впечатляващ. Построен още през 16 век, дворецът е разрушен до основи от нашите невъзпитани османски комшии при опита им да завладеят цяла Европа. В края на 17 и началото на 18 век е построен наново, като всеки следващ император достроява, пристроява или променя изцяло стила като Мария Тереза например, решила да го барне в рококо. Тя е и един от най-известните му обитатели. Тук ражда и отглежда 16 те си деца. Друго дете пък, доста по-гениално, свири тук едва шестгодишен. Моцарт разбира се. Тук вършее и Наполоен, щаб-квартирата му е разположена в двореца естествено, тук се ражда и единственото му дете.

Шонбрун, Виена

Паркът е не по-малко интересен. Всяко стръкче трева е с нужната дължина и форма, алеите са опънати като по конец, фонтаните пръскат в идеалната височина.

Паркът на Шондрун, Виена

А това е фонтанът на Нептун. Богът на моретата със страшния си тризъбец. И две невинни морячета, приседнали смирено в нозете му

Фонтанът на Нептун, Шонбрун, Виена

В най-високата точка на парка, фронтално срещу двореца се издига Глориет. Павилион с ранно-класическа колонада, построен през 1775 г. от него се разкрива великолепна гледка не само към парка и двореца, но и към целия град. А и днес в централната му част има прекрасно кафене, така че започваме да пуфтим по склона. Добрата стара Мария Тереза предполагам си е качвала императорския задник с карета догоре. Нашите балкански обаче ни създават доста усилия за да ги замъкнем до павилиона. Който разбира се е прекрасен.

Глориета в Шонбрун, Виена

За да се качиш на покрива има такса, но си заслужава защото панорамата е уникална. Има и телескопи за разглеждане на града. Пускаме си чинно едното евро позяпваме Виена отблизо. Голи жени по прозорците никъде не виждам. След нас група немско-говорящи бабички напада телескопа и използва, че нашето време още тече, за да погледат и те. Явно и австрийските пенсии не достигат.

Шонбрун, Виена

В самият парк се намира и виенската зоологическа градина, която се оказва най-старата в света. Основана е 1752 г. Запалени зоолози като нас разбира се не могат да пропуснат такова място. На всичкото отгоре и изгрява слънце за първи път през деня, а и билетът е само 12 евро — жълти стотинки за олигарси от нашия ранг.

След входа има няколко тиролски къщички-заведения и няколко къта с кокошки, крави и кози. Обикаляме ги няколко пъти, Виктор даже се снима почти с всяка кокошка отделно. Път обаче към останалата част от зоопарка не виждаме. Само една асфалтирана алея, по която се движат влакчетата обикалящи парка, а и тя е препречена с бариера. Времето напредва, в 17:30 трябва да сме в апартамента откъде ще ни вземе бус за концерта. Опасно сме изнервени и тримата и решаваме да седнем в едно от кафетата за кратка почивка и разузнаване. Поръчваме си пепси и сладолед (бял) и почваме да следим накъде ще се отправят тълпите. Такива обаче липсват. Делничен ден е, повечето туристи пропускат зоопарка, защото е огромен, а екскурзоводите ги мързи да вървят пеша. Все пак забелязваме че и редките посетители се въртят объркано, сочат насам натам, крещят си и се тръшкат. Някои пробват по асфалтовата алея, но скоро се връщат унили. Ние се забавляваме чудесно, от лошото ни настроение няма и помен. Скоро група усмихнати японки все пак открива някаква затулена между кокошарниците стълба водеща надолу към самия зоопарка. Време е обиколката да започне.

Виенската зоологическа градина разбира се няма нищо общо със софийската. Никъде няма бетон, алеите са от камък, всичко е потънало в зеленина. Все едно се движиш през гора. Решетки също липсват, животните са отделени със стъклени прегради от посетителите и буквално минават покрай теб на сантиметри. Разнообразието от животни също е в пъти по-голямо, а и самите животни имат здрав и бодър вид, за разлика от проскубаните си и унили софийски събратя. За секунди се връщаме в първи клас и почваме да търчим от животно на животно. “Виж, виж, виж….„. Пингвини, морски лъвове, моржове и тюлени — животни които съм виждал само по Дискавъри сега са пред мен и се чудят на възторга ми.

Зоопарк в Шонбрун, Виена

Зоопарк в Шонбрун, Виена

Още по-впечатляваща е огромна остъклена постройка с големината на магазин на Метро. Вътре се поддържа постоянна температура от 29 градуса и 80% влажност на въздуха, за да създаде условията на Борнео, както се и казва павилиона. За около 30 секунди вътре ставаш вир вода от пот, влага се стича отвсякъде около теб. Вървиш по пътека, от двете ти страни е надвиснала джунглата, рекички с екзотични риби се вият, прилепи и папагали прелитат покрай главата ти. Трудно е да се опише с думи.

Зоопарк в Шонбрун, Виена

Има си и пещера с прилепи, потънала в непрогледна тъмнина. Малко е стряскащо за клаустрофибици като нас. Не виждаш нищо, само от време на време чуваш като нещо прелита край теб.

Зоопарк в Шонбрун, Виена

Въобще животинското разнообразие в зоопарка е огромно. Носорози и хипопотами, жирафи и лъвове, горили и орангутани, крокодили и анаконди… Има и голям аквариум със скатове, пирани, коралови риби, медузи…рибите плуват буквално над главата ти.

И разбира се върхът на черешката и символът на целия зоопарк, който се продава навсякъде под формата на фанелки, чаши, плюшени играчки — Гигантската панда.

Пандата в зоопарка в Шонбрун, Виена

Така и не успяхме да го снимаме във фас. Беше се изтегнал с гръб към посетителите и си хапваше кротичко бамбук За сметка на това пък тоя сладур си спеше блажено и нямаше проблем със заснемането.

Пандата в зоопарка в Шонбрун, Виена

След изхода от зоопарка се намира и Палмовия павилион, събрал де що палма и тропически храст има по планетата. Времето обаче вече сериозно ни притиска, така че го оставяме за следващия път.

Палмовият павилион в парка на Шонбрун, Виена

Метрото обаче е голяма работа и за има няма 15 минути сме обратно в центъра и ще имаме време даже да хапнем по салатка и пица. Слизаме на Карлсплац, най-голямата спирка на метрото, на която се събират всички линии. Тук е и сборният пункт на всички наркомани във Виена. Не съм виждал в София никъде, даже вечер толкова много окъсани типчета. А тук са даже посред бял ден и нагло просят от туристите. Полицаите обаче не ги закачат, явно това е официалната политика. Въобще в метрото във Виена често може да срещнете наркомани. Пътуват насам натам във влакчетата с отнесени погледи, или пък се тътрузят по централните спирки. Не са агресивни обаче и нямаме шанс да демонстрираме буйния си балкански темперамент.

В 17:20 сме в квартирата, а десет минути по-късно с австрийска педантичност отдолу ни звъни и шофьорът на буса. Заради започващо след 3 дни Европейско, концертът на Бон Джоуви не е на стадиона, а на хиподрум извън Виена. Магна Расино, на около 25 км от Виена. Има влакове дотам, но последния тръгва в 22:00, а първия в 6:00 сутринта, така че ще се предвижваме с бус под наем. Шофьорът е висок, рус и не говори английски. Успява с хиляди запъвания и препотявания да сглоби нещо от сорта „ъъъъъ….ю гоу бак… анатър бус“, от което се досещаме че ще ни прибере сигурно друг бус и шофьор. Връчва ни и нещо като карта където ще ни чака въпросния анатър бус. Картата е неясно черно ксерокопие, на немски, а номера на буса е сведен до едно BUS 02. Почваме леко да се притесняваме.

Трябва да излезем на магистралата за Грац, така че прекосяваме целия град. Пътьом взимаме още фенове. Дебел чичка и жена му и две млади и засукани мацки, чуруликащи превъзбудено. Чат пат хващаме по едно Бон Джоуви в насечената им реч. Поне сме улучили буса. Веднага щом излизаме от Виена обаче попадаме в най-чудовищното задръстване в живота ми. 4 ленти в едната посока пъплят буквално със скоростта на охлюв. Всичко живо е тръгнало на концерт с коли, бусове и цели автобуси. После разбираме че това е бил най-посетения концерт от тура с над 60 000 фена. Завалява и дъжд. Пъплим все така бавно, а часът вече е 19:30. По програма сега започва подгряващата група. Някакви финландски пичове, които имат известни парчета, но които няма да чуем наживо уви. По радиото постоянно говорят за концерта и огромното задръстване, прелитат и хеликоптери които явно снимат безкрайните колони. Супер изнервени сме вече. Пускат и парчета на Бон Джоуви, които ние с тревога слушаме и напрегнато се мъчим да познаем дали се излъчват на живо. Останалите обаче са супер спокойни, все едно нищо особено не се случва и няма да изпуснат концерта на живота си. Говорят си небрежно или зяпат с интерес околните коли. Ние се въртим на седалките нервно, гледаме през 2 мин часовниците си и барабаним по де що прозорец и облегалка намерим. Учудващо е че и в аварийно платно никой не смее да свърне въпреки невижданото и за тях задръстване. Всички карат в платната си и само по някоя линейка или полицейска кола чат пат профучават през аварийното. Часът е вече 20:30 когато най-накрая потоците коли излизат от магистралата и хващат по някакъв път през полетата. Бон Джоуви излиза на сцената в 21:00 и ние вече буквално сме прави и залепени за стъклата. Скоростта с която се движим обаче е все така отчайваща. Скорост всъщност е доста неправилно определение. В далечината се вижда нещо осветено и с прожектори. Урааааааааааа. След малко обаче с невярващи очи виждаме как подминаваме сцената и трибуните и продължваме напред. Пътят заобикаля отнякъде си. Огромните зелени площи, писти и поляни на хиподрума са превърнати в най-големия паркинг който съм виждал. Сигурно има 15—20 хиляди превозни средства. Не виждам как ще намерим BUS2 в тъмницата и дъжда, но в момента никой не мисли за това. Скоро почваме да задминаваме движещи се пеша фенове. Шофьорът ни най-накрая се усеща и ни отваря вратите. 21:10. Вали силно, сцената е на километър пред нас, и ясно чуваме как Джони пее. Sleep when I’m dead ми се струва. Около нас всички вървят обаче дисциплинирано един след друг все едно отиват на опера. Ние подтичкваме леко, но скоро изоставяме преструвките и се втурваме в откровен бяг през локвите. Лека полека и други ни последват. Все на лоши неща ще научим чужденците. За има няма парче и половина и то от по-тъпите нови сме вече сме на входа. Проверката е символична, само дето се прощаваме с чадърите си. ВЪТРЕ СМЕ!!!

Концертът е зашеметяващ, групата на супер ниво, всички се раздават като за последно. Има и секси цигуларка, която танцува с Джон и Ричи даже. Накрая няколко пъти ни благодарят че сме били и пели с тях под непрестанния дъжд. Споменават даже и невероятното задръстване, сигурно те са били в хеликоптера отгоре. След концерта сме толкова изтощени и преграхнали че решаваме да не бързаме, а да си вземем по бира и да изчакаме тълпите да се изнесат. И без това не храним особени надежди че ще намерим BUS2. Опашките пред щандове за бира са почти като тези по магистралата и скоро разбираме защо. Ако върнеш пластмасовата чаша за бира ти дават едно евро. Желаещи за 1—2 допълнително евро явно има много защото повечето клиенти не купуват, а връщат чаши. Счетоводител с опашка обаче не можеш да уплашиш и къде с лакти, къде с пируети между потни австрийски шкембета скоро сме на първа линия. Въоръжени с по чаша ледена бира, мокри до кости, но с усмивки до ушите почваме да търсим. Има сигурно 5000 бели буса като нашия. Виждам поне 3—4 на които пише 02, но или са пълни, или са с чужди регистрации или питаме но не са нашите. Добре че видяхме на идване името на фирмата. След половин час обикаляне сме почти отчаяни. Всички бързат и говорят на немски. Помощ отникъде. След още 15 минути виждаме някакви полицаи, които слава Богу говорят английски и ни обясняват че въпросния паркинг на който трябва да отидем е точно зад сцената. Още 15 мин обикаляне в калта и сме там. Точно на пътя има група шофьори с табелки. Най-изнервения от тях държи BUS 02. Има прическа на футболист от В група и скоро разбираме че е сърбин. От фирмата за връщане явно са пратили все гастарбайтери, а австрийските шофьори отдавна спят на топло у дома. Всички вече са в буса и ни изглеждат недоволно, но на нас ни е все тая вече. И без това полицията е затворила всички пътища и пропуска колите на партиди. Така че тръгваме към Виена чак към един през нощта, но магистралата вече е празна. Братът сърбин кара със 150 км/ч по мокрия път и започвам да се чудя колко ли ще струва на нашите да транспортират ковчега ми до София. Само след 40 мин обаче ни оставя невредими пред апартамента. Толкова сме изтощени от целодневните обиколки и нощните емоции,че заспиваме за секунди.

Продължението:

Виена – три дни преди преди Европейското – част трета>>>

Автор: Стоян Чочков

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Виена – три дни преди преди Европейското (2): Концерт на Джоуви”

  1. Нона каза:

    Така се подреди моята програма, че миналата година бях три пъти във Виена. Много харесвам този град, там ми е някак си супер спокойно.
    Разбира се най- вълнуващо ми беше на концерта на най- най- любимата ми група 🙂 Ние обаче пристигнахме и се върнахме страшно бързо и спокойно с организираните автобуси, които тръгваха в 16:30 от Виена. Задръстване не е имало нито в едната, нито в другата посока и като прочетох този разказ… разбрах какъв късмет съм имала 🙂
    Ето и видео от този най- хубав за мен концерт досега 🙂
    http://vbox7.com/user:nonatm

Leave a Reply