дек. 04 2009

Из Пирин и околностите (1)

Днешният пътепис ще ни разведе из Пирин и околностите му – т.е. ще обиколим цяяялат планина от всички страни. Наш водач ще бъде Пепеляшка. Приятно четене:

Из Пирин и околностите

първа част

Направили сме стройна и натоварена програма, стегнали сме раници и куфари,екипирали сме се от глава до пети, настройвали сме се месеци наред за емоциите,които ни предстоят в любимата планина и с любимата компания от 5 семейства- 20 души. Но… щастието никога не може да е пълно и от седмица всички синоптици ни уверяват, че не бива да тръгваме в планината, че времето в планините е лошо, вали, гърми, трещи… И все пак всички се събираме в уречения ден и час и лед дълго умуване, седнали за обяд в кръчма в Добринище, надделяват авантюристите и решаваме да не променяме нищо в предварителната програма и да рискуваме.

Оставяме колите в Добринище, и с предварително нает микробус стигаме до

хижа Гоце Делчев

Оттам, с лифт до

хижа Безбог

Времето е прекрасно, въпреки песимистичната прогноза и решаваме да се качим до

Връх Безбог

Прехода е лек, но както в целият Пирин, гледката от върха е приказна –към връх Полежан и Кременските езера. А на връщане, понеже съдбата винаги покровителства смелите, природата ни дари с чуден подарък..Заромоли за минути лек дъждец, веднага след това изгря слънце и се появи най-най- красивата и огромна дъга,която някой беше виждал…започваше от единият до другият край на планината и цветовете и мащабността й беше зашеметяваща…!

Спането в хижа, ако някои от вас не знаят, е „ КАК НА ФРОНТЕ”- лягаме си с кофража /т.е. с дрехите/, леглата са ужасни, хижаря ни прецака и ни премести в друго спално, а не в това, което бяхме предплатили, на едно таванче за двайсетимата, нямаше прозорец, тавана ти пада направо на главата, абе- условия по-бойни от бойните….Но, ще ме питате, и за какво е всичкият този чанч? Повярвайте, струва си всяка минутка ….всяка изстрадана минутка, когато затаиш дъх пред величието на природата…!

На сутринта тръгваме покрай

езерото Безбог

към Папаз гъол /попово езеро/. Времето е променливо, но раздавам по един голям черен чувал на всеки за раниците /при дъжд в него слагаме раницата и обувките,за да се съхранят сухи,мятаме чувала на гърба, а шляпаме с джапанки/. Слава богу, дъждецът беше незначителен…

На Папаз гьол спираме за малка почивка, а и да се полюбуваме на езерото…

Предстои ни прекосяването на лява Краледворска порта – по прекият път за Тевно езеро.
Погледнати отдолу, всичките порти на Пирин, изглеждат страховити, едва ли не, невъзможни за преминаване, с тези огромни камъни, сипеи…но човека е упорито магаре, ей! Аз, лично, дори повече обичам да ходя по камъните, някакси се концентрирам максимално, забавно ми е да стъпвам по тях, и така … скок-подскок, неусетно си преминал препятствието….но всяка грешна стъпка, може да е фатална за някое краче! Пирин за мен е внушителна планина, най-живописната у нас, най-красивата, най-запомняща се…

Вървейки, пред нас се откриват такива невероятни красоти, които аз, простосмъртната, нито мога да опиша, нито мога да снимам тъй добре, че да се докоснете и вие поне за миг до тази красота….
Някъде по обед стигаме до Тевно езеро, което също бе огряно от слънчевите лъчи / рядко явление за това местенце/.
Тук вече е време е за отдих и похапване.

И отново през Мозговишката порта, покрай Превалските езера- пак красота и величие…

Целта ни е хижа Демяница.

Пристигаме на

хижа Демяница,

някъде към 19 часа, доста уморени и изтощени, но доволни от изминалият ден.
Спането, макар и не в таванче, беше също толкова некомфортно- аз самата не можах да мигна цяла нощ, но…това си остава една лично моя трагедия. И на сутринта, кой спал, кой не спал, потегляме за пътя, където да ни прибере микробус на хотел Катарино. Ами, заслужили сме си малко глезотии след хижите, нали?

Всъщност и от тук има перфектна гледка към Пирин…

Но, отпускане няма…след сладко мързелуване и релаксиране, продължаваме по плана-

покоряване на Кончето. Тръгваме от хижа Вихрен,

покрай Казаните – малък и голям, където мащабността на гледката, нейната красота и величие, спира дъха…

Минаваме в подножието на

връх Вихрен,

който този път не е наша цел…

връх Вихрен - 2914м., Банско, България

Някои се качиха и до

връх Кутело и после за Кончето…

Ей, тука да ви кажа, по някое време ме хвана шубето- едни отвесни скали, придържаш се с ръце за тях /с ръкавички/ и направо лазиш по отвеса, и ако за миг погледнеш встрани, просто ми се завиваше свят- всъщност, не самото Конче, а стигането до него е много трудно и опасно. Връх вихрен е труден за изкачване, ама не е опасен никак. А на самото Конче, този отвесен зъбер… абе не може да се опише, адреналин на макс…

Моите деца бяха в див възторг /а и цялата група/ и непрекъснато повтаряха, че искат отново и отново да идват тук , за да изтръпват пред красотата и уникалността на това място !

Връщането ни предложи отново безброй красиви гледки, но вече от друг ъгъл.
А Пирин има и друго очарование:

В края на деня, уморени, но заредени с приповдигнат дух и настроение / за зевзешките номера, майтапите и нестихващият ни смях и емоции през цялото време- няма как да разкажа/, спираме за заслужена вечеря на кръчмата след х.Бъндерица- точно под Байкушевата мура. И понеже сме кулинарен форум- ако имате път натам, посетете непременно това местенце с непретенциозна, но ужасно вкусна храна! Такава салата с печени чушки…м-м-м, сочни кюфтета..м-м-м, домашно-пържени картофки..м-м-м , и ледено студени бири…

Продължението:

Из Пирин и около него (2)>>>

Автор: Мария Пепелджийска

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Пирин – на картата:

Пирин

PDF Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Из Пирин и околностите (1)”

  1. svetlozar каза:

    Поздравления за хубавото преживяване и увлекателното описание!
    И снимките са чудесни, предават и величието и красотата на планината…

    Интересно ми е по кое време ма годината е пътуването.

  2. пепеляшка каза:

    svetlozar, радвам се, че ти е харесало , а щом си усетил и величието на планината чрез моя разказ и снимки, от това по-хубава награда няма !
    ….А иначе, походите ни започват всяка година от 1 до 8 август. Вече доста години подред…..
    Мария Пепелджийска

  3. […] с пътеписа на Мария за обиколката ѝ на Пирин. Минахме край Вихрен в първата част, а сега продължаваме на юг към Лещен, Кавала в Гърция и […]

  4. stamencska каза:

    Пътеписа е доста посен!Ако някой иска да усети очарованието на планината няма да го заинтригувате.

Leave a Reply