юли 09 2008

Завръщане във Флоренция

Днес Неделчо Чешмеджиев ще ни разкаже за Флоренция — градът на галерия Уфици, Академията по изкуствата, покритият Понте Векио, катедралата Санта Мария дел Фиоре с огромния си купол — изобщо: Флоренция…

Приятно четене:

Завръщане във Флоренция

Пристигайки преди 2 години със семейството си във Флоренция — град, за който почти нищо не знаехме, ние сякаш попаднахме в един друг свят. Денят ни мина бързо покрай Санта Кроче, Баптистерията, Понте Векио и Галерия Уфици, но остави у нас незабравими спомени и надеждата,че някой ден отново ще дойдем тук. Именно за този ден искам да ви разкажа в следващия пътепис.

Записахме се на една от многобройните екскурзии до Италия с основна цел Рим, но тайно всеки от нас тръпнеше и очакваше последната спирка —

Флоренция

След нощувката в Монтекатини Терме — курорт, намиращ се близо до града,тръгнахме рано за Флоренция. След около час път градът ни посреща отново усмихнат и слънчев Гледайки табелите от автобуса основно те са две — Centrum и Stadium. Обичат си хората града и футбола, но това е друга тема.. Този път решаваме да не правим традиционната обиколка, а оставяме групата и тръгваме по избрани от нас обекти, все пак се имаме за стари кучета, били сме веднъж, изчетохме толкова неща и сега тръгваме уверено напред.

Флоренция

Първият e дворецът Питти с градините Боболи. Пътят ни върви по течението на река Арно, река красива и голяма, но понякога и страшна. През 1966 г. тя залива Флоренция и градът остава на 5—6 метра под водата. Сега обаче е спокойна и сякаш ни носи към нашата цел. На един дъх минаваме през Понте Векио — единсвения покрит мост и ето, че сме пред двореца Пити. На касата вход 11 евро — деца до 18 години за страни членки на ЕС безплатно, е още едно предимство за дъщеря ми. След проверката на метал детектора започваме да разглеждаме.

Дворецът Пити е най-внушителният флорентински дворец от епохата на Възраждането. Започнат през 1458 г. по план на Брунелески и по заповед на Луки Питти, той нееднократно е разширяван, а по времето когата Флоренция е била столица на Италия е служил за кралска резиденция. Все още е сравнително рано и няма толкова много хора, но вътре всички се насочват към Палатинската галерия! Трудно ми е да ви пресъздам впечатленията си защото картините събрани вътре просто трябва да се видят и не защото робувам на имена ще ви кажа, че тук са Мария Магдалена на Тициан, прекрасната Симонета на Ботичели, дамата с покривалото на Рафаел и още картини на Рубенс Перуджино, Караваджо…

Излизаме удовлетворени и се насочваме към

градините Боболи

— един от най- блестящите образци на италианското градинарство — те са прекрасни, но са толкова големи и нямаш време да ги разгледаш изцяло. Ние много искахме да намерим статуята на Пегас и фонтанът Бакхк,но не успяхме За. сметка на това времето беше слънчево и станаха много красиви снимки. Какво пък, другият път ще ги намерим, сигурен съм. Оттам по Понте Векио-златарският мост, към галерия Уфици, няколко снимки по моста и на фона на Арно и ето ни на площада на Синьорията. Тук пред фонтана на Нептун имаме среща за посещение на Уфици.

Този път Нептун е с ръка. При предишното ни посещение пияни вандали му бяха счупили ръката, сега си е на мястото. Обикаляме покрай склупторите на открито, Персей на Бенвенуто Челини, Похищението на сабинянките на Джамболони, снимаме се за спомен и

към Уфици

Влизаме за втори път, но и за 22 да имам възможност пак бих влязъл. Мерките за сигурност жестоки, не съм бил на друго място подлаган на такава проверка, нищо заслужава си. А вътре времето спира, остават шедьоврите на Джото, Дучо Ручелаи, Микеладжело, Паоло Учело, Рафаел,разбира се Сандро Ботичели с Раждането на Венера и Примавера (Пролет), Леонардо да Винчи, Рафаел, Тициан и ето я „моята картина“ – Мадоната с детето и двата ангела на Филипо Липи. Признавам си, че до преди да я видя при предишното посещение, не знаех нищо за този художник и картините му. Сега заставайки за втори път пред нея чувството е същото като преди, не съм се излъгал, всичко сякаш е живо и истинско. До мен жена ми и дъщеря ми също не мърдат, а гледат в захлас.

Прато е град, който се намира в италианската област Тоскана.

Любимият скандал на всички в Прато е романсът на местния ренесансов художник Филипо Липи, който станал монах и неговия модел – красива монахиня. Липи е пристигнал тук през 1452г. след като неговите покровители семейство Медичи, са го извадили от затвора за фалшиво обвинение в измама. Тук той за първи път видял Лукреция Бути, млада и красива монахиня, която според местната легенда грабнал от улицата и я завел в неговата работилница, където тя станала негова любовница и му родила син, а по-късно и дъщеря. Именно тя и синът му са нарисувани на картината.

Оставяме Уфици, часът е 13.30 и е време за хапване.

Попаднете ли във Флоренция препоръчвам ви да хапнете шкембе! Да, не се учудвайте, и европейците хапват такива неща. Застанете зад фонтана на Нептун и тръгнете по уличката вляво, след около 30 тина метра втората вдясно и се озовавате на малко площадче, където продават чудесни сандвичи с агнешко шкембе, а това нещо с бира Мурати от 660 мл върви идеално…

След кратко колебание решаваме да отидем в

двореца на Медичите.

Медичите са могъщ флорентински род, дал на Европа папи и кралици, меценати и престъпници. В продължение на три века управляват родната Флоренция. Двама представители на рода стават папи (ЛъвX и КлиментVІІ). Когато през 1533г. Катерина де Медичи се омъжва за Анри дьо Валоа, никой не предполага бляскавото бъдеще, което я очаква-съпруга на крал и майка на още трима. Благодарение на властния си характер почти тридесет години на практика тя е истинския владетел на Франция.

Пътят ни минава покрай най голямата катедрала на града „Санта Мария дел фиоре“, купола на Брунелески, кулата на Джото. Спираме пред Баптистерията да погледнем „Райската врата“ на Гиберти. Цялата врата е с библейски сцени от 24 каратово злато. Трудно си пробиваме път сред хората, но все пак успяваме да се насладим и на тези шедьоври.. Хапваме и по един сладолед, другото, което ме впечатли в Италия, много по-хубав е от българския и влизаме в двореца.

Честно казано очаквах повече — освен че имаше временна експозиция с една картина на Липи (не мога да избягам от него) и наистина ценните фрески от Бенацо Гоцоли, друго интересно като че ли няма. Нищо вие ще знаете, че може да го видите и само отвън.

А сега към Порчелино – едно прасенце, на чийто език слагаш паричка и, ако падне в решетката под него – очаква те щастие, ако не -пусни я сам!

Малко снимки, няколко магазина с лъскави витрини и сядаме на кафе.

Ако не знаете, в Италия има разлика дали ще си пиете кафето на бара прав или седнал. Едното е от 80 цента до 1 евро, а другото 2—3 евро. Пием две кафета и една кола за 10 евро и продължаваме разходката вече малко по инерция, умората си казва думата. Минаваме покрай църквата Санта Мария Дел Фиоре и чуваме познат глас –обръщайки се видяхме екскурзоводката, която ни водеше във Флоренция първия път –Здрава. Светът е малък.

Оттам покрай църквата, в коятя е погребана Беатриче Портинари, любимата на Данте, следва къщата на Данте и отново площада на Синьориятя със статуята на Давид.

Е, истинският е в галерия Академия и ще го видим другия път!?, но и този е чудесен. Бавно, но няма как, защото времето бързо тече се отправяме към Арно.

— Тате, да отидем и до „Санта Кроче“ — моли се дъщеря ми.

Имаме още малко време и спираме пред тази църква пантеон, в която са гробниците на Микеланджело, Галилео Галилей, Макиавели и Росини. Този път не влизаме, а ползваме близката тоалетна до информационния център и колкото и да ни е тъжно тръгваме обратно срещу течението на река Арно към автобуса. Не бързаме и често спираме да погледнем още веднъж града и залязващото слънце Дали ще дойдем пак? Сигурно. Автобусът вече се носи по обратния път към България. Пред мен любимите ми хора са заспали с усмивка на лицето. Мислите ми се реят, къде ли не, може би към нещо ново и непознато,което предстои. Ще видим, времето е пред нас.

Автор: Неделчо Чешмеджиев
Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


15 коментара

15 коментара to “Завръщане във Флоренция”

  1. Анонимен каза:

    Много интересен пътепис,който ни дава отлично инфо и ни пренася в Ренесансова Флоренция

  2. милен каза:

    искам само да поправя автора за Медичите, ако има предвид гробницата им в пътеписа си че не е никак за изпускане защото вътре са общо девет склуптори на микеланджело сред които шедьоврите му „денят и нощта“ и „слънцето и луната“ просто трябва да се видят защото не могат да бъдат описани. и другото което прави впечатление че или е обиколил града три пъти или просто не ни пресъздава правилно маршрута си. от двореца Пити през Понте векио първо минава през Уфици после на площада на синьориата със статуите на давид нептун и останалите отвън. моите впечаления са доста по големи и солидни.

  3. Неделчо каза:

    Здравей Милене, в пътеписа си нямам предвид Капела Медичи , а двореца на Медичите, намира се близо до църквата Сан Лоренцо , която е още една забележителност. Наистина очаквах да видя повече неща там , а относно Капела Медичи си прав. Колко пъти съм обиколил града за двата дни , които съм бил там не знам, но мисля че правилно съм написал, че от Понте Векио съм се насочил към Уфици и от там на площада на сеньорията. Няма как да е по друг начин , защото нали Понте Векио е построен с цел да бъде „топла“ връзка между “ Питти“ и Уфици. Може би не си прочел добре. Пишейки този пътепис съм се опитал да предам моите чудесни впечатления от града , който ме е впечатлил най-много от тези , които съм посещавал в чужбина , смея да твъдя , че имам и доста познания от историческа гледна точка, човек като хареса нещо иска да научи повече и повече… А ти ако искаш напиши и твоите впечатления, мисля ,че Стойчо ще ги пусне.

  4. Стойчо каза:

    С най-голямо удоволствие:) Чакам с нетърпение нови пътеписи!

  5. Aнелия каза:

    Здравейте 🙂 Аз съм във Флоренция от 3 седмици, ще уча тук 6 месеца и ви пиша, за да поискам някаква връзка с екскурзоводката – Здрава, за която се пише по доста форуми. Няма да безпокоя Госпожата, просто се нуждая точно от екскурзовод, тъй като разглеждаме всичко (3ма сме), но бих искала малко история на място, информация от нея … Ако е възможно скайп или каквато и да е връзка с нея. Благодаря Ви.
    Иначе за града – на мен лично ми беше детска мечта и се оказа по-хубава от мечтаната. Невероятно е, наистина. Още съм зашеметена!

  6. Стойчо каза:

    Надявам се някой да я познава и да може да ти помогне, пък аз се надявам да ни опишеш впечатленията си от Италия:–)

  7. Неделчо каза:

    Здравей Анелия, не мога да ти дам някъкви координати на Здрава , но пробвай на адрес http://www.rual-travel.com , може и да ти дадат . Във Флоренция има и друга много добра българска екскурзоводка, казва се Йорданка и мисля , че дълги години е работила в Уфици. Имал съм удоволствието да бъда и с двете благодарение на по горе посочената фирма. Пробвай и пиши за Флоренция. Успех!

  8. Неделчо каза:

    Здравей Анелия, пиша още един път ,защото нещо стана с първия ми коментар и той така и не се появява в сайта. Не мога да ти дам координати на Здрава , но пробвай на адрес http://www.rual-travel.com ,може и да ти дадат. Има и друга много добра екскурзоводка във Флоренция. Казва се Йорданка и мисля , че е работила в Уфици. Имал съм удоволствието да бъда и с двете. Успех и пиши!

  9. Неделчо каза:

    Здравейте, опитвам се за трети път да пусна съобщение , но все не се появява в сайта. Нямам координати на Здрава , но Анeлия пробвай на http://www.rual-travel.bg , може и да ти дадат. Във Флоренция има и друга екскурзоводка , казва се Йорданка и мисля , че е работила в Уфици. Имал съм удоволствието да бъда и с двете. Дано успееш и пиши.

  10. Стойчо каза:

    Съжалявам за забавеното публикуване на коментарите на Неделчо – беше ги хванала спам-защитата

  11. Aнелия каза:

    Много Благодаря 🙂 Ще се свържа надявам се.
    Впечатления си е направо меко казано.
    Незнам откъде да започна. Харесвам аромата на ванилия и какао, които се носи по големите улички и неистово те привлича!
    Сутрин ставам към 8 и си правя кросчета по мостовете на зиг зад по р.Арно. Е, това не беше мн впечатляващо :Р Наистина съм зашеметена все още.
    Обещавам да пиша, просто сега трябва да тръгвам за лекции. Лек ден засега и Благодаря Ви.

  12. Didi каза:

    Dide,4eti towa

  13. Sash каза:

    Благодаря ти, Неделчо, за чудесното четиво.
    Планирам Италия и смятам да си го разпечатам и да си го нося в джоба.
    Освен подробната информация си предал и много хубави чувства, браво.
    И не съжалявай, че нещо си пропуснал да видиш – така ще имаш повод пак да се върнеш, както усещам връщанията там не омръзват…

  14. Неделчо каза:

    Sash, благодаря! Желая ти чудесни моменти в Италия. Е и аз планирам нещо , но за всичко като му дойде времето…, защото там наистина връщанията не омръзват.

  15. […] пътепис, който изпратих на Стойчо преди 2 години беше за Флоренция. Ето , че отново съм седнал да пиша за града , който […]

Leave a Reply


Switch to mobile version