юли 01 2008

Приказна Прага – част втора

Продължаваме с пътуването на Елина до Прага. В предишната част тя ни разказа за влюбените в чешката столица Прага, а днес ще продължим за бирата (и за други неща). Приятно четене:

Приказна Прага – част втора

Прага е мястото, където ако ожаднеете, просто трябва да пиете бира. Наистина бирата тук е най-хубавата, която някога съм опитвала. Независимо дали си я купувате в кен или я пиете на заведение. Разбира се, прясната бира е по-добра от бутилираната, но тук във всичките й разновидности тя има уникален вкус. На мен любима ми стана тъмната бира. Не пропускайте да я опитате – има плътен, леко карамелен вкус и е по-силна от светлата. Най-добра е бирата с леко странно име – “Kozel” :) За бира номер 1 в Прага се смята “Pilsner Urquell”. Почти във всяко заведение ще ви я предложат, но иначе всяка реномирана бирария си има биричка собствено производство. За да изберете своята, не ви остава нищо друго, освен да опитвате навсякъде :) В “Златна Прага” пиенето на тази златиста течност е нещо като национален спорт и вид туризъм :), а хубавото е, че в града има достатъчно на брой добре поддържани тоалетни. Все пак…

Прекрасни автентични бирарии има както в Старата, така и в новата част на града. Ние бяхме чели и за квартала “Жижков”, където имало много готини заведения, но не успяхме да ги открием и се върнахме по живо по здраво :) Иначе кварталът изглеждаше като доста уютно място за живот – с много зеленина и голям парк, както и с добре поддържани сгради. Е, някои изглеждаха като свърталища на бездомници, но подобни места има навсякъде. “Жижков” в миналото е бил кварталът на работниците – може би затова е и толкова подреден и някак “западно спретнат”. Да, раят не е на Изток, а на Запад :) В квартала се намира и телевизионната кула, която вечер е осветена в цветовете на знамето на Чехия, и изглежда призрачно заплашителна с някакви човечета, закрепени върху самия й връх. Приличат на извънземни, слизащи от космическия си кораб, бррр. Точно след като излезете от метрото (защото до “Жижков” отидохме и се върнахме с метро, много е удобно и бързо, стига да имаш монети да си купиш билет) ще видите една наистина странна църква – има форма на гроб с кръст отгоре, наистина! Мисля, че е католически храм, но не прилича на такъв, нито пък на православна църква. Абе, странна работа, но затова пък – оригинална. В този квартал имаше и доста бедняци, които спяха по пейките, но тук полицията явно обикаля и през нощта, така че не се създават проблеми.

Централната част на града обаче е далеч по-привлекателна и денонощно пълна с народ, така че най-добре се придържайте към основната програма и се въртете някъде около основния туристически поток :)

Най-голямото струпване на хора, което видях в Прага, бе на Карловия мост. Там туристо – нашествието май никога не спира. Усещането да се разходиш по този мост наистина е прекрасно (стига гаджето ти да не те оставя непрекъснато, за да ходи да снима – и така половин час!). Е, поне имаме хубави снимки :) На този прословут мост всички снимат като за последно. Освен професионални фотографи, има и множество японци и други такива, които търчат напред-назад в търсене на поредния кадър :)

Гледката към река Вълтава наистина е много красива. Когато застанеш на моста, виждаш величествения дворец “Храдчани”, а някъде под огромната каменна основа е реката с преминаващите по нея кораби и водни колела. Ако има едно място, с което трябва да опиша какво е романтика, то това вероятно ще е брегът на Вълтава с гледка към моста, някъде към 7-8 часа вечерта. Класика :)

Карловият мост е един от символите на Прага. Построен е от Карл Четвърти, чието управление се смята и до днес за нещо като “златен век” за града. След като успешно се “разписал” в историята, неговият син Венцеслас продължил традицията на баща си.

Карловият мост е внушителен като размери и всъщност свързва Стария град с така наречената “Мала страна”, където в миналото са се намирали къщите на рибарите и занаятчиите. В тази съвсем не малка “Мала страна” е построен и дворецът Храдчани – още едно от архитектурните чудеса на това време. Разходката по Карловия мост започва от кулата, до чийто връх можете да се качите срещу 50 крони и да се помахате на света отгоре, да поснимате в продължение на час-два или пък да си изпишете името на стената :) Естествено, българите сме навсякъде… Обърнете внимание на надписа зад Иван :)

Е, да, така поне всеки следващ ще знае, че “Мишо е бил те тука!”…

След като се порадвате на гледката и се опитате да сдържите порива си на първичност като не надраскате една вековна стена, “слезте на земята” и разгледайте статуите на моста. Повечето от тях са непознати за нас – православните, защото изобразяват католически светци, но все пак няма как да не разпознаете статуята на Христос и тази на Дева Мария. И двамата с Иван се опитахме да разпознаем коя от всичките статуи изобразява Кирил и Методий, но така и не успяхме… Е, някъде на моста е, но не ни стана ясно къде :) Аз обаче се снимах, докоснала една статуя на неизвестен за мен светец, но тъй като всички се снимаха пред нея, реших и аз да си пробвам късмета. Иван каза, че сигурно го правят за здраве и щастие, а може би просто всички постъпват като мен – някой види друг и така… Верижна вяра.

На Карловия мост можете да видите всякакви творчески изпълнения – от свирене на банда старчета до музика от чаши. Тук всеки се опитва да изпъкне с оригиналност и да изкопчи повече монети от туристите. Едновременно с това мостът от сутрин до вечер е ателие за художници и място за продаване на сувенири, снимки на Прага, бижута и любимите ми ангелчета :)

След като минете по Карловия мост, вече сте в Мала страна. Атмосферата в тази част на Прага е неповторима! Разгледайте къщите, покрай които минавате – всяка една от тях е с уникална архитектура. Улицата, която води към замъка Храдчани, се нарича Nerudova. За разходката до замъка си отделете повече време и бъдете готови за чакане по опашки! За вътрешността на замъка, музеите и катедралата “Св.Вит” се извиват огромни опашки от туристи и ще ви трябват време и нерви, за да изчакате реда си. Ние лично пропуснахме тази част и набързо разгледахме кралския комплекс – още по-впечатляващ заради дистанцията на вековете… Всичко е строено преди векове, а е толкова красиво направено, че смайва със съвършенството и величието си! Например катедралата “Св. Вит” е строена близо шест века! Когато застанеш под нея и обърнеш поглед нагоре, към самия й връх, отново се чувстваш малък и незначителен пред величието на това, което умът, духът и богатството на тази култура са успели да създадат.

Разходката из Мала страна като че ли е най-хубава в късните следобедни часове – тогава можете отново да седнете някъде на по бира или да си направите ранна вечеря. На мен чешката кухня ми се стори леко странна и доста тежка, но все пак имах няколко истински вкусни попадения. В тази част на града има много бирарии, но някои от тях са доста туристически и съответно – нямат от този автентичен “пражки дух”, който наистина трябва да се усети. Ето и няколко от нашите избори за храна – от тях останахме наистина доволни!

Обядът в “Малостранска пивница”, която се намира в Мала страна, бе приятен и добър като цена. Настанихме се в градината на заведението, където имаше много хора и непрекъснато прииждаха нови. Беше слънчево и приятно, затова започнахме обяда с две големи бири – едната тъмна, “Kozel”, а другата – светла, “Pilsner Urquell”. Тъй като храната става малко по-бавно от очакваното, аз загризах солените претцели, които се предлагат във всяка бирария и имат вкус на солети с подправки :) Иван яде традиционния тук гулаш и пилешка пържола в сос от билки, а аз се задоволих само с картофи по селски. Направи ми впечатление, че в Прага пилешкото не е от предпочитаните меса – по-скоро се ядат наденици, печено свинско месо, печена патица – всичко това с гарнитура от кнедли, брррр. Може би на някои хора кнедлите много биха им харесали, но за мен са особено гадни на вкус – всъщност дори не мога да го определя. Преди това пътуване си ги представях като руските пелмени или украинските вареники, но истината е далеч по-разочароваща :(

Извън Мала страна също има страхотни бирарии с дългогодишна история. Хубава е и бирарията ”U medvidku”. Тя се намира на улица “Na Perstyne” 7 и ако отивате там вечер, задължително трябва да имате предварителна резервация (тел. +420 2-24 21 19 16 или на място). Естествено, винаги можете да почакате половин час като нас двамата с Иван, но все пак най-добре е да си знаете, че имате маса :) Тази бирария си има сайт – umedvidku.cz и е доста известна както сред чехите, така и сред чуждите туристи. Включена е в гайдовете, така че тук можете да се сблъскате с огромни групи японци, които поръчват като за последно :) Бирата им също е добра на вкус – ние заложихме само на тъмна. Моята печена патица бе направо огромна – в чинията ми имаше поне половин килограм месо + два вида от тяхното специфично кисело зеле и три вида от гадните кнедли. Хубавото е, че ти носят два вида нарязано хлебче, въпреки че чехите ядат кнедли вместо хляб. Иван заложи на нещо месно и си го изяде с кеф, но не е сред любимите му пражки манджи :)

Най-вкусна бе храната в бирарията “Novomestku pivovar”, където обядвахме през един от дните. Заведението се намира близо до площада “Венцеслас”, на улица “Vodickova 20″ в Новия град. Бирата им е чудесна, макар и по-лека от другите, които опитахме. Но пък те си я произвеждат на място. Дизайнът тук е много оригинален – бирарията прилича на лабиринт и на всяка маса има карта на помещенията. Всеки клиент може да се разходи и да разгледа различните части от заведението. Наистина е автентично! Храната дойде бързо, макар сервитьорите да не бяха особено любезни, но с тези темпове на работа и носене на огромни халби с бира, е разбираемо… Този път аз заложих на пилешко месо в сметанов сос, с гарнитура от нещо като картофени крокети, които хич не бяха зле. Жалко че не си поръчах от гъбената им супа, която е носят в огромни хлебчета и изглеждаше наистина вкусна. Иван пък хапна патешки бутчета с кнедлички, които и той мрази :) Тази бирария определено е номер едно за нас, тъй като е и пивоварна, имат страхотна храна, интересен интериор и някак не е толкова шумно и задимено като на някои други места.

Вечер предпочитахме да се разхождахме, отколкото да обикаляме по барове и дискотеки. А и не намерихме много такива :) Но затова пък успяхме да си открием ”своето място” за пийване след вечеря. Барът “Козичка” (Little Goat) е един от най-добрите, в които изобщо някога съм била. Намира се в центъра на града, на улица “Kozi 1″ и е доста популярно сред жителите на града. В събота вечер хората тук бяха много fashion, чак се чувствах малко неудобно , че съм с кецове. Личеше си, че на това място ходят хора със стил – не прекалено изсикани, но все пак достатъчно cool, за да са там. Цените обаче са учудващо добри, а качеството на алкохола – високо. Музиката бе супер, а и имаше Wi-Fi, така че не скучахме :)

На следващата сутрин денят ни започна на същата улица, където се намира и най-страхотното кафене във френски стил – “Bakeshop”. Всеки ден тук започва със стълпотворение на туристи от цял свят, а и на местни хора, които си купуват френски кроасани за закуска. Има заведения, където човек сякаш не усеща минутите, и това е едно от тях. Тук кафето с малко мляко и кафява захар е истинско удоволствие, което можете да си подсладите допълнително с парче торта, кроасан с пълнеж от ябълки, брауни или овесени сладки. Всичко е толкова вкусно, че няма да ви се иска да си тръгвате :)

В Прага със сигурност можете да откриете още много подобни местенца, където всичко ще ви се стори просто идеално и някак тайно ще ви се прииска завинаги да останете част от тази приказка. Там, където животът изглежда подреден и лесен, а красотата е навсякъде. Такава е приказна Прага – прилича на сън, от който не ви се иска да се будите, за да се върнете към реалния живот. Защото, съгласете се – когато живееш сред хармония и спокойствие, ти самият се превръщаш в по-добър и по-щастлив човек. В Прага малките красоти са навсякъде – в съхраненото минало; в поддържаните сгради и улици; в мириса на окосена трева в парка, където по поляните се излежават стотици хора; в правилата на едно общество, което с гордост се нарича европейско…

Можем само да затворим очи и да си пожелаем същата приказка и за нас. Някой ден – не на сън, а наяве.

Автор: Елина Цанкова

Снимки: Иван


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Приказна Прага – част втора”

  1. […] Приказна Прага – част втораАвтор: Елина Цанкова […]

  2. KateR каза:

    Посетете музеят на чешският гранат! Екскурзоводът ще Ви покаже експозициите на този магически камък и ще Ви разкаже за всички видове гранати в света. Ако искате можете да си купите от самия музей различни видове бижута с гранати.

Leave a Reply


Switch to mobile version