юли 04 2008

Бургас – Клагенфурт – Бургас (7): Епилог

Това, че още помотквам из чужди летища и не мога да се прибера в София изобщо не ме оправдава и да не пускам нови пътеписи. В днешния петък ви представям заключенията на Симеон Тодоров от пътуването му от Бургас през София, Сърбия, Сребреница, Мостар, Сараево, Хърватска, Словения, Австрия и обратно.

Искам да пожелая на автора да е жи, здрав, прав и корав и да ни радва с нови пътешествия и пътеписи!

Приятно четене:

Бургас – Клагенфурт – Бургас: Епилог

Post scriptum: 12.

 

0. Я сум крив.(виновен), обърках номерацията неволно. Да не започне човек седемдесет и четвъртата…

И тъй като не мога да вмъквам номера, 11-та част няма да има.

Няма!

За много неща си имам мои категорични думи, свързани със случка:

-Никога повече бебета! другарю Тодоров.

-Винаги се сменя влакът на гара Дъбово.. и т.н., да ти кажа и за

-Няма!

(Все е имало нямане, но като сегашното нямане не е имало никога. Р.Ралин. Виждаш, че и големите ги ползват „моите” думи) Нека винаги да има имане!

Та, с Борис Дреков бързаме за Солун и трябва да хапнем набързо в сенчеста кръчма в Сандански. (Приятелят ми, чех, когото водих там на лечение, го нарича симпатично Скандански..) Искаме нещо аламинутно, че бързаме и се спираме на omelette. Бъркани яйца.

Като дойде за сметката, келнерката (смотанячка ми се стори) пита:

-Хареса ли ви обядът?

-Много вкусно. , съгласява се Борката.

-Ами то, нашето заведение има имич!

-Такка-а-а ли?- подхващам я аз – имате имич, а в менюто го нама!

-Ама, господине, той имича е едно такова…

-Тъй-тъй! Гърците на оная маса нагъват сигурно, имич. На българите – бъркани яйца…Я повикай управителя, да я видим тая работа…

Смотанячката я удря на молба.

-Моля ви се, недейте…(идва ми на ум шлагерът на Слави…)

-Добре, съгласявам се, само че – една услуга: Ние с Борис не сме тукашни. Слабо се ориентираме, щото не знаем къде е север. Да ни кажеш?

-Какъв север?

-Такъв – компаски! Дето е червената точка,…НАТО!..

-Чекай, чекай: Киро, като ме водеше за гъби, като ме опре на дървото с гръб към мъхо, левата ми ръка иде на запад, десната на изток, а гърбо – на юг…

-Аз за север питам! Като повикам управителя…

-Нема тука север! -разплаквам я окончателно – викайте управитело, министаро!…

Ако ходите в Сандански, компаси, GPS-си не вършат работа. Север нема!

 

1.Пием кафе със сръбски студент в Ниш. Пълня му главата с „умни” приказки:

–Е, деда. Па ти си као неки Оксбридж..

-Ща е то?

-Тие, дека са свршили и Оксфорд и Камбридж…

Брех!

 

2.На сутрешното кафе у Даница Льепович соча иконата и казвам, че това според мен е Свети Сава.

-Че како нема да знаш? Он си jер ваш. Роджен je во Велико Трново.

Не знаех.

 

3.В сръбския вестник „Вечернье новости” 19 майй 2008 чета: „Македонци са отели нашег Jунака Марка Кральевича”.

Не им стигат на еднокръвните наши братя: Кирил и Методи, Сава, Наум, Самуил, Вапцаров, Григор Пърличев…сега грабят и от сърбите….

 

4. На мача в Москва, който гледам в ресторанта, обръщам внимание на някои произношения на сърбите.

-Челсеа

-Менчестер,

-Уейни е Вейни.

-Френк (Лампард)

 

5.Край колата ми в Кампа на палатка са нощували студенти. Сутринта се обръснаха, измиха с вода от туби. Наблюдавам ги тайно, чистейки продължително стъклата на колата. Единият си маже косата с гел.

-Деда, сакаш ли и ти да си убав?

-Не мерсим.

Като ученик в Поморие имахме една бедно момче с много хубава коса. Но бедно, бедно.

Надничал в сладкарницата, където богаташки младоци с намазани с брилянтин коси (гел, по сегашному) ядат пасти, пият лимонади..

-Моята ли коса ли не е за брилянтин!..Ама ляп няма.Ля-я-яп!

 

6.По крайбрежието на Хърватия карам през малък, но разтеглен град Омиш.

Първият квартал се казва Дуги рат. Вторият Мали рат.(Дълга война, Малка война). Играят си тука на войни.

 

7.Югославските имена са много звучни, славянски.

Женските – Милица, Йесеница ,Льюбица, Драгана..

Мъжките – Миодраг, Предраг, Милослав, Драголюб, Слободан, Веснян, Зоран.

Като се обръщах към жените с Милица, а към мъжете с Марко, никой не възръзяваше, а ме поправяше като си казваше неговото.(Само на една съмнителна девойка карай Карловац, като каза че нейният „дечко” се кзва Марко, й обясних че в България това е обичайно име за магаре.

-Леле! Че му речем!..)

Даже село, обкръжено с мочури се казва Локвице…

 

8. Нашето прочуто и възпято наше чеверме, в Югославия го има на всеки втори крайпътен ресторант. Нещо като Jагнешко печиво.

 

9.Кофичките им с кисело мляко, айран, сметана са с малко по-всоки цени. Но не са „вталени” от 500 на 400 грама като нашите…

 

10.Бира (пиво) имат далеч по-скромно разнообразие. Качеството навсякъде –както и в Украйна, Узбекистан, Албания, у нас – добро. Защото фабриките са купени от холандци, белгийци, чехи.

 

11. В няколко държави видях хляб „Бородински”. Приготвя се в София. От московския бакинец Мелик Пашаев. Който се кани да построи в София голяма концертна зала. Баща му е (беше? голям симфоничен диригент.

 

12. По радиото и телевизиите се говори правилен език. Много човечен с малко чуждици.(Стигат ми познанията да го разбера). Никакво маниерничене, запъване, заекване – за по-голяма „интересантност”…И спортнине репортажи се водят на човешки език. Помоощник-реферът никога не е Асистент-арбитър. Нападението не е Офанзивен план.

 

13. По чешки компютър е почитачка.Сметало, сметачка. По сръбско радио чувам за големи награди от бела и црна техника, рачунари…

Рачун е сметката в хотел, ресторант. Значи, и за компюър си имат славянска дума…

 

14.България – а-а-а, Стоиков! Някои са чели как ни резили по света. Хървати са обявили за

персони нон грата двама политици и един кошарац. (Баскетболист). Но това май го писах…(Кошарац от баскет – кошница).

 

15.В Югославия коли и килими се перат.

 

16.Никой не можа да ми отговори кога сърбите пишат на кирилица, кога на латиница. В Черна Гора, където латиницата е приета за официална азбука (валутата –евро!?) ми казваха, че пишат и учат и тако и овако.

-Защо?

-Па, не знам..

В Сърбия – за да скъсат с хърватското и сърбо-хърватския – все повече на кирилица. Наблюденията ми са кратки и повърхностни.

 

17.В челното стъкло на колата се блъскат мушици, бръмбари.(Какава световно важна тема?!) Някои отлитат сякаш невредими, а други оставят сочно петно. Последна следа от един живот.

Нямам особени проблеми с пътя и си спомням:

В своите мемоари Елена Чаушеску разглежда уловена муха. Разсъждава: ето, откъсвам й едното крило. Не може да хвърчи. Само бръмчи в кръг. Откъсвам второто – и да бръмчи не може. Става пешеходец…

Имаме толкова врагове (на мен, на социализма и лично на Николае) дали не могат да се направят опити с тях?…

Такива „научни” мисли й се полагат на Елена, защото е Председател на Румънската Академия на Науките. На всичките науки.

Подробности ми разказа, както и ми подари „Спомените”, автостопаджия край Русе. Той работел на Завода за Тежко машиностроене (за тежко пилеене на пари..). Кадърен инженер-химик.

Неизвестно как узнават съседите(Сигуранца знае всичко!) че този знае и румънски. И го правят щатен автор на Еленините „трудове” по химия. Тя става последователно професор, академик, председател…

На другаря Живков жената, свестен човек, не стана никакъв председател. Че и него, казават, укротявала.

 

18.Евросонгът беше основна тема за Югославия. По радиото коментират възхитата на чуждите журналисти от сцената в „Сава центар”:

-…остали су без даха!..

В един (не мога да си спомня точно кой) славянски език това щеше да рече Без покрив. От немското Der Dach.

Що ли ми е пълна главата с глупости? Защо пълня вашите?

Но „остали су без даха” много ми хареса…

Оставам и аз без даха…

 

19.Пак радиото:…ови са темельни постулати европской унии…Знаете какво е темел -Фундамент, основа. Използват турски думи най-неочаквано. Де ти е чепа! Колко е сата? Баш му jе убаво!

 

20.Като разбрах какви познавачи на сръбския има във форума, ми стана неудобно за моя „Една гаща плява”, както казват на село за лош език…Произходът на фразата е от ползването на шалварите на циганките като универсален чувал за сено, люцерна, плява. Те са от басма с кройка на чувал. Горе голям отвор с ластик, или пращова. Долу две по-малки дупки за краката.

Мъжките шалвари имат същата кройка, но са от шаяк и имат една секретна малка дупка за специални потребности. (Няма за щяло и не щяло да разпасваш пояса..)

 

21.Какъв рахат за пътуващите в странство настъпи с Демокрацията! Не трябва ду купуваш подаръци във вид на обувки, дънки, транзистори…

Сега – пей сърце! – има всичко и навсякъде.

Но не иде и с празни ръце да се връщаш.

Каквото и да купиш, няма да го харесат вкъщи. Затуй не избирайте, а пъхайте в количката каквото ви падне. Армаган да е.

Освен споменатото Вино, Кукла-Мишка за Цвети от Словения, в Пирот похарчих последните динари за „Jеленско пиво”. Много ми допадна девизът му „Сад или никад”. А в крайпътен магазин в Словения окото ми фана нещо като Клагенфурт. Нещо отдавна мечтано, но недостижимо.

В някакъв роман в замък, камина, дантели, фусти, кристаллл някакъв виконт подари на дамата (лейди) кутия бонбони „Cavendish & Harley”. Не съм кусвал такива бонбони и не съм срещал даже изхвърлена кутия в казаните на съседния блок, където живеят моряц и винаги „суркат” долари и си купуват от Кореком…(„Корекция на комунизма” му кавахме ние – с левовете.)

 

И ето на щанд виждам лъскави метални кутийки по евро и петдесет „ Ca-ven-dish”. Имах еври в метални „еврейки”, които не приемат в чейнджа и трябва да ги потроша.

Купих 5-6 кутийки с различни разцветки. Вкъщи ги набутали при…консервите и не мога да ги намеря. Вярно казват в Одеса: „Русенско варено” и „CAVENDICH” – две големи разлики!. Пробвах снощи една кутийка.

Защо тази Европа непрестанно се гаври с новите членове? Некви бонбони-помощник на дантиста! Ако не внимаваш –оставаш без един зъб!

 

Кутийките, обаче, много подходящи за въдичари. Трябва да подаря една на Иван…

 

 

22. Мина седмица откак съм се върнал. Вечер редовно прибирам капачето на радиото в жабката,

Ям нашенски манджи, а не съм се свързал с Иван. Моят миналогодишен навигатор по Балканите и Албания. Телефонът му мълчеше подозрително, но е жив!

Бил на екскурзия в Истанбул.

Търся в хладилника да е останала някоя флаша „Jеленско”, ама не – всичко (сме) съм излочил..

Иван кара лятото на Свети Влас. Има там скромна вила. Ама зет му и синът му са бизнесмени. Тъй че, ако сте на морето и няма къде да пренощувате, товарите в супермаркет „Зора” – онзи, оранжевия – бири, риби, зарзавати.

Ножове, дъски, паници, оцет Балсамико, чаши – от нас.

…………………………..

Решаваме да не правим обща салата, и всеки с по две краставици и два домата да се мъчи…Питам Иван за остри ножове.

-Имам тука три-четири. Един приятел беше ми ги наточил…

Че как тъй? Нали аз съм майсторът на ножоточенето в югоизточна България?

Ама съм идиот! Бях забравил ивановото тъъъничко sense of humour …

Разбира се – мен е имал предвид. (А – някой е рекъл напредвид, а- съм го изтрил от „приятели” J)

Ако сте скарани с чувството за хумор, потърсете си друго място.

Не в тази вила.

 

23.Включвам на пълно волуме и запява Джоат Бейз. „Wish you were here…”- да съм бил бил край нея.

-Бейзи, аз сега пътувам към Иван. После, как-нибудь…

Изкачвам по изровения път.

Бившият политик от кохортата, направила пари от икономии на закуски, Марио Тагарински, си издигна пет етажна „гимназия” току до Иван и сега прокопава канализационна тръба. Тръба, която води до …никъде. Понеже в района няма канализация..

Лапни-шарани от Ирландия, Англия се намират, обаче, и постройката направена за 450 000 лева ще се продаде за 4 500 000!

А казват, в България нямало бизнес-климат.

Гората, край гробищата на Свети Влас, която е придобил със замянка срещу друг парцел от землището на Трън, или Алжирска Сахара, да речем, е изсечена заедно с трите иванови череши, че му пречели на паркинга. Всичко е по закон!

 

Угаварям Иван, като пием от неговата двойно дестилирана и тройно препечена, да не псува. Но не сестърпява, колчем погледне нататък.

Кат си псуеш, Иване ле, кой ли те чува!…

 

24.Прибирам последните си дългове от Сънито и бързам за Бургас, че да се приготвя малко за следобед. Ще ходим в с. Българи. На най-истинското нестинарско хоро! Група бургаски офроудци. Да не забравя да си облека тениската!

Снимам край моето село високата 600 килограмаотдекарова пшеница и съседната до нея нива нулакилограмов добив. Но с красиво цъфнали сини цветя…

„Който си носи, яде” – твърди един приятел.

А който е сял ще жъне! Безплатно сирене – само в капана за мишки…

Един белгиец, наел земя под аренда у нас писа амбициозно:

„За няколоко години искам да покажа как можете да забравите понятието „необработваема земя”. Сигурно продължава да роботи по въпроса…

 

25.Снощи в село Българи, в средата на Странджа, където пристигнахме за празника Константин и Елена, на който на площада се вият хора, а после нестинарите половин час газят жаравата.

Стотици коли спрени далеч от селото. Полицаи вежливо предупреждават че там няма места за паркиране. Нас, обаче ни посреща Ник Николов и с неговата кола отиваме до стълбището на ресторанта, където за Офроуд-България-Бургас има запазена маса. После масите ни стават две.(Дълги маси с пейки). Салатки, кюфтета, лимонада, бира. Доста хора са дошли от други краища на страната. И от София.

Правим тържествено връщане от Симеон на Ник емблематичната му шапка от аватара. От два месеца е в колата ми. Забравил я беше след едно състезание.

 

Тази шапка ми носеше, като я надявах, много проблеми: в Бургас, Айтос, Любляна и Клагенфурт ме сочеха:

-Вижте! Ник е дошъл…

Хубавите босанки и хърватки буквално припадаха от радост. Сякаш ниждаха Гай Ричи.

Отървах се от шапката!

Ник щял да повтаря маршрута ми.

Да си му мисли ТОЙ!

 

26.Като пиша даже такива отвлечени от терени, координати неща, пак пред мен е картата на Балканите. Не мога инак.

Като малък, четейки приключенията на пирати, конкистадори, индианци, се измъчвах от липсата на карти и географски познания. И си слагах Сарагасово море нейде до Индия, Мадагаскар – в Беринговия пролив…

От днес (имам вече нови панталонки..) имам GPS Garmin и, като го усвоя ще ходя до плажа и офиса още по-уверено!

 

27.Край! Последна 27-ма точка.

Сутринта, като пиех чай, по испанската телевизия се появи любимата ми (им) говорителка. В бързината си да усиля звука съборих от масата и счупих ценна чашка. И си спомних детски виц от сръбското радио:

 

-Ах, плаче ми се. (до тук нито една различна от нашите дума).

-Гледала си неки тужан филм? Сецкала си црни лук? Зальюбила се?

-Не.

-У реду. Плачи. То jе здраво.

-Ма немоj. Па да мама и тате одмах схвате, да сам jа разбила бельгиjске шольице за кафу.

 

Довиждане.

Дописане.

 

Ако има нещо – няма нищо.

 

08.06.08 Бургас

Автор: Симеон Тодоров

 

   Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Бургас – Клагенфурт – Бургас (7): Епилог”

  1. Търновец каза:

    Свети Сава не е роден в Търново … само е предал богу дух там :))) Роден е някъде из тогавашните родово-племенни бантустански територии Рашка , Травуня … ала-бала. В Даница Льепович са те метнали по върбите.

  2. Simeon каза:

    Търновец, може и да не съм я разбрал правилно жената. А може и така да си е мислила. Далеееч са от „хвърляне по върбите“ тези мили хора.

  3. Търновец каза:

    E явно неволно е станало „мятането по върбите“ 🙂 Не знам къде е Даница Льепович, но в Далмация и по специално на Пельешац хората също бяха много … мноого мили!

  4. vampi каза:

    Бих прочела с изключително голям интерес следващите Ви публикации.

  5. Бай Кольо каза:

    Сполай ти бачо Симеоне!
    За пътуването и езика. Да знаеш че имаш много приятели с майсторското си писание и колорит, и аз съм един от тях. Когато както се случи ще ми е драго да се видим наживо. В София или в Бургас или където и да е по земята.

    Много свят да видиш и много приятели!

    Девет фута под кила!

Leave a Reply