Да се влюбиш във връх

Мдааа, някои се женят, други се влюбват (не че двете са взаимно изключващи се, де), важното е да пътуваме и да гледаме и да харесваме, а и … да се влюбваме, както съвсем неразумно е направила Даниела 😉 (майтап, Дачи, знаеш, че съм хлевоуст ;-). Та, приятно четене и не си мислете, че сте имунизирани!

Да се влюбиш във връх

Вихрен, Пирин

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там…

Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна…

Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим…

Стоях като омагьосана и събирах сили…

Събирах сили да си тръгна, за да остана сама…

Да остана сама, за да събери сили… да се върна…

Когато се върна, ще бъде различно. Тогава ще стигна докрай, до самия връх!

Да, връх. За първи път ми се случва да се влюбя във връх.

Влюбих се във връх Вихрен. Седях в подножието му и се чудех дали е истински! Една табела се опитваше да ме убеди, че ще стигнем до горе за 3 часа, но на мен не ми се вярваше и оставихме покоряването на връх Вихрен за друг път.

В този ден се разходихме по „равното”. Чухме, че наблизо има езера и решихме да открием две от тях – „Окото” и „Рибното езеро”. Тръгнах ентусиазирано, защото никога преди не бях виждала планински езера.

езеро Окото

Рибното езеро

Открихме ги лесно, но в никакъв случай бързо. Теренът изглежда равен, ако го гледаш на картата, защото разликата в надморската височина от първа до трета точка е едва 200 м., но всъщност теренът е неравен и разходката е едно непрекъснато козе надолу-нагоре по камънаците и няма значение изкачваш ли се или слизаш. За туристи-новобранци, това би било изморително, но пък гледката компенсира всяка умора.

Автор: Даниела Соколова

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. stamencska каза:

    Що за любов е това,след като дори не сте докоснали върха,не сте се радвали на панорамната гледка и не сте приседнали уморени до пирамидата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.