юни 30 2008

Приказна Прага – част първа

С днешният пътепис ще представим столицата на Чехия – Прага. Ще даден думата на Елина, която ще ни представи гледната точка на една млада дама към града с многото бира – но за бирата ще стане дума в следващата част, а сега ще започнем с Прага – градът на влюбиените. Приятно четене:

Приказна Прага

Някога сънували ли сте, че летите?

Спомняте ли си лекото усещане за нереалност, докато се носите сред белите облаци на своя сън? А успяхте ли да запазите малка част от него за сутринта?

Само веднъж сънувах, че летя. Но и досега, всеки път, когато се кача на самолет, изпитвам същата тръпка в корема. Най-обичам да седя до малкото прозорче и да се надбягвам с облаците. Сигурно им приличам на прашинка, незначителна част от безкрая на светло-синьото небе. Иска ми се да ги докосна с ръка, защото ми приличат на захарен памук – единственото забранено ми в детството сладко нещо. Тогава си представях небето далеч, много далеч, и рисувах нагънати, продълговати облаци в часовете по рисуване.

Обичам пътуването ми да започва с гледката на небето от самолета. Минутите минават бавно и ги броя, но от това очакването да видя Прага като на длан, се усилва все повече.

Казват, че първото впечатление е най-важно. И ето – очите ми потъват в зелено-жълтото поле под нас. Сякаш майстор-художник е изрисувал тази земя така, че да изглежда съвършена. Малки къщички са пръснати сред жълт пачурк. “Златна Прага” наистина ни посреща с цвят на най-чисто злато!

***

От аерогарата взехме автобус номер 100, като предварително си купихме билети от електронните автомати на спирката. Приемат само монети (както и автоматите в метрото), така че най-добре винаги имайте в себе си дребни чешки крони. Доста неудобно, особено когато трябва да намериш монети в 8 часа сутринта! Това обаче изглежда като единствен недостатък. Докато трае пътуването ни, не спирам да събирам положителни впечатления. В автобуса не само е чисто, но има и място за багаж (което сме си платили още с покупката на билета). С Иван естествено обсъждаме кога това ще се случи в България и дали ще има много хора, които ще се пътуват без билет. Глобите в чешкия градски транспорт май са доста високи, защото всички, които се качват след нас, също държат билети в ръка.

Движим се бързо, защото пътят учудващо няма дупки. Не мога да не се сетя за култовото: “Кога ще ги стигнем…” Сещате се, нали? Дано поне да е някога…

Хостелът, в който ние отседнахме, се намира точно до православната църква “Св.Кирил и Методий”, наблизо е и спирката на метрото, както и тази на трамваите – “Karlovo namesti”. Името е “Emma Hostel” и можете да резервирате стая предварително в сайта им в интернет. Цените са много добри, а мястото наистина е удобно и не е далеч от централната част на града. Банята , тоалетната и кухнята са общи за всички стаи на етажа, което създава известно неудобство, но затова пък е просторно и чисто,а леглата са големи. В кухнята има хладилник, където можете да си държите напитки или някаква храна, а сутрин кафето и чаят са free.

Тъй като пристигнахме привечер, побързахме да се настаним, след което се отправихме на първата ни разходка в Прага! Вървим, докато топлата нощ покрива сградите, покрай които минаваме, с тъмна пелена. Как ли ще изглеждат утре? – питам се аз. Приличат ми на строго подредени войници – всяка знае своето място и е стегната в униформа с различен цвят. Общото между тях е стилът и прекрасните орнаменти, които разказват техните истории… Някои от тях са осветени – като Танцуващата къща например. Тя има невероятен футуристичен дизайн и се намира точно до река Вълтава. Иначе тук повечето къщи си имат имена. Познават се по орнаментите, които ще видите на тях – например жаби, еднорог, цигулки, рибар, златна чаша… Преди по този начин се означавали адресите, тъй като нямало номера на улиците или домовете. Повечето бирарии също носят подобни имена – “При черния вол”, “При черния бик”, “При мечката” или “При Златния тигър”. Така и не разбрах защо навсякъде се използва думата “черен”. За “златен”, хайде, ясно – все пак сме в Златна Прага.

С Иван избираме да вървим по крайбрежната алея. Първоначалната ми възхита от светлините покрай реката и корабчетата, които се движат във вечерния полумрак на реката, бързо се изпарява. Около нас не спират да кръжат рояци от комари с размер на малки самолетчета 🙂 Добре де, преувеличих! Не са съвсем като самолети-играчки, но все пак могат да бият по размери дори крайдунавските комари – аз съм от Видин, аз тия ги знам 🙂 Какво бе учудването ни обаче да видим как млади влюбени двойки най-спокойно се разхождат покрай прелитащите “стада” от комари! Тук обаче на никой не му правят впечатление подобни прозаични неудобства 🙂 Прага е градът, в който влюбените са навсякъде – целуват се по пейки или се излежават върху зелената трева в парковете, возят се с лодки по Вълтава или просто щастливо се разхождат из златните улички на този така идиличен град.

А когато вървиш по улиците на Прага, не можеш да се отърсиш от усещането, че всичко наоколо е само част от един съвършен театрален декор и ти си част от общата игра. Както е казал Шекспир: “Животът е сцена и всички ние сме актьори на нея”. Можеш да се престориш, че си друг – да сложиш доминото на любовта или на развлечението, да покриеш лицето си с воал, да се напиеш, да потанцуваш пред Тинската катедрала, да обиколиш улиците в търсене на непознатото и… да забравиш за целия останал свят. Прага прилича на един съвременен Вавилон, събрал в себе си цялото разнообразие от езици. Френският се смесва с английски и немски, руският се редува със сръбски и български, а пък японският май е нещо като втори чешки, защото тук е пълно с малки, дръпнати япончета. Те са най-ентусиазираните и екипирани туристи – всеки е поне с две камери и пет фотоапарата. Винаги са супер енергични и щъкат навсякъде като едни само-презареждащи се батерии “Duracell”.

Това, което тези смаяни homo-touristicus снимат толкова настървено, е прословутият астрономически часовник, който се намира на площада в Стария град. Най-добре го разгледайте на дневна светлина и се наредете пред него поне пет минути преди началото на новия час (например в 12 без 5). На всеки кръгъл час има безплатна атракция 🙂 Всъщност този часовник е уникален в своята изработка и датира от началото на 14-и век. По него едва ли ще можете да си сверите ръчните часовници 🙂 Тъй като е направен преди сума ти векове, естествено отразява древното схващане за произхода на Земята – тоест, че ние сме в центъра на вселената, а Слънцето кротко се върти около нас. Най-интересното на този часовник са фигурките на 12-те апостоли, които започват да се показват една след друга, докато камбаната на часовника “възвестява” за настъпването на новия час. Накрая на “шоуто” ще чуете и кукуригане на петел (след това ще последват разочаровани възгласи на тълпата в стил: “Е, само толкова ли?”). Повече – само след час :)

Всъщност площадът на Стария град може да бъде чудесна отправна точка за разходка и sightseeing. Сградите тук са прекрасни и повече наподобяват декори от филм, отколкото реални постройки, предназначени за живот. Докато разглеждам гордите фасади на къщите, си мисля какви ли щастливци живеят в тях… Във всяка от тези къщи има по някое луксозно заведение с гледка към Тинската катедарала, астрономическия часовник и така наречения Малък площад. Там можете да пиете бира или вино на елитарни цени и да се почувствате част от тълпата богаташи в стил “Ориндж Каунти”.

Тинската катедрала. Не ви ли прилича на приказен дворец от чудния свят на Братя Грим? От едно друго време, в което хората са вярвали в дракони и великани, а рицари на бели коне са спасявали златокоси принцеси? Невероятно е как този нереално-приказен дух е съхранен в продължение на толкова столетия и може да се усети дори и днес, в 21-ви век… Въпреки светкавиците на фотоапаратите, когато вдигнеш поглед нагоре, към небето и величествените кули, разбираш колко преходно е всичко около нас… Всичко, освен онова, което може да остане в историята.

Оставете Прага да ви разкаже своята приказка. Тя наистина има какво да ви каже и покаже :) Ще ви въвлече в лабиринт от тесни улички с красиви и поддържани къщи, които са приютили кафенета, барове, магазинчета за сувенири… Количеството от продавани матрьошки е просто огромно! Мисля, че дори в Русия няма толкова много от тези традиционни кукли във всичките им размери и разновидности. Разгледайте магазините за бохемски кристал и се полюбувайте на накитите от янтар, които ще ви спират на всяка крачка. Аз лично се впечатлих от прекрасните кукли на конци, които са нещо като символ на Прага ( а може би и на Чехия, не знам). На мен лично ми се струваха малко тъжни и самотни, закачени по стените на магазините в очакване на своя купувач. Цените им са сравнително високи (най-хубавите достигат до 2000 евро), но ако искате да си имате спомен на конци – това е изборът! Всяка от тях е уникална – покрай характерни образи като Пинокио и Спящата красавица, има изобилие от вещици, смеещи се зловещо, както и мили старчета, чарли чаплиновци и цели сцени с малки куклички на тях. Ако сте с дете в Прага, можете да му изнесете един куклен театър в магазина 🙂

Преди да ви разведа набързо из “потайностите на Стария град”, ще ви насоча към едно от най-знаменателните за Прага места. Тук са случвали всички бунтове в града, както и Нежната революция на чехите. Това е площадът “Венцеслас” (не съм сигурна за произношението, на мен лично ми звучи като “Венцеслав”).

Днес площадът гъмжи от туристи и можете да видите много руснаци, които закусват с прословутите наденички 🙂 Да, наоколо има предостатъчно “улични закусвални”, където да хапнете на крак печена пражка наденица с горчица, резен ръжен хляб и кисело зеле. Дори и да ви се струва отблъскваща или тежка, всъщност тази комбинация е толкова вкусна, че можете да се навечеряте само с наденички 🙂 Предлагат се няколко разновидности, така че имате известен избор 🙂 Доста руснаци явно се прехранват по този начин в Прага, защото ги виждахме непрекъснато да нагъват наденици! Моят съвет е все пак да опитате от този пражки Макдоналдс, дори и да не обичате колбаси 🙂 И така, доволно натъпкани като Емил от Льонеберя, можете да посетите Националния музей или просто да се помотаете по магазините. Най-готините магазини се намират в тази част (”Kenvelo”, “New Yorker”, “H&M”, “Terra Nova”, “Zara”). Задължително планирайте бюджет за пазаруване на дрехи и аксесоари! В Прага ще откриете чудесни дрехи на достъпни цени, така че си оставете място за тях 🙂 Аз например бих могла да изкупя “H&M”, стига да имах тази шестица от тотото 🙂 Никога не съм съжалявала за дрехите, купени от техните магазини. Дори напротив – винаги са trendy, винаги са качествени и модерни, дори след години носене.

Продължението: 

Приказна Прага – част втораАвтор: Елина Цанкова

Снимки: Иван


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Приказна Прага – част първа”

  1. Silvy каза:

    Благодаря за красивото описание. И на мен ми предстои нещо като екскурзия в Прага.. тръгвам след една седмица. Нямам търпение да видя всички тези неща, които си описала! 🙂

  2. Simo каза:

    От 3 години живея в Прага. Статията е добре написана, но според мен лично Прага не може да се опише! Тя трябва да се види, да се почувства!

  3. […] на Елина до Прага. В предишната част тя ни разказа за влюбените в чешката столица Прага, а днес ще продължим за бирата (и за други неща). […]

  4. Александър каза:

    Описанието до тук е много добро. Аз бях миналата година в Прага като част от една малко по-голяма обиколка в Централна Европа. Бих искал да добавя, че може да се качите на кулата в която е часовника на Старое Место. Отготе има страхотна панорама на града. По-популярна е кулата на Петринският хълм, но там трябва човек да разполага с бинокъл, за да разгледа добре. А тази на площада е сред всичко забележително. Като панорамни места са още няколко тераси на Храдчани, ресторанта до манастира на Страхов и алеите на Летенске Сади. Задължително минете поне по малкият кръг на Храдчани и влезте в музея на играчките, който е там.

    Не се връзвайте да пазарувате в Прага. Цените са твърде високи. Хазяина ни (ние бяхме на квартира за 5 нощувки) се будалкаше, че площада Венцеслав е част от „Златният кръст“ на града – двете търговски улилци с безмислено високи цени. Жена ми съжаляваше за похабените 4 часа в пражките магазини за дрехи и други такива. А сувенирните магазинчета са великолепни даже само да ги разглеждате.

    Ако имате време за екскурзии извън Прага посетете замъка Карлщайн и селото под него. Няма смисъл да давате пари за да го разглеждате отвътре, но даже само в безплатната част е страхотна. Там видях направена от камък моята представа за рицарски замък.

    А и сувенирите там бяха по-ефтини отколкото в Прага.

Leave a Reply


Switch to mobile version