Бургас – Клагенфурт(5): Плитвицки езера и Карловац (Хърватска)

Днес продължаваме с пътуването на Симеон до Клагенфурт. Крайната цел (изпиването на едно кафе-компле) все още е далеч, докато авторът успее да се измъкне от Сърбия, Босна. Започнахме пътуването така: Бургас – Клагенфурт: през София, Сърбия и Залцбург, а Пале, Горажде и Сараево. предишната част беше в

Днес пътешествието продължава из

Плитвицките езера и Карловац в Хърватска

В Кампа на Драшнице цяяяяла нощ чуруликаха пилета, гукаха гълъби и гълъбици. И жабокрек имаше от близкото езерце. Такъв шум не те събужда, а унася още повече в сън

1.Нямам включена закуска в цената (осем лева!) и ще пия кафе по пътя. Крайбрежието на Хърватия, като че ли реди еднакви пейзажи един след друг. Като отиваш на север , отдясно е все бялата варовикова стена, а отляво морето Ядранско. Това в далечината не е Италия, а остров Брач в района на Макарска. Стръмно е и скалисто и където има няколко каруци пясък, са струпани къщи за летуване. Най-дефицитното, освен пясъка, са местата за паркиране.

Ръчната ми така и не я потегнаха в сервиза и не отивам да пия кафе долу.

Вадя от жабката „три в едно” и ще си го приготвя сам.

Този Glove’s compartment – отделение за ръкавици – му казват по руски бардачок. По нашему – бардаче. Бардак като че ли най-пасва на моята Жабка

Миналата година, като ходихме в Албания, Иван го беше почистил и подредил…Кой го е обърнал наопъки!

Намирам кафето, но захарта е в друг compartment. Не мога никак да скъсам проклетата опаковка! Защо не е тук внучката Цветелинка – 5 год. Да ми го отвори одма! Справям се с помощта на заострен камък от Неолита, но няма с какво да го разбъркам…

Пак там в бардачето си имам никелирано ключе „десятка” за клемите на акумулатора и, облизвайки го, против микроби, бъркам „трите в едно”.

Нищо не става. Водата май, трябва да е гореща. Тъй като не си нося голямата лупа, бъркам усилено да се загрее, или частично разтвори.

Жабка с кафе

Пред кафето, което се получи, предпочитам сръбско-турско-гръцката джезвена помия, оставяща утайка между зъбите

2.Скоро се включвам в новата като маратонките ми магистрала. Зареждам газ преди тунелите, в които на камиони е забранено да изпреварват и скоростта е ограничена до…100км/час.
(Като купувах първата Жигулка, жена ми се лепна на една беличка. Служителят ми каза, че лошо пали, да взема по-добре червената. Скарахме се, но купих червената. В събота тръгнахме за Созопол и на едно нагорнище ми се пречка черна стара Волга.

-Защо не изпревариш тази развалина? – сърди се жена ми

-Погледни знака: червени коли не могат да изправарват черни…

-Аз ти казвах – бялата да вземем! Но с твоите инати!… )

Пред тунела Свети Рок интересна табела със смръщен емотикон до двата ръкава, единият зачеркнат на кръст и надпис 2008, успокоява с друг усмихнат – 2009, че ще бъдат готови тогава и двата.

Тунел Св.Рок - Хърватска

Така ще карам с всичките спирания по бензиностанции и паркинги. Трябва да забравя отвратителното студено „три в едно”. Скоро трябва да поема надясно към Плитвицките езера. Понеже виждам няколко „излаза”, питам в кафето къде да завия.

–Трудно е да сбъркаш! Вдясно има много табели , ще видиш.

Намерих отклонението. Не пише колко е до там. И не ме интересува особено. Изпреварват ме с клаксониране кавалкада рокери. Австрийци, поляк, литовци. Накрая със знаме синьо-бяло-черно – естонец! Държат се на равни разстояния, спазват правилата.

Ще ги видя като завали дъжд!

Като бях си купил Жигула, а брат ми имаше „Симсонка”, ме „успокояваше”:

-Колата е също като мотопед. Само дето вътре въздухът е спарен и не е проветрено…

3.На едно разширение като импровизиран паркинг бе спрял немски микробус. Някой дъвче сандвич, други се крият в храстите за „по себе си”.

Точно под пряко надясно се вижда пресечено с малък ров асфалтово шосе. Преградено е и с бариера, а от двете страни танкове. Надписът гласи: Пътят е само за войската на Република Хърватска.

 

Граница

Хърватска армия

Вече е 13,30 а дъждът едва започва. Друг път почваше по-рано. След малко става съвсем пороен. Какво ли е настроението при рокерите?

Виждам напред нещо се чернее през летящите чистачки.

Рокери

Да, под един навес край пътя се крият рокерите. Моторите навън. Спрях и ме познаха. Видели са ме още вчера край Мостар. Най-ми е лесно на полски:

-Витам пана! Йешче Польска не згинела?

Тези начални думи от полския химн им казват, че този или е бил в Полша, или се е познавал близко с полякини на Слънчев Бряг … Нито едното, нито другото. Учих в Съюза с Лешек и Юзеф.

-Ньие! Ешче не згинела, але згинуть може! – е отговорът на „паролата” – втората измислена за майтап, строфа от химна.

Питам имат ли нужда от нещо. Някакъв инструмент да им трябва.

Например ключе звезда „десятка”?

„Панът” го вижда, забучено в чашата ми на таблото и се смее. Вика приятеля си от Австрия и превежда (хубав немски!) нашата беседа.

Олеквам с две кутии „Каменица” и получавам пищовче „Зубровка”.

Хубав край! Хубави хора!

Обяснявам доводите на брат ми за чистия въздух при возене на мотори, но не се развеселяват особено.

4.Рокерите да чакат дъгата.Аз продължавам с „непроветрен въздух” към

Плитвицки Jезера.

Гледайки в Гугъл снимките, не ми се вярва в този карстов район, където всяка кофа вода потъва в пещери и понори да е така водно.

Увеличаващите се автобуси и леки коли подсказват, че има какво да се види. И то сериозно.

Намирам паркинга, вземам-давам разни черни копчета (чипове?) вдигат се шарени бариери и оставям колата. Запомних точно брезата, до която паркирам.

Купувам билет за пенсионер (около 35 лева!). Уключено е вътрешен транспорт с автобуси и електрически катерчета. Стоя пред схемите на парка и гледам маршрутите. От четири до шест часа траят разходките. Че аз може да почина при тозлкоз ходене!

В багажника стоят от миналата година щеки „Powerwalking”. Гледам много хора и жени с такива. Но колата е вече далече. Пък и щеки, апарати – колко ръце трябват?

Чадър „Билла”, чанта с техника и парче суджук в джоба, както съветва Хайтов! Там сигурно има риба. Но тигани, олио – едва ли предлагат.

5.Минавам по мост над шосето, спускаме се ( и други има край мене) по стръмни пътеки пет-шестстотин метра и блесва голямо синьо езеро. Оградено от стръмни бели скали. Варовик тук-там леко метаморфен, малко брекча. Отиваме на мостика. Само половин метър над водата. А там риби, риби. Щеми се да са пъстърви, есетри, че да се хваля. Ама ми изглеждат …шарани. Много и едри. Но тези люспи! Като ги пръсна из кухнята…

Електрическото катер-трамвайче ни отвежда на отсрещния бряг. Ходи през десет минути. А на онзи бряг напосоки и без посоки през гората реки и рекички от чиста-чиста вода. Водопади и водопадчета.

Снимките – инак не се описва!

Японци в дисциплинирана редичка зяпат и фотографират. Същото правя и аз. После вкъщи ще преживявам…

Виждал съм много красоти през дългия си живот. И Байкал, и Кавказ и Гел

а!

Това тука е съвсем башка работа!

6.Качихме се в трамвайчето.Тълпа от трийсетина души говори на абсолютно непознат език. Това ме нервира. Но някой почна песен и гръмнаха всички хорово. Дебелият плешивец затанцува между редиците. И после като по команда спряха.

-Да сте евреи? – предположих!

Yes, and you?

Бългеъриън…

– Внимание! Ето тези спасиха нашите хора. Единствени all over the world!

Казваме си имената, професиите. Онзи – геолог.

-Слушай, Ицко (името му не запомних), няма ли тука некоя далавера? Като как тъй толкоз вода, а не издълбала корито? Тези прагове не се ли стапят след милионите Кембрии и Терциери? Да не пускат само денем за ефект тази вода?

-Господин (??) Тодоров, тази накрая на пейката е жена ми. Харесваш ли я?

-Хубава е, -признавам.

– Ти мислиш ли си за нея като: епидермис, ендодермис, черва, кокали…? Не? Тогава приемай и Плитвице каквото си Е!

Умен евреин. Древна нация, големи глави, таланти. Айнщайн, Маркс, Моше Даян,…Христос!..

Кво ми трябваше да се обаждам!

7.После в автобусчето пак подема въпроса за жена си. Продавал я бил. Целият автобус се смее. Още от Хайфа е почнал този „търг”.

Внезапно ми идва на ум стара еврейска песен и я подхващам (без думи). Че като гръмна оная ми ти тълпа! Като затанцува и запя!

Какъв край! Какви хора!

Чак в собата си вечерта прочетох в проспекта: силно минерализираната вода при ускореното си движение не размива, а отлага калция, образувайки туфи. Тези туфи правят прегради като стени и дават всичката тази красота!

Значи, гледаме на жената с червения шлифер без да разсъждаваме: дермиси, кости!

Останалото ще видите от снимките. И много от вас ще се запалят да дойдат!

8.Аз пък, като истински мъж, който излизайки от магазина, изхвърля гаранционната карта, съм си „посял” входния билет.Има указатели: Паркинг №1, паркинг№2, но не пише на кой номер е моето Мондео. Питам един англичанин. И той не знае. Нито моя паркинг, нито своя. И неговият билет излипсвал. Само преглед на филмчето в ДВД-ито е могло да ме спаси. Но паникьосан човек мисли ли логично?

Вървим около километър и намираме неговата кола. Моята бреза я няма. Откарва ме до друтия паркинг (бая километри) и като открих Мондеото, ме кара да отключа.Да не би пак да бъркам. Благодаря му. И му давам визитка. Като дойде в Бургас – бира-цаца – на корем!

Хуббави хора!

9. Поемам към Карловац.

 

Имах идея да ида до недалечния Велика Кладуша, за която разказах в началото. Но ме разубедиха: след Плитвице и Нона Йотова може да ви се стори грозна…

Точно по тази отсечка от пътя многократно е минавал нашият човек на служба в помощните звена на ООН. Дали пък няма следи? Фантазирам.

Оглеждам за табели стаи под наем, комнаты, zimmer. Ето – в село Тушилович малко преди Карловац отивам без да избирам твърде. Каквото –таквоз’.

Стаи под наем

Възрастна жена ме посреща пред двуетажна къща. За трийсет лева – подслон, нощна лампа, душ, паркинг в чистия двор. Пред къщата – идеална зеленчукова градина. Даже мама би се възхитила. Уговаряме се да ми почука на вратата като започне Евровизията. Но така яко съм откъртил, че не съм я чул.

10. Сутринта ме поканиха вкъщипри тях да пием кафе. Добре, че не отказах. Хазяите ми са сърби. Тук е била

Сръбска Крайна

Един пояс, опасващ БеХа от север, населен плътно със сърби. През войната хърватите помитат всичкото сръбско население, тарашат де що има за земане и палят къщите им. Май че тука се родило названието Олуй.

Сръбска Крайна

-Ние имахме кола и трактор с ремарке. Можехме да отнесем цялото си имущество. НО нямаше никакво ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Всичко стана внезапно, не скрива сълзите си хазяйката.

– Не сме взели ннищо! Ни документи, ни пари даже. Само дъщеричката и с Ладата бегом към…някъде, където няма хървати.

Показват ми две снимки: къщата им сега и след опожаряването.

Пием кафе в големи чаши и гледаме снощната Евровизия.

-Вашата девойка ниjе могла добре да пева. Жалим.

Сръбска Крайна

А като показаха на екрана миналогодишната сръбска шампионка (така ли се казва?), приче:

– Jелена Томашевич ми е ученичка.Тук пазя нейния албум от училище. Разтваря албума и показва Ленчето преди три години в десети клас! Тя е от Карловац. Ще правим копия и ще го връщам на майка й

– Ние, сине, сме хора без минало! Никакъв документ, никаква слика! Све е изгорело! А после у нас е пребивавала…мисията но ООН!!! Три години! Дали не е бил тука Марин Троянов? Твърде много случайности ще се струпат за една сутрин…

А в двора до колата ми метнати върху дръвника червени гумирани брезенти със знака на ООН! Кой знае!…

Ко зна?

Утре отивам в Словения.

Прощавам се с хазяите и

бавно потеглям към Карловац

Рано е и хората не са си изпили кафето: няма кого да питаш за пътя.

Пускам радиото. Чух по пътя че ще въвеждат цифрово радио и у нас. И качество и ще се слуша навсякъде.

1. Като си купих в Русия последната (модел 1956 година) „Ригонда” виждам освен средни, къси, дълги вълни и УКВ. Обаче там никакъв звук

Слушахме на средни вълни предимно и Монте Карло и Москва и Радио София. Сега може да се слуша почти само на загадъчното преди УКВ.

Да го пускат това цифрово, че и в Карловац да знам какво е казал кметът Борисов за боклука, с кого е играл тенис…

И тъй като нямам засега избор – радио Загреб.

„Полонез” на Огински, „Малка нощна”, Моцарт, „Мазурка” на Шопен…К’во става в тая държава? Нямат ли фолк?

Става ми неудобно да слушам класика по анцуг. Да послушам нещо от диск.

Етно музика от Узбекистон, от Азърбайджан…Не бързайте да се усмихвате снизходително! Нищо подобно нямаме в нашите албуми! На неверниците – да изпратя копия.

Хайде заради вас – Джоан Бейз. Който я знае и помни.

Топъл алт. Китара. Само не от онези бездушни (плътно дърво, пластмаса!) електрически, а тези кухите отвътре… да, акустически.

Какъв съпровод

Майсторът-китарист плъзга върху струните с металната щипка по протежение на грифа, и се чува ежно ж-ж-ж-с, з-з-з-ст. Звукът от спиралната обвивка на по-дебелите струни. Като ядене на черен хайвер зрънце по зрънце…

Върхова работа! Който цени такива неща!..Стипъл чейз

(В Наречен, където ходих, уж да си лекувам нервите, се подложих на иглотерапия. Лягаш и сестричката ти забива в ушите, веждите, челото…не сребърни, златни игли, като в Тибет и Китай. Струни от китара! С въпросната спирална обвивка. Сигурно стерилизирани против спин. Голяма полза получаваш, като гледаш красивия маникюр върху дългите пръсти на сестричето…)

2.Карам в

предградията на Карловац

Навсякъде върху асфалта, както и в цяла Югославия, надписи „Школа” на улиците край училищата. Завишавам вниманието!

Отворили са вестникарските РЕП-ове и ги обхождам да позяпам книгите, да потърся подробни карти. Казах ли ви, че валутата тук е Куна – 3,50 лева. А газът е 3,35. По-евтино отколкото у нас.

На една будка мъж и жена четат вестника си с кафе. Вземам един „Вjестник” и питам къде „дават” кафе.

-Ей там! -сочи жената кафе-автомат и отива да ми сипе една чаша.

Съпругът й се оказва инженер-колега и съвсем професионално чертае върху картите ми правилния път към словенския граничен пункт.

Какви хора!

3.Ново Место е пунктът на границата със Словения

А пътят до там е една плетеница..

С питане и до Клагенфурт се стига! Пак се присламчвам към поредната пълноводна река с красиви ниски прагове. Вижда се хубава (желана) табела:

Аутогас, Плин. На фирмата „LINDE”.

Бре! Кой ще ми дае газ днеска!

Газ за автомобили и газостанции в Европа

Обаче идва влак и един набор с отражателна жилетка се вживява като Ж.П. бариера. Спира колите.

После „Linde GMBh” ми пълни „до врх”. Питат: а де ти е чепа? Същият кеф като в Одрин.

-Паркирай „чапраз!”…

Съобразявам, че ще е тапата на щуцера. Нея на всяка бензиностанция си я слагат в джоба. После купувам нова или ми „подаряват” чужда.

4.Някакъв небръснат тип, „подквасен” от сутринта се изпречи на пътя ми и иска да дискутираме пътната карта на Хърватия към ЕС. Предпочита, не знам защо, немския. Но зацикля на втората фраза и продължава на славянски.

Като му ревнах, обаче: „Hende Hoch” и „Weg!” веднага се се ретира. И тук има „хегемони”, значи.

По някакво радио – хумор:

-Търсят се спешно срещу добро заплещане сръбски коли „Фича”,руски хладилници „Саратов”, български компютри…”Правец” за… японския павилион на…смеха!

Чак и тук да ни се смеят. Изключвам радиото

Хърватска, Сърбия, Черна Гора не ги щат засега в Европа само по политически съображения.

Инак са си Йер (Just, баш) готови икономически. Нас пък,ни приеха с мамалигарите, не готови икономически, по съображения пак политически!

И ножа и хляба са им в ръцете на Старите Европейци:

– На ти парче хляб.

– На ти предпазни клаузи!

5.В Хърватия е подредено, почистено, подстигано и прибрано навсякъде. Личи си, че

приближаваме Словения

Понеже съм бил там, си имам съображения, впечатления и предпочитания.

(Като студент в Съюза по Хрущово време шлагерът беше: Да настигнем и изпреварим Америка! Не только в в области балета. И когато на колоквиумите по политикономия ни втръсна да отговаряме на стандартния въпрос:

-Когда догоним Америку, мы что – остановимся?

-Нет, мы ее перегоним! – беше нужният отговор.

А като ме „хванаха бесните” отговорих:

-Като настигнете Америка, ще гоните България!

6.Рейгън пък, като научилза изцепките на Мыкита казал

-Назад да вървим – пак не можете ни стигна!

Обидно, но доста вярно.

Вярно – ако нямаше такова „мъниче” като Словения да отсрами Славянията!Подредена, пометена, изкъпана, чисто облечена, вчесана, дезодорирана – бетер от съседните Австрия и Италия!

Словенски бали за сено

Вече бях писал за балите със сено. В Италия кръгли, спретнати. Голи. В Словения – също. Само че обвити в синя материя. Навътре не пуска дъжд, навън изпуска влагата. Успях да заснема „италиански” в Австрия и словенски в Словения. Отгоре на всичко, полицаи край Клагенфурт бяха спрели колата с кофти балите и слагаше глоби. Дали за пътно нарушение, или защото не бяха обвити като словенските…?

Не ща да живея в Америка– Искам в Словения!!!

7.Но първо да мина границата.Фасулска работа, ще кажете. А един наш журналист казваше: Да, ама не!


Пунктъте е миниатюрен. Две-три коли. Ама няма движение. Всичките с вдигнати капаци на багажниците. Не им се виждат номерата и си мисля – сърби, или албанци…

-Вози ей тука налево! Сочи строго граничният полицай-словенец.

– Стоп! Излез от колата.Документите!

Сигурно има недоразумение, мисля си. Нали сме в Европа! В Гърция – айде, паликари! В Италия – Veni! Не те и поглеждат

Тези какво искат?

Изтъркалват ниска маса с плот от неръждаема материя току до отворения ми багажник. Идва още един помощник и …

– Вади све! Тук на масата!

Не познахте! Аз съм Симеон. От Бургас и от Европейския ви шибан Съюз?

Единият се зае с корите на задните врати. Не може да ги снеме. Гледам сеир, после вадя от багажника и му давам новичкото (турско, но с откъснат етикет) инструментално сандъче.
– Ето ти отвертки, ръкавици!

Не ги ще. Донасят му техни.

……………………………………………………..

Извади се ВСИЧКО! Дискове за ДВД:

– Има ли записи? Какви? На флашката какво има записано? Тази луканка твоя ли е?

Кутиите на бирите се оглеждат с внимание и подозрение, сякаш са ирански центрофуги за плутон двеста и не знам кой си номер, ставащ за бомби!!

От цялата „операция” имах известна полза. Открих и лъжички за кафе „Три в едно” и бързоварче на 12 волта и четката си за бръснене ( в София напразно се изръсих за нова!) и ножичката, изпаднала от несесера (в чужбина ноктите бързо растат!) и зарядното за „Никона”…

Час!

И!

Половина!

Се занимаваха с колата и багажа ми. Един дългуч (в Сърбия, Хърватия, Словения и Холандия мъжете са много високи!) лейтенант, с дълъг прибор с огледала и подсветка ми разгледа отдолу сантиметър по сантиметър цялата кола…

– Ако намерите – казвам – нещо подозрително: бомби, хашиш, литература против Карла Дел Понте и Меглена Кунева – колата барабар с газовото и заварения ми картер с нова пробка, е ваша!

…………………

Заприказвах се с офицера. (Полицаите и те са хора.).

– Инструкция, брате. Да не мислиш ,че ни е кеф.

Идва испанска кола. И нея и германската – също под нож! Т.е. под преглед. Зер, в тези коли и български сутеньори и албански мафиоти пътуват. Регстрациата – какво значение има?

8.Въпреки забраната,понеже няма да ми хванете вяра за прегледа, направих скришом една снимка.

И вече карам из „моята” Словения.

Като заживея тук, нали няма да ме тарашат!?
В самия кър – ни покрив, ни комин наоколо – грамаден супермаркет. Да се ориентирам в цените: Австийско свинско – 3 еври. Словенското – сигурно е екологично чисто – четири. Млякото като у нас. Йогутите по-скъпи. Кашкавалът като при нас. Олиото – 2,35 еври. (Иван им казва на центовете на еврото еврейки. Има логика. Поне вокална.

По-малко „кинезки” и турски стоки.

……………………………………

Купувам няколко бутилки словенско вино за армаган. На Цвети – смешна плюшена мишка и кутийки дропс-дропс…

На витрината за хляб едни големи бели самуни ме съблазняват. Питам дали са пресни. Момичето ми сочи една пейка. Ако сакаш – казва – седни върху този самун за две-три минути. След като станеш, след още две-три ще си бъде същия!

Бре, какъв тест! Словения е това!

Тук ще живея, един ден!

9.Търся пак пътя на север към планината. Това са опашките на Алпите. Краньска Гора я знаят всички скиори. А аз съм вече в самия

Крань.

Не пропускам точено местно пиво и с един стопаджия се оправям по-лесно. По пътя му било до нивата (може би градина?) с хмел, където работел баща му. Хмелът се използва за правене на бира и, който помни, се бере от старци.

„Старци берат хмел” чешки филм от младите години на бащите ви. А „старци” се наричаха между себе си студентите-бригадири.

Стоварвам стопаджията. Успяхме да си побъбрим „за живот”. За войната – не. Това мъниче – Словения – най-неочаквано дало непредвиден отпор на самозабравилите се сръбски вуяци и ония побегнали. (Нали сте виждали коте да се брани от грамаден пес. Грамадните зъби предпочитат да нямат работа с острите нокътчета!). Без да предявят претенции към моята бъдеща држава!

В селата край пътя дворовете оградени с високи живи плетове. Да не влезе никой? Не. Широка пролука с четири заплочени пътечки водят към двата гаража. Останалото трева. Без огради, катинари.

Ще ме вземат ли да живея тук?

10.С моите лъкатушки из „бъдещата родина” не усещам че се е мръкнало. А приближавам австрийската граница. Австрията – утре. А сега да потърся подслон.

Във времето – нито вече за ски, нито още – за гъби и малини, гарантирам че ще има стаи за българин от Бургас.

Питам две дечица с велосипеди.

-Карай по нас! и ме водят.

Селцето е Льюбели, а Гостилната – „Анкеле”. Съвсем близо до пътя е, но без информация, го подминаваш запросто! А до границата (после се оказа, че такава НЯМА!) – никакво селце, керемида… Вие ще знаете.

Странноприемница в Словения

Типично алпийска природа. Такава е и странноприемницата. Доле – ресторантче, вън пейки, маси. Горе жилище за хазяите и няколко стаи за бургазлии. Като разгледах, обаче Книгата за „Похвали и оплаквания” – есть такая книга! – отзиви на посетители от цяла Европа и не само. Ще го имате и български отзив. Пиша го сутринта, когато, не открил кърпи за баня снощи се попих с чаршафите от второто легло..

Мивката, обаче – на най-подходяща височина. Само някой дребосък ще се озори….Той хазяинът, разбрал грешката на жена си, ходи подире ми с хиляди извинения. Няма да пиша оплакване, господине! Само хубави работи. Хвала!

Към четири и половина нещо изтрополи по тенекиения (меден!) покрив и станах да видя крадеца. Един бухал си изтървал „доручака” от високата ела и слязъл да го прибере. А времето е „първи петли” и „Кукуригите петлигат, гресечината мей”, както пеехме на село самосъчинена песничка. Щото тогава нямаше ни Мюзик айдиът, нито Дони без Момчил…
А „гресечината” като „мейнала” над високите черни още ели. Красссота! Алпи!Вземам верния SONY и го пробвам на режим „месечина”. Резултатът по-добър от картината.

Тази симбиоза германци-японци какви чудесии прави само: „Fujitsu-Siemens” – лап-топа ми, фотоапарата Сони с Немския Vario Tessar.

Прави и глупости тази комбинация, като решава да се бие с половината свят…преди 70 години.

Закуската – ядене за трима! Ще пия планински чай! Тук това най-отива.

Кафе – после:

В

Кла-

Ген-

Фурт.

Продължението:

Бургас – Клагенфурт(6): На кафе в КлагенфуртАвтор: Симеон Тодоров

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

7 Отговори

  1. Бобо каза:

    Е, свака част брате (както биха се изразили братята сърби)! Страхотни пътеписи, написани с много мерак! Изчетох ги всичките “на един дъх”. Радвам се като видя хора като тебе… Поздрави, и не спирай да ни радваш с пътеписите си за едни близки до нас краища на света, които за наш всеобщ срам често пренебрегваме.

  2. Бай Асен каза:

    Абе знаеш ли че имаш талант за писане. А иначе съм заинтригуван от Азърбайджанска музика. Слушах едни изпълнители от република Тува в Руската федерация скриха ми шапката с гърлено пеене. Не бях и подозирал че човек може да извади такива звуци=
    Прати неко линк a_angelow@yahoo.com

  3. Simeon каза:

    Есента ще ида до Москва и околностите. Но там сте ходили всички.

    Не смея да си и мисля, но един състудент от Съюза ме “откопал” в Скайпа и ме кани за 20 дни в …Мелбърн (той живее там) и о.Тасмания…

    Ще трябва пак да пиша.

    Орис.

    Ваш Симеон.

  4. Стойчо каза:

    Симеоне, и да сме ходили до Москва – не сме разказали! 🙁

    Ще се радвам да пишеш, ако ще и до Долен Полски Тръмбеш да ходиш (да не се засегне сега някой от Горен Горски Тръмбеш, че не съм ги споменал;-) – Полски Тръмбеш е известен за мен с две неща: родно място на Веселин Маринов и на последните избори всички политически сили спечелиха кметското място там (и Станишев и Б.Борисов се хвалиха). Или с други думи: пишете пътеписи, ще научим нещо както за Полски Тръмбеш, така и за Москва

  5. Стойчо каза:

    И за Тасмания пиши!

  1. 29.06.2008

    […] а за последно го оставихме Хърватска и Словения Бургас — Клагенфурт(5): Плитвицки езера и Карловац (Хър

  2. 04.07.2008

    […] Бургас през София, Сърбия, Сребреница, Мостар, Сараево, Хърватска, Словения, Австрия и […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.