Дек. 15 2009

Когато бяхме в Австрия (2)

Днес продължаваме с втората част на пътеписа на Николай за Австрийските Алпи. В началото минахме през Мюнхен и Бад Гащайн, а сега ще продължим с обиколката ни из Алпите. Приятно четене:

Когато бяхме в Австрия

част втора

Ден 4

Taxenbach, Sandersee (Großglockner) — Водопади и Глетчeри

Следващият ден посетихме водопадите образувани от планинска рекичка близо до Taxenbach. Входът е символичен и се заплаща само ако тръгнеш от долу на горе. Като добри туристи го заплатихме и започнахме изкачването. За хората, които искат да посетят това място ще препоръчам следното: започнете от горе на долу. Слизането е доста по-лесно, не се заплаща и след като стигнете последната точка няма да се налага да се връщате по същият път. За целта има автобуси, които ще Ви закарат до горната точка. И така, започнахме изкачването покрай водопадите.

Атракцията е както във формите образувани от бързея, така също в огромните съоръжения от дърво и стомана използвани, за да направят това място достъпно за туристите. Безбройните стълби се вият по отвесните стени и когато ги изкачваш не ти идва наум, че после трябва да слизаш. Изумително е как австрийците от нищо и никаква река са направили такава атракция! За преминаване на целия участък е необходим 1 час.

Следобед на същия ден посетихме една от най-големите атракция на Австрийските Алпи. Откриването й стана случайно, разглеждайки картата. Става дума за може би най-големия глетчер в Австрия, който се намира в местността Großglockner. Реклама за него не открихме никъде, което ни наведе на мисълта, че е толкова известен и не се нуждае от специална реклама.

Тръгвайки по пътя за Großglockner Hochalpenstraße се преминава през входен пост, където се заплаща скромната сума от 23 евро. Казвам скромна, защото това е таксата за автомобила. Колко пътника има вътре е без значение. Входът е валиден 24 часа. Когато започнахме изкачването видяхме, че горивото може да не ни стигне и връщането до най-близката бензиностанция (10 km) се оказа едиственото възможно решение, за да продължим напред. Изкачването изисква само Iª и IIª предавка, за което напълнете добре резервоара.

Пътят е в добро състояние, но с много завои. Затова е толкова атрактивен за мотористите, които на големи групи, правят изкачването доста впечатляващо. На върха има малка зала, в която се събират при лошо време.

Стените й са украсени с плакати на мотористи от откриването на глетчера. По пътя има много отбивки, където може да се спре за снимки или кратка почивка. Поставени са показалци, сочещи към най-високите върхове. Пейзажа е доста разнообразен и след изкачване на най-високата точка се открива гледка към низината, където всичко е толкова малко, и за да разгледаш детайлите е необходимо да ползваш поставените за целта далекогледи. Цената е 1 евро.

След като се насладихме на прекрасната гледка и направихме голяма поредица от снимки продължихме пътя си към глетчера. След кратко слизане преминахме от другата страна на хребета през малък тунел. Глетчера се намира на по-ниска надморска височина и за целта започнахме да слизаме в продължение на около 10 км. Реката, която излиза от глетчера е преградена в два язовира, в единия, от които има поставена геоложка сонда.

По пътя има поставени знаци, сигнализиращи за зона, в която живеят мармоти. Съмненията, които изпитахме относно този факт (мармоти на такава височина, при толкова малка растителност и без големи бързеи) много скоро се разсеяха. На един от големите завои на зелената поляна седеше кафеникава топка, почистваща предните си лапи. Изненадата ни беше толкова голяма, че не ни оставаше нищо друго освен да извадим камерите и фотоапаратите, и да запечатваме този невероятен момент. Мармотът ни гледаше с интерес, но много скоро ни показа, че има много по интересна задача от тази да ни позира като филмова звезда. Почеса гръбче и се плъзна по склона в посока към близкото езеро. Решихме на връщане да се отбием отново, за да разгледаме зоната по-подробно. Очакванията да срещнем мармоти по-нататък по пътя ни се увенчаха с неуспех. След кратко изкачване достигнахме до голям паркинг на три етажа. Излизайки на площадката ни посрещна монумент, състоящ се от голяма стоманена лодка, на която можеш да си направиш снимка. Площадката, обезопасена със стабилна метална ограда, е мястото, от което се вижда целия глетчер. От тук може да се слезе пеша до глетчера, но когато погледнеш надолу и видиш малките фигурки движещи се в ниското, тази идея може да се хареса само на оптимистите планинари. За нормалния турист слизането може да е доста по-приятно с лифта, който достига почти до самия глетчер. На много места върху метални табели е отбелязано състоянието на глетчера през 1880 година. Това, което се вижда в момента е съвсем малка част от един голям леден исполин полегнал между склоновете на високите скали. Останалата дебелина от 20—30 метра навярно с климатичното затопляне ще се стопи много бързо и нашите деца, около 2020 година надали ще могат да видят този природен феномен. От обсерваторията на Swarowski се открива невероятна гледка. С далекогледа от кулата можеш да видиш как дивите кози пробват силите си по високите ридове. Всяко падане от там води до смърт, но тези диви кози, не за първи път, ни изумяват с умението си да балансират на самия ръб на хребета.

Табелите за мармоти, живеещи в тази част на гледчера, ни дадоха надежда, че отново може да видим представител от този прекрасен вид, но деня вече беше към края си и взирането ни не доведе до очаквания резултат.

Беше време да се връщаме към нашия хотел. Спряхме на мястото, където видяхме „нашия“ мармот, но студът ни накара бързо да се преберем в топлата кола. Когато се скрие слънцето температурата рязко спада. На върха, където се събират рокерите, вече беше пусто и ние спокойно се снимахме с огромния снежен човек (около 2м). Посетихме магазините за сувенири, но като цяло цените бяха по-високи от тези, които бяхме видели в бензиностанцията, където бяхме заредили на идване. Там се сдобихме с плюшен мармот за спомен.

Ден 5

Abersee — големите езера

От колеги, които бяха посетили Австрия предната година, имах информация за езерата в Abersee. След 2-часовo пътуване достигнахме до Ried, малко селце, което се намира на едно от езерата. Обядвахме на езерния бряг, загледани в корабчетата, спокойно плаващи в чистите студени води. Набързо стигнахме до гарата, от където хванахме теснолинейката, с която се изкачихме на близкия връх. Влакчето, пригодено за това много стръмно изкачване, се качва и слиза на всеки час. Имахме късмет да хванем предпоследното и разполагахме с един час да останем на високото плато. Там има построена голяма хижа, където можеш да хапнеш или да пиеш по нещо. Гледката, която се открива е великолепна, защото от върха се виждат всички езера, като това на което обядвахме се оказа най-малкото. Площадката, на която всички си правят снимки се намира на ръба на отвесна скалата. В далечината се виждат делтапланерите, които бавно завършват дългия си полет. Оставаше ни само да се насладим на спокойствието и тишината, нарушавана само от лекия ветрец.

Когато гледах снимките на моите колеги от предната година се виждаше само хижата, погълната от облаци. За наш голям късмет времето беше слънчево и досега нямахме дъждовни дни. В Австрия такова слънчево време трудно се задържа, затова ние гледахме да отидем на колкото се може повече места. Ако имахме дъждовен ден, щяхме да го оползотворим в басейна на хотела.

Имахме резарвация за слизане с последната теснолинейка. Чистия въздух дотолкова ни беше изморил, че напечени от слънчевите лъчи се събудихме чак на гарата. За наше най-голямо разочарование всички магазинчета в селцето бяха затворили. Хората там работят до 17.00 часа и след този час остават отворени само няколко хранителни магазина и заведенията. Що за туризъм е това, когато не можеш да си купиш сувинири в края на деня! Тук никой за никъде не бърза, както и не си дава зор много да работи. Нали с утрото идва и нов ден, нови туристи — нищо ново. Но както се казва „Печелиш едно, а друго губиш“. Не ни оставаше нищо друго освен да се разходим из селцето и покрай езерото. Навсякъде чистота, спокойствие и всичко идеално подредено. Всички къщи и тераси са накичени с цветя, на които не можеш да се нагледаш.

Ден 6

Zeller See — денят на голямото прецакване.

Така мога да нарека този ден, защото когато дните са преброени трябва да ги планираш добре, за да не ги загубиш в празни разходки. В хотела имахме брошура за пещери с ледени образувания. Всичко добре, само дето мястото на картата е така отбелязано, че трудно може да се ориентира човек. Запалихме колата и не след дълго паркирахме на паркинга пред пътеката, която щеше да ни отведе до пещерата. Това е точно на автобусната спирка ATS Dorfgastein Burg Klammstein (47º16´39.91″N, 13º04´35.86„E). Очакваше ни преход от 20—25 минути с много стръмно изкачване.
> От разписанието на паркинга разбрахме, че следващото влизане е точно след 20 минути и като знаехме австрийците какви са вманиачено точни, започнахме бързо изкачване. Пътеката се извиваше като змия между високите борове, а краят й никога не идваше. Успокояваше ни това, че по пътя изпреварихме няколко групички хора и след 15-минутно изкачване бяхме потни, задъхани, но пред входа на пещерата, който се намира под водопад. Там ни чакаше внушителен пещерняк с голяма брада, а неговата жена щеше да ни е екскурзовод. Платихме си входа, доизчакахме идващите след нас, за които бяхме предупредили и дойде момента на нашето посещение. От входа, по изкуствено изкопан тунел се качихме по стълба до зала, в която нямаше нищо. Точно така — нищо… Никакви образувания, нищо за гледане…най-голямата глупост, която сме виждали. Така и не разбрахме, какво е толкова важно на тази дупка, че в нея е живял някакъв си човечец и то преди 100 години. Просто една малка пещерна дупка, чиито главен вход се е срутил и за посетителите са прокопали нов…нищо друго. Бих ви помолил да не ходите там. Просто ще си загубите времето. А нашия ден до обяд вече беше загубен.

Посмяхме се доста и весело започнахме да слизаме по стръмната пътека, която така и не разбрахме как изкачихме за толкова малко време. Разбира се не открихме пещерата с ледника в нея, но се зарекохме повече пещери в Австрия да не посещаваме.

Следобедът беше пред нас, но нямахме време за планирано посещение на някоя от големите забележителности затова решихме да посетим езерото

Zeller See

Направихме си малък пикник за обяд на една от многобройните дървени маси. Разходихме се около езерото, снимахме чудесните къщи и се върнахме в хотела, за да се отпуснем в топлия басейн.

Ден 7

Kitzsteinhorn — Голямото изкачване.

Ако дойдеш в Алпите и не се изкачиш на възможно най-високо място, то екскурзията ти остава незавършена. Затова последния ден решихме да предприемем нашето изкачване, разбира се с лифт, защото време за планинско-алпинински туризъм нямахме. Нашата цел беше 3000 връх Kitzsteinhorn. Закупихме си карта, с която можехме да слизаме и качваме колкото си искаме на отделните станции и нашето лифтово изкачване започна. Решихме да слизаме на всяка станция, за да направим снимки, а навръщане да се разхождаме, за да не се развали времето и нашият връх да остане непокoрен. Лифта е кабинков и кабините побират около 15 човека. Първата станция се намира на 911 м, втората на 1976, третата на 3000 м. До върха ни изкачи специална кабина побираща 20—30 човека. На този лифт се намира и най-високата носеща колона в лифтовия свят. Най-горе имаше скиори, които се наслаждаваха на останалия сняг. Да не забравяме, че е месец август. На снежната писта, азиатци (китайци или японци) се спускаха с шейни и се радваха като деца — навярно за първи път виждаха сняг.

Достигнахме най-високото си постижение в Алпите и можем спокойно да кажем, че сме очаровани от тази прекрасна природа. Прелестите на Рила и Пирин са много, но не могат да се сравняват с върховете на Алпите. След многобройните снимки дойде ред на нашето спускане. На първата станция обядвахме виенски шницел гарниран със сладко от боровинки. Цените тук не се различавата много от цените в долината, но кратката почивка на маса с бира в ръка, не може да се сравни с нищо досега преживяно. На следващата станция се отдадохме на вкусните
> боровинки, храсти, от който имаше до където погледа ти стига. Разбира се всичко хубаво, накрая свършва и дойде нашето последно слизане, с което и края на нашата прекрасна почивка в Австрийските Алпи.

Кратки съвети за бъдещите посетители на Австрийските Алпи.

  • Планирайте по една забележителност на ден, така ще успеете да й се насладите.
  • Започвайте обиколката си рано 9:00—10:00 часа, защото в 17:00—17:30 магазините затварят.
  • Опитайте виенски шницел с боровинково сладко за гарнитура.
  • Спазвайте правилника за движение, за да не плащате излишни глоби. Глобите платете на място, за да използвате намалението, което ще ви направят.
  • Не се поддавайте на австрийския (германския) шовинизъм. Това са си студени хора и нямат нищо общо с вас.
  • Изкуствената усмивка е нещо нормално за хората от тези нации, усмихвайте се и вие, за да си прекарате добре.
  • Внимавайте да не Ви завлекат, правят се на разсеяни и най-вече ако не знаете добре езика им.
  • Ако очаквате да видите забележителни градове, забравете! Но китни селца, да, това е силата на австрийските населени места.
  • Нощните забавления — не си и представяйте нещо подобно на България. Тук може да почивате на спокойствие и чист въздух.
  • Спазвайте мотото „Бърза работа нямам…“ защото тук никой за никъде не бърза.

Искам да отбележа, че не сме разгледали целия град и изобщо не можем да се наредим между неговите познавачи. Затова мнението, което изразявам тук не трябва да е решаващо за хората, които искат да опознаят този австрийски град.

Тук може би е момента да отворя скоби за една жалба: На бензиностанцията преди да започне изкачването към глетчера ни завлякоха по следния начин. За да ти пуснат необходимото гориво трябва да кажеш на касата от кой вид гориво ще заредиш. След заявяване на видът на горивото отидох до тоалетна, на излизане минавах през касата, за да заплатя горивото, което брат ми е заредил. На касата ми дават бележка за 71 евро, която аз заплащам. След като тръгваме с колата разбирам, че моя брат преди мен е заплатил същата сума само без да вземе бележката. Извода е, че на касата са взели първата сума без да дадат касова бележка, а на мен ми продадоха касовата бележка. Бензиностанцията беше претъпкана с мотористи и касиерката се възползва от навалицата, за да ни завлече.

Не само в България лъжат. В Австрия също, и това не беше единичен случай. Но като има балъци, защо да не ги завлечеш.

Край

Автор: Николай

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Когато бяхме в Австрия (2)”

  1. Михаил каза:

    Ти да видиш – лифт до върха, триетажен паркинг до реката, път до глетчера… Брех къде са им природозащитниците да им пазят. Или просто си нямат седем езера…

  2. […] си един от пътеписите в patepis.com и по специално за разходка из Австийските Алпи. И гледам и не вярвам – лифт до върха на 3000 метра, […]

Leave a Reply


Switch to mobile version