Дек. 10 2009

Когато бяхме в Австрия (1): Бад Гащайн

Пътеписът днес ще ни отведе в Алпите, австрийските Алпи. Ще разгледаме на бързо Мюнхен преди да стигнем до Бад Гащайн и Залцбург. Приятно четене:

Когато бяхме в Австрия

Мюнхен и Бад Гащайн — голямото пътуване.

Пристигнахме в

Mюнхен (Германия)

рано сутринта. От тук започна нашето пътуване. Както ни бяха посъветвали наши приятели от Испания, от тук наехме кола, която преди месеци бяхме резервирали. Самолетните билети до Мюнхен бяха значително по-евтини от тези до Залцбург (Австрия). Имахме време до вечерта, затова си купихме билети за метрото до центъра на Мюнхен. Когато слезеш на перона трябва да откриеш мястото, където да перфорираш билета си с датата, на която ще пътуваш. Ако не го направиш те чакат дълги обяснения с кондуктора във влака. Пътувахме около 45 минути до центъра, където валеше лек дъждец. За да разгледаме града, за малкото време, което имахме, трябваше да вземем туристическия автобус. От възможните две обиколки избрахме по-кратката.

Ако трябва за първи път да разгледаш Мюнхен, то задължително трябва да е с някой, който го познава добре. Гидът в автобуса наистина си знаеше работата и в рамките на 1 час бяхме обиколили централната част на града, а дъждът беше спрял. Минахме през най-богаташкия квартал, административната част, университета, пазара и разбира се през търговската улица с маркови магазини, където само богатите си позволяват лукса да пазаруват. Катедралата на Мюнхен е великолепна. За жалост не разполагахме с време, за да я разгледаме отвътре, както и да разгледаме подробно центъра, но решихме да се върнем друг ден, защото градът е много красив.

След като останалата част от групата ни пристигна, не ни задържаше нищо повече в Германия и ни очакваше три часово пътуване до

Bad Gastein (Австрия)

За прехвалените пътища на Германия мога да кажа само, че тези около Мюнхен и до Австрия изглежда не са в тази група. Това, което много ни изненада е, че на бензиностанциите, където спирахме за почивка ни продаваха минералната вода с по 0,25 евро надценка. Обясниха ни това с факта, че когато върнеш бутилката ти се връща тази сума. Абе тези хора не са ли чували за рециклиране на пласмасовите отпадъци, ами трябва да си връщаш амбалажа или дисциплинираните германци, ако не ги мотивираш не си правят този труд? Друга измишльотина, за която се сещам е машинката за вход на тоалетната, където трябва да пуснеш 1 евро, което ако си консумирал ти връщат. До тук добре, само дето, за да ти го върнат, като просяк трябва да се наредиш още един път на опашката. Та така де, с бутилките под мишница и бележките от WC представете си ги онези германци дето в България се правят на големите европейци. Навярно идеята е да не си вземеш едното евро за тоалетната, но това за бутилката не го разбирам.

Влизайки в Австрия

с изненада установихме, че цената на горивото е значително по-ниска (Germania 1,59 €, Austria 1,27 € за бензин А95). Беше се стъмнило и около нас виждахме само малки селца, доста икономично осветени. Ограничението от 80 км/ч не ни позволяваше да караме бързо, за което от очакваните 2:30 часа вече пътувахме 3 часа. За добавка към нашето пътуване поройният дъжд намаляваше видимостта ни на пътя и аз започнах да се притеснявам, че ще закъснеем за настаняването ни в хотела. Надали някой щеше да ни чака на рецепцията…

Бад Гащайн, Австрия

Бад Гащайн

се оказа малко курортно селце, изцяло пригодено за зимния туризъм, сгушено в подножието на планините. Хотела, в който се настанихме надхвърли очакванията ни. Четирите звезди, с които беше накичен, бяха напълно заслужени. Отвориха ни сервитьорите с видимо нежелание, навярно продиктувано от късното ни пристигане. Показаха ни плика с нашето име и така получихме ключа за нашия апартамент. Бързането и притесненията ми се оказаха неоснователни. След нас започнаха да пристигат коли и ние се оказахме едни от първите пристигнали тази вечер. А на рецепцията просто трябваше да ни кажат, че когато и да пристигнем ключовете ни ще ни чакат там дори и рецепцията да е затворена. Легнахме си веднага, защото на другия ден ни очакваха Австрийските Алпи.

Ден 2

Bas Gastein, Kötschachtal, Kreuzkogel — опознаване на месността

След пълноценна закуска започна нашата опознавателна разходка в района. Това, което бяхме пропуснали да видим при идването си, сега толкова ни впечатли, че не ни оставаше нищо друго освен да направим колкото се може повече снимки.

Бад Гащайн е малко курортно градче и разходката ни в него беше много кратка. Главното бе да си направим снимка пред преминаващата от там бурна планинска река, образуваща два забележителни водопада. Големите хотели се издигат от двете страни на склона и без да знаем на къде да поемем ние следвахме пътя, който ни отведе до едно приказно селце наречено

Kötschachtal

То се състои от големи къщи на два етажа сгушени под високите планински върхове. Къщите са китно украсени с разноцветни цветя. Тишина и спокойствие, сякаш животът е спрял. Високи борове и късо окосена светло зелена трева. Високо в планината се белее снега, огрян от слънцето, разтапящо го и даващо начало на буйни рекички, които си прокарват път през високите скали. Какво повече му трябва на човек. Хората приветливо ти се усмихват и спокойствието се нарушава само от преминаващи файтони и от песента на птичките. Около малък басеин хората се пекат на слънце, а над тях в далечината се виждат снежните върхове на Алпите.

Много от

хората, посетили Австрия се възмущаваха от храната

Но аз не съм на същото мнение. Вярно е, че салатата я носят овкусена, липсва олио и оцет на масата, но храната е с много високо качество. Супите, които опитахме бяха много вкусни, шницела по виенски е страхотен. Но десертите им не са нищо особено. Затова, за хората, които търсят добра кухня трябва да пробват специализираните ресторанти, където разбира се и цената е „специална“.

Следобед тръгнахме по друг път, който водеше нагоре в планината. Достигнахме гарата, през която минава влака, на който може да натовариш колата си и да преминеш от другата страна на планината през прокопания под нея тунел. Отказахме тази възможност и поехме към най-високата точка до Бад Гащайн. Преминахме през контролата, където платихме вход за преминаване и след 5 километра достигнахме крайната точка на нашето пътуване: широка долина заградена от трите си страни с високи планини на една, от които имаше изградена подпорна язовирна стена. Използвахме възможността да се изкачим с лифта до най-високия хребет.

На върха Kreuzkogel

ни чакаше снежна покривка от няколко сантиметра и гледка, разкриваща се от двете страни на хребета. Времето беше чудесно и само в далечината облаци бяха покрили най-високия връх, където без да знаем щяхме да се изкачим след няколко дни. Лифта разполага с три станции и ние слязохме на най-долната, за да продължим пеша до паркинга в долината. Свеж, чист, планински въздух, кротко полегнали крави, вкусни боровинки и тишина.
Няколко часовото слизане ни зареди с енергията, от която имахме нужда. Този вариант да се качим с лифта и да слизаме пеша се оказа много приятен. Вечерта ни очакваше вкусна вечеря и топлите пухкави завивки в хотела.

Ден 3

Salzburg — градът на Моцарт

Време беше да разгледаме най-големия град до нашия хотел:

Залцбург — градът на Моцарт

Представата, което имаме за градовете не важи за Залцбург. Разтеглен около голяма река, градът е изграден изцяло от ниско строителство. Опитът ни да намерим място за паркиране в улиците около центъра се оказа неуспешен и ни оставаше единствената възможност да паркираме в един от многото платени паркинги.

В централната част се намира катедралата, която погледната отвън не показва по никакъв начин невероятното вътрешно оформление. Това навярно е най-хубавото, което може да покаже Salzburg. Зад новата катедралата се намира старата катедрала, до която е гробището. Преминавайки през площада се достига трамвая-асансьор, който се изкачва до крепостта. Тази крепост се намира на най-високото място, от където се открива чудесна гледка към града.

Самата крепост е превърната в музей, в който всяка зала пресъздава епоха от миналото. Тук църквата е доминирала през по-голяма част от времето. Стените на залите са много голи, без орнаменти и единствената зала обкована с дърво е музикалната зала на върха. Стаята за мъчения е оборудвана с чудовищни инструменти, които са използвани за постигане на набелязаните цели. Как човек да не признае, че земята е плоска след една интересна лекция в залата за мъчения. Оръжия от всяка епоха са изложени на вниманието на посетителите. Слизането от крепостта е също толкова приятно както и качването. Трамваяt-асансьор, който се ползва за тази цел е с прозрачни стени и таван, през които можеш да наблюдаваш това куриозно съоръжение. Изходyt минава през сувенирен магазин, в който всичко е от кехлибар. Единственото, което ни впечатли е гледката, която се открива над града. Крепостта не е нищо кой знае какво като изключим залата за мъчения.

Слизайки от крепостта минахме през площада зад катедралата. На него се намира монумента представляващ голямо кълбо, на което е стъпил човек, а на земята е разчертана голяма шахматна дъска, на която всеки може да си премери силите, стига да е достатъчно силен да премести дървените, един метър високи, фигури.

Срещу катедралата е разположен паметникyt на Моцарт на едноимения площад. За една толкова важна личност, паметникyt е много невзрачен. Името на Моцарт тук се използва навсякъде и австрийците го слагат на всички сувенири. Типични за тук са бонбоните Моцарт.

Излизайки от площада на Моцарт започва търговската улуца, на която безброй луксозни магазини се опитват да привлекат преминаващия поток от хора с чудесните си витрини. Най-впечатляващ се оказа магазина с коледни играчки за елха и единствено, че беше август месец ни спря да си купим нещо за коледната ни украса.

Реката разделя града на две части. Преминавайки през моста над нея, човек попада в по-новата част на Залzбург, чиято архитектура е подобна на тази, която до сега бяхме видeли.

След чудесния обяд в една италианска пицария побързахме да се върнем до мястото на срещата с другите от групата ни. За наша изненада разбрахме, че сградата, пред която трябваше да чакаме е операта. Там, официално облечени, зрителите очакваха започването на втората част на представлението, пиейки шампанско и весело разговаряйки. Приближавайки, за да направим снимка на най-елегантно облечените хора към нас дойде млад мъж придружен от красива дама. Подаде ни два билета, качи се в луксозната си кола и ни остави гледайки след него с недоумение. Билетите на стойност 150 евро всеки се оказаха за настоящото представления на операта „Дон Джовани“. Облечени за разходка в Залцбург, нашето място не беше изобщо между тези хора. Когато към нас се приближи един италинец на средна възраст, за нас бе съвсем естествено да му предложим билетите, за да може той да гледа операта със своята половинка. Той ни обясни, че операта е чудесна, защото е гледал първата част и задължително трябва да използваме този шанс, който съдбата ни е предоставила.

Обадих се на човек от групата ни, за да отложа срещата ни с два часа и заедно с влизащите зрители се отправихме към нашите места. Очаквахме някой от многобройният персонал да ни спре и най-малкото да поиска билетите ни, но след като това не се случи, добихме кураж, забравихме разликата в облеклото си и уверено се настанихме на втори балкон, от където изгледахме второто действие на операта. Това беше най-забележителната част от нашето прибиваване в Залцбург. Декорът и чудесната игра на актьорите си заслужаваха, изпълнението беше на италиански и субтитрирано на немски и английски в горната част на сцената.

На излизане имахме възможност да разгледаме заобикалящите ни хора, между които ясно се различаваха богатите, стилни аристократични личности и новобогаташите прекалили със суетата си в опита си да подражават на хората, които никога не ще ги приемат. Време беше и ние да отидем на мястото, което ни е определено и където се чувстваме комфортно. Така завърши нашата първа среща със Залцбург.

Продължението:

Когато бяхме в Австрия (2)>>>

Автор: Николай

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Когато бяхме в Австрия (1): Бад Гащайн”

  1. Meglena каза:

    Оставам с впечатлението, че не живеете в България. Но дори и така да е, ако има страна, в която рециклирането и разделното сметосъбиране се случват НАИСТИНА, то това е именно Германия 🙂 И както са ви обяснили 25-те цента, не са надценка а цената на амбалажа (pfand). Бихте го платили и за напитка в кен. Що се отнася до връщането му, никой няма да ви гледа странно на опашката с бутилка под мишница. Абсолютно нормално е и можете да го направите във всяка бензиностанция или супермаркет. Дори и „дисциплинираните германци“ са хора, а хората по природа са мързеливи. Така, че ако искат нещата да им се получават е нужен и някакъв друг стимул. За немците най-добре действа финансовия 🙂

    Красиви снимки!

  2. Христо Иванов каза:

    Само да отбележа, че „трамваят асансьор“ в Залцбург се нарича funicular и е най-стария в света. Поздравления за ревюто, смятам догодина да отскоча до Бад Гадщайн 🙂

  3. Nikolay каза:

    Това за бутилките и опашката е пълна глупост…та нали има кофи с различните цветове…отиваш и там си хвърляш разделно буклука

  4. Стойчо каза:

    Е, тогава не ти връщат депозита за амбалажа.

  5. Nikolay каза:

    Ами да де не получаваш депозит ама не се правиш на смешник с бутилките под ръка…ха ха ха..като през соца.

  6. Венелин Милев каза:

    Само дето в Германия никой не те мисли за смешник, когато носиш бутилките си подръка… Както в много страни по света не те мислят за смешник, ако си носиш боклука до най-близкото кошче. А който не иска да се „прави на смешник“, си плаща за удобството.
    Е, разбира се, системата дава възможност немското клошарство да се издигне до неподозирани нива в събирането на празни бутилки.

  7. Георги каза:

    Странно – повече от 8/10 от пътя е аутобан…

  8. Генко каза:

    Странно е когато някой не е нясно с нещо но въпреки това му се присмива. И то му се присмива не защото нещата в родината му са по-добре, а тъкмо обратното.
    А колкото до германските пътища – ако караш в Шатите вероятно ще имаш право да ги определяш като не особено добри. Но от позицията на българин… както казва прабаба ми – „На гол корем чифте пищови“.

  9. […] за Австрийските Алпи. В началото минахме през Мюнхен и Бад Гащайн, а сега ще продължим с обиколката ни из Алпите. […]

Leave a Reply


Switch to mobile version