юли 11 2008

На Витоша, като на Витошка…

Нали сте чели условията за публикуване на пътепис в нашия сайт? Нали видяхте изречението „Целта ми е да събера личните впечатления на пътешестениците от света (вкл. и от Витоша и от Катманду, и от Рейкявик, и от Буенос-Айрес, и от гръцките острови и от…)“.

Днешният пътепис точно отговаря на условието „Витоша“ Днес, сто и нещо години след Алеко, ще се качим на Черни връх заедно с Людмила. Приятно четене:

На Витоша като на Витошка…

От няколко дни покрай прословутото ни ходене на Черни връх обяснявам на всеки, който иска да ме слуша, че през уикенда трафика на Витоша е като на Витошка през седмицата и че целокупното население на столицата ще се изсипе горе при най-малкия намек за хубаво време… Колко права само се оказах, явно почти всички бяха решили че най-добрия начин да се спасят от визитата на чичко Буш е да се покатерят на Черни Връх!

За щастие в неделя се качихме нагоре през Железница, не бях минавала от там и си е истинска дивотия в сравнение с талазите хора, които драпат през Княжево или Драгалевци да речем.

В 7 сутринта успяхме някак си да станем, да се измием, да напъхаме дъждобраните и някоя и друга дрешка по раници и мешки, да опаковаме сандвичите и да поемем към Железница. В автобуса имаше един чичко с огромна раница, с която се опитваше да ме изхвърли през отсрещния прозорец и въпреки всичките ми пъшкания и охкания, недвусмислени намеци и още по-недвусмисленото: „Извинете, може ли да си свалите раницата?“ той не ми обърна никакво внимание. Изведнъж започнах да се чувствам много компактна с мешката на гръб. Ако не сте носили мешка в последните 10 години като мен — не си правете труда да ходите с това нещо на планина… супер неудобно е като си отвикнал да връзваш и развързваш бързо. По-добре си сложете нещата в найлоново пликче (и такива герои срещнахме). Та преди да стигнем до Железница съзрях най-безобразната от архитектурна гледна точка сграда — няма такова животно, всъщност има, но по принцип се намира из тревата и децата му подвикват: „Охльо-бохльо покажи си рогцата…“. Та въпросната сграда, ако не се лъжа беше в Бистрица, има форма на истински охлюв! Гигантски един такъв, и на къщичката му е кацнала калинка… червена и с точки! Потресаващо! Естествено нямаше как да отреагрирам и да го снимам щото фотото беше в мешката…

В Железница изпихме по едно кафе с надеждата да се събудим (предната вечер поляхме предварително изкачването и в един през нощта правихме сандвичи…) и поехме по широкия път към хижа Физкултурник. Пътя наистина е широк, маркиран е с метални стълбове и първо минава покрай Железнишката река, покрай едни доста симпатични полянки, една чешмичка и после продължава през борова гора. Отново нямаше как да снимам, чак след като излязохме от гората извадих апарата. В гората обаче се натъкнахме на лелка и чичко, които се качваха нагоре по бански, кубинки и вълнени чорапи:D наистина трябваше да се сетя че ще ми потрябва апарат, пък и телефона си бях забравила сутринта.

Та след гората се откри и гледката към хижа Физкултурник, която в общи линии изглеждаше на майната си. Хижата е онова отгоре дето почти не се вижда:

Витоша


Обаче се откри страхотна гледка в посока Рила:

От Витоша към Пирин

Леко полеко изкачихме до хижата, пътя е стръмен към края и слънцето много здраво ни напичаше, но аз бях доволна… поне някакъв тен да хвана, после ми излезе през носа или по-скоро на носа това изказване, ама го преживях. Да отбележа, че планинарките бяхме две мацки с разпрани дънки и черни потници и, докато съквартирантката се мъчеше да не изгори, аз се стараех по всякакъв начин да се опържа!

След почивка, чай и сандвичи на хижата, също и взиране в посока язовир Искър, продължихме по билото към върха и зяпайки тъпо в картата се опитвахме да установим кой връх кой е. После нагазихме в разни мочурища, намерихме си минзухари сред снега и с шеги и закачки излязохме срещу Резените.

Витоша

Точно тук някъде решихме, че широкия път никак не ни изнася, кривнахме надолу от него и се забихме сред разни камънаци. Толкова ми харесаха че се и снимах сред тях:

Витоша


Та от камък на камък и храст на храст все пак докопахме една пътека, която ни върна на „главния път“ някъде след връх Скопарник. От там до Черни връх вече е малко. Минахме покрай всички нахвърляни насам-натам скали:

Витоша

По едно време стана толкова мочурливо, а и вятъра беше пронизващ и бая студен, че неволно се сетих за хобитите, докато Ам Гъл ги водеше през Dead Marshes:

Витоша

И да!

Черни Връх!

Цяла София беше там, а като погледнах към пътеката в посока Алеко и Голи връх направо лошо ми стана, няма такъв пътникопоток! Докато ние се качвахме видяхме има-няма 7—8 човека, отдолу обаче се идваха хиляди, маса, народ. Още толкова се опитваха да си закупят шкембе в чайната… ние мислехме да пием по един чай, ама се отказахме, а ако бях извадила и книжката със 100 те национални обекта да питам за печат сигурно щяха да ме убият с камъни!

Черни връх на Витоша

Слизането беше по-скучно — към Алеко, по пренатоварената пътека. Докато се качвахме се поздравявахме с малкото хора, които срещнахме из планината, обаче по тоя път е живо безумие да казваш „Добър ден“ на всеки! Просто няма как да си затвориш устата, все едно да минеш по Витошка и да поздравиш всички, с които се разминеш… Всъщност никой не поздравяваше… аз измрънках няколко „Здравейте“ без отговор и се отказах. По пътечката към Алеко обаче най-накрая видях лятна маркировка и с най-голям кеф си я следвах… това винаги ми е било безкрайно странно в тая планина — пълно с табели и табелчици, ама маркировка — почти нъц!

На Алеко изпуснахме автобуса и тръгнахме пеша, качиха ни на стоп почти до Драгалевския манастир, минахме и покрай него, слезнахме в Драгалевци и се върнахме в Софията… като се прибрах и като си погледнах носа, лошо ми стана… да живее киселото мляко… макар че още изглеждам сякаш съм изпила десетина водки:)

Като цяло си беше купон, така се надъхахме че вече се точим на Пирина. Само да си вземем читави обувки, че така не става;)

Автор: Людмила Валериева

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “На Витоша, като на Витошка…”

  1. Минчо каза:

    Искам и аз с две красиви момичета в планината 🙂

    Отличен пътепис, браво!

  2. blagun каза:

    Хубав пътепис с настроение! Щом и баирът към Физкултурник не е помрачил настроението ви, точете се за Пирин, има защо!

    Един детайл: Архитектурното „чудо“ Охо-Бохо е в Симеоново, а не в Бистрица.

  3. Lucy каза:

    blagun – минахме Карстовото било миналото лято 😉

    а за охо-бохо да, но както казах въпросната сутрин, когато го видях за сефте не бях много в кондиция.

Leave a Reply


Switch to mobile version