юни 25 2008

Едно незабравимо пътешествие – част втора

Днес продължаваме с втора част на пътешествието из страните на Йонийско и Адриатическо море. Оставихме нашите пътешественици с кемпера им в Рим,

а сега ще проследим пътуването им към

Флоренция – Венеция – Словения – Плитвицки езера – Дубровник

6.ден.

Този ден решихме да станем по рано сутринта и да потеглим за

Флоренция

като избегнем трафика в Рим. И така, в 5 часа вече бяхме на път. Идеята ни се оказа добра и много бързо успяхме да се качим на магистралата за Флоренция. Пътят от Рим до Флоренция е около 270 км и с няколко почивки към 10:30 бяхме преди Флоренция. Последва едно въртене с кампера из тесни улички по хълмовете на Флоренция, за което вината беше моя, тъй като по погрешка бях задал маршрут „с велосипед“ на GPS и устройството си подбираше най–прекият път, който минаваше през разни паркове и имения. Така след около час лутане най сетне се озовахме на платен паркинг в центъра на града.

Плащането на паркинг в Италия става автоматично, като на едно устройство пускаш монети и ти изписва колко часа и минути имаш право да престоиш и ти издава белетче за съответното време.

Флоренция е разположена в долина от двете страни на река Арно.

По–голяма част от забележителностите и са разположени от едната страна. Нямахме много време за разглеждане, но все пак успяхме да видим основните забележителности – двореца на Медичите и площада пред него (с прочутата скулптура на Давид, както и други скулптури от Микеланджело), църквата Санта Кроче(уникална и красива -строена в продължение на 600 г), няколко други пиаци и старият покрит мост над р. Арно. Остана и време за малко шопинг – все пак Флоренция е Меката на кожените изделия.

Към 15 ч.потеглихме по посока

Венеция

Предварително не бяхме решили къде ще нощуваме, но гледайки картата, а и от спомени по четеното в Интернет, решихме да нощуваме на къмпинг на полуостров на север от Венеция, откъдето на следващия ден да хванем корабче до града.

Около Венеция за първи път попаднахме в ужасно задръстване (1 км го изминахме за 20 мин с кампера). На около 5 км след след отбивката за Венеция и след отбивката за летището колоната намаля и спокойно продължихме напред. Подминахме Лидо ди Иезоло (тук нощуват българските групи които посещават Венеция) и продължихме към носа на полуострова.

Полуостровът е дълъг около 24 км.и широк 3-6 км. Навсякъде има къмпинги с различна категория, но не навсякъде разрешават само по 1 нощувка, колкото искахме ние.

Решихме да търсим къмпинг на носа на полуострова възможно най –близко до Венеция. Така стигнахме до Punta Sabioni – последното населено място. Отсреща през лагуната се виждаше Венеция.

Намерихме добър къмпинг на цена 40 евро за 6 човека и кампера. Къмпингът бе отдалечен на 800м от пристанището, откъдето тръгва корабчето до Венеция.

7.ден

Сутринта рано към 8 ч.потеглихме към пристанището. Издадоха ни комбиниран
билет, с който можеш да използваш целия транспорт на Венеция (морски и сухопътен). Цената на билета беше 13 евро на човек. Корабчетата се движат редовно през около 30 мин.от 06:30-21:00. Пътуването до площад Сан Марко бе точно 25мин.

Пристигнахме във Венеция сравнително рано – към 09:30, още преди големия наплив от туристи и разгледахме спокойно отвън цървата св.Марко и двореца на дожите. Подхранихме малко гълъбите на площада, които само това и чакаха – без притеснение се качваха върху главите рамената и ръцете ни.

След това се разходихме по тесните улички на града, минахме и през няколко моста над канали. Улиците на града са пълни с магазини, в които се продават всякакви сувенири, но най вече ръчно изработени от стъкло вази, чаши, чинии и др. и венециански маски. Разбира се, всеки един от нас си купи нещо за спомен от Венеция.

След това решихме да направим пълна обиколка на града, като минем с корабче (градски транспорт)

по Канале Гранде

Каналът се движи като змия през целия град и на места е широк повече от 100м. От този канал излизат други, по–малки каналчета, които заобикалят къщите на града. Минахме под моста Риалто – най–известния мост във Венеция. Последователно минахме през други два извесни острова Мурано (на който е фабриката за стъкло) и Бурано и отново пристигнахме пред площада Сан Марко.

След още няколко покупки от сергиите пред площада се насочихме към къмпинга.

Към 14 часа пристигнахме в къмпинга и доволни от посещението ни във Венеция събрахме набързо багажа и се приготвихме да потеглим . Следващата ни дестинация бе Плитвицки езера (Хърватска).

Не знам как, но изведнъж се сетих, че ще преминаваме през друга държава и казах на останалите да си проверят документите. И тогава се оказа, че липсват документите на шофьора (бяха в портфейл в задния му джоб). Помислихме, че са паднали в последното корабче, затова отидохме пак до морската гара в Сабиони и попитахме дали са намерили портмоне.

Оказа се, че не са намерили нищо – явно бяхме станали жертва на кражба.
Без документите (шофьорска книжка, малкия талон на кампера) нямаше да можем да се приберем. След кратко чудене какво да правим се запътихме към месното полицейско управление(карабинери). Преди това, обаче, се обадихме в нашето посолство в Рим (нощното бдение пред PC-то има файда, имах телефоните на нашите посолствата във всички страни през които ще преминаваме)

Оттам пак ни посъветваха да посетим карабинерите. Намерихме лесно полицейското управление. Приеха ни любезно, но се оказа, че дежурният не знае добре английски, а пък ние – италиански.

И така, се наложи отново да звъним в посолството ни ,и оттам обясниха на полицая на италински за какво става въпрос. Така, че след още малко висене в полицейското управление излезнахме с документ за кражба на документи. Благодарение на този документ, по–късно безпрепятствено преминахме границите на Хърватска,Черна гора,Албания,Македония и на нашата мила родина.

Пишейки за тези неща, сега месец след, като се завърнахме, искам още веднъж да благодаря на дежурния в нашето посолство на 03.05.2008 за оказаното съдействие.

И така след ненужна доза екшън и забавяне в програмата с 3 часа към 17:30 потеглихме към

Плитвицките езера

Минахме безпрепятствено Италиано – Словенската граница (такава просто нямаше, бариери имаше, но никой не проверяваше)
Тук искам да пиша малко за

Словения

През нейна територия пътувахме не много – около 50 км. Силно впечатление ми направи чистотата и подредеността (личи си влиянието на Австро – Унгарската империя). Никъде другаде не видях химически тоалетни на почти всеки завой с малко място за почивка.

И така малко преди свечеряване влезнахме в

Хърватска

Предварително бяхме планували да посетим

Плитвицките езера

Това е един безкрайно интересен резерват, в който каскадно са разположени над 20 карстови езера, които се оттичат едно в друго. Целият район е защитен и е в списъка на световното наследство на Юнеско.

Малко преди полунощ пристигнахме и се установихме на паркинг пред резервата.

8.ден.

За този ден бяхме планирали кратка обиколка на Плитвицките езера и после
пътуване през цяла Далмация до Дубровник.

Сутринта, след ставане, разгледахме обстановката и се оказа, че сме спали на много стратегическо място – точно пред входа на резервата.

От информационни табла разбрахме, че има няколко маршрута с различна дължина и времетраене. Най дългият маршрут е около 8 часа.Ние си избрахме маршрут с продължителност 3-4 часа.
В началото на маршрута с корабче се преминаваше през едно по-голямо езето, след това имаше пешеходна част около 2 км, като се минаваше по еко–пътечки покрай 5-6 езера и се стигаше до един висок 76 м водопад, след което маршрута ни се издигаше в планината над езерата. Оттук гледката беше невероятна.

На края маршрутът завършва с автобусче, което те връща на изходна позиция.

Изобщо Плитвичите езера са едно прекрасно за посещение място. Входната такса за резервата 16 евро.
Така заредени с положителни емоции в 13 ч.потеглихме

към Дубровник

След около 2 часа след преминаване през дълъг 10 км тунел в Динарските планини влезнахме в областта Далмация.

Цялата област Далмация е дълга около 250 км и доста тясна. От едната ѝ страна са чукарите на Динарските планини, а от другата страна – Адриатическия бряг. Пътят през областта е панорамен – минава високо покрай брега и през целият път се откриват невероятни гледки към Адриатическо море и многобройните острови в него. Около всяко заливче има малки населени места със спретнати бели къщурки и малки хотелчета.

На едно такова заливче направих и първия си къпане в море за 2008г. Температурата на въздуха беше 26 градуса, а тази на морската вода – около 18, което за началото на май е доста приемливо.

Всичко вървеше по план до момента, в който стигнахме до участък от пътя, който, поради пропадане, беше в ремонт и трябваше да направим обиколка.

Това се оказа доста дълга (около 50 км) обиколка, която отне около час от нашето време, така че пристигнахме в Дубровник на свечеряване.

Дубровник

е разположен на полуостров в Адриатичеко море.

В самия град се влиза по един много красив въжен мост. Има стара и нова част. Старата е оградена от яки крепостни стени.

След кратко лутане в опит да паркираме в стария град ни казаха, че това не е разрешено за кампер. За коли има няколко паркинга. Така, че потърсихме и намерихме паркинг в новата част на около 2 км от старата.

Тъй като на следващия ден щяхме да преминаваме през Албания (а това малко ни притесняваше) решихме да разгледаме града, макар и доста късно към 10:30.

Старият град на Дубровник е уникален.

Защитен от масивни крепостни стени, каменни къщи с тесни улички между тях, малки спретнати площадчета с настилки от бял мрамор. Ако не са многобройните магазинчета в приземните етажи на къщите, спокойно можеш да си помислиш че градът е застинал в средните векове.

Очаквайте продължението

Автор: Никола Василев


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Едно незабравимо пътешествие – част втора”

  1. […] от Пловдив, мина през Гърция и Рим, а за последно го оставихме в Дубровник. Днес […]

Leave a Reply


Switch to mobile version