ное. 21 2009

Бързи впечатления от Австрия

Днес ще направим един кратък полет над някои детайли в Австрия. Приятно четене и редакцията се надява, че ще има и продължение:

Бързи впечатления от Австрия

След достатъчно продължителен престой в тази малка китна държавица, да взема и да поразкажа впечатленията си, а?

Зебрите

Да, и там има зебри по улиците. Стряскащото е, че има ли пешеходец, готов да премине, колите се заковават и чакат. Аз, свикнала да се боря с автомобилите кой да премине по-напред, в началото дремех на зебрите, чакайки колите да минат. Първият път когато колите спряха, не загрях защо и продължих кротката си дрямка. Да, ама те не тръгваха, а и нямаше друга причина да спрат освен моя милост. Стояхме си така поне 20-тина секунди, а шофьорите дори клаксона не натиснаха. Това е то — отстъпват ти, че и те чакат да си поспиш! Цивилизация…

С хубавото бързо се свиква, така че на втория ден вече безпроблемно тичах пред колите, спрели в моя чест;) Това ми създаде проблем в София, когато стъпих на родна земя — така успешно щяха да ме отнесат нашенските джигити на една хубава, прясно изрисувана зебра. Ама българската зебра не я уважават като австрийската — на никой не му пука, че я има.

Велосипедите

Масов транспорт в Австрия. Австрийският велосипедист е с още по-големи права от пешеходеца. Вре се навсякъде, минава пред, зад, встрани от колите, а те са длъжни да маневрират, спират, изчакват, докато велосипедистът благоволи да ги отърве от присъствието си. Не бяха рядкост ситуациите по улицата да се точи като черво цяло семейство на велосипеди, блокирайки по този начин пресечките — де що има коли, спрели, а те си карат баааавно, наслаждават се на гледката, на слънцето, и хич не ги е грижа, че хората може да бързат.
Въобще, хората с автомобили са най-безправните участници в движението. При това никой не употребява клаксони (ако отидат в Турция, ще се побъркат — там клаксонът е основно регулиращо средтво на пътя, с по-голяма сила дори от светофара).

Кучетата

Ето ти още една изненада — де що има голям магазин от типа на Метро, моловете и т. н., народът се размотава с домашните си любимци. Значи представете си Метро и там на всеки 20 австриеца един си води кучето на каишка — от дребосъци дакели до санбернари. При това отвреме-навреме, макар и рядко, някой не особено възпитан любимец оставя малка локвичка. Чистачките веднага я избърсват и никак не се впечатляват, ама никак!
Кучета видях и навсякъде по заведенията за хранене. Въобще, след пешеходците и велосипедистите, кучетата са с най-големи права в Австрия;)

Магазините

Не че не ме бяха предупредили, че на австрийските магазини не може да се разчита през почивните дни, ама докато не ти дойде до главата… Само най-големите супермаркети благоволяват да работят до събота в 12 часа. Всичко останало дръпва кепенците в 17,00 — 17,30 ч. в петък и ги вдига чак в понеделник. Ако си гладен в събота и неделя, минавай на фотосинтеза или търси някоя по-голяма денонощна бензиностанция, за да закрепиш положението. В рамките на месец престой минаха два големи празника (единият национален, другият — местен), които ме оставиха да подсмърчам пред заключените още в петък на обяд магазини. Спасява те единствено ако си близо до наистина голям магазин от ранга на „Икея“, което не винаги е възможно ако не си в голям австрийски град.

Влаковете

Ето това е мечтан транспорт! След австрийските влакове БДЖ не мож’ ме хвана вече като клиент. Това е най-развитият вид транспорт там. Няма какво да описвам — чисто, приятно, бързо, с подробни и ясни указания къде си, къде спира влакът в момента, коя е следващата гара… Дори да не знаеш немски, пак ще се ориентираш.
Най-големият майтап за чужденците са автоматите за билети. Докато чаках на една гара, поне трима души дойдох да ме молят да им помогна да си набавят билети. Единият беше руснак, другият не разбрах, ама говореше на френски и беше с шоколадов тен, третият — чайна (китаец). Слава Богу, оказах се технологично напреднала. Причината беше, че бързо се ориентирах, че има меню на още няколко езика и минах на английски. Даже и на френски и руски имаше, но страхът от техниката е прекалено голям, за да забележиш, че можеш да си послужиш с родния език.

Хлябът

Ауууу, ако си българче, свикнало да си „подлага“ яденето със солидно количество хлебец, си загубено, мойто момче! Хлябовете са разкошни, също като цените. Малките хлебчета (бротчета или земелки — така ги наричаме в България) струват от 2,20 до 3,60 евро. На един български мъж такова хлебче му е за 2 хапки; 2 хапки за 4 — 8 лева малко соленки излизат!
Най-евтиният тестен артикул бяха багетите — 0,58 — 0,60 евро, но не всеки ги харесва, понеже са с пълнеж.
Вярно, видях и по-евтин вид хляб, но явно е доста некачествен — мухлясва почти веднага, рони се и не е вкусен. Абе, наподобява много повечето хлябове, които се продават по нашите магазини. Иначе скъпият хляб е страшно вкусен и обикновено има някакви ядки в него.
Как са решили проблема със скъпия хляб самите австрийци (дори те смятат, че им е скъп): повечето им манджи имат някакво тесто вътре. Поне така е в южната част на Австрия, където бях. Дали близостта с Италия е повлияла, дали си е австрийско изобретение, но най-често готвените ястия са тип лазаня, макар и с по-дебели кори: две кори — долу и по средата, а между тях и отгоре — зеленчуци и яйца, кайма и домати, и разни такива. Различните видове макарони също доста се ядат. Правят ги с ужасни комбинации, например макарони със зеле, макарони с тиквички… Не че е чак толкова ужасно може би, но на мен така ми се стори. Във всеки случай, стомахът ми още се бунтува.

Автор: Чуденка

   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply