дек. 08 2009

Tридесетина хубави дами без мъже в Италия (2)

Продължаваме с пътеписа на Вили за Италия. Ако сте забравил група хубави дами без мъже заминаха за Италия на фитнес фестивал. Днес ще проследим по-нататъшните им приключения. Приятно четене:

Tридесетина хубави дами без мъже в Италия

част втора

През 4-те дни на фитнес панаира в Римини освен многото тренировки, успяхме да се разходим из центъра на Римини, да посетим МОЛ-ът им, някои успяха да отидат и на плажно парти или да постоим под лъчите на Адриатическото слънце.

Римини е едно прекрасно курортно градче.

Централната му част е старинна. От централният площад тръгват няколко улички в различни посоки. По тях има много магазини, магазинчета — бляскави, кокетни, луксозни и по-обикновени. Къщите са стари, красиви, с интересни фасади, измазани и добре поддържани. Имаше 2—3 малки улички, които бяха пълни със заведения. Повечето явно бяха за аперитив или кафенета, а ресторантите са големи, чисти и с безкрайно вежлив персонал. Навсякъде можеш да се разбереш на английски(а някъде дори и руския може да мине).

Присъствахме на концерт по случай откриването фестивала на Fiera-та. Той се състоя на един площад в центъра и явно бяха изпълнители и групи, които са на мода там, но за нас — те бяха неизвестни. Това не ни попречи да се насладим и ние. Публиката беше разнородна: младежи, възрастни хора, майки с мъничета, бащи с колички… Те се радваха и кефеха, но толкова възпитано и кротко, че чак да не повярваш. Никой не пиеше, дори и бира. Само десетина метра по встрани започваше една от уличките с множество заведения. Естествено, че бяха пълни и хората използваха да слушат концерта и съвсем кротко да се наслаждават на компанията си в заведението. И навсякъде се виждаше присъствието на карабинери. Друго е когато имаш респект от полицията, нали?

МОЛът на Римини е в покрайнините.

Дотам се стига само с един автобус и последният му курс е около 20 часа. Поради късните тренировки и докато се наконтим, часът е около 19 и се оказва, че нямаме много време за шопинг. За един час(невероятно, но факт) успявамеда напазаруваме. И оттук започна купонът! Въоръжени с карта в ръка тръгваме да търсим автобусната спирка на друга линия, която е сравнително не много далеч. Вървим в правилната посока, но в един момент на разконцентриране(защото се успокоихме, че сме на прав път, а и разстоянието не беше много) се оказваме на неправилното място. Крака за връщане нямахме и продължихме с разходката(Как едно такси не мина?) Е, прибрахме се накрая, но пеш. За някои беше повече от наказание. Да вървиш един час с крака играли поне 5—6 тренировки, неотпочинали след това и с токчета… Не е лесно, нали? (Гери, Нели вие най-добре го усетихте) А същата вечер беше и плажното парти. И тук нашата задружна група се пропука. Някои предпочетоха, макар и гладни да отидат, а други да посетим любимия ресторант и Раул.

Раул е сервитьор в ресторант „Posada“. Направи ни впечатление защото все повтаряше „Какая кампания“, но без интонация. В момента, в който Бенджи(като най-близо до него) му отговаряше с разни прилагателни на руски, той избягваше. Много се смяхме и чудихме защо така реагира. Оказа се, че той научил фразата, но не знаеше какво означава (т. е. и бъкел руски не знаеше). Накрая разбра все пак значението й, а за нас фразаа стана култова.

За плажният купон

нямам какво да кажа. По думите на тези, които са ходили е било хубаво и негрите имали аромат. А танците са били до зори почти. Ние, които се отказахме от плажните танци бяхме ошашавени от скоростта, с която бяхме обслужени от Раул. Ресторантът, който е ужасно голям(според мен) беше пълен на макс и сервитьорите сновяха с пълни чинии, чаши, отсервираха с такава бързина, че ние гледахме и не вярвахме, че е възможно толкова бързо да се работи и даже ги съжалявахме. (Да уточня денят беше събота) Пет минути след приемане на поръчката всичко беше на масата ни! Учудващо, нали! Нямаше друга маса толкова бързо обслужена. И всичко това само защото Раул ни обслужваше, а и вече се познавахме.

Не съм уточнила, че във всеки ресторант има сума, която се взема за сервиз и не е прието да се оставя бакшиш. Сумата, която се взема от всеки един е всъщност за бакшиши на всички — готвачи, сервитьори, обслужващ персонал.

В Римини си изкарахме чудесно.

Отпуснахме се психически, починахме си от семейства, стрес и работа, а същевременно наблегнахме на спорта и изключително много се забавлявахме. Римини не е лъскав курорт за купони и плажни фиести (от рода на Сл. бряг или Златните), а е едно спокойно градче, което предлага тишина, слънце, добро обслужване и хотели, които не са първа младост, но са реновирани. Преобладават не много големите хотели, на 3—4 етажа. В нашия хотел стаите не бяха прекалено големи, но достатъчни(особено двойките) на площ. Чистотата е на ниво, всеки ден се почистваха стаите, оправяха легла и всичко останало. Общо взето хотел като хотел.

И така след шест дена в Римини трябваше да се отправим

към Милано

Казах довиждане на Римини с малко тъга. Спокойствието на това курортно градче ме очарова и заплени завинаги. Но животът продължава и Милано ни очаква. Пътуването с автобус този път не ни се видя толкова дълго както на отиване, но това беше защото през цялото време слушахме диск с песни, на които танцувахме при някои от тренерите. А слушането на диско музика на шест води до танци (дори и в автобус 😉

Милано.

Милано веднага ни припомни какво ни очаква само след два дена — движение, хора, глъчка,

стрес…

Той е красив град. Има доста стари къщи, широки улици, много коли, магазини, магазинчета, хора, усмивки и метро. Движението в града е натоварено, но е доста по-спокойно от Пловдив и София. И това ми се струва, че е така заради метрото. Голямо удобство е. На 1—2 минути минава мотриса по всяка една линия. Ако живееш наблизо до станция на метро за какво ти е да си трошиш колата?

В Милано обикаляхме много — магазини, катедралата Дуомо, театърът Ла Скала, бутиците на Valentino, Armani, Versace, Dolce e Gabbana, Ferre, Gucci, Krizia, Moschino, Fendi,…(е, повечето ги гледахме на нощно осветление), крепостта Сфорцеско и пак шопинг. От всичко, което успяхме да видим най-голямо впечатление ми направи катедралата. Тя се намира в старинната част на Милано на площад Пиаца дел Дуомо. Фантастично красива е! Има много скулптури, статуи, а самата сграда е като изплетена дантела. А за витражите вътре нямам думи да опиша ярките и прекрасни цветове, с които са направени. Мозайките по пода и те не са за изпускане.

Не успяхме да видим шедьовъра на Леонардо да Винчи — Тайната вечеря. Две-три седмици преди пътуването ни се опитахме да направим резервация за посещението ни, но уви нямаше свободни часове. Така, че музеят и Тайната вечеря остават за следващо пътуване!

Накратко — това беше една прекрасна ваканция, изпълнена с много спорт, емоции, смях, спокойствие и най-вече наслада.

Край

Автор: Вили

Снимки: авторът

PDF Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Tридесетина хубави дами без мъже в Италия (2)”

  1. благодаря за тази полезна информация !

Leave a Reply