дек. 11 2009
Из Пирин и околностите (2)
Продължаваме с пътеписа на Мария за обиколката ѝ на Пирин. Минахме край Вихрен в първата част, а сега продължаваме на юг към Лещен, Кавала в Гърция и ще се върнем през Мелник. Приятно четене:
Из Пирин и околностите
част втора
Следващият ден, на Муратово езеро- един много лек и разтоварващ маршрут, но не отстъпващ по нищо с красотата си.
И потегляме за Лещен
Това място е уникално приказно, уникално истинско, уникално българско, то е като завръщане към миналото, то е Родопско кътче, където времето е спряло… Там се унасяш в едно спокойствие, тишина, простота и величие…
Там спиш не на хотел, там спиш в музей на българщината.Не си мислете, че сме спали обаче на дървени нарове- напротив, по невероятно деликатен начин са вписани в тази обстановка модерни и удобни матраци, поставени върху дървените легла и небрежно загърнати в халища и губери. Душът в банята също е вграден в дърво, за да не издава допира с цивилизацията. А водата в тоалетното казанле се пуска с дърпане на едно дървено кубче с канап… Идилия! Страхотно мила идилия!
Пирин, Сандански, България
Глинената къща – романтично кътче за двама…
Всичко е автентично и истинско…Кръчмичката – и тя излязла от някой учебник по стара история.
Храната- току-що приготвена и вкусна-вкусна…
И в това запазено от цивилизацията местенце, открихме едно духовно кътче- галерия и малък амфитеатър на творческо семейство- писател и художничка, населели се и творящи в това чудно селце. Наскоро тук щял да гостува Милчо Левиев /ей, как не го засякохме- удоволствието щеще да е още по-пълно/ и да изнесе концерт на това пропито с енергия и ненатрапчива духовност кътче, сгушило се между три планини.
Ако някой от вас не е ходил в Лещен- не чакайте и ден!
И понеже сме неприлично близо до Гърция, през новият пункт при Гоце Делчев – правим си
едно пътуване за отмора и релакс до Бяло море.
Отидохме до Кавала,
поразходихме се, направихме нужните сравнения…Зная, че северна Гърция е по-бедната и по- нехаресваната част от страната- но и тук всичко е подредено, чистичко…Харесвам архитерата им- непретенциозна, сромна, типична за Средиземноморието и арабския свят… но всички къщи, макар и не претрупани, като нашите с безброй еркери, чупки и скатове, са красиви с парапетите от ковано желязо, с многото цветя и цветни тенти…Всичко е е добре премерено,скромно, но … има атмосфера и очарование.
Морето иначе е по-кофти от нашено, но плажовете са пусти и никой не ти ходи по ушите…. Похапнахме любимите риби, октоподи и калмари, понапихме се с узо и вино рицина…..все човешки пороци….поизкъпахме морни тела в Бяло море..!
На връщане от Гърция, продължаваме нашият поход в Пирин, но този път в южната му част. Тръгваме от
Мелник
за Роженският манастир,
по една лека пътека, покрай пясъчните пирамиди- едно невероятно красиво творение на природата…
Вървя и си мисля, че ако тези пясъчни пирамиди се бяха пръкнали в някоя друга страна- целият свят щеше да се стече да ги разглежда и да им се радва!
Посещаваме
винарната на Шестака,
наш стар познайник, където опитваме различни местни вина и мезета.
Отсядаме в с.Рожен
– в мотела над ханчето, едно също много красиво и уютно местенце, с приветливи домакини , и с много, ама много вкусна храна.
Ами, всяко преживяване, колкото и да е хубаво и да ти се иска да не свършва, все пак има край.
До догодина!
Автор: Мария Пепелджийска
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Пирин – на картата:
Пирин
Related posts:
Драма в Гърция
Уикенд с 1000 km из Северна Гърция
Пещерата „Маара“ (изворите на Ангитис край Драма, Гърция)
Една слънчева седмица по пътищата на Гърция (1)
Из Пирин и околностите (1)
Моето сватбено пътешествие (1)
Егейска Македония: Сенките на забравените прадеди
Пирин: фестивал Elevation край Разлог и под лунните писти над Банско
До Тасос в края на лятото (Скала Рахони)
От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (1)
Солун, Метеора и Кавала – три дни пътешествие под есенното слънце на Гърция
Бански Суходол (Пирин)
2 коментара
Идилията се нарушава само от един единствен проблем… който може да изглежда и абсурден, но си е напълно реален…
Почти всяка сутрин все се намира някой образ, който в 7 чса сутринта излиза на верандата си и в продължение на 2 часа вика силно по телефона си. И понеже и наистина тихо викането му се носи из цялото селище. Целта е разбира се да покаже колко е важен и незаменим… най-вече на себе си:-) Моята съпруга ме мъкне в Лещен поне три пъти годишно и тая история се случва най-малко в две от всеки три пътувания.
Село Лещен много отдавна вече не е онова идилично място – далеч от цивилизацията и неомърсено от меркантилизация.
В днешно време е една от многото точки към които се устремяват хората за да се наплющят, поспят и погледат малко телевизия в свободното време до качването в колата, която ще ги върне обратно в точка А.