Продължаваме с пътеписа на Мария за обиколката ѝ на Пирин. Минахме край Вихрен в първата част, а сега продължаваме на юг към Лещен, Кавала в Гърция и ще се върнем през Мелник. Приятно четене:

Из Пирин и околностите

част втора

Следващият ден, на Муратово езеро- един много лек и разтоварващ маршрут, но не отстъпващ по нищо с красотата си.

И потегляме за Лещен

Това място е уникално приказно, уникално истинско, уникално българско, то е като завръщане към миналото, то е Родопско кътче, където времето е спряло… Там се унасяш в едно спокойствие, тишина, простота и величие…

Там спиш не на хотел, там спиш в музей на българщината.Не си мислете, че сме спали обаче на дървени нарове- напротив, по невероятно деликатен начин са вписани в тази обстановка модерни и удобни матраци, поставени върху дървените легла и небрежно загърнати в халища и губери. Душът в банята също е вграден в дърво, за да не издава допира с цивилизацията. А водата в тоалетното казанле се пуска с дърпане на едно дървено кубче с канап… Идилия! Страхотно мила идилия!

Пирин, Сандански, България

Глинената къща – романтично кътче за двама…

Всичко е автентично и истинско…Кръчмичката – и тя излязла от някой учебник по стара история.
Храната- току-що приготвена и вкусна-вкусна…

И в това запазено от цивилизацията местенце, открихме едно духовно кътче- галерия и малък амфитеатър на творческо семейство- писател и художничка, населели се и творящи в това чудно селце. Наскоро тук щял да гостува Милчо Левиев /ей, как не го засякохме- удоволствието щеще да е още по-пълно/ и да изнесе концерт на това пропито с енергия и ненатрапчива духовност кътче, сгушило се между три планини.

Ако някой от вас не е ходил в Лещен- не чакайте и ден!

И понеже сме неприлично близо до Гърция, през новият пункт при Гоце Делчев – правим си

едно пътуване за отмора и релакс до Бяло море.

Отидохме до Кавала,

поразходихме се, направихме нужните сравнения…Зная, че северна Гърция е по-бедната и по- нехаресваната част от страната- но и тук всичко е подредено, чистичко…Харесвам архитерата им- непретенциозна, сромна, типична за Средиземноморието и арабския свят… но всички къщи, макар и не претрупани, като нашите с безброй еркери, чупки и скатове, са красиви с парапетите от ковано желязо, с многото цветя и цветни тенти…Всичко е е добре премерено,скромно, но … има атмосфера и очарование.

Морето иначе е по-кофти от нашено, но плажовете са пусти и никой не ти ходи по ушите…. Похапнахме любимите риби, октоподи и калмари, понапихме се с узо и вино рицина…..все човешки пороци….поизкъпахме морни тела в Бяло море..!

На връщане от Гърция, продължаваме нашият поход в Пирин, но този път в южната му част. Тръгваме от

Мелник

за Роженският манастир,

по една лека пътека, покрай пясъчните пирамиди- едно невероятно красиво творение на природата…
Вървя и си мисля, че ако тези пясъчни пирамиди се бяха пръкнали в някоя друга страна- целият свят щеше да се стече да ги разглежда и да им се радва!

Посещаваме

винарната на Шестака,

наш стар познайник, където опитваме различни местни вина и мезета.

Отсядаме в с.Рожен

– в мотела над ханчето, едно също много красиво и уютно местенце, с приветливи домакини , и с много, ама много вкусна храна.

Ами, всяко преживяване, колкото и да е хубаво и да ти се иска да не свършва, все пак има край.

До догодина!

Автор: Мария Пепелджийска

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Пирин – на картата:

Пирин