юли 14 2008

Виена – три дни преди преди Европейското (1)

Отдавна не сме чели за нещо за Виена. Днес ви представям пътуването на Стоян до Виена, няколко дена преди началото на Европейското първенство по футбол. Приятно четене:

Виена: Моцарт, зоопарк и Бон Джоуви

Ден първи

 

Полетът е в 9:30, което значи че трябва да сме на летището в 8. И двамата с Виктор сме сънени и кисели. Служителката на чекин-а също. „Г-н Чочков трябва ми само паспорта ви“ процежда през зъби, когато дремейки и подавам и билетите. Мързи ме обаче да се заяждам, а и ми е леко нервно, така че си замълчавам. На Виктор също му е нервно и постоянно се оглежда за места за пушене. След паспортния контрол нахлува в кафето и почва да ме врънка да пием кафе с явната идея да запали. Пил съм чай сутринта докато се оправях и не ми се пие нищо, но си взимам сок за да не му развалям кефа. Той се налива неразумно със сокове и кафета без да мисли за тясните самолетни тоалетни.

Самолетът е Боинг 737, но доста старичък както ми се вижда на пръв поглед, което усилва тревогата ми. От нервност почваме да се шегуваме и лигавим как сме видели дупка в крилото, теч под опашката, а като почваме да рулираме съобщаваме на висок глас как двигателите звучат странно. Май успяваме да изнервим всички пътници. Всички тревожно и напрегнато следят как се засилваме и се чува ясна въздишка като излитаме. Полетът до Виена е горе-долу колкото едно пътуване от Младост до Орлов мост. След 55 минути вече кръжим над столицата на Австрия и зяпаме с интерес как се вие Дунава под нас. Лиготията не ни е напуснала и коментари като „Виж вентилатори“ и „Да, така се охлажда цяла Виена“ относно вятърните генератори издигащи се около летището забавляват всички. При кацането вече сме по-спокойни, а и пилотът е без грешка, за което го възнаграждаваме с бурни аплодисменти както си му е реда.

Виена, Швехат

 

 

Швехат е доста по-голямо и уредено от летище София, има ясни табели на 2 крачки така че за 15 мин вече сме минали всички процедури. Калина ни чака на изхода и ни докладва че има директни автобуси до Шведенплац, което пък е на 3 мин от апартамента където ще спим. Шофьорът е усмихнат, не слуша чалга и ни връща ресто. Не изпреварва през аварийното платно, нито засича по-малките коли. Даже ми се струва и че кара с позволената скорост. А и самото движение е ужасно спокойно, никъде няма задръствания, улиците са с по 4 платна в едната посока и на всеки 100 м се вижда табела за подземни паркинги. Паяци и паркирани коли по тротоарите обаче няма. Подминаваме и боклучийски камион без познатите висящи отзад мургавелковци. Въобще в лек културен шок сме.

Следва кратка почивка за оставяне на багажа и освежаване, която ми дава възможност да си включа телефона. Както и очаквах се изсипва една камара смс-и за пропуснати разговори, а скоро и самите обаждания започват. Вдигам като никога любезно на всички и след като учтиво изслушвам опитите да ми намерят работа небрежно отговарям, че съм Виена и няма как да им помогна. Дребни нещица, ама радват душата. Апартамента където живее бащата на Виктор и Калина е на точно срещу огромна готическа катедрала. На всеки 15 мин камбаната бие веднъж, на половин час, два пъти, на 45 мин три пъти, а на кръгъл четири път плюс толкова колкото е самият час. Нямаш нужда от часовник общо взето. Лошото е че цялата дандания почва в 6 сутринта и продължава до 22 часа, но поне за трите дни нямахме проблем със събуждането. Това е и началната точка на обиколката ни.

Виена

 

 

Във Виена всяка сграда и уличка стават за снимане и разглеждане. Направо ми става неудобно като си помисля с какви впечатления остават бедните туристи тръгнали на разходка из София. В първите минути главите ни се въртят нонстоп наляво и надясно, а скоро и само нагоре.

Виена, Св,Стефан

 

Щефансдом. Готическо чудовище, плашещо нежните ни православни души, непривикнали на такива строги и сурови форми. Катедралата обаче си е символ на града, а и е толкова величествена с безбройните си каменни орнаменти и украси, че няма как да не я харесаш. Построена е през 12 век първоначално в романски стил, но през 14 век е изцяло преустроена в готически стил, който явно много повече е радвал сериозните и делови Хабсбурги. Така де, кви са тия романски лиготии. Пускай острите ръбове нагоре да летят, повечко статуи и по-малко цветни витражи и ще стане работата.

Виена, Св.Стефан

 

А това е „Щефи“ както я наричат виенчани. Южната кула се издига на цели 136 метра и може да се заснеме хубаво единствено от хеликоптер предполагам. По-високо изглежда и от Витоша мамка му, но ми остава утехата че от Искъро по-дълбоко не може да има. Самият площад около Щефансдом е приказен. Винаги препълнен с хора, добре де туристи. Навсякъде щъкат и преоблечени като Моцарт музикални агенти, предлагащи билети за какво ли не, живи статуи се бъзикат с чужденците, „оживявайки“ в най-неочакваните моменти. Улични кафенца, предлагащи удобни местенца за почивка и наблюдаване на забързания свят наоколо. Имаме обаче много сериозна програма, начертана от Калина, така че продължаваме нататък. Следва пешеходна разходка из целия център на Виена.

Виена, Кметството

Кметството

Виена, Парламентът

 

 

Парламентът

Виена, Държавната опера

Държавната опера

Виена, Императорския театър

Императорския театър

Виена - Музей за история на изкуствата и Природонаучен музей

Двойката музеи с новоизникналата фензона между тях

Обектите са безкрай, а краката ни все по-омекващи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гьоте, Гьоте… знаем те тебе… Малка нощна музика!“

Виена, Паметникът на Гьоте

 

 

Метрото във Виена е с 6 линии и перфектно разяснен маршрут и система за продажба на билети, функционираща на всички основни езици без българския. До автоматите са продажба на билети има и апарати за самотаксуване. Контрольори няма, преградни решетки също. Влизаш съвсем спокойно и се возиш и без билет ако си за спирка две. Ние ще ходим до Пратера само че, така че си се самотаксуваме чинно и потегляме. Калина ни е предупредила да не очакваме нищо особено и за пореден път се оказва права. Посреща ни унила версия на София-ленд с абсолютно същите атракции, само че доста овехтели. Взимаме си сладолед и почваме обиколката. Скоро обаче се превръщаме и ние в една от атракциите. Тъпия австриец ни е продал сладолед който за секунди ни оцветява в зелено и зъбите и езиците.

Виена, Пратер

Виктор е вбесен и иска да се върнем да го бием. После се нацупва и отказва да си отвори устата цял час. За капак завалява и дъжд. Решаваме да се повозим на прочутото виенско колело. След касата за билети обаче продавачката ни упътва в някакъв музей пълен с макети на пратера и въпросното колело. Обикаляме го два пъти с нарастващо раздразнение, но се въртим в кръг и никъде не виждаме вход за колелото. Някакви италианци се лепват за нас и обикалят и те нещастно като кученца подире ни. Вече и аз искам да пребия някой австриец когато на третата обиколка разбираме проблема. Трябвало да се мине през някакъв сувенирен магазин, който сме подминали всичките пъти досега разбира се, мислейки че е само магазин. Италианците подтичкват след нас и се набутват и те в кабината. Което се оказва проблем. Височината на колелото е 65 м, кабинките стари и скърцащи, а италианците не спират да тичат от единия до другия им край в резултат на което нашата се клати ужасяващо.

Виена от Виенското колело

 

Гледката обаче е наистина впечатляваща доколкото успявам да преценя в редките моменти в които плахо се надигам от пейката. Вижда се цяла Виена. Както и стадиона на който след 3 дни ще започне Европейското по футбол.

Виена, Пратер

 

Струва ни се доста близо и лекомислено решаваме да го видим отблизо. Оказва се че е почти на час път пеша, а и когато стигаме разбира се не ни пускат заради мерките за безопасност. Слава Богу обаче има спирка на метрото до него, така че на връщане сме лесни. Часът неусетно е станал 6, а ние сме на крак от сутринта и вече едвам пъплим. Решаваме да направим бирена пауза в някакъв засукан бар в някакъв още по-засукан мол срещу стадиона. С Виктор сме на по един сладолед от сутринта, а австрийската бира е доста по-силна от нашата, така че още след първата ни се замайва главата. От умора обаче нямаме сили да ставаме още, така че си поръчваме и втора. Сега вече започваме и да фъфлим леко и небрежно, ама ху кеърс. Животът е хубав когато седиш. Започваме и да поздравяваме околните с Грус Гот, те ни се усмихват в отговор доволно. Това е местен поздрав, който само в Австрия се използва. Нещо като Бог да е с теб. Като изключим битешон и данкешон са единствените думи на немски в речника ни. Изобщо трябва да се внимава с немския в заведенията. Сервитьорите само чакат да им кажеш данке когато ти подадат менюто и те заливат щастливо с порой от лаещи звуци. Друг проблем се появява като идва сметката. Избухва лек спор за бакшиша. Виктор твърди, че в Европата не може да оставяме тез чудесии и че едва ли не ще обидим сервитьора. Аз пък смятам че навсякъде биха се зарадвали на малко кеш извън заплатата. В крайна сметка след дълго чудене му оставяме 80 цента. Вечерта когато с баща им отиваме да вечеряме в ресторант, човекът ни разяснява че няма някакви строго установени правила в тази област. Ако оставиш няма да се обидят, ако не оставиш също, въпрос на лично желание. Между другото ако посетите Виена, задължително опитайте виенския шницел. Няма нищо общо с предлагания при нас.

Край на първа част

Автор: Стоян Чочков

Снимки: авторът

 

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply