ное. 26 2009

Из Будапеща набързо

Днешният пътепис ще ни върне малко по-близо в Европа. Пламен ще ни разкаже за Будапеща. Приятно четене:

Из Будапеща набързо

На пръв поглед — по начина, по който изглеждат хората, градската среда, архитектурата, усещането, Унгария е някъде по средата между България и Австрия (което отвсякъде си е така географски).

Пеща е красива,

но в никакъв случай приветлива — великолепни, но потъмнели и рушащи се стари сгради до такива с видимите следи на архитектурта от 80-те и 70-те, тесни пусти прави улици. И да, размерът тук има значение.

Това е Площадът на героите

— 14 фигури на крале и национални герои, от Свети Стефан до Лайош Кошут — всички с изключение на Матяш Корвинус (като най-голям пич) с мустаци, подредени в полукръг около колона със същите, но на коне в подножието. Очаквах да е по-голямо, ако трябва да бъда честен.

Будапеща, пл. на героите, 1146 Унгария

Зад площада има парк със зоологическа градина, минерална баня и ей този красив средновековен замък. Будапеща е приготвила изненади.

Църквата Свети Стефан (Сент Ищван)

е внушителна, което може и да не си личи от снимката, но куполът й тотално доминира панорамата на Пеща от хълма на Буда.

Синагогата на улица Дохани

е втора по-големина в целия свят. Най-големият еврейски храм пък се намирал в Ню Йорк, представи си. Това е фасадатата в мавритански стил. Еврейският квартал на града е жив — може да видиш традиционно облечени евреи, кошер магазини и ресторанти.

Метрото в Будапеща

е най-старото в континентална Европа, т. е. стара е линия М1 — с подземни трамваи, клаустрофобично тесни тунели и прекрасни станции: ниски, с облицовани в бели и кафеви плочки стени, железни колони, обзаведени с дървени мебели. По другите 2 линии се движат същите руски влакчета, като в софийското.

А това е Парламентът

— и той един от най-големите, красив, неоготически, май се води най-дългият в света. Видимо е по-излъскан от страната си към Дунав.

Всъщност, причината за името на постинга е, че повечето от тези места, които се намират на челни места в гайдовете, бяха посетени от мен в японско темпо за има-няма 6 часа, а са доста далеч. Да, знам, че това не е всичко, даже знам и какво съм пропуснал, но ще оставя нещо за следващия път.

Икарус сайтсиинг!

Така де, някой трябва да се намеси, когато малкият Золтанчо дръпне куклата на малката Юдит!

Може би си чувал клишето, че унгарките са красиви. Това не е точно така.

Унгарките са изумително, размазващо красиви. Което пък е донякъде противопоказно за пътуващи сами женени мъже в, да речем, средна възраст.

Будапещенските хали — не-знам-си-колко пъти по-големи от софийските. Целият горен етаж са сувенири, а долните павилиони са поделени поравно между търговци на зеленчуци, салами и червен пипер.

Баровете: Симпла Керт зад синагогата и Инщант на улица Надьимезьо

са доста подобни — „окупирани“ западнали стари сгради с вътрешни дворове, пълни с всякакъв арт джънк. Задължителни — оправят настроението и връщат вярата в Будапеща след не особено добрите, но скъпи ресторанти.

5 (пет) различни контейнера за разделно сметосъбиране.

Рибарският бастион

изглежда буквално приказно и затова е едно от най-туристическите места в Будапеща. Толкова туристическо, че даже има тука има, тука нема „атракция“. Цялата гледка се разваля от грозноват, но възедър Хилтън, който стърчи зад бастиона. Катедралата с камбанария в ремонт е кръстена на въпросния Матяш от паметника.

Буда

е много по-разхвърляна и зелена от Пеща, истинско копие на пражките Мала страна и Храдчани, дори в някои неочаквани детайли.

Задният план не се вижда добре, но в Будапеща на почит са дървените скелета — изглежда някак по-тежко, по-нестабилно, но по на място, когато ремонтираш 200-годишна сграда. Отпред е паметникът в благодарност към Съветската армия „освободителка“. Направо не знам как унгарците го траят още, имайки предвид историята им и отношението им към руснаците.

Върни се на първата снимка — това е сградата на Етнографският музей срещу Парламента. Металните топки, а те са десетки и навсякъде по външните стени, са поставени на местата на дупките от куршуми, останали при потушаването на Унгарската революция от 1956 г.

Това е клетката за разхождане на кучета в парка. В останалата част няма кучета.

Унгарските банки са меркантилни, но поне си признават;-)

Още снимки, по-големи от тези ще намериш във Фликр. Благодарности към Ирина и Линда за препоръчаните барове.

Автор: Пламен Йорданов

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Унгария – на картата:

Унгария

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply