Ное. 20 2009

Моето сватбено пътешествие (1)

Явно ще откривам нова рубрика в сайта, а именно — „Сватбени пътешествия“:-) Което е добре, защото тези пътешествия винаги се правят с положителна нагласа, а нас ни остава удоволствието от четенето. Днес младоженецът ще бъде Петър. Приятно четене:

Моето сватбено пътешествие

част първа

Сватбеното ни пътешествие започна с 2 спуснати гуми на автомобила. „Добронамерен съсед“ ме поздрави за добре дошъл в квартала, като се е опитал да подчертае, че мястото където съм паркирал през нощта е негово?! Няма да си хабя нервите да се ядосвам, но очаквайте продължение на историята…

След прекарани 2 часа на смяна на гуми и разходка с такси до вулканизтор, най-накрая тръгнахме! Избрахме маршрутът ни да мине през Гоце Делчев — Илинден — Драма, защото не познавах тази част от Балканите. Иначе пътят минава през Разлог и Банско, но няма какво да спомена относно тези „китни бетонени селца“. Карал съм няколко пъти сноуборд на Пирин в подножието на в. Тодорка и планината е истинската причина да дойда — не безбройните хотели нагъкани без инфраструктура и идея.

Пътят

през местността Предела

криволичи из красиви планински хълми, които през есента са в различни цветни багри. Слънчевите лъчи докосваха листата на дърветата, които по това време на годината бяха в прекрасни цветове.

В Гоце Делчев

се отбихме на гости на приятелско семейство. Лидия и Бойко, заедно с децата им Мария и бебето Божидар ни посрещнаха с широки усмивки и отворени сърца. Вярата в Господа е скрепила това семейство и им дава надежда за живота напред. Тяхното гостоприемство, сърдечност и лъчезарност бяха прекрасен следсватбен подарък за нас. Винаги е добре да имаш приятели при които да се отбиеш. Още по-добре е да спечелиш приятели на готово, само заради факта, че си се оженил за прекрасна невеста!

Избрахме с. Огняново

за първа спирка за нощувка. Следвам принципа да питам местни хора за най-подходящо място нощувка. След като отминах няколко минувачи, се спрях пред човек с побеляла коса, до когото явно си играеше внучето му.

„Добър ден. Да препоръчате някой приятен хотел в селото, подходящ за младоженци като нас?“- запитах аз.

„Разбира се, ще ви покажа най-доброто място. Даже аз съм се запътил натам — работя като охрана в хотел ДЕЛТА.

За миг извика жена си да прибере внучето, непознатият се качи в колата ни и за няколко минути се превърна в ценен познат. Разказа ни за ситуацията в селото, показа някои от хотелите и ни заведе до просторния двор на хотела. Четири постройки със стаи, закрит басеин, сауна, джакузита, детска площадка и дори изкуствено езерце за ловене на риба съставляват хотелският комплекс.

Оказа се, че заради текущ ремонт на едната от сградите, получаваме възможност да ползваме лукс апартамент, на цената на двойна стая.

„Случайната среща“ с охраната на хотела ни позволи да открием едно прекрасно кътче от България, в което се влюбихме и с удоволствие ще посетим отново. Най- малкото заради пропуска ми да се цопна в басеина с минерална вода.

Пътят до ГКПП Илинден

ми напомни за миналите дни в българската история. По тези земи многократно са крачели български войници, които са се борили за доброто на нашата държава. През времето на комунизма, хълмите около границата са служели за прикритие на биещите до пръсване сърца на български бегълци през границата. Сега само изоставена табела „Граничен район“ напомня за миналото. Илияна ми разказа за детските и спомени от живота в пограничен район край Петрич. Как детското й съзнание е запечатало сирените на пограничната линия, издаващи липсата на някой местен.

В светлината на тези разкази, минахме за около 2 минути и през българския и през гръцкия граничен пункт. Нямаше нито един автомобил преди или след нас — може би заради делничния ден, или заради обедния час?!

Като споменах обеден час, явно наистина гърците не работят по това време. Поне няколко градчета в Северна Гърция през които минахме бяха напълно без признаци на живот. Като се замисля, през което и да е българско село да мина по обяд, предполагам гледката би била същата…

За по-малко от час път заобиколихме планината… и достигнахме до

Драма

Градът е най-големият в района и след като смело навлязохме из централните улички се загубихме. Лесно следяхме посоката към Кавала, но нашата крайна дестинация бе Неа Врасна. По-скоро посоката, която трябваще да следваме бе пътя за Солун. И така след корекции с помощта на местните, успяхме да се насочим в правилната посока.

В ранният следобед достигнахме

до залива на Аспровалта

и околните крайбрежни селца. През лятото тук гъмжи от туристи, преобладаващо балкански. Каравани, палатки и бунгала са плътно заети в слънчевите дни. Сега, в края на Октомври контрастът е порзителен. Всичко е затворено, няма никакви следи от живот. Както по американските уестърни, камерата показва изпразнен призрачен град, асоциативното ми мислене ме насочи в тази посока. Добре, че българските бандити не са се насочили към грабежи в тази част на с
вета. На пръв поглед, затворените летни къщи биха били лесна плячка…

Около половин час лутане из пустите крайбрежни улички на Неа Врасна и най-накрая с любезната подкрепа на една жена, успяхме да намерим семейният хотел Big Dinos Galini.

Доста трудоемки бяха последните 2 седмици за мен. Затова да си припомня гръцкото крайбрежие на полусотров Атон, за мен е едно освежаващо бягство към морето, рибата и споделени моменти със съпругата!

След обстойно проучване в интернет, осъзнах, че в края на Октомври няма много работещи хотели по гръцкото крайбрежие. Бяхме се насочили към района на градчето Stavros, заради романтичните и забележителни разкази на наша обща позната. И така след проведеното проучване се спряхме на едно семейно хотелче със гръмкото име Big Dinos Galini.

Dino е колоритен млад грък, който има студио за татуировки, огромен стар доберман на име Argos и две дружелюбни жени в хотела — в лицето на сестра му и майка му. Стаите са без климатик, затова бяхме в едно от двете студиа на третия етаж на сградата. Терасата с изглед към морето и голямото легло бяха уютно прибежище за двама младоженци.

Неа Врасна

Това бе градчето, в което прекарахме 3 дни от сватбеното си пътешествие. Малки семейни хотелчета и къщи със стаи за гости разположени на няколко квадратни километра. През лятото сигурно селцето е оживено, но извън сезона постройките са заключени. Останали са само местните жители, които посещават едно от работещите кафенета. За закуска можеш да си закупиш традиционни гръцки закуски, подобни на нашите баници със спанак или със сладък крем и канела. Ако търсите добър ресторант в градчето, El Greko е приятно местенце.

Аспровалта


Това селище е няколко пъти по-голямо от Nea Vrasna. Дори и в края на Октомври по централната улица имаше работещи магазини и супермаркетчета. Градчето е разположено по продължението на брега в разстояние поне на 3—4 километра. Сред множеството вили имаше и надпис „Вила Станкови“ — доказателство за аспирациите на българските туристи към този район. Минахме и покрай местното стадионче, боядисано в червено бели цветове.

Ставрос


Това, което отличава градчето от повечето подобни крайбрежни селища, са тесните градски улички. Напомнят малко за тесните пространства в кварталите на Наполи, Италия. Със специфичен стил и привлекателна интимност- това кътче от Stavros е любимо за много туристи. В приземните етажи на местните къщи са се подслонили различни кокетни магазинчета — пекарна, плод и зеленчук, конфекция, аптека и сувенири. Препоръчвам дюнерите и турската кухня на заведение за бързо хранене, което се намира на път за централната улица Alexandrou Panagouli, срещу баскетболното игрище.

Олимпиада

Вторник, 27.10.2009 се оказа национален празник на независимостта за Гърция. Представете си гледката да влезеш в провинциално селце и да няма жив човек в периметър от километър. Цялото население се бе събрало в центъра на града — парад с музика, децата в училищни униформи, родителите в официални костюми. След празничната врява от улицата, глъчката се пренася в местното ресторантче на крайбрежната улица. Семейства с деца, знаете гърците като са в настроение как повишават децибелите, сервитьорите едва смогват на поръчки за рибни ястия и морски деликатеси. В края на крайбрежната улица на Olympiada се е сгушила една прекрасна църква.


Стагира


Древният град е разположен на два хълма в околностите на Olympiada. Разкрити са доста подробности относно организацията на родният град на Аристотел. На мен ми напомни много на друга старинна крепост, която съм посещавал в района на Platamonas. Дори и да не се интересувате от история, разкопки и камъни си струва да се изкачите до крепостта. От там се разкрива гледка, която си струва няколко стъпала труд.

Иерисос

Спускайки се 30 км. на юг едно от последните градчета на полусостров Атон е Ierissos. Кокетен и поддържан център с градинки и една уникална църква са се запечатали в съзнанието ми. Дали паркираният пикап пред храма Св. Николай, дали морския бриз или червено бялата фасада, не знам, но се пренесох далеч в Южна Америка. Поне такава атмосфера ми навя гледката.

Друг приятен спомен от гръцкото крайбрежие — местен рибар, който говори английски и пред очите ни улови едър кефал. Оказа се международен шофьор на автобус минавал през България многократно. Денят завърши с приятелски разговор, който подхранва интереса ми към пътуванията и срещите с нови култури.

Очаквайте продължението с отговора защо се чувствам добре в България?

Автор: Петър Рашев

Снимки: авторът


Снимки: Panoramio


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version