дек 10 2009
Амулиани – най-близкият остров до София
Да отскочим до топлите морета? Днес Димка ще ни разходи до най-близкия до София остров на море — Амулиани. Приятно четене:
Амулиани — най-близкият остров до София
Най-близкият остров до София
… се казва Амулиани.
Е, може би Тасос е по-близо до Пловдив, но Амулиани е още по-близо до София, отколкото Тасос, макар и с няколко километра. Особено ако се мине не през Кулата-Промахон, а през новия граничен пункт и после — през североизточната част на Халкидики.
Амулиани е малко и чаровно, и все още неизвестно у нас.
Затова днес ще ви разкажа малко за него.
Намира се между втория и третия ръкав, сиреч между Ситония и Атон, и дълго време е било собственост на Ватопедския манастир, но от 20-те години на миналия век на него си живеят целогодишно около 1000 души, а напоследък и туристите са разкрили природния му магнетизъм.
Това е малкият пристан Трипити.
Той е спирка на автобусите от Солун до Урануполи. От Солун, при това с автобус, който има десетки спирки, до него се пътува за около два часа и петнадесет минути, а от Урануполи — 15 минути.
Малки ферита кръстосват през летния сезон на всеки половин час от Трипити до Амулиани и обратно.
Пътуването с ферито е 15 минути.
И както всичко останало в обществения транспорт на Елада и Халикидики, не само че е отлично уредено, безопасно и достатъчно редовно, но не e и скъпо.
Билетът за отиването дотам с корабче е едно евро и половина, отиване и връщане — три евра.
Таксата за преминаване на джип или лек автомобил е девет евро.
На островчето има и къмпинг, на който цените за всичко са същите, както и на нашето бетонизирано Черно море.
…ако някой иска да ходи на плаж по коларски път през маслинова горичка и покрай солено езерце — ето, Амулиани, под носа ни…
… а като си спомня, допреди няколко години и на Синеморец все още имаше природа, но вече я няма и там…
… тези ярки лилави, цикламени, карминени, виолетови и оранжеви цветя по северните Егейски острови — и останалите цветове на дъгата се борят за присъствие сред цветовете на морето и небето…
На островчето има няколко уютни барчета и кафенета, но и традиционните псаротаверни, като тази, която предлага — както можете да прочетете на менюто — рибени кюфтенца, пълнени калмари, миди в лук на тиган, октоподи, приготвени всякак, и едно нещо, което така и този път не го разбрах какво е, сардела пандремени, сиреч омъжена сардела. Какво ли означава това в кулинарията — ако е живот и здраве, ще разбера някой
друг път, някоя следваща година.
(От всички тия морски дарове най-обичам октоподи.)
Тук покрай другото ще вметна, че морските дарове — миди и калмари, сепии и октоподи, и прочие соленоводни безгръбначни — не се броят за животни и са разрешени за ядене и по време на пости.
Как палмите цъфтят и прецъфтяват.
А това е корабчето „Ксениа Мария“, което няколко пъти на ден кръстосва от Амулиани до Упануполи, но също така и то обикаля около манастирите от отсамната страна на полуострова.
То само външно се преструва на корабче от Византийската империя.
Като го гледах с каква бързина се стрелка насам-натам и как светкавично маневрира на миниатюрните кейчета, отвътре със сигурност то е най-модерното от всички в Атонския залив.
Послепис
Преди няколко години, май беше през 2005, бяхме тръгнали с децата на море от Стара Загора към Созопол.
Като се качихме в автобуса, видяхме там Светла и Кристиян Енчеви, така че и те могат да разкажат за това комично пътуване, ако си го спомнят.
Малко след като потегли от Зарата, автобусът се повреди, останахме няколко часа на шосето, после от Бургас беше часове наред невъзможно да се качим на какъвто и да било автобус или маршрутка (защото в нашия автобусен транспорт хората са натъпкани като сардела, макар и не пандремени) и все пак след 12 часа пътуване от Зарата, пристигнахме в Созопол с такси.
Затова, предпочитаме за почивка през лятото Елада.
Специално Халкидиките нито са далече, нито е по-скъпо, отколкото на Черно море и освен това в автобусите им има климатици и стюарди.
Всичко е уредено така, че да можеш да почиваш и всеки ден да пътуваш лесно и удобно — било с автобус, било с малко фери, с корабче или лодка;
на плаж или на културен туризъм или на поклонническо пътуване, без да ти трябва автомобил.
Няма многоетажни бетонни сгради.
Има Природа.
Автор: Димка Гочева
Снимки: авторът
Гласувайте, де:-)
2 responses so far
[...] време тук разказах за островчето Амулиани, което си съперничи с Тасос по близост до нашата [...]
Здравейте , много приятен за четене текст за което благодарим. Искам само да вметна едно пояснение „сардела пандремени“ – означава следното , в една чиния ти сервиратрибки слепени две по две изчистени само филенцата но с кожата от едната страна и са слепени от страната на филенцата , леко запърженка е с лимонче и хорта за мезе , карафи медно лефко краси много студено , абе с две думи глезотийка. Е само заради това обслужване , бързите реакции и винаги пресните гозби ходя по 5-6 пъти годишно да почивам в южната ни съседка