юли 15 2008

Кападокия, Турция

Пътеписът, който ви представям днес ще ни разкаже за Кападокия – част от великолепието на азиатска Турция. Приятно четене:

Кападокия – земя на красивите коне

(от персийски)

Използвахме голямата почивка по майските празници, за осъществяване на една отколешна мечта – да посетим тази част от Турция, която някога е наричана Кападокия.

Цялото ни четиричленно семейство и групата тръгнахме по тъмно, защото ни предстоеше дълъг път до Анкара. Не бях пътувала между Истанбул и Анкара и разглеждайки картата реших, че ни престои пътуване с много завои. Учудена бях от пътното съоръжение – мостове, четири виадукта, и доста дълъг тунел, чудесна магистрала и никакви завои. Сравнението с България неусетно изплува, а бях се зарекла да не правя сравнения, да не се ядосвам, само да се наслаждавам на пътуването.

Вечерта пристигнахме в

Анкара

Попаднахме в обичайното задръстване.

Рано сутринта се запътихме към

музея на Анатолийските цивилизации

Цена 10 турски лири, намаление за студенти с ISIC – ако имат от билетите с по –ниска цена. Тази сутрин нямаха. Ще напиша за всички такси, защото на мен ми отне време да направя една приблизителна сметка, каква сума е необходима на семейството за тази цел.

Музей уютно уреден с много чувство за мярка. Точно когато се наситиш и обиколката е свършила. Това е моя поглед на човек неспециалист по история и археология. Когато след нас дойдоха много групи от ученици от различни възрастови групи и туристи разбрах защо екскурзовода толкова бързаше сутринта. Музеят е разположен в две стари сгради от 15 век, едната е била бедестен ( онази част от покрития пазар, където са съхранявали ценни стоки), а другата – керван сарай. Музеят показва забележителни артефакти от всички цивилизации, които са се установявали, развивали и загивали на територията на Анатолия.

Кападокия, Турция

Кападокия, Турция

Считаният за първи писмен мирен договор – между хетите и египтяните.

Музеят и разказът на гида ни подготви за следващите дни.

След музея се разходихме по крепостта откъдето се открива чудна панорама към Анкара. Старата мизерна и новата много модерна.

Следващото посещение е на римските бани. Голямо и не много запазено съоръжение. Ако сте разглеждали и друго такова съоръжение, нищо няма да ви изненада.Вход – 2 турски лири, за студенти и ученици – безплатно.

Отправихме се към хълма, на който е разположен

мавзолея на Ататюрк

Кападокия, Турция - Ататюрк

Впечатляващи са размерите, много добрата организация и големия респект към личността на Ататюрк, която се внушава. Паркът е красив и много добре поддържан. Ядене, пиене на различни напитки, пушене е разрешено само в кафетерията и строго забранено на площада от снимката. Спазва се строго, защото има полицаи и се следи всичко. Това е първото, за което предупреждава гида. Тялото на Ататюрк така и не се видя, криптата се показва на камера. За децата се оказа доста интересна онази част на музея, която беше организирана като панорама на военната операция при Галиполи. Това ми напомни, че е време на малката ни дъщеря да покажем Плевенската панорама.

Към 14.00 вече пътуваме към Невшехир. Дълго излизахме от Анкара. Пътят е четирилентов и разбира се без дупки.След като напуснахме заселените райони около Анкара стана много скучен. За почивка гида ни избра едно местенце около

Соленото езеро (Tuz Gülü)

Езерото е с дължина около 100 км.

Кападокия, Турция

Това, което се вижда е сол, не пясък.

Никакъв живот около него.Единственото населено място по протежението на езерото е градчето Şereflikoçhisar. Изхранва се от производство на сол. Така е от средновековието до днес. Това е част от Пътя на коприната. По-пътя има останки от кервансараите.

При Аксарай пътя се разделя към Адана, Кония и Невшехир. Вече сме в

Кападокия

Територията между Аксарай, Нижде, Невшехир и Кайзери – исторически наричана Кападокия е с уникални геологически форми и голямо историческо наследство.

Преди 25 милиона години са избухнали три вулкана. От вулканичната пепел се е образувала пясъчната скала.Ерозията е изваяла чудни природни форми. Хората са направили останалото. Много цивилизации за били по тези места – хети, фригийци, перси, римляни, византийци, селдчукски турци, отомани.

Пристигнахме в

Невшехир

към седем. Хотелът е на края на града в посока Аванос. Това е малък комплекс от затворен тип . Много приятен и с много добро обслужване. Посрещаха ни с локум и лимонов одеколон. Още в автобуса гида ни обясни за традицията в топлите дни на гостите да се предлага одеколон за разхлаждане, без това да е намек за проблеми с личната хигиена. За мен тази миризма е доста силна, но реших да уважа домакините. Единство не ни хареса, че не успяхме да се разходим из централната част на града през нощта.

Събудихме от дъжд. Прогнозата в Интернет се оказа вярна. Сутринта беше студена и дъждовна. Бяхме се отчаяли, защото всичко което трябва да видим е на открито. Докато закусвахме дъждът спря и доволни се отправихме към Ючхисар. Оказа се, че по-лошо от дъжда е само мъглата. Тя падна за около 3 минути и скри прекрасната гледка като плътна завеса. Отказахме се от крепостта на Ючхисар и потеглихме към

Гьореме

Входът е 10 турски лири без намаления за студенти.Изключително интересно място. В меката вулканична туфа започват да копаят скални жилища още от времето на хетите. Това място е обитавано от ранните християнски монаси. От интернет разбрах, че името означава – „ти не можеш да видиш тук”.

Най-старите скални църкви в района са от 5 –ти – 7-ми век. Срещат се храмове от времето на иконоборството (от 8-ми – 9-ти век), Има и църкви от следващия период до завладяването на Кападокия от селдчукските турци – от 11 –ти до 13-век. Най-ранните стенописи са само с червена боя, по-късно добавят и охрата, а след това и синьото от индиго.

Най-прославеният светец тук е Георгий Кападокийски (Победоносец),

загинал за вярата по време на император Диоклециан. Не по-малко изографисван по стенописите е и свети Теодор яхнал кон.

Кападокия, Турция

Освен църкви има и много помещения използвани за бита. Така например, интересна е каменната трапезария. В дъното е изрисувана Тайната вечеря.

След това трябваше да понесем демонстрация в ателие за грънци в Аванос. Лично за мен беше досадно, но малката ми дъщеря се забавляваше. За нея това беше по-любопитно от разказа на гида за стенописите. Този град е известен с грънчарството си от древността.

Отправихме се към

долината Зелве

Входът е 5 турски лири за малките ученици е безплатно. За студенти няма намаление.

Zelve Yolu, 50500 Avanos/Nevşehir, Турция

Тук за периода от 9-ти до 13-ти век християните за се крили от нашествията на персите и арабите. Двете долини са свързани много тесен тунел, през който преминахме. Беше много, защото на места се пълзеше. емоционално

Кападокия, ТурцияКападокия, Турция

Предполагам, че от съображение за сигурност на туристите много от манастирите и църквите са обградени и не може да се влезе. Тук с изключение на едно изображение на елен, което беше много бледо не видяхме друг стенопис.

Времето вече стана и доста горещо. Трябваше да се отървем от някой пласт от дрехите. Това, което бях прочела за големите температурни разлики през деня се оказа вярно.

Отправихме се към

Пашабаа

Тук се прочутите

Приказните комини

Те се посещават без такса. Имахме късмет с времето. Не мога да разкажа, просто трябва де се види. Има височина, от която гледката беше невероятна.

Кападокия, Турция Кападокия, Турция

Трудно е да се повярва,че само природата е изваяла това.

Продължението:

Kападокия, Турция – втора част>>>

Автор: Цветка

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

Кападокия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Кападокия, Турция”

  1. Златомир каза:

    Кападокия е уникална област, понякога човек си мисли, че не е на Земята, толкова странно и различно е всичко… Единственото, което мога да добавя е, че на подобен род места е най-добре човек да си организира индивидуално посещение (не организирана екскурзия), за да може да види и „нетуристическата“ част на района (а тя е много по-автентична). Говоря за подземните градове на Мазъкьой например, които са доста по-големи от тези на Деринкую, но незнайно защо са затворени за посещения (което не значи, че не се посещават с местен гид и автономно осветление), също и кулата в Ортахисар (втора по големина след тази в Учхисар), която също е затворена за туристи (дори е оградена), но срещу някоя лира местните те „светват“ в начина на проникване… А от там гледката е страхотна! Другото уникално място в района е село Айвалъкую, в което и до днес има обитаеми скални къщи, както и луксозен скален хотел, в района на който е и една от древните скални църкви, която е със сравнително запазени оригинални стенописи!

  2. […] Напоследък, поради по-ниските цени и добрите условия, Турция е доста предпочитана дестинация за почивка и екскурзии от много българи. Една забележителна местност, която би представлявала интерес е Кападокия /от персийската Katpadukya – “Земя на красивите коне”/. Теренът е скален, изпъстрен с причудливи скали и пещери като от приказките. Скалите са образувани от лава при изригването на вулкани преди милиони години, а ерозията ги е дооформила. Образувалите се кухини са се оказали идеални за жилища. А понеже скалите не са много твърди хората лесно са успявали да ги разширят и издълбаят нови. Повече информация за местността може да намерите и в пътеписа Кападокия – земя на красивите коне. […]

Leave a Reply


Switch to mobile version