юли 16 2008

Щутгарт и музея на Мерцедес (Из Европа с кола – 2 част)

Продъложаваме с пътуването на Владимир из Европа. Оставихме ги на подстъпите към Мюнхен: Из Европа с кола — част първа, а днес продължаваме към:

Щутгарт и музея на Мерцедес

част втора от

Из Европа с кола

Пътуване България — Щутгарт — Париж — Залцбург — България

Магистралата след Мюнхен

е в ремонт на няколко места. Нещо, което ми прави впечатление като шофьор — в Австрия много рядко ще видиш, някой да превишава скoростта с повече от 10 км/ч, ако е с повече, то той със сигурност е с регистрационна табела поясняваща, че е извън „старите“ страни членки. В Германия, обаче, превишаването на скорост, дори и на ограничените участъци в ремонт е масово явление. Дори да се опиташ да поддържаш „предписаната“ скорост, другите участници в движението почват ле-е-е-ко да те „подтикват“ към повишаване на темпото. Така в региона на Аугсбург стигаме с „подбутване“ скорост от 100 км/ч при ограничение 60. И това между две бетонни прегради на 30 — тина сантиметра от тежкотоварни камиони, надминавани от автомобили. Продължаваме с това темпо, като след края на ограничението, скоростта се покачва съществено и в най — лявата от четирите ленти сигурно надминава 180, но нямам нито възможности, нито желание да следвам предимно представители на премиум марките в изразходването на безумни бюджети във вид на гориво. По — голяма част от шофьорите се съсредоточават в диапазона 130—150 км/ч и с това темпо достигаме отбивката за Еслинген, малко преди времето, което сме си дали. Населяващите навигаторското място и задната част на салона вече припомнят, че и те са хора, и имат определни нужди. Намираме съответната отбивка и по една случайност тя се оказва с мивки, където провеждаме ободряващото хигиенизиране.

Лозя над Еслинген, Германия

Лозя над Еслинген

С навлизането в Еслинген, което е предградие на Щутгарт, но извън „екозоната“ търся пункт на лозя над Еслинген „DEKRA“, с който предварително си писахме по един уточняващ мейл какво ще ми трябва и колко време ще трае издаването на новия вид плакети.

След кратко „наляво“, „надясно“ и т. н. от страна на навигационната система, излизаме до пункта на DEKRA, който ни радва с един лозарски масив, буквално „надвиснал“ над градчето. За мое учудване, въпреки доста ранния за България час около 7,45 местно време, пред пункта вече има подредени 3 автомобила, а един на канала, се вижда през стъклата на сградата.

Като знам дълготрайността на процедурата в България, вече съставям програма наум какво ще правя, за да разсея моите „пътници“ през следващите два — три часа. Влизам в малката канцелария и за моя изненада съм посрещнат от една усмихната дама на… Е, няма да уточнявам възрастта. Толкова сърдечно посрещане, че в първия момент се огледах, да не би зад мен да има неин познат. Нямаше никой. Е, щом е било за мен, тогава моля, усмихнах се и аз, и се разтопих в най — учтивите поздрави, които съм учил на немски. Кратко уточняване прогнозата за времето, вкусът на кафето, чийто аромат се разнасяше, и… айде да поработим малко. Задавам ѝ въпросът, който ме притеснява: „Ще трябва ли да изчакам наредените отвън автомобили, за да си получа плакетката???“. И тук вече оценявам колко добре е вместо стандартното „Морген“ да започнеш малко по — отдалеч. Явно притеснението ми е проличало, защото дамата изстрелва куп успокоителни фрази с такава скорост, че колкото и добра подготовка да имам по немски, хващам само половината от казаното, но и то ми е достатъчно. Стига да имам големия талон и някакви 6 евро, получавам желаната лепенка веднага. Предвиждайки реакцията ѝ, подавам големия талон. Тук вече добре прошнурованата и пронумерована бюрократична машина среща нещо нетипично — BG талон, вместо D — schein. Професионализмът си казва своето, жената бързо открива VIN кода, вкарва го компютъра и ми разказва не само че моят автомобил си заслужава „gruene tabelle“, ами и датата на сглобяване, както и завода. С плащането на еврата, случката е приключена в рамките на 15 минути и вече се виждам на Koenigstrasse — центъра на града. А за едно ранно кафе на Calwer Strasse, най — старата търговска улица, сега със статуса на забележителност. И двете — успоредни една на друга. Предварително съм набелязал подземен паркинг под Kronprinzstrasse, уточнил съм тарифите. Не е евтино, но е чудесна възможност за еднодневно опознаване на широкия център на града. На път към центъра сме надлежно известени, чрез табели, че остават 1000м, 500 м, и-и-и започва „екозоната“. Всъщност тази екозона цели намаляването на твърдите частици, отделяни във въздуха от горивния процес на превозните средства. Установено е, че те причиняват рак.
Следвайки указанията на навигацията, лесно и безпроблемно, достигаме желаният адрес, тегля си билетче от автомата и се спускам по спиралата към паркинга. Бързо намирам място на 1 подземен етаж и по номерата на автомобилите установявам, че много малко са от Щутгарт. Срещат се и „колеги“ — туристи от Унгария, Чехия, дори румънско А8. Полюбопитсвах дали са минали „метър“ с екотабелките, обаче явно като напуснем родните си държави и тарикатлъкът ни се изпарява. Въоръжавам моите хора с по една бутилка вода, и — напред към Щутгарт. Calwer strasse

Щутгарт, Германия - Еслинген

Еслинген край Щутгарт

Часът е ранен и засега са отворени хлебопекарни, сладкарнички и тук — там някой магазин. Картинката обаче се променя бързо и докато изпием по едно кафе на Calwer strasse — 6 Euro, bitte, повечето магазини са отворили.
Минаваме към Koenigstrasse и се учудвам на товарните автомобили, които бавно маневрират по тесните улички. Отвътре се носи доста силна животинска миризма и с учудване установяваме, че транспортират живи прасета и овце. Спираме и разглеждаме къде ще бъде „шоуто“. То се оказва протест срещу земеделската политика на правителството, но не разбрахме точно кое, местното или централното, тъй като „колеги“ журналисти и полицаи на коне, са обградили малцината протестиращи.
Разглеждаме накратко, след това става малко по — струпано и ние продължаваме по пешеходната улица към целта на посещението ни — стария и новия дворец, намиращи се малко преди големите градини към тях.
Докато вървим неминуемо обхождаме и магазините, няма начин. Това прави разходката доста бавна, но и времето не оправдава прогнозата за облаци и лек ръмеж. Напротив — става доста топло и якетата, които вършеха работа малко по — рано, започват да се превръщат в пречка.
Дворците са един срещу друг и са добре запазени. Намират се на широк площад оформен от двете сгради, едно стълбище, подобно на това на пиаца Еспаня в Рим, но доста по — младо и пешеходната зона, опираща в поляните пред дворците. Снимката по — долу дава приблизителна представа.

Щутгарт, Германия

Докато стигнем до площада пред дворците, вече е станало обедно време и се възползваме от гостоприемството на описаното по — горе стълбище, на върха на което има „Imbiss“ — малко барче предлагащо и различни сандвичи. Иска ми се да последвам примера на някои от седящите по стълбите и да поръчам и биричка към сандвича, но… другия път, непременно.

Щутгарт

няма много забележителности, но е известен с

двата автомобилни музея — на Мерцедес и Порше

Градът е и главна квартира на двата немски автомобилостроителя. Е, питам аз, как да стигнеш до Рим и да не видиш папата. Може, ще каже някой. Може, но в случая няма да пропуснем поне единия от двата музея.

Mercedesstrasse 100

e близо до местоположението ни. Тук надделява рационалната половина от човечеството с довода „защо да плащаш паркинг като музея е с безплатен такъв?“. Решаваме да вземем автомобилът със сина и да посетим музея, а нежната половинка остава да се „вихри“ по магазините. Малко ценова информация — час паркинг в центъра на града по време на нашето посещение беше 2,40 евро. От автоматите за паркиране намиращи се на улиците теглиш билетче за 3 евро на час. Взехме си автомобилът и след кратко пътуване стигнахме до

музея на Мерцедес

Интересен е не само с архитектурата си, но и със самата експозиция. Тя проследява паралелно историята на фирмата от създаването ѝ, заедно с историята на Германия, Австрия и света, повлияла върху фирмата или макрорамката (разбирай икономически кризи, войни и т.н).

Mercedes-Benz Museum, Mercedesstraße 100, 70372 Stuttgart, Германия

Въобще фирмата се е представила като глобален играч и е представила себе си по подобен начин. Няма важно историческо събитие, което да не е свързано по някакъв начин с историята на Мерцедес. Проследено е възникването на името на Мерцедес. Интересно за мен, а и много поучително мисля за всички нас е, че музеите, както в Германия, така и във Франция и Австрия са безплатни за деца и ученици (има различни дефиниции, но общо деца и ученици до 16 години могат да ги посещават безплатно.).

Плащаме таксата за мен (8 евро) и влизме във фоайето. Учтиви служителки ни посрещат и ме питат искам ли аудиогайд. Тъй като в някои музеи гайдът е платен посягам към джоба, но ми обясняват, че вече всичко съм платил и гайда е безплатен, не само за мен, но и за детето. Остава да изберем езика. Щом чуват България, ни предлагат на руски, но предвид, че малкият е друго поколение и руския не му е втори майчин 😉 , се спираме на английския. Колкото и да ми се иска да упражня немския си, аз също вземам на английски, за да мога да му обяснявам, ако има нещо неясно.

Музей на Мерцедес Бенц в Щутгарт

Началото

Тъй като съм подробно запознат с

историята на „Мерцедес — Бенц“,

съм готов да изяснявам и някои недостатъчно обяснени факти от историята на компанията и на автомобилите изобщо. Не знам дали споменах по — горе, но съм емоционално и професионално ангажиран с автомобили. Музеят се оказва за сина ми далеч по — интересен, отколкото предполагах, тъй като задоволява потребността му и от игри. Много от по — съвременните модели са отворени и могат да се „пробват“.

Музей на Мерцедес Бенц в Щутгарт

Музей на Мерцедес Бенц в Щутгарт
Разбира се, редките автомобили и много скъпите са под специално наблюдение и защита. На някои от тях, въпреки че вратите са отворени има плексиглас, който възпрепятсва сядането в автомобила.
Няколко снимки от музея:
Музей на Мерцедес Бенц в Щутгарт

Изглед от началото на експозицията към входното фоайе.

За спортният модел на 300 SL е била изработена специална платформа. Автомобилът е известен и с първият в историята бензинов двигател с директно впръскване, както и с допълнителната аеродинамична спирачка.

Музей на Мерцедес Бенц в Щутгарт

Завършваме посещението на музея на Мерцедес — Бенц с връщане на аудиогайда и като малък подарък получаваме брандираната връзка за носене.

Взимаме дамската половина от семейството и решаваме поради напредналото време да отложим посещението на един от най — големите в Европа аутлет ценрове, намиращ се на 30 км на юг от Щутгарт. А и доста от веригите магазини вече са обходени, покупките леко ме притесняват, предвид ограниченото място за багаж.

Вместо това последваме насоките на навигацията към

Зинделфинген,

където се намираше хотелът ни. Приятен хотел срещу главния вход на завода на Мерцедес в едноименното градче. Посрещат ни на английски, но моля да „обърнат“ на немски, за да се почувствам в Германия. Нанасяме се бързичко, предвид внезапно завалелият дъжд.

Щутгарт, Германия

Центърът на Sindelfingen

Поисквам и получавам указания къде мога да заведа семейството си за малка вечеря в „градчето“ — всъщност около 30 хил човека население.
Дъждът е престанал, става доста хладно и бързичко намираме близка кръчмичка. Обратно на България maedchen не е в традицинна носия, а е с пиърсинги, дънки ниска талия, и трудно пасва на обстановката. Знае си работата обаче и биваме обслужени добре. Към 10,30 часа ни напомня притеснено, че детето няма още 16 години и не би следвало да е там,където е. От дългото безсъние аз се съгласявам с нея и потегляме към леглата.
Утре тръгваме към Париж.
Очаквайте продължението

Автор: Владимир Иванов

Снимки: Авторът

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

Другата Германия

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Щутгарт и музея на Мерцедес (Из Европа с кола – 2 част)”

  1. […] Из Европа с кола – част втора […]

Leave a Reply