ное. 23 2009

Да споделим за Лондон

Бързите впечатления на Вили от Лондон ще прочетем днес. Приятно четене:

Да споделим за Лондон

Идеята за споделяне на бързи и общи впечатления от/за някъде, ми се струва добра:)

И, веднага се включвам с няколко щрихи, примерно от Лондон.

Всички знаем, че англичаните вървят „наопаки“.

Т. е. по пътищата европейците сме дясно ориентирани, а те — ляво. И те го знаят, но понеже са инати, не сменят посоката. Но пък понеже са и джентълмени, са си направили труда непрекъснато да подсещат „не техните“ да внимават. С други думи, на 99% от и най-невзрачните пресечки, на асфалта има надпис „Погледни надясно“, а отсреща „Погледни наляво“. Въпреки светофарите.
Но стъпиш ли на зебрата, може и чак толкова да не се заглеждаш, защото возилата просто спират и те чакат да благоволиш да пресечеш. Извън центъра пък дори да не си на зебра, често само докато погледнеш към наближаваща кола, тя намаля ход с намерение да удари спирачки, ако тръгнеш да минаваш.

Ама в ситито забрави да влезеш с кола, освен ако си съгласен да платиш таксата за това удоволствие. Там ходиш или с краката си, или с градски транспорт. Всъщност, може да се вмъкнеш и без да платиш, но хората са си накичили камери за наблюдение навсякъде, съответно ти правят една фотосесия от всички страни и номерата на колата, моментално те изнамират кой си, що си, откъде си, и можеш да си сигурен, че до 24 ч. ще получиш месидж къде и кога да отидеш да си платиш таксата и глобата. И, ако се направиш на „ударен“, след това ще получиш втора „честитка“, че трябва незабавно да се явиш еди-къде си, да платиш една вече главозамайваща сума, а ако си чужденец — е, лесно може да се сетиш:) Пу-пу, не ми се е случвало, но тази информация е официална, а и са ми го казвали изпатили.

Специфичните черни лондонски такситата

са световно известни, но освен черните има и сребристи, бели, розови, червени… да бе, и розови; и тъмно сини, жълти, какъвто цвят се сетиш, а много от тях са и с рекламни надписи. Скъпичко удоволствие, обаче. Бюджетните туристи да ги ползват само в краен случай.

Виж,

градският транспорт в Лондон

е пъти по-поносим в цената и е денонощен. Всъщност метрото има една пауза от 24 до 4—5 ч., но основните линии на автобусите, макар и разредени, се движат през цялата нощ.

Градската мрежа е разделена на зони и освен за по-дълъг период, можеш да си купиш карта за пътуване и само за 24ч. при това само за 1 или 2 зони, за по-евтино. Може да се купи от гише, може и от автомат, на който подробно е указано как се прави. С тази карта в рамките на 24 ч. можеш да пътуваш колкото си искаш с всички возила /без такситата/, които се движат в посочените зони. В събота и неделя има намаление и тогава една такава карта, примерно за първа и втора зона заедно, струва около 6 паунда.
Освен това, в Лондон няма как да се изгубиш. Дори и да не знаеш грам английски. Защото на всяка спирка на градския транспорт има колонка, на която прилежно са написани номерата на спиращите автобуси, откъде идват и закъде отиват, разписанието им. Има също и отрязък от картата на града, а с червена стрелка е посочено мястото където си: „You are here.“, т. е. „Вие сте тук.“ И е добавена информация от рода на: „Най-близката спирка на метрото е еди-коя си и се намира на еди-коя си улица; тръгни натам, завий на онам — на 7 минути пеш от тук.“ Може да не ви се вярва, но лично съм го проверила — ако пише 7 минути, наистина са 7. Ако пише 3 минути — 3 са. Ако пише 4 или 10 — толкова са. При нормален ход.

Забележителностите на Лондон

Във въпросните две централни зони са Бритиш мюзиъм, Националната галерия, Музеите на мадам Тюсо, на Шерлок Холмс, Лондон Тауър, Уестминстърското абатство, „Окото“, Музеят по естествена история, Албърт и Виктория мюзиъм, Музеят на Лондон, Галерията за модерно изкуство Тейт, Аквариума… И още: Хайд парк, Сейнт Джеймс парк, Грийн парк, Пикадили съркъс, Хародс, Ковънт Гардън, Театър Глоуб, Роял Албърт Хол, Парламента и Биг Бен, Катедралата Сейнт Пол — изобщо, повечето известно от Лондон.
Музеите обикновено отварят в 10ч. и работят до към 18—19ч., някои понякога до 21ч. — най-общо. Мисля, че всеки от тях си има и сайт, в който може да се видят подробности.
А ето и един не лош информационен сайт:
http://www.londonnet.co.uk/ln/guide/about/museums.html
Практична информация — Бритиш мюзиъм, Албърт и Виктория, Музеят в Гринуич, Националната галерия и въобще всички националните музеи в цялата страна са напълно безплатни — заповед на кралицата, защото това е богатство на народа:) Плаща се само, ако има някоя приходяща изложба и то, ако искате да я видите.
Билетът за Окото може да се комбинира с разходка с корабче по Темза или някой от музеите: Мадам Тюсо, Лондонската тъмница или Аквариума. С комбиниран билет се спестяват около 5 паунда. А Мадам Тюсо може да разгледате до един месец от датата, на която сте се качили на Окото.
Катедралата Сейнт Пол е много голяма, елегантна и красива, входа — 11 паунда. На който не му се дават, има една малка хитринка — ако отидете по-ранко сутрин /към 8/ или след обед около 17ч., тогава е „Everybody welcome“, т.е „всички са добре дошли“, сиреч безплатно. Обаче, тогава без „ах“, „ох“ и „уау!“ — съзерцавате от място, със затаен дъх, защото върви служба и миряните правят транслация с Бога. Също така, при този вариант няма да можете да слезете в криптата, нито да се качите горе на купола, откъдето гледката над Лондон си струва. След 8:30ч. нападат туристите. Аудиогида /на 8 езика/ е 4 паунда. Мога да ви уверя, че всеки паунд, даден за разглеждане на катедралата си заслужава. Същото важи и за Уестминстърското абатство — красота! /15 паунда/.
Цените, които посочвам, са за единичен билет за възрастен. Иначе всички платени музеи правят различни отстъпки за групи, студенти, деца „от-до“, пенсионери, инвалиди, семейства с 1,2 или 3 и повече деца.

Парковете в Лондон

са чисти, свежо зелени и много посещаеми. С нацъфтели цветя. С катерички. С лебеди, патици, гъски, свраки. С указателни табелки, фонтани, езерца и мостчета. А тук-там на някоя пейка може да намериш няколко пресни вестника, т. е. от съответната дата. Сяда някой, чете, чете, па го остави пак на пейката, стане и си продължи разходката. Също като у нас, а?:)
По зелените площи може най-спокойно да ходиш, седиш, лежиш, дечурлигата пък си играят. Условието е, като/ако си направиш боклук, да си го вземеш и да го пуснеш в близкото кошче. На мен най-ми хареса Сейнт Джеймс парк /до Бъкингамския дворец е/.

Кучета бездомни няма,

а който си разхожда любимеца, си му прибира „ония неща“ в найлонова торбичка и я пуска в специално кошче

Магазините в Лондон

— има за всеки вкус и за всеки джоб. И почти непрекъснато има някакви разпродажби, а по големите празници и в края на всеки сезон, те са с много големи отстъпки.
Супермаркетите, примерно от веригите Tesco и Sainsbyri’s, работят до сравнително късно /21:45ч./. Има и денонощни магазини. Обща политика е на отделни щандове да подреждат стоки, чийто срок изтича след 2—4 дена и вече са намалени, макар и да са си съвем годни за ядене. Същото важи и за хляба — ако, примерно, сутринта даден вид хляб струва 1 паунд, то вечерта в 20 ч. цената му вече е 40 пени, а той си е все така мек, вкусен и годен, а според датата — и още 3 дена. Но кралицата е повелила поданиците й да ядат само прясно изпечен хляб. Английска им работа!;)
Значи, около 19ч. човек може да си напазарува хляб, някакви сладки за чай/кафе, кофичка мляко, пресен колбас/шунка, сиренце, няколко доматенца или краставица, към килограм плодове, пудинг или друг подобен десерт — и всичко това за около 10 паунда. Сутринта това удоволствие би му излязло около 20—22 паунда. А вкусът на плодовете и зеленчуците зависи от това, откъде са внесени. Например, холандските домати са като гумени и също толкова безвкусни, но пък мароканското грозде или испанските круши и праскови, са супер ароматни и направо „медени“.

Храната в Лондон

— също за всеки вкус и за всеки джоб. От арабски дюнерджийници, индийска, мексиканска и китайска кухня /и каква ли не още, даже и българска/, до Макдоналдс и KFC, и суперлукс ресторанти, където се влиза само, ако си изтупан с вечерно облекло, имаш запазена маса и си склонен да изръсиш неколкостотин паунда за една вечеря. Мерси.:(
Може да се яде и в едни заведения, нещо като „бюфети“, на които за 6—7 паунда ядеш, колкото можеш. Само че аз доста дълго време си мислех, че са някакъв модел китайско заведение, защото манджата определено ми прилича на такава поевропейчена. Пицариите също не са кът. А за тези, които искат за малко време да видят възможно повече, най-добрия вариант за хапване през деня е „Тake away“ — каквото и да си купиш за храна, го поръчваш с този израз и ти го дават удобно пакетирано — вървиш, ядеш, зяпаш, направо 3 в 1:) Или сядаш в най-близкия парк на тревата, опружваш се да ти починат малко обувките, хапваш на въздух и продължаваш според плана си. Ако не ръси дъждец, де.
Ама грехота е да идеш в Англия и да не пробваш бирата им, нали? И най-доброто място за дегустация е някой най-обикновен пъб. Правилото там е: сам си поръчваш, сам си сервираш, сам си плащаш и не даваш бакшиш. Ако речеш да оставиш, може да се обидят — барманът ще те изгледа учудено и ще ти върне монетата. Само с мерките им малко ми беше терсене, но най-после си харесах единицата „половин пинта“ — тя се оказа моята мярка, нито ми е много, нито малко. Мъжкият пол сигурно ми се усмихва сега, но това е положението — аз съм много кафеджийка и малко винарка.
И да приключа за храната — в Чайна таун при напълно приемливи цени може да избираш измежду десетки заведения, които предлагат каква ли не китайска кухня. Номерът е да успееш да разбереш не само какво пише в менюто, а и какво де факто, ще ядеш. Евентуално. Вярно, освен с йероглифи, го има написано и на английски. Ама кой може да си представи, ако не ги е ял, що за вкус имат, примерно, „Крехки пилешки крилца с дървесни гъби че-чан, паниран бамбук и кисело-сладък сос по сечуански“? Или „Свинско с фъстъци и още нещо си по императорски“? Е, добрата новина е, че каквото и да са съдържали тия китайски манджи, много даже ставаха за ядене и ето, още съм жива. Единствената ми забележка беше, оная, първата манджа, да я сервират с пожарогасител, за всеки случай. Дано да са я взели присърце:)
Освен това, човек може спокойно да плати и с кредитна карта. Иначе, дали в Лондон или Ню Йорк, Чайна таун си е Чайна таун — накъдето и да се обърнеш — табели с йероглифи и китайци, китайки, китайченца, които те канят да влезеш в магазина им или в заведението, край което минаваш. И половината от тях знаят само по няколко думи на английски. Или им е по-удобно некитайците да си мислят така.

Модата в Лондон

Чуйте, в Лондон няма мода. Или по-точно, всичко е на мода. Всеки ходи облечен, както иска или с каквото има. Така че, особено дамите, спокойно си обличайте каквото ви се ще и ще се впишете напълно в атмосферата. Да не говорим, че като космополитен град, Лондон е пълен с азиатци и африканци, облечени според техните си традиции, религии, желания и възможности.
И, докато пътувате с градския транспорт, коментирайте си тихичко и по-сдържано, особено, ако сте впечатлени от някой от околните, защото нищо чудно субекта, който се подсмива насреща ви, да се окаже… българин. И става малко неудобно, нали;)
Общо-взето такива ми ти работи за Лондон, който няма много общо с Англия. Нито с Великобритания.
Но, признайте си сега, не ви ли се дощя да можеше да се телепортирате за мъничко ин Ландън?🙂

Още малко снимки на адрес:
http://iaia.snimka.bg/travel/london.441795

Автор и снимки: Вили

   Изпрати пътеписа като PDF   


15 коментара

15 коментара to “Да споделим за Лондон”

  1. Rossitsa каза:

    Just for the record – доколкото знам, музеите са безплатни НЕ по заповед на кралицата, а по решение на правителството на Тони Блеър. Знам го от човек, който работеше в BBC Лондон, та имам основание да му вярвам. Социална придобивка, един вид.
    За сметка на това, известните църкви са платени – Сейнт Пол, Уестминстър и прочие. В Париж е обратното, затова по-добре ходете в Лондон! 🙂

  2. Бе да ти кажа Лондон е наистина може би най – уникалния град от всички които съм посетил. Култура, атмосфера, клубове… бих поживял там месец – два 🙂

  3. Роси А. каза:

    Страхотен, сбит и информативен пътепис. Малко завиждам, защото тъкмо подготвях моя (по-скоро си въобразявах как го подготвям) за същото място, но пък е прекрасно да прочетеш другия поглед и изобщо различните погледи към едно толкова известно място.

  4. климатици каза:

    Страхотно представяне на един цивилизован и заслужаващ уважение и респект град! Само ако можех поне за малко да съм там щях да разбера какво е да си в цивилизацията! Благодаря за статията, страхотна е 🙂

  5. iaia каза:

    Благодаря на всички за отзивите 🙂

    И, правилно, Rossitsa, го отбелязваш, почти така пише и в Уикипедия за Monarchy of the United Kingdom, цитирам:
    „Though the ultimate executive authority over the government of the United Kingdom is still by and through the monarch’s royal prerogative, in practice these powers are only used according to laws enacted in Parliament or within the constraints of convention and precedent.“
    т.е.
    „Въпреки че крайната изпълнителна власт над правителството на Обединеното кралство е все още със и чрез кралски прерогатив на монарха, на практика тези правомощия се използват само съгласно законите, приети в парламента или …“ и т.н.

    Но, все пак аз съм завършила въпросното си изречение с усмивка, което предполага, че съм вложила /или поне съм опитала/ чувство за хумор.
    О’К? 🙂

  6. николай каза:

    Найс 🙂
    Според мен обаче задължително трябва да се види и нещо друго, което много хора пропускат и го няма по чеклиста с забележителностите, макар всеки да е чувал за него..
    Едно друго лице на Лондон, всъщност както може би знаете Лондон е най-големият финансов център в света (да, по-голям е от Ню Йорк според индекса, измерващ това).. Ситито и Кенъри Уорф (видях го на снимка). Финансовия квартал от едно време.. и чисто новичкия Кенъри (доста различни са).
    Заслужава си наистина да се стъпи там, предвид и това, че се стига много лесно 🙂
    Там ми хареса изключително много, което разбира се е донякъде и лично предпочитание, но при всички случаи е любопитно да се види.

  7. Stela каза:

    Благодарности, Вики… Описала си в голяма степен моите „~10 неща, които (и не) обичам в Лондон“. Дори което не ми допада, ме забавлява и… трябва да се признае, пулсът на едно космополитно Сега се усеща най-добре там. Без излишен ентусиазъм и привързаност, и включително backyard-нещата.
    Суперточно за the dress code is that there’s no dress code. Не само по отношение на „улицата“. В театъра пъстротата си бе същата, както и (не-)адекватността спрямо място и събитие.
    🙂 Много свеж щрих си драснала
    (нищо, че автоматично ме категоризира като върла грешница, неопитала бирата)

  8. Stela каза:

    Ще добавя тук, тъй като аз дори и да напиша пътепис за Лондон, със сигурност ще е умишлено лишен от полезност от практична гледна точка… а Вили дала доста практични съвети. Позволявам си само да допълня и се надявам да бъде прието точно като допълнение, за да е всичко на едно място… докато Стойчо измисли как да категоризира подобни неща.
    ~~~
    Транспорт от летищата до центъра- има „бърза“ линия на метрото за тази цел, прави връзка с почти всички други линии на метрото, много удобна и mind the gap, има си хас.
    Ако вземете хотел до летище, удобна връзка м-у хотела и летище са автобусите, които се движат на всеки 15 минути м-у летищните хотели. При първото си пътуване двукратно ползвах хотели на Хийтроу и „алгоритъмът“ хотел-бус-летище-метро и обратно се оказа много удобен, включително от ценова гледна точка. По спомен- 6 паунда, билет от автомат или от шофьора.

    Такситата не само са скъпи, но са и бавни заради трафика. Първата глупост, която извърших при първото си посещение в Лондон бе да взема такси, за да стигна навреме. 80 паунда за никакво разстояние, изминато за над час и половина. С метрото би ми струвало далеч по-малко и бих стигнала… да, навреме. На всяка станция има табла с информация за линии в ремонт и прочие неща, свързани с пътуването. С 2-3 ключови думи, мисля всички анонси биха били понятни и за онези, които не говорят английски.
    Мразя метрата, липсата на вентилация в лондонските вагончета е допълнителна екстра в това отношение, но гък не мога да кажа повече- удобно е и точка.

    Закупуване на билети от автомат все още често се свързва с необходимост от монетки. В Лондон може да ползвате банкова карта (вкл. дебитна такава), а също и банкноти.

    Интересен вариант на обществен транспорт, който забелязах това лято- велосипедните рикши. Не видях такива през деня, но вечер особено около ключовите точки бе пълно с такива. Нямам идея за цената- явно имам някаква психологическа граница относно това да бъда „носена“ от човешка сила.

    Добавям и идея за още едно място за бързо и евтино хранене- веригата Yo. Не е то само суши 🙂

    Заведенията- Вили е писала. Клубовете- с вход, и опашките пред тях започват отрано (~8 вечерта), особено пред тези, където е обявено „lubrication“. Оказа се, това означава, че е позволено да се напиеш вътре. Входната такса е фиксирана, но в нашия случай една особено безцеремонна и open minded колежка някакси успя да договори намаление от по 5 паунда на човек. Нямам представа дали създаде прецедент или цената може да бъде договорима на някои места. За клубовете много може да се пише, включително за проверките по сигурността и за шансовете да се вредиш да ползваш тоалетната по предназначение… Не съм била на толкова места, че да правя обобщения или да споделям опит, така че… just go and „may the power is with you“.

    Поставките за безплатни вестници отдалеч страшно много приличат на кошчета за боклук (диоптър и половина късогледство само, моето, и при все това…).

  9. Стойчо каза:

    @ Стела – ако пратиш снимки – ще стане на статия 🙂

  10. Селин каза:

    Дощя ми се да се телепортирам, и то не за мъничко, а за повечко, та хууубаво да поразгледам. 🙂
    Разкошен пътепис! Напълни ми душата и започнах да си мечтааая:))) Сигурно е невероятно там. Благодаря за този разказ!

  11. Rossitsa каза:

    @iaia – Чудесен ръкопис! За Тони Блеър не беше някво заяждане – все ми е едно кой го е приел, важното е, че резултатът е супер! Просто реших да му отдам заслуженото на човека… 🙂

  12. Ger4i каза:

    Мислите ли че 2-3 ще ни стигнат да пообиколим основните забележителности- Лондон Ай, Бъкингам, Музея на мадам Тюсо и Бритиш мюзиъм? Естествено сигурно зависи от темпото, но при стегнат график, имайки предвид разстоянията дали ще се справим. По принцип мислим за 4 нощувки, но ако ще се справим и с по-малко…
    Вие за колко време сте били в Лондон и как намерихте подходящо място за нощувки?
    Предварително благодаря!

  13. Stela каза:

    @ Ger4i
    Възможно е и за 2, но по-добре си дайте 3-те, пожелателно- 4те. Ако са 4-те, помоему си струва да скочите и на някой спектакъл вечерта- ако не си падате по „културната част“, най-малкото идете заради „културния“ шок (шокът -моят- без кавички) от облеклото за в Операта и този от пуканките и свиркането. И за „аз бях…“ в случай, че сте си избрали чеклист туризъм за Лондон.

    Нop on/off бусчетата пикират по ключовите туристически точки, това добре http://www.theoriginaltour.com/. Лошата им страна (освен наличието на (други) туристи и ужасната езикова смехория с аудио-гидовете)- подлежат на всички прелести на лондонския трафик. Не бих се подложила на това отново, макар че в моя случай бе комбинирано с корабче (не че липсват туристи, но поне речния трафик е несравним с автомобилния). После- пеша, накъдето и докъдето ни се прииска- поне на мен това ми се струва доста удачен начин, защото Лондон има какво да предложи за всеки вкус и „вкус“ и търсенето на начини да обиколиш туристическите пикове ми звучи повече като загуба на време. Както и да е, вие сте си избрали друго за това пътуване.
    Ако трябваше да го направя аз, бих засякла карта на туристическите забележителности с карта на метрото (и двете се намират онлайн). Някои от забележителностите са си близко- май мярнах Шерлок Холмс до Мадам Тюсо, чийто музей, признавам, ни в Лондон, ни другаде ме е изкушил. Така че минах и заминах. Имаше неприятно голяма тълпа отвън, но някъде четох, че бързо се изтегля „опашката“.
    London Eye може да комбинирате с примерно Музея на модерното изкуство… Всъщност една дълга пешеходна разходка по тази страна на реката много си струва и ще видите доста неща. За Лондонското око- „will remain closed from January 10 to 26 for its annual maintenance.“ Не зная за кога планираш пътуването, но имай предвид, че по това време на годината май временно затварят доста от туристически атракции в повечето страни. Провери сайтовете на забележителностите, които искаш да посетиш- да не би да попаднеш в такъв момент.

    След планирането по карта на забележителностите и метрото- ясно- комбинация метро-пеш-(евентуално) корабче (корабчето поне на мен ми даде добра идея къде наистина искам да ида… плюс удоволствието да снимам оживено снимащите). С еднодневна карта за метрото и ако не ти се опъва пешеходенето, това е най-евтиния вариант. В общия случай. Защото, ако сте … група, ако е едикакъвси ден, ако букнеш … време предварително, ако… – има шанс примерно варианта бус и корабче да излезе по-евтино (такъв мисля е бил случая с организираната от местни колеги такава обиколка).

    Каква е твоята визия за „подходящо място за нощувки“? Подходящо като локализация предвид обиколката на забележителностите, като цени, …? Аз лично си падам по района на Падингтън като разположение, транспортни връзки и „околна среда“, но не и като цени. Ако ще ползвате само за душ-нощувка-багаж, потърсете хостел. Аз ползвам booking.com, често има твърде добри цени там, особено при 3(+) вечери и/или при неотменима резервация; има опция да търси само хостели, но лично аз не съм я ползвала. Ако сте повече хора и сте близки помежду си, още един вариант е апартаменти под наем- обикновено се плаща на апартамент, независимо от броя гости или до определен брой гости и излиза по-евтино на „глава от населението“ (за Лондон точно обаче нямам опит с апартаменти под наем). Ако ползвате този сайт, не буквайте, преди да прочетете Cancellation conditions- общите за хотела и конкретните за конкретната стая.

    Една (непоискана) идея за комбинирано посещение на Кенсингтън, готини палачинки с добро еспресо (не знам за чая и бирата)- тук http://www.myolddutch.com/restaurants8.asp и (ако си падате) шопинг-стрес в TK Maxx на 26-40 Kensington High Street W8 4PF на около 5 минути от палачинките, както и във всевъзможните магазинища на по-малко от 3 минути. Стигаш дотам със Circle Line или District Line на метрото, станция High Street Kensington, и тези трите, както и други неща са ти на минути разстояние и от станцията, и помежду си. Ако копираш горния адрес в maps.google.com и пораздвижиш картата или ползваш опцията „намери най-близките…“, може да провериш какво в този район би могло да ти е интересно.
    Нататък- мисля и двете горепосочени линии спираха на Piccadilly Circus- чудесно място за оскитване в коя да е посока… и я виж на какво попаднах http://www.piccadillyhotel.net/rates/

    Ами… поиграй си. Процесът на планиране си е част от удоволствието. Процесът на разпердушинване на плановете на място- задължително продължение.

    Като за този част и това състояние на все още наличния ум- толкова. Дано съм написала нещо полезно, та да има смисъл да си мъчиш очите.

  14. go6o каза:

    Браво ! Мерси за споделеното !

  15. Neli каза:

    Благодаря Ви за споделеното! Много ми помогнахте, за да бъде нашето пътуване до Лондон безпроблемно и приятно! На всички, на които предстои да отидат в Лондон, бих препоръчала да отседнат в Thistle City Barbican Hotel, чудесно обслужване на много добра цена в центъра.

Leave a Reply