дек. 08 2009

Изостанала на края на света (Огнена земя)

И така — Меглена отново ще ни заведе на неочаквано място. Този път това е Огнена земя. Прочете как можете да се измъкнете от там, ако фериботите престанат на плават;-) Приятно четене:

Изостанала на края на света (Огнена земя)

В коментарите към предишния ми сватбарски пътепис имаше предложение да се ориентирам към късия разказ. Тъй като съм отворен за нови идеи човек, ето ме с един къс разказ за единствения, но много интересен ден, който прекарах на Огнена земя.

Принципно отпускът ми е ограничен, като на всички работещи не за себе си. Имах само 3 седмици за обиколка на Чили, като страната е дълга 4500 км! Е поне не е широка. Непременно трябваше да включа Великденският остров и Tierra del Fuego (Огнена земя). За Великденският остров може би е разбираемо, ако си в онази част на земята си струва да го посетиш — мистерии, статуи, история. Но защо да се запилееш на края на света с единствената цел да прекосиш Магелановия проток?!? Още срещам трудности да го обясня на приятелите си😉 Ще опитам пак, в писмен вид, дано е по-ясно. Като малка (9—10 годишна) четях много за всякакви изследователи и пътешественици. То Колумб, Веспучи, Фритьоф Нансен и Амундсен, всичко каквото ми попаднеше. Но по някакава странна причина личен фаворит ми беше Магелан, неговото първо в света околосветско пътешествие и Магелановия проток. Знаех всичко за него, включително знаех наизуст биографията и важните дати в живота му. Толкова много пъти бях чела статията за човека в енциклопедията;) Та беше ми лично и много важно да прекося и АЗ този проток.

Към днешна дата Огнена земя е разделена между Аржентина и Чили.

Основния бизнес в чилийската част е екотуризъм и животновъдство. В аржентинската има и малко по-сериозни и доходоносни такива, като петролен бизнес и добив на газ. Аржентинците се оказали доста хитри в разделянето на острова. Станало е края на 19 век. Тогава са имали и други териториални (близо до военни) спорове с Чили. Тайно правят проучване и разбират, че има петролни и газови залежи, но на преговорите с Чили поддържат схващането базирано на доклади на Дарвин, че там няма нищо друго освен вятър, ограничена флора и фауна и студ. Заявяват, че ако разделят Огнена земя по искания от тях начин ще прекратят и другия спор. Така те взимат богата, па макар и по-малка част от Tierra del Fuego. Доколко това е самата истина не знам — разказаха ми го чилийци, а те не се долюбват много с аржентинци, когато стане дума за териториите им. Но със сигурност чилийските политици са смятали самата земя за безполезно тресавище и са се интересували повече от контрола върху протока.

Да се върна към късия си разказ, за да не стане много дълъг и да изляза извън жанра;-)

Пътеписа не знам, но полета си беше дълъг.

Пунта Аренас е най-южния град на Чили,

откъдето се хваща ферибота за Огнена земя. Аз трябваше да летя Великденският остров — Сантяго- Пуерто Монт — Пунта Аренас. Полетът от Сантяго нататък е един и същ и спирката в Пуерто Монт е само за качване на още пътници оттам. Прекосява се повече от половината Чили и както споменах полета не е от кратките, а самолета беше полупразен (кой ли пък иска посред лято да ходи на студ и вятър). За мой огромен късмет до мен седеше една девойка, която говореше доста добре английски!!

За който не е ходил искам да поясня, че това наистина малко или много си е късмет. Не съм вярвала, че ще попадна на място където дори „Yes“ и „No“ са непознати думи, но и това ми се случи в Патагония.

Говорихме си с нея — била женена за чилиец, но работели в Перу и сега живеели там. И двамата са родом от Пунта Аренас. Тя сега се прибирала за малко да види семейството си. И ми се чудеше какво толкова има в този проток, че да пътувам до там само за едното му преплаване:-)

Фактическият ми престой в района започна с много късно кацане (в 00.20ч). Поради късния час и това, че града е малък, нямаше никакъв превоз от летището към града. Помолих новата ми приятелка от самолета да ми помогне и да се обади на такси или да ми каже как мога да се добера до хостела си. Оттам до града са около 30 км и не ми се ходеше пеша през нощта. Тя поговори със семейството си и за около 1 милисекунда дружно решиха: „Качвай се при нас ние ще те откараме“. Много мили хора се оказаха южно-чилийците! Всичките, които срещнах! Пътувахме 6 човека в колата + багажа на двете ни, но бяха непреклонни и ме закараха въпреки всичките ми протести, че не е удобно. На раздяла се прегръщахме, целувахме. Казах ли вече колко ужасно мили са хората там?;)

Собственика на хостела беше също толкова чудесен и гостоприемен. В 1ч. през нощта ми обясни в колко тръгва ферито утре, откъде да го хвана и обеща да ми купи билет за автобуса за Пуерто Наталес. Аз нямаше да имам време да си го купя, тъй като исках само да мина протока, да се разходя за час-два и да се върна обратно на континента със същото фери. Очакваше се това да се случи в ранния следобед, а аз веднага да продължа с последния автобус към Торес дел Пайне/Пуерто Наталес.

Та рано сутринта намерих къде е пристанището, купих си билетче и ето ме

прекосявам Магелановия проток!!

Пътуването е около 2 ½ — 3 часа в зависимост от времето.

Та да кажа нещо и за времето там (по-късно ще се разбере колко важен елемент в този ден е то). Принципно е лято сега, което означава температура около +10°С, но вятъра е около 90—100 км/ч. Четох статия, че това което прави Патагония „приключенска“ е нищо друго освен именно вятъра. Иначе е спокойно място, безкрайно добри хора, няма опасни или отровни животни, няма и войни наоколо. Но в Пунта Аренас например, има въжета по тротоарите на крайбрежния булевард, за да се задържат възрастните хора за тях и да не бъдат издухани на платната за коли. Явно е имало и такива случаи:(Та духаше си сутринта, но чак да ме отвява… не бих казала.

Вече съм на Огнена земя — още едно сбъднато желание!

Щастие! Вълнение! Имам навика на такива места, да си представям как хората мноооого отдавна са стъпвали по същите места и пътеки като мен сега. И особено моите кумири. Днес беше ред на Магелан. Осъзнавам, че е доста странно и няма как наистина да е така, но придава особено значение за мен. Прави специално, дори на едно наглед безмислено пътуване. Ако някой не ме е разбрал и още се пита какво съм търсила буквално на края на света в центъра на нищото… не мога да отговоря по-добре на въпроса:-) Там където акостирахме имаше само субарктическа тундра, вятър, студ и нищо. Малко корабни скелети за „разведряване на картинката“. Но мен ме радваше за малко поне да съм там, все пак след няколко часа се предполагаше, че ще взема обратното фери и ще съм пак на континента.

Иначе за хората с повече време има много хубави природни паркове на юг. Не са залети от туристи (както се оказа в Торес дел Пайне) и са добри за трекинг.

Близкият град до порта е на 5 км. Казва се

Порвенир

и начинът да се стигне до него в моя случай беше пеша. Нямаше такси, камо ли автобус… Да, но при насрещен вятър около 100 км/ч, ходенето беше наистина все едно буташ влак. Добре, че спря един военен джип и ме закараха до града хората. Поредните, които доста ми се чудеха какво точно правя в тази точка на планетата? Сама жена при това!

Снимка докато вървях към града и се борех с вятъра да задържа апарата в ръцете си + да си остана на двата крака;)

Какво представлява град Порвенир. Основан е от… хървати:-) Да да, тия хървати близо до нас дето са. Харесали им поляните да си пасат овцете. Иначе си представете изоставен град като от каубойските филми и само вятър и студ по улиците. За целия ден сумарно навън видях има няма 5 човека. Нищо не работеше — ни магазини, ни поща, ни кметство… интересно чувство е да си на такова място. Нереално направо.

Когато наближи часа за обратното фери и отидох за билет се оказа, че го отлагат с 4ч. заради лошото време. Вятъра вече бил 120 км/ч. При това положение си изпусках автобуса за Пуерто Наталес, а нямах къде да спя в Пунта Аренас… започваше да става интересно. Намерих един отворен хостел с кафе към него, питах за стаи все пак. Имаше, потока туристи не е голям точно в Порвенир, но аз не бързах да си взимам стая. Както се казва надеждата умира последна, исках да се добера до другия бряг. Днес. След като си осигурих евентуално покрив над главата, реших да издиря и интернет, за да проуча възможно алтернативно прибиране на континента. С моя испански (към 4—5 думи знам) и също толкова добрия английски на жената в хостела разбрах къде е единственото в околноста Интернет кафе там оо йе-ее!! Спасителната дума беше „pueblo“. Има няма час време размахвах ръце и се кълчих в опити да обясня, че искам да намеря Интернет някъде из града. И точно 1ч. и жената ми обясняваше упорито, че Интернета на заведението е само за гости на хостела и че няма да ми даде да го ползвам. Сигурна съм, че не беше собственичката и я беше страх от шефа. Иначе каквито са добрички там, нямаше да ме отреже така категорично:-) Накрая в отчаяние се сетих и казах „Pueblo, Internet“ и тадаааааам! Сезам се отвори — получих нарисуван маршрут до градското Интернет кафе.

Там парите ми взе (разбирай персонала беше) едно 7—8 годишно хлапе, бях единствения посетител и компютрите ми бяха набори (а аз не съм от най-младите;)). Но нет имаше. Оказа се, че има алтернативно фери, което поради факта, че прекосява най-тясната част на протока отнема 20-тина минути и все още работи. Да ама е само карго, а аз кола нямах и е на 150 км от града прекосявайки нищото на Огнена земя… никакъв шанс. Примирих се, ще си изчакам 4-те часа. Обадих се и в хостела в Пунта Аренас, да си запазя втора вечер eвентуално и да ми пазят багажа при тях. Те нямаха места, но казаха че ще ме уредят. От добрина хората дори казаха, че се погрижат и ще ми презаверят билета за автобуса за най-ранния рейс утре. Няма да спра да повтарям колко са мили и добри хората!

Проклетото“ фери, което трябваше да е „сбъдната моя мечта“, но не и кошмар на връщане

Наближи време за отплаване. Отново никакъв градски и междуградски транспорт и аз потеглих пеша. Вървях около час и нещо тези 5 км, като на моменти наистина ме издухваше вятъра или се налагаше да приклякам и да изчаквам леко да се укроти. Може и да ми се смеете, но ме беше страх да ходя покрай брега, за да не ме издуха вятъра в океана… Не ме подмина никой и

като стигнах порта разбрах, че тотално са отменили плаването за деня,

и че пристанищата и от двете страни за затворени… нямаше как да стане по-интересно. Седнах в бараката, претендираща да е кафене-ресторант, да си почина малко преди да тръгна наобратно. Тогава влязоха още три момчета със същия страдалчески и отчаян вид като мен. От целия ден навън имах вид на крайпътен храст — прилично рошава и твърде прашна, но пък и те не бяха по-изискани и чисти от мен. Заговорихме се (там става с едно Hola и това е) и им казах, че знам алтернатива, но трябва да вземат и мен иначе нищо не казвам!;-) Оказаха се чилиец живеещ във Франция и двама негови френски приятели дошли на гости. Бяха на обиколка из Чили с кола, или по-скоро мини-камионче. Форд някакъв, ама забравих модела.

И така потеглихме през абсолютното нищо. Пътища асфалтови няма, само черни и песъчливи. Колата често занасяше дали от пътя, дали вятъра я отместваше на моменти…

От колата

Не видяхме повече от 1—2 ферми през целия път, тук таме някоя лама, овца или нанду (щраусоподобна птица). Учудвам се на издържливостта на животинките да стоят прави и навън в това време. А ние бързахме колкото можехме към другото пристанище с надеждата, че ще има фери. Е имаше. Колите бяхме малко и с предимство. Слава богу защото имаше толкова много камиони, че ако трябваше да ги изчакаме, нямаше да успеем. Няколко курса на ферибота след нашия затворили и този порт. Прекарахме се на континента. Плаването беше все едно 30 минути се возихме на странна и засилена люлка. Оттам 150 км обратно към Пунта Аренас и в 23.30ч. бяхме в града. После — прозаично намерих си новия хостел, спах и на другия ден рано към Пуерто Наталес.

Няма много снимки, но някак си при времето около мен, не ми идваше отвътре да щракам постоянно. Но ще помня това място още доста дълго време и най-вече супер готините хора в онзи край.

Автор: Меглена

Снимки: авторът

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Изостанала на края на света (Огнена земя)”

  1. Мила каза:

    Поредното приятно четиво от Меги! Чакаме още 🙂

  2. радо каза:

    страхотно, наскоро гледах филм на BBC за магелан – от 2006 – http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/6170346.stm – има го на торенти

  3. yavor каза:

    Определено има доста магелановска кръв във вените ти. Да се запилееш на майната си… И то само за да видиш г*з* на географията на живо… Това си е истинско модерно превъплъщение на средновековните развейпрах… ъъъ… такова, де… изследователи 🙂

    Мога само благородно да ти завиждам за смелостта. Всички мижитурки, които сме свикнали за вървим по отъпкани пътеки, няма как да изживеем нещо подобно.

  4. svetlozar каза:

    Сигурно това е хай левъл в пътешествията – да отидеш някъде само защото искаш!
    Вече съм предан фен на Меглена…

  5. Стойчо каза:

    И аз ще се радвам Меглена да продължава да ни разказва за пътешествията си !

  6. Meglena каза:

    Светлозар и Явор … много силни ! Разчуствахте ме! Имало е смисъл да го напиша, някой ме е разбрал …
    @ Явор – само с мижитурките … май не е най-подходящата дума, за спокойните, разумни и неавантюристични хора 🙂
    Благодаря и на всички други (особено на Стойчо), които ме подкрепят в писането 🙂

  7. nina каза:

    iskam dase zapoznaem zashtoto moiat sapruk ima cashto premejdia ito golemi niesme ot strel4a vie otkadeste imame xotel v zentara na grada majami se kazva milko iliev skaipa mue kolumb264 obadetese

  8. Nina Simeonova каза:

    Меги, поздрави от мен и Иво от САП-а! Изчетох всичко с интерес и ти пожелавам още много незабравими пътешествия!

  9. Стойчо каза:

    За това имаше една реклама: „Събрахме се!“ 😉

  10. nina каза:

    dobre doshla na borda moiat priatel molko iliev e bol 1995 g ie vodial i e ispital sashtoto zamo4e toi e ostanal zeli 8 godini

  11. Йорана! каза:

    Съгласен съм, че в Пунта Аренас живеят най-прекрасните чилийци! 🙂 Толкова студен град, толкова топли хора… чудо някакво 🙂
    Впрочем, следващият път, когато идеш там, намери ресторант „La Luna“ – някъде из центъра беше – гарантирам ти прекрасно кулинарно (и не само) преживяване. Като ти донесат накрая сметката, ти дават и едно миниатюрно знаменце, на което да напишеш нещо и да го забодеш на една от двете карти на света, които висят на стената. Български знаменца има доста =)

  12. Стойчо каза:

    Май имаме още един читател, който е бил там 🙂 Йорана, чакаме подробен разказ 🙂

Leave a Reply