юли 10 2008

Обиколка на Турция с мотор – Планът

Днес съм ви подготвил авантюристичното (за мен поне) пътешествие с мотор на Георги и Фори из Турция. Все още и аз не знам как свършва пътуването, защото краят още не е настъпил. Днес Георги ще ви запознае с плана на пътуването, и ще разкаже една голяма част от изпълнението на:

Обиколка на Турция с мотор

първа част

Предисловие: Планът на пътуването

От дума на дума, от разни други сродни теми, се заражда идея за пътуване до Турция. По същество маршрута се припокрива 90 % с маршрута на другата група, която тръгва на 14.06.08. Основната разлика е че тук времето за обиколка е около 2 пъти по-малко, което автоматично води до по-дълги преходи и по-малко време за разглеждане на туристически атракции.

За момента, след разговори с madrak (очаквам и forry да сподели какво мисли…), нещата изглеждат така:

  • 20 юни — сборен пункт някъде по-близо до границата (става и в Пловдив),
  • 21(събота) тръгване сутринта за Истанбул, спане там. В Анкара не намирам особени причини да се спира, някой да каже, ако греша.
  • Второ спиране — Кападокия. Трета спирка — Анталия.
  • От там през западното турско крайбрежие — море, басейни и т.н (Ефес, Мармарис и т. н…) — 2—4 дена.
  • Последно спане в Галиполи.
  • От там аз мисля да се прибера през Гърция, може да се остане един ден и там.
  • Всичко горенаписано е в идейна фаза, но за него важи наложената фраза от една реклама на мобилен оператор — БЕЗ ОБВЪРЗВАНЕ… т. е. ако на някой му хрумне да поостане някъде или да си тръгне по-бързо, няма никакъв проблем, всеки си има автономност. По този разчет най-вероятно ще се засечем с другата група по курортите , може да се продължи и с тях, за справки — другата тема.

По същество — пътувам с мотор Априлия Туоно 1000,

няма да се правя на състезател, не ми е проблем да карам и през нощта, магистралите мисля да ги плащам с карта, ще си обменя малко лири и долари. Ще нося палатка + оборудване, нямам претенции къде ще спя. Пътуването включва и по-сериозни преходи, ако иска да се включи някой да си направи добре сметка, бензинът в Турция е скъп. Имам GPS, дано не се налага да го ползвам много, iGO. Лично аз ще пътувам сам.

Основната ми идея е много возене…, голямо разстояние…,

чужда страна…, море… бих искал да имам повече време и пари, но , за момента е това. Приемат се съвети и хора за компания.

На път към Турция

Маршрутът — не беше предвиден така, но това е в крайна сметка:

Карта на Турция с маршрута

Идеята за по мащабно пътуване с мотор в Турция отдавна ми се въртеше в главата, но другите важни фактори, като време и пари едва сега се напаснаха. Потърсих спътници всред моите приятели, както и по форумите, но подобен род пътуване се оказа много странно за всички, които поради доста изкривена представа за съседната ни страна, май ме смятаха за откачен. Вече се бях примирил с идеята, че ще пътувам сам, когато Фори се нави да дойде, въпреки че не се познавахме, заедно с неговата причтелка Стела. Нямах реално никакви конкретни планове, той също, така че се разбрахме, понеже имаше път към Видин, да мине, да се уточним. Срещата беше 20 минутна, на бензиностанцията ОМВ, седмица преди уговорената дата, и горе долу протече делово — „Ще ходим значи?“, „Аха“ – аз нямах карта, Фори опъна неговата с размерите на плажна хавлия на масата, което само по себе си е стресиращо (Турция е голяма страна), и се загледахме. „Така значи, първо спираме в Истанбул, спиме там“, „Да“…. „После надолу към Анкара, там няма за какво да спираме, значи подминаваме и спираме тук“– забучих неопределено пръст някъде в средна Турция, „После на юг, до морето, от там вече, каквото дойде…“планът беше отличен.

О страни сигурно е изглеждало, че се каниме да обиколиме региона, всъщност ставаше въпрос за преходи от по около 800 км, поради ограниченото време — трябваше да се вместим в рамките на една седмица.


Речено-сторено.

На 21 юни, около 9 ч, на магистралата преди Пловдив се срещнахме, защото аз спах там. Предишният ден при тръгването, органите на реда, дебнещи в засада се опитаха да ми отнемат книжката, но след лют отпор от моя страна и 25 лв (толкова имах) се отскубнах.

Пътят до Капитан Андреево

е доста натоварен, на едно място камион беше блъснал и убил крава на шосето, КАТ пишеха протоколи, интересно, ако с моторист се случи това, не ми се мисли — домашни животни по пътя, тоя феномен не съм го виждал на друго място, мой приятел сериозно пострада при среща със стадо овце например. Да не говориме за удоволствието да видиш каруца в завой, или пък нощем, въобще да не я видиш.


Преди границата имаше наченъци на магистрала, по която се движехме малко, явно строяща се отдавна, и още по–явно — ще се строи още по дълго. Около 3-те очукани валяка и някава друга техника се суетяха хора неангажиращо, за сравнение, в Словения например, групите, които подкастряха тревата между мантинелите са доста по–многобройни, а и видимо по работни. С други думи — не се надявайте да карате до границата по хубав път и безопасно скоро.

Гледката преди митницата си е отчайваща – полуразрушени постойки, прахоляк, мръсни заведения — странна гледка за благодатен граничен район като този.

Спряхме на „Лукойл“ бензиностанцията за последно в България, да заредим, хапнем, пийнем, обмених пари, че бях взел долари, турски лири нямаше от къде.

Митницата от наша страна пресякохме бързо, при турците имаше опашка,

в общи линни там се минават 3 проверки, на едното е интересно, че се престрояваш в колони, около сто метра, оградени с бордюри, и чак като наближиш виждаш надписа с дребни букви ,че това е гишето само за турски граждани или граждани на EU например, с мотор няма как да се върнеш, добре, че не правеха проблеми за това. Другото неприятно нещо, то важи и за по–нататъшното пътуване, е че почти всички надписи са на турски — трудничко е за ориентация. В момента има 4 крана и се гради нещо сериозно там.

Турция

След минаването измерих 9 км опашка с тирове — тия хора какво търпение имат — незнам, аз бих полудял да вися толкова някъде.

На входа на магистралата автомата се заинати и пусна само един билет, но това по принцип не е проблем, защото щяхме да изминем цялото разстояние, и да си платиме пълната такса — тя се оказа 5.50 лв (От тук натам за улеснене ще цитирам цените в ЛВ за по лесно, официалният курс по принцип е 1 към 1.06 с лирата, така че е почти същото).

Фори подкара с доста сериозно темпо — 160 км/ч по неговия километраж (това го казвам, понеже реална скорост по GPS е около 145 км/ч). Подобни скорости на мен са ми малко проблемни за каране с часове, поради неголямата защита от вятъра, и затова като спряхме да заредим, завистливо изгледах голямата слюда на FJ то му. Пътуването по магистрала е с една дума — досадно — аз се облягах на чантата на резервоара и така карах.

На първото зареждане се разбра, това което знаех, но тайно си мислех че може да не е точно така — бензина в Турция е най-скъпият в света — kursunsuz 95 — 3.56 liri, или — около 3.80 лв за литър — честито на пътешествениците. Какво пък толкова, казах си, някакви си 4000 километра.


Истанбул — огромен град,

това ни беше ясно, лека полека сградите около пътя се сгъстяваха, и така десетки километри докато навлязохме в централната част, където се отклонихме, слизайки по огромни цитадели — беше събота и таяхме надежди за по ненантоварено движение — каква заблуда — безброй коли, пълзящи в дълги редици, на които не се вижда края. Имах проблем с мотора, от предишното ми падане, единият вентилатор на левият радиатор беше свален, и се опасявах че при това горещо време и трафик ще загрее сериозно, при каране с ниска скорост, което и стана.

На GPS а си бях отбелязал улицата на която беше хостела, за това тръгнах между колите в задръстванията, спокоен че няма да се загубя, Фори изостана, той явно не беше фен на екстремизма, а в Истанбул такъв слалом си е адреналин, повярвайте ми. В крайна сметка, след 30 мин провиране,се добрах до някаква автогара, температурата на водата показваше 104 C, улицата по която ме водеше GPS a — забранена, търсеният адрес — на 2 км напред, аз плувнал в пот и попритеснен — все сериозни оснoвания да спра.

Хостелът се намираше в най-атрактивната, стара част на града, но там пък достъпът на МПС е почти изцяло забранен. За капак на всичко Фори не ме видя и ме подмина. Постоях малко да изстине мотора, и бръкнах да извадя GPS, да видя на къде да хвана. Пущината има един „Home“ бутон, точно отстрани, натиснах го без да искам, и директно ме изпрати за Видин, изтривайки предишният зададен маршрут. Направо се вледених.

Alemdar Mh., Sultanahmet, 34110 Fatih/İstanbul, Турция

Сещайки се че улицата започвше нещо с „Ku….“, извадих всички подобни улици — 60 броя са, да знаете… Увеличих картата на района и я открих. Поуспокоен, тръгнах по лабиринта от улици — почти всички еднопосочни, и следвайки стриктно правилника, стигнах чак на крайбрежният булевард, от там по много широк кръг, обиколих цялата стара част- никакъв напредък, въртях се в кръг — забрани на всеки метър. С промъкване се озовах на площад между 2 големи джамии (по късно рабрах, че са Синята джамия и Света София).

Целта мигаше на GPS са на 150 м от мен, път до там не се виждаше, и въпреки угризенията ми,минах през павираната зона на площадчето между джамиите, за която имам сериозни съмнения,че не е предвидена за МПС та. По надолу по започващата улица, паяк тъкмо вдигаше една кола — идилия. Обаче открих хостела!

Фори и Стела се бяха настанили вече, оказа се че старомодният начин с питането тук е доста по — полезен. Стаята излизаше около 35 лв на човек, нищо особено, но за тия пари толкова + закуска. Безжичният интернет си е стандарт, но нямаше с какво да го ползваме. Пооправихме се и излязохме да се разходим — беше около 17 ч, имахме предостатъчно време.


Има едно понятие, което се опитвам да обясня на много хора, които не са мърдали много далече от дома си —

атмосфера — този град определено я имаше

— малките тесни сокаци(улици), с павета, кафененцата, магазините, старите крепостни стени, архитектурата, хората, аромата във въздуха — всичко беше неподправено и уникално. Разходихме се доста сериозно в целия район — много контрасти — от лъскави хотели и къщи, до полуразпаднали се странни дървени постройки,хапнахме в малко заведение, близо до крайбрежният булевард, обсъдихме видяното, после поседяхме на камъните край морето докато се стъмни. На връщане, чакахме няколко минути, на светофара на пешеходната пътека, за пресичането на булеварда, докато един (пак българин) се усети че има бутон който се натиска, за да се включи зелената светлина. То ние не бързахме, не че нещо…
http://bgphoto.net/photos/2045/o633504827898150922.jpg
Улица с прекрасни къщи край крепостната стена.
http://bgphoto.net/photos/2045/o633504830945923210.jpg
Синята джамия на Султан Ахмет
http://bgphoto.net/photos/2045/o633504831337893514.jpg
Света София

Вечерта на площада имаше концерт на местни музиканти,

беше се събрало ентусиазирано множество хора, някои даже играеха, стила напомняше музиката на Г. Брегович. Хапнахме и сладолед, погледахме един от въртящите се дервиши (тия не мога да го разбера…) Цялата централна част беше добре осветена, хора щъкаха на всякъде. Прибрахме се да поспиме, на другият ден ни чакаше пак път.

Станахме около 9 ч, и се качихме на терасата на хостела, където беше ресторанта, да закусим, горе имаше разкошна гледка, слънцето беше високо, усещаше се вече жегата. Събрахме багажа и потеглихме — сега наистина трафика беше направо никакъв — невероятно е да караш по огроминя град, почти без да виждаш коли и задръствания. Насочихме се към първият мост, и се натресохме на касата за плащане с карти (аз друга всъщност не видях), докато се чудехме какво да правим, почна да се образува опашка. Тогава едно момче, което беше с мотор, дотича отзад и с неговата карта ни плати минаването и на двамата — такива жестове се помнят и топлят дълго.

Преминаването по моста над Босфора е незабравимо

— огромно съоръжение, и откриваща се от него красива гледка към двете части на града — карах бавно и се наслаждавах.

Пътят за Анкара

беше маркиран навсякъде табели, така че нямаше начин да го объркаме, докато излезем от града. Заредихме и потеглихме по магистралата — до Измит сякаш си карахме в един град, просто имаше сгради навсякъде, без рязка граница между градовете, и въпреки че беше неделя, движението беше натоварено. Нищо интересно като гледка, като изключим един билборд който ми се наби на очи, на фирма за мебели със звучното име „Кензел“…

Малко по-късно навлязохме в пó планински район, маршрута стана по начупен, със завои, което беше много по приятно от приспивното каране по права линия на предишната магистрала. Нямах си идея за природата в Турция, но съм бил страшно заблуден(което се потвърди и по нататък) — очаквах малко зеленина около морските зони, и пустини по натам — нищо общо, поне за западната част. Чак когато наближихме Анкара зеленият цвят започна да отстъпва място на жълтото и кафявото в пейзажа.
http://bgphoto.net/photos/2045/o633504828424372618.jpg
Таксата на магистралата беше 8 лв, околовръстното — страшно дълго- 50 тина километра карахме по него, градът огромен, но някак си не ме привличаше с нищо — иначе нови сгради, хубава инфраструктура, но толкова, не се виждаше нито едно естествено дърво околовръст — само полета и хълмове, това си е подтискаща гледка за мен. Намерихме

отбивката за Аксарай

и тръгнахме за там, пътя минаваше покрай

соленото езеро TuzGolu,

и за това бяхме избрали този маршрут, поне да видиме нещо след толкова каране.
http://bgphoto.net/photos/2045/o633504831435260938.jpg
Струваше си — гледка като от друга планета — бяло докъдето ти стига погледа, сол, но отдолу си избива вода, беше влажно. Ботушите ни след разходката станаха бели от солта, аз понеже се изхитрих да седна, и задника ми побеля.

Соленото езеро

Пихме по едно чайче в ресторантчето за по 1 лв и продължихме надолу. Пътят е от 4 платна, по две за всяка посока, повечето главни пътища там са така, което е супер, няма насрещно движение, но този беше някак си неравен, на вълни. Полицията има странна тактика там,

радарите се намират в цивилни коли,

на известно разстояние от полицейската кола, която е ясно обозначена, и пътя стеснен с конуси. Там те спират и направо ти съобщават какво си направил.. и какво още трябва да направиш — да платиш глоба, която е сериозна. Ние такива проблеми нямахме, поради повече късмет май, не за друго.

Разклонът за Кападокия

Разклонът за Кападокия, вулканичното връхче в ДАЛЕЧИНАТА е високо малко под 4000 м.

Отбивката за Невшехир,

където са повечето известни места от областа Кападокия, се намира точно до бензиностанция, където заредихме, отсреща се вижда вулканичен връх, който ме заинтересува, и от справка с картата се оказа че е почти 4000 м, което значеше че е доста далеч. Въпреки характерните голи хълмове наоколо, равнините бяха зелени и явно обработвани с умение и мерак, чак ми домъчня като се сетих за нашите буренясали ниви. Времето напредваше, затова

през Невшехир минахме транзит,

но все пак успяхме да забележиме каменните жилища, които за наша изненада бяха в рамките на града.

Продължихме към Urgrup (40 км),

там имах уговорка с един местен младеж да ни помогне да се настаниме, но за съжаление не можахме да се свържеме,после разбрахме, че работи в хотел в скалите, който се намираше в околността, и сигнала там се губеше.

Беше започнало леко да се здрачава, а още не бяхме открили място за нощуване, след доста лутане и разпитване открихме хубав къмпинг (Kaya camp)и побързахме да разпънем палатките — цени — 9 лв на човек + 4 лв за палатка, Фори и Стела им направиха даже отстъпка — знаех си че трябва да си водя компания. Имаше на разположение магазинче, газифицирана кухня, хубави тоалетни и бани, осветление, контакти — повече от добри условия за случая. Изчакаха ни даже да се оправиме че беше станало тъмно и после платихме.

Разбрахме се утре да останем цял ден, за да обиколим хубаво. Бях доста уморен, пих една бира „Ефес“ (3 лв), и побързах да си легна, заспивайки бързо и сладко…

Продължението:

Обиколка на Турция с мотор – част втора

Автор: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Обиколка на Турция с мотор – Планът”

  1. Bruno Dante каза:

    evalarka Man dobre ste si izkarali a i dobre pishesh .mala asia e karsiva tva oshte ot vremeto na Agamemnon,Elena ….Darios i Alexander se znae no dobre doshyl i tuk v skandinavia.cheers

  2. Златомир каза:

    Я, гледай ти! Чета, чета, пък нещо много познато ми се вижда… А, ами то и мен ме имало в пътуването:)))
    Единственото, което мога да добавя е, че Турция е жестока дестинация! Който не е ходил е изтървал много!

  3. Стойчо каза:

    Всичко ще си кажете!;-) Я пишете продължението, че и на мен ми е интересно:-)

  4. […] обиколка на Турция. Оставихме нашите пътешественици по пътя към Кападокия, а днес ще проследим какво се случва по-нататък. […]

  5. […] Днес ще продължим да обикаляме Турция с мотора и разказа на Георги. Оставихме го в Кападокия (Обиколка на Турция с мотор – Кападокия), а пътуването ни започна тук: Обиколка на Турция с мотор – първа част […]

  6. […] на Георги с мотор из Турция. Започнахме с пътя към Кападокия, после бяхме в самата Кападокия, бяхме в долината […]

Leave a Reply