юни 24 2008

До Чикаго и назад – с яхта (7): От Малага към о-в Ибиса и Сардиния

Продължаваме с пътеписа, който на живои ни разказва за плаването от Чикаго до България през Атлантика и Средиземно море. Последният път чухме нашите смели мореплаватели при Гибралтар, началото започна в Чикаго, а сега продължаваме из Средиземно море:

До Чикаго и назад — с яхта

част седма

От Малага към о-в Ибиса и Сардиния

И така потеглихме към н-тата част на това приключение. Нов екипаж, ново море, нови предизвикателства. Заредихме се с провизии каквито намерихме(най-вече пресни плодове, зеленчуци, месо, бира — вече нямаме преходи по-дълги от 4—5 дена без суша).
Тръгнахме късния следобед, някъде към 7—8 местно време(то си е направо вечер де).

Малага, Испания

Все още беше светло, купихме лед от рибарското пристанище и заплавахме. Вятърът беше общо взето слаб, но все пак постоянен. Имаше доста голяма вълна от вятъра предишните дни, но с течение на времето намаляваше.

Ибиса, Испания

Първата нощ новите членове на екипажа бяха малко като в небрано лозе, защото не се бяха сблъсквали с тази конкретна лодка, докато привикнат към местата на нещата и нощта мина. На следващия ден сутринта вятърът поумря и се наложи да двигателя да поработи известно време. Тук установихме и леко неприятното нещо, което по-късно ни забави при тръгването от Ибиса, а именно лек теч от един от болтовете на дизеловата помпа. Подухна ветрец от към гърба и естествено побързахме да вдигнем любимото за такъв вятър платно — спинакера. Покарахме така 4—5 часа, когато дойде вечерта сменихме отново на стандартното стъкмяване — грот и малка геноа. През нощта трафика около нас беше доста засилен, защото явно пресичахме някакъв коридор, но всичките приказки, който сме чували до момента за невнимателни и негледащи през какво минават кораби се оказаха неверни — няколко пъти корабите намаляваха хода си и ни заобикаляха по безопасен маршрут.

На следващия ден

Ибиса се появи пред нас

и в ранния следобед вече се бяхме вързали. Екипажът много бързо влезе в ритъм и си се сработихме отлично, нощните вахти станаха по-лесни, защото са по-къси, понеже сме 4-ма човека.

Силно впечатление ни направи разликата в цената на две съседни яхтени пристанища (марини). Първата в която влязохме ни поискаха 190 евро за една нощ, а пишеше, че това е по-евтината от двете! Все пак решихме да пробваме и другата — е там нещата се оказаха по-човешки — 38 евро на нощ. Решихме да останем 1 ден, да намерим необходимите ни чаркове и да потегляме.

От тук натам започнаха проблемите.

При развиването на злополучното болтче то се скъса. Започна едно 3 дневно отчаяно търсене на заместител, защото бяхме наясно, че точно такова ще е адски трудно да се намери. Обикаляхме и търсехме, разпитвахме, мотаха ни, лъгаха ни, че ще ни намерят… като цяло останахме с доста неприятно впечатление за хората там (занимаващи се професионално с яхти) — мързеливи и абсолютно безхаберни.

В крайна сметка се намери един човек, който се присети, че има някаква подобна помпа и разви едно почти същото болтче, което стана и спаси положението. Дори не искам да си спомням за всичките нерви, които изхабих около една толкова малка част.

И отново се замислих колко малко нещо може да спре прогреса… едно нищо и никакво болтче ни изкара от строя и просто нямахме никакъв избор освен да чакаме и да търсим.

Сега малко впечатления от

самия остров Ибиса(освен хората).

Типична туристическа дестинация, както разбрахме, предпочитана основно от германци. Доста хотели, доста дискотеки, но в крайна сметка нищо, което не сме виждали. Има стара крепост, която огражда стария град със доста висока каменна стена, а самото старо градче е доста приятно. Типично средиземноморска архитектура, но от преди доста години, добре запазени къщи и тесни улички.

Напомни ми леко на Созопол, когато обаче той не беше превърнат в тази ужасна строителна площадка, която виждаме последните 5—10 години, но с малката разлика в отношението на хората. Определено отношенията на един към друг са далеч по-приветливи (изключвам момента, когато трябва да ти свършат малко по-сложна работа, като намиране на болтче), усмихнати и гостоприемни. Не възприемат всеки като ходеща касичка и цените са изравнени с тези в България, макар условията за туризъм и обслужването да са на съвсем друго ниво, което мисля, че у нас няма да достигнем дори след много години.

Но както и да е… наистина острова е много известна туристическа дестинация и някак не остави добро впечатление у нас, като се има предвид, че не сме типичните туристи.

На третия ден намерихме прословутото болтче, точно за 5 минути го поставихме и за още 15 се спретнахме, припалихме и потеглихме. Вятърът беше хубав и духа до към 1 през нощта, когато спря…много неприятно, защото имаше останала вълна и настана голямо клатене. Не смеехме да запалим двигателя заради болтчето, понеже все още течеше по малко. И така за 24 часа бяхме минали по-малко от 90 мили…това сигурно е най-краткия преход за 24 часа, който сме правили от момента на тръгване.

Акулка, една такава мъничка…

Следващия ден подухна и се попридвижихме добре. Вечерта се случи нещото, което очаквахме още от момента на потегляне от САЩ — хвана се риба. Слънцето беше почти залязло, ние вечеряхме спокойно и си говорихме, когато се чу заветния звук на развиваща се макара. Сашо скочи веднага и грабна въдицата, аз се заех да направя бърз заход, така че да сме в посоката, в която дърпа рибата. След около 15 минутна борба една 6—7 килограмова риба тон беше на борда, а всички дишахме тежко от адреналина и търчането по палубата. Вързахме я на кърмата, подкарахме отново лодката в правилната посока и седнахме да си доядем. След това пристъпихме към най-неприятната част — а именно филетирането. Доста качествено всички се омазахме, но в крайна сметка имахме около 4 килограма чисто филе от риба тон.

На следващия ден вятърът просто каза „стига толкова“ и спря.

Пооправихме двигателя, направихме една система от скачени съдове за отвеждане на капещото гориво и в този дух откарахме следващите 24 часа.

Сутринта на хоризонта се появи Сардиния

и по-точно двата острова, които са на югозапад от Сардиния.

Решихме, че ще спрем на северния от двата — St Pietro. Марината, на която спряхме се оказа изключително приятно място. Има си вода, ток, бензиностанцията и магазина бяха на около 100-на метра от изхода. Естествено и тук следваха правилото работа от 10 до 12 и после от 15 до 19, но все пак за 6—7 часа успяхме да си намерим всичко, което ни трябваше, включително още едно резервно болтче.

Решихме, че поради забавянето няма да оставаме, а направо тръгнахме. Хората бяха изключително любезни, дори не ни взеха пари за престоя, а пък си ползвахме баня, тоалетна и вода. Като цяло останахме с доста по-добро впечатление от Италия отколкото от Испания.

От тук натам целта е Сицилия, после Гърция през Коринт и натам ще видим… започваме все повече да обмисляме вероятността да оставим лодката някъде из Гърция, просто защото отпуските ни са към своя край… но всичко зависи от времето.

Краят на пътя

И така за наше голямо съжаление дойде и последната част от пътуването за момента…поради технически причини(а именно липсата на време) няма как да завършим пътуването както беше планирано. Макар до момента почти всичко да върви по план, забавянето с по 1—2 дена на всеки етап доведе до цялостно забавяне с около 1—2 седмици…

Но да се върна малко назад, някъде към Сардиния…

След прекрасният ден, който прекарахме в марината на St. Pietro и по-точно градчето Carlofonte трябваше да потегляме към Сицилия, защото все още имахме надежди, че няма да се наложи да прекъсваме пътуването ако побързаме с междинните спирки.

По прогноза времето трябваше да ни е хубаво, 2—3 дена силен попътен вятър и без много дъжд. Още с излизането от сянката на островите(някъде към 11 вечерта) установихме, че прогнозата си е съвсем вярна и наистина духа доста „свежо“ както се казва. Цяла нощ лодката беше „издухвана“ в изключително правилна посока със съвсем приличната (даже малко неприлична) скорост от 7 възела. Реших да рискуваме малко и да караме с по-голямо платно, докато все още не са се вдигнали големи вълни. До сутринта нещата си вървяха по план, вятърът си духаше, лодката летеше.
Някъде към обяд нещата взеха да добиват по-средиземноморски отенък, а именно — морето взе да си показва зъбките. Вятърът бавно, но постоянно се покачваше и скоро беше средно над 32 възела, което всъщност си е силничък вятър. Естествено с него се появиха и вълничките и така работата стана малко по-некомфортна. Решихме да сменим платното и да сложим едно 2—3 пъти по-малко, за да не се налага да правим процедурата неколкократно, в случай, че вятъра се засили още. Свалането на такова ветрило в такова време е доста интересно приключение, в което влязохме с ентусиазъм и излязохме доста мокри. Поради причината, че ветрилото трябва да се свали когато лодката е насочена срещу вятър, трябваше да направим завой на почти 180 градуса и да се насочим с носа към вълните. В този момент лодката започва да подскача доста активно, потапя си носа и като цяло не създава впечатлението да е много доволна от тези маневри. С известни усилия все пак успяхме да свалим ветрилото, да вдигнем по-малкото и да насочим Folie отново в правилната посока.
Тук се появи следващият проблем — вълните бяха станали твърде големи и автопилота не успяваше достатъчно добре да се пребори с клатенето ляво-дясно. Това наложи ръчно каране, което продъжи около 10—12 часа. В същност то беше добре дошло — малко да си припомним как се кара, че в последно време се бяхме разлигавили с 5-тия член на екипажа — автопилота.

С приближаването на нощта вятърът поутихна и отново намерихме работа на пилота, пък ние се отдадохме на обичайните си занимания — ядене, спане, четене, наглеждане за кораби.
Нощта и следващия ден и нощ минаха доста спокойно, без никакви произшествия или нещо много забележително.
На сутринта се намирахме вече във

видима близост до Сицилия

Групата острови около големия са доста интересни, всички вулканични, някои от тях все още действащи. Нямахме време да спрем и да се насладим на девствеността на някой от ненаселените, но все пак минахме близо до тях.
Големият остров се оказа доста дълъг — цял ден и цяла нощ пътувахме покрай него, на следващия ден решихме да спрем за малко в едно градче — Milazzo.

Мястото изглеждаше много добре, но доста контрастно. От едната страна на залива е самия град, с прекрасни стари постройки, включително един голям замък(който не успяхме да видим от вътре, защото не работеше) и една много внушителна католическа църква, а пък от другата има огромен нефтопреработвателен завод.
Разходката из града трая около 3—4 часа, поснимахме малко, заредихме гориво, лед, бира и… решихме да се консултираме с един майстор на тема дизелови двигатели, поради продължаващия теч. Човекът дойде, погледна, почна да разглобява нещата по един ужасно неграмотен начин… помъдри известно време, пък каза, че трябвало да вземе старото болтче да направел ново…ама щяло да отнеме 1—2 дена… нямаше никакъв начин това да се случи, така че се отказахме от услугите му… разбира се за „консултацията“ човек в „белите“ страни си плаща, а пък когато става дума за яхти — си плаща повече. Е това оглеждане ни струваше 50 Евро…както и да е де.

Тръгнахме привечер, минавайки още един

проток — този между Италия и Сицилия,

където движението е доста натоварено и около 2—3 часа бяхме постоянно нащрек да не би да налетим на някой голям кораб.

Измислихме по-съвършенна система за събиране на капещото гориво и общо взето съвсем прилично закрепихме положението… само ни беше яд за намесата на майстора, ама…
Интересно нещо, което видяхме тогава е един а

активен вулкан — Етна

Много впечатлаваща гледка, особено през нощта, когато течащата лава се разлива като кръв по склона на планината. Уцелихме може би перфектните условия за наблюдаване на това природно явление — вечер без луна и чисто небе, макар с малко мараня. Най-неприятното на цялата работа е, че нямахме никаква възможност да го заснемем по какъвто и да било начин — нито камерата, нито фотоапарата могат да снимат на толкова тъмно, при толкова солидно клатене.

Продължението:

До Чикаго и назад — Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София

Автори: Екипаж: Константин Заимов, Станимир Стойков, Емил Иванов, Бисер Паскалев

Оформление: Стойчо (демек, аз), снимките ще кача всеки момент

Други разкази свързани с Плаване – Атлантически океан – на картата:

Плаване – Атлантически океан


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “До Чикаго и назад – с яхта (7): От Малага към о-в Ибиса и Сардиния”

  1. […] До Чикаго и назад – с яхта (7): От Малага към о-в Ибиса и Са… […]

  2. […] море обратно. За последно ги оставихме край Ибиса, Етна и Сардиния, а днес ще прочетем заключителната част от […]

  3. scanman каза:

    Къде са снимките. Грехота е да минеш такъв маршрут на яхта за 100к евро и да не си вземеш камера за 300 евро!

  4. scanman каза:

    Сори за идиотския коментар, явно имате камери ама не правите снимки което си е истина… жалко.

Leave a Reply


Switch to mobile version